Раглеждане на проекта за Държавен бюджет в Комисията по политиките за българите извън страната

.

На 17 май т.г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към 49-ото Народно събрание, при следния дневен ред: „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. № 49-302-01-27, внесен от Министерски съвет на 28.04.2023 г.; 2. Разни.“

От 14-те члена на Комисията на заседанието присъстват десет – двама от ГЕРБ-СДС, четирима от „Продължаваме промяната – Демократична България“, двама от „Бъзраждане“, един от ДПС и един от „БСП за България“.

Гости на заседанието са министърът на външните работи Иван Кондон, министърът на образованието Сашо Пелов, министърът на културата Найден Тодоров, зам-министърът на финансите Людмила Петкова, изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова, както и други представители на изредените ведомства. 

Ето част от това, което казва на заседанието външният министър Иван Кондов:

„Вие знаете, през 2020 г. с едно постановление на Министерския съвет бяха приети едни 500 хил. лв. за работа с българските общности в чужбина. Те нараснаха и през 2022 г. станаха 800 хил. лв. Сега ще кажете – 800 хил. лв. са наистина, говорейки за милиардите, за които говорим, 800 хил. лв. не са много, обаче истината е, че това бяха глътка въздух за всички наши общности, които ние подпомагахме, особено в Република Северна Македония. Подпомогнахме конкретно хора, които създадоха организации, сайтове, медии и така нататък. Допълнително за 2022 г., и тук благодарение на госпожа Антоанета Цонева, едни допълнителни 200 хил. лв. бяха дадени в бюджета на Министерството на външните работи за работа с медии на българите в чужбина. Така че това е една допълнителна сума, с която ние работим, и вече около 75%, ако не се лъжа, от проектите са договорени, разплатени и нещата вървят наистина добре в тази посока.
През тази година Министерството на финансите предвиди още 800 хил. лв., постановлението на Министерския съвет вече е прието, които ще бъдат изцяло за работа само с Република Северна Македония, тоест с българската общност в Република Северна Македония, което е голямо постижение. Защото, макар и да е малак сумата, това ще ни помогне да ги подпомогнем тези хора. Те имат нужда в момента най-вече от правна защита, а някои от тях дори не могат да си позволят адвокати. Така че това ще бъдат парите, които ние ще насочим за подпомагане на тази част от хората от нашите сънародници там, които страдат в момента, както казвах неведнъж в последните дни, от една не особено приятна кампания от страна на местните власти.
Това е, което мога да кажа за момента за бюджета.“

„…Дефакто за другите български общности, извън Република Северна Македония, са предвидени други 800 хил. лв. Това са по постановлението на Министерския съвет, което започна 2020 г., в момента ПМС № 26 от 20 февруари. То се осъвременява всяка година – от 500 хил. лв. стигна до 800 хил. лв. Сега то също е в рамките на бюджет 2023. Ние сме поискали един милион, но сега ще видим дали Министерството на финансите ще ни ги даде, но то е от бюджет 2023, така че все още ги нямаме налични.“

Част от казаното от Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН:

„Това, което аз мога да кажа, са двете нови национални програми за българите в чужбина. Освен „Роден език и култура зад граница“, която е завишена с 800 хиляди от миналата година, има нова, която е „Неразказаните истории на българите“ за 500 хиляди. Тя е свързана с извънкласните дейности на българските неделни училища и оживяването на родовата им памет включително. Търсене на български следи в чуждите държави и знакови българи, известни българи, които са с давност в цивилизационното развитие на чуждата държава, но неизвестни за нас.
Българските архиви, българските библиотеки, издателствата са готови да издадат, да съхранят и да селектират това, което ние ще получим от тях. Третата програма е „България – образователни маршрути“. Тя е свързана с възможността българските неделни училища да дойдат в България – учениците, учителите и стъпвайки на българска земя те да могат да изберат своите маршрути и обекти, свързани с българската природа, история, зоология, занаяти, фолклор и други, така че да могат да бъдат приети от нас, от нашите училища и да могат да придобият знания за България на място, преживявайки България на място. Четиринадесет милиона и половина е почти тази програма. Тя е направена за всички български училища и за чужбина, но кандидатстването е направено така – до изчерпване на ресурса. Нямам представа колко училища биха могли да смогнат да кандидатстват за този период, но така или иначе ние сме разказали тази история и тези си намерения, така че да си създадат нагласа и възможност бързо да кандидатстват, като сме облекчили, разбира се, и процедурата по кандидатстване за тях. Отдавна чакана е тази програма в България, не само защото Гърция и Румъния отдавна имат такива „Да се завърнеш в Румъния“ и други, и други, просто сега дойде момента, в който след толкова много години те набраха не само собствен опит и направиха своите маршрути за България в чужбина, но 155 студенти от висшите училища на България в момента ги подпомагат по програма „Еразъм“ и те спомагат този процес на издирване и на допълнителни дейности в българските неделни училища.“

Част от казаното от Райна Манджукова:

„Преди две седмици министърът на правосъдието в парламента на изслушването спомена, че дирекцията „Българско гражданство“ се е увеличила и вече са 22 души. В същото време ние имаме създаден Консултативен съвет, за който решението бе прието 2021 г., когато Агенцията беше държавна, а сега ние, бидейки към министъра на културата, извинете на външните работи. … Бидейки към министъра на външните работи, ние създадохме Консултативен съвет, който да обслужва министъра на правосъдието. Не Ви ли се струва нелогично?! Но така или иначе този консултативен съвет го създадохме. Нещо повече, този консултативен съвет ние имаме допълнителни разходи по него, най-малкото за тримата учени, на които трябва да им плащаме заплати по граждански договор. Това утежнява бюджета, който имаме.
Благодарение на това, че сме във Външно и на постановлението от края на 2022 г. за увеличаване на заплатите и нашите колеги получиха увеличение на заплатите. Иначе, ако не бяхме към Външно, щяхме да си останем с тези, с които бяхме. Но, аз дори не говоря за увеличение на заплатите. Аз говоря за пари за дейност, за работа. Защото, въпреки програмите, които има, въпреки програмите, които раздава Министерството на външните работи, извинявайте, че говоря малко разговорно – раздава. Проектите, по които се кандидатства и които въпреки „Роден език и култура зад граница“ и другите две програми, тези училища и тези сънародници, и тези организации продължават да се обръщат към Агенцията за българите в чужбина – за едно, за друго, за трето, защото всяка от тези програми си има свои правила за кандидатстване, които не могат да покрият други неща. Това, което не могат да вземат от програмите, се обръщат към нас. Ние не можем да им кажем: „Ама, Вие вече взехте пари от програмата.“ И затова се налага там, тук, нещо където има, това е унизително, което правим. Пет хиляди лева тук, 3 хил. лв. там, всеки месец. Това не е работа на Агенцията за българите в чужбина.“

Част от казаното от Антоанета Цонева:

„Моята молба е, тъй като ние говорим много на едро за тези програми – програми за българите в Западните покрайнини, Украйна, източното партньорство, програми за медии, програми за едно, програми за друго, програми, които са свързани с Министерството на образованието, респективно българските културни центрове към Министерството на културата, отделно агенцията, всичко е на парче. Ние нямаме изобщо карта на това колко средства на годишна база харчим за тази политика, една болка, която е отчитана в тази комисия не от вчера и от днес.
Моят призив е към Вас, с оглед осигуряване на стабилност все пак на тези програми, които са крайно недофинансирани, защото сравнено с други страни 800 хиляди, още 800 хиляди, 200 хиляди – това са числа, които са буквално несравними с политики, които се предприемат от други правителства, когато става въпрос за техните диаспори, за тяхната мека дипломация и така нататък, абсурдни числа, много ниски. Но, хубаво е да имаме някаква идея в тази комисия тези програми да се представят и през някакви индикатори – колко души са обхванати, колко организации са застъпени, колко страни. Например тази програма, която споменахте, която за първи път се прави за подпомагане на български медии зад граница, разбрах че 41 организации са подпомогнати за първи път в страни, в които никога досега българската държава не е отделяла публичен ресурс, а всичко е било само на самоорганизация и така нататък. Това са политики, които от една страна, трябваше да се популяризират сред политическите партии и сред общностите, но не мисля, че това се прави достатъчно. По-скоро бихме могли като Комисия да помислим за това.“

На това заседание е гласуван накрая от членовете на Комисията и не е приет на първо гласуване Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. № 49-302-01-27, внесен от Министерски съвет на 28.04.2023 г. („За“ гласуват двама, „Против“ – няма, „Въздържали се“ – осем.)

.

Следва пълният текст на стенограмата от заседанието, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 17 май 2023 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-27, внесен от Министерския съвет на 28.04.2023 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,10 ч. и ръководено от господин Костадин Костадинов, определен с разпореждане № 49-350-02-51 от 11 май 2023 г. на председателя на Народното събрание да ръководи заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната.
* * *

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: С 10 минути закъснение все пак успяхме да попълним кворума на ръба, имаме осем човека, така че предлагам да започваме.
Преди да започнем, нека да представя гостите, които са тук при нас.
От Министерството на културата – господин Найден Тодоров, министър на културата, и госпожа Кремена Николова – съветник в Министерството; от Министерството на външните работи – господин Иван Кондов, министър на външните работи, госпожа Анна Георгиева, директор на Дирекция „Финансови управления на собствеността, и госпожа Светлана Стойчева-Етрополски, началник на кабинета; от Министерството на образованието и науката тук при нас са господин Сашо Пенов, министър на образованието и науката, госпожа Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, както и госпожа Соня Кръстанова, директор на Дирекция „Финанси“; от Министерството на финансите – Людмила Петкова, заместник-министър и госпожа Мария Иванова, директор на Дирекция „Държавни разходи“; и от Изпълнителната агенция за българите в чужбина – госпожа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията, и Валери Радолов, директор на дирекция в Агенцията.
Колеги, дневният ред, който е за днес, така като го определихме предния път и по който е свикан от председателя на Народното събрание, е следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения по така направения проект на дневен ред? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 0, въздържали се – 2.

Предлагам да преминем към разглеждане на първа точка от дневния ред, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 АПРИЛ 2023 Г.
Давам думата на госпожа Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, за представяне на бюджета. Заповядайте.

СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много накратко ще Ви представя Проекта на Закон за бюджета за 2023 г. Всъщност Проектът на бюджет за 2023 г. е разработен при запазване на действащите политики и съобразно действащото законодателство въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за развитие на националната икономика и на база на предварителни данни за отчета на бюджета за 2022 г.
Основно по макроикономическата прогноза на Министерството се предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт до 1,8% по линия на потреблението, износа и изменението на запасите.
По отношение на приходите – прогнозната оценка на приходите е изготвена на база на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите и при запазване на действащата данъчна политика. Всъщност не са предлагани промени в данъци, нови данъци или примерно в данъчни ставки. Всичко е при запазени действащи данъчни разпоредби. Прогнозираните приходи по консолидираната фискална програма са в размер на 65,8 млрд. лв., като се наблюдава ръст в сравнение с 2022 г. при данъчно-осигурителните приходи с 5,1 млрд. лв. Но се наблюдава спад при неданъчните приходи с 2,1 милиарда и 2 милиарда при средствата от Европейския съюз. И ако се погледнат приходите за 2022 г., сравнени с 2023 г., ръстът е от 1 милиард. Всъщност има ръст на данъчно-осигурителните приходи, но спад при другите.
По отношение на разходите – разходите са общо в размер на 77,7 милиарда, което е с 11,5 милиарда повече разходи в сравнение с 2022 г. При тези параметри на приходите и разходите бюджетното салдо е в размер на 6,4% от брутния вътрешен продукт или в номинално изражение това са 11,9 млрд. лв. дефицит.
Това, което бих искала да отбележа, което ще е важно и за днешната дискусия, е, че когато се изготвяше Проектът на бюджет всъщност в него не са отразени искания за допълнителни разходи, които постъпиха от министерствата и други ведомства, в размер на 2,4 млрд. лв. Както казах, бюджетът е изготвен при действащи политики, без да се предвидят някакви допълнителни разходи. Благодаря и съм на разположение за отговор на всеки въпрос, който имате към нас. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз на госпожа Петкова и давам думата на господин Иван Кондов, министър на външните работи. Заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Бюджетът на Министерството на външните работи за 2022 г. беше 157 млн. лв. и това е горе-долу приблизително равно на бюджета ни, който имахме през 2007 г. Просто ние страдаме хронично от бюджетен дефицит. След 2009 г. има, по неизвестни за мен причини, едно много сериозно съкращаване на нашия бюджет и съответно имаме и съкращаване на хора. Така че от тогава всички министри са се борили да получат нещо повече, но в крайна сметка очевидно се е считало, че Министерството на външните работи трябва да бъде малко по-съкратено.
За тази година, за 2023 г. бюджетът, който още не е приет, Министерството на финансите ни подпомогна съществено в определени насоки, имаме увеличение на заплатите, макар и само аз служителите в Централното управление, има едно желание да се увеличат малко заплатите и на тези, които са в чужбина, говорим за левовите заплати. Но така или иначе Министерството на външните работи страда от един хроничен дефицит за пари, с които да работи. Дефакто в момента ние имаме основно пари за издръжка. Това са заплати, дългосрочни командировъчни, поддръжка на имотите и то поддръжка на ръба на възможното, което имаме, и съответно енергийни източници и така нататък.
Това, което имаме за работа с българските общности, понеже сме все пак в тази комисия, с това исках да Ви запозная основно, не да Ви се оплача за бюджета, в крайна сметка Министерството на финансите прави каквото може в тази ситуация, имаме допълнителни пари и за членския внос, който са ни дали, така че общо взето работим добре с Министерството на финансите в рамките на възможностите. Искаме повече, но ще видим дали ще можем да получим допълнително, след като евентуално има ново правителство, ако има такова, или се приеме новият бюджет.
Конкретно за общностите – Вие знаете, през 2020 г. с едно постановление на Министерския съвет бяха приети едни 500 хил. лв. за работа с българските общности в чужбина. Те нараснаха и през 2022 г. станаха 800 хил. лв. Сега ще кажете – 800 хил. лв. са наистина, говорейки за милиардите, за които говорим, 800 хил. лв. не са много, обаче истината е, че това бяха глътка въздух за всички наши общности, които ние подпомагахме, особено в Република Северна Македония. Подпомогнахме конкретно хора, които създадоха организации, сайтове, медии и така нататък. Допълнително за 2022 г., и тук благодарение на госпожа Антоанета Цонева, едни допълнителни 200 хил. лв. бяха дадени в бюджета на Министерството на външните работи за работа с медии на българите в чужбина. Така че това е една допълнителна сума, с която ние работим, и вече около 75%, ако не се лъжа, от проектите са договорени, разплатени и нещата вървят наистина добре в тази посока.
През тази година Министерството на финансите предвиди още 800 хил. лв., постановлението на Министерския съвет вече е прието, които ще бъдат изцяло за работа само с Република Северна Македония, тоест с българската общност в Република Северна Македония, което е голямо постижение. Защото, макар и да е малак сумата, това ще ни помогне да ги подпомогнем тези хора. Те имат нужда в момента най-вече от правна защита, а някои от тях дори не могат да си позволят адвокати. Така че това ще бъдат парите, които ние ще насочим за подпомагане на тази част от хората от нашите сънародници там, които страдат в момента, както казвах неведнъж в последните дни, от една не особено приятна кампания от страна на местните власти.
Това е, което мога да кажа за момента за бюджета. Разбира се, съм готов да отговоря на въпроси.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Кондов.
Давам думата на господин Найден Тодоров, министър на културата. Заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НАЙДЕН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, Министерството на културата е едно сложно министерство, защото ние сме много артистични и невинаги съвсем пунктуални в това, което правим, което, за съжаление, рефлектира и върху нашите финанси. През изминалата година Министерството на културата е върнало една сериозна сума в държавния бюджет, която е била в перо „Капиталови разходи“. Сега, разбира се, аз бих задал въпроса защо тази сума е била в това перо, но в крайна сметка тя не е била употребена от Министерството на културата, поради което е била върната. И съответно тази година, понеже такъв е законът, когато сумата не е използвана, тя се маха от бюджета. За съжаление, обаче в същото време Министерството на културата има недостиг по част от своите програми, и то сериозен недостиг, като най-големият недостиг се очертава в програмата „Сценични изкуства“. „Сценични изкуства“ се явяват програмата, която работи с 50% въобще от бюджета на Министерството на културата. През тази година имаме много сериозно намаляване в проектобюджета на предвидените средства за програмата „Сценични изкуства“, като само в парите, предвидени за разходи за персонала, там са заплатите, средствата са с 20 милиона по-малко. Очевидно, че Министерството на финансите не е имало намерение да съкращава заплати или служители в Министерството на културата. Причината е една много проста – всяка година Министерството на културата е започвало с един бюджет и по средата на годината бюджетът бива актуализиран. Тази година обаче дай боже да бъде приет някакъв бюджет, той се приема в средата на годината и няма за кога да бъде актуализиран, поради което се случва така, че всъщност ние започваме годината при тези цифри с една абсолютна сигурност, че няма да можем да я завършим, тоест последното тримесечие на годината заплати няма да има за персонала.
Моята молба в този смисъл е средствата, които са били отнети от Министерството на културата поради негова грешка, че не са били похарчени като капиталови разходи, да бъдат възстановени като разходи за персонал и издръжка в програма „Сценични изкуства“.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре. Само, извинявайте, че Ви прекъсвам, за каква сума става въпрос?

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НАЙДЕН ТОДОРОВ: Тридесет и три милиона лева.
В същото време, естествено, че разходите за всичко се вдигат и трябва да кажа, че театрите и оперите, правейки своята продукция, те се явяват фабрика за декори и за костюми и при всички вдигнати разходи, всъщност със средствата, които са били миналата година, тази година тази дейност не може да бъде осъществена, но въпреки това перото за издръжка също е намалено с няколко милиона. Мога да бъда точен с цифрите. Но общо взето, парите, които са върнати от Министерството на културата биха могли да покрият този дефицит в огромната му част, така че без да има увеличаване на стандарта на живот на хората на изкуството, те да могат да оцелеят и тази година.
В същото време искам да кажа, че имаме проблем с музеите, които настояват за повишаването на техния бюджет, като най песимистичния вариант, който те предлагат, е увеличаването с 5 милиона за Министерството на културата и 15 милиона за общините. Страшно много от музеите и галерите са общински. Ние няма как да ги делим – Вие сте добрите, другите сте лошите.
При този най-песимистичен вариант има една допълнителна молба, към Министерството на финансите за средства, които са около 21 милиона, разбира се, ако въобще това е възможно. От тези 21 милиона само 5 милиона са за Министерството на културата.
Аз няма да продължавам нататък, защото по принцип финансовата година не се очертава да бъде лека. Но при възстановяване на отпадналите средства от капиталови разходи, най големите проблеми в Министерството на културата за 2023 г. биха били решени. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Давам думата на госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Това, което аз мога да кажа, са двете нови национални програми за българите в чужбина. Освен „Роден език и култура зад граница“, която е завишена с 800 хиляди от миналата година, има нова, която е „Неразказаните истории на българите“ за 500 хиляди. Тя е свързана с извънкласните дейности на българските неделни училища и оживяването на родовата им памет включително. Търсене на български следи в чуждите държави и знакови българи, известни българи, които са с давност в цивилизационното развитие на чуждата държава, но неизвестни за нас.
Българските архиви, българските библиотеки, издателствата са готови да издадат, да съхранят и да селектират това, което ние ще получим от тях.
Третата програма е „България – образователни маршрути“. Тя е свързана с възможността българските неделни училища да дойдат в България – учениците, учителите и стъпвайки на българска земя те да могат да изберат своите маршрути и обекти, свързани с българската природа, история, зоология, занаяти, фолклор и други, така че да могат да бъдат приети от нас, от нашите училища и да могат да придобият знания за България на място, преживявайки България на място.
Четиринадесет милиона и половина е почти тази програма. Тя е направена за всички български училища и за чужбина, но кандидатстването е направено така – до изчерпване на ресурса. Нямам представа колко училища биха могли да смогнат да кандидатстват за този период, но така или иначе ние сме разказали тази история и тези си намерения, така че да си създадат нагласа и възможност бързо да кандидатстват, като сме облекчили, разбира се, и процедурата по кандидатстване за тях.
Отдавна чакана е тази програма в България, не само защото Гърция и Румъния отдавна имат такива „Да се завърнеш в Румъния“ и други, и други, просто сега дойде момента, в който след толкова много години те набраха не само собствен опит и направиха своите маршрути за България в чужбина, но 155 студенти от висшите училища на България в момента ги подпомагат по програма „Еразъм“ и те спомагат този процес на издирване и на допълнителни дейности в българските неделни училища. Така че надяваме се да има ценни неща от тях.
С извинение, разбира се, но Госпожа Кръстанова е до министъра и затова явно се забавя в идването си и доклада.
Имаме завишение на бюджета за българите в чужбина и тя ще ни каже това.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Михалевска.
Давам думата на госпожа Райна Манджукова, Изпълнителен директор на Агенцията за българите в чужбина, заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Уважаеми колеги, благодаря Ви за поканата за тази много важна среща.
На мен ми е трудно нещо да говоря на фона на числата, които чух, на фона на 40 милиона, а не, че гледам в чужда паничка, на 40 милиона за една програма. Знаете ли колко е бюджета на Агенция за българите в чужбина – 1 милион 200 хиляди, от които за дейност са 350 хил. лв. – за дейност.
Затова, ако ми позволите, тук е мястото и искам да ми позволите да Ви кажа. Проблемът на Агенцията за българите в чужбина е това, че никой не знае какво прави Агенцията за българите в чужбина. Моля да ме извините, но ще говоря така, както го мисля. Ако искате ме изгонете.
Агенцията за българите в чужбина отговаря не само за издаване на удостоверения за български произход. Така, както е записано Устройствения правилник, който не е променен, след като станахме Изпълнителна агенция за българите в чужбина, въпреки, че в законодателството изпълнителна агенция това е орган за издаване на административни актове. Това е изпълнителна агенция. Но ние сме с Устройствения правилник на държавната агенция, в който е записано, че е орган за подпомагане формирането и изпълнението на държавната политика за българите в чужбина.
Неделните училища ги има, слава богу, и всичко това го има благодарение на дейността на Агенция за българите в чужбина, която преди време ги намери тези училища, ги събра, създаде асоциация на българските училища в чужбина, която започна да се бори и в резултат на това благодарение на усилията на цялата държава в момента имаме…
2005 г., госпожо Михалевска за първи път се събраха ръководителите на българските училища в чужбина и ги събрахме ние от Агенцията.
Тази година създадохме по същия начин, с наше съдействие, се създаде Асоциация на българските фолклорни състави, които тепърва, господин Найденов, ще тропат на Вашата врата, защото съвсем логично е да има и финансиране на българските фолклорни състави, изобщо на българските културни сдружения в чужбина, защото те също са послания.
Така че аз излизам от рамките на бюджета на Агенцията, аз говоря за бюджета за българите в чужбина.
Какво да говорим за студентските дружества?! Студентите, които са изключително важен ресурс за България, нашите студенти, които учат в чужбина и които могат да бъдат полезни в България, защото мнозина от тях искат да се върнат и така нататък, и така нататък.
Всичкото това нещо ние го знаем, защото хората в Агенцията, екипа, работи по тези неща, поддържа тези връзки. Щата на Агенцията е 25 човека, с пет човека ръководен състав, по Устройствен правилник – изпълнителен директор, главен секретар и двама директори.
Специализираната дирекция, която реално работи за българите за българите в чужбина, е 15 човека.
Преди две седмици министърът на правосъдието в парламента на изслушването спомена, че дирекцията „Българско гражданство“ се е увеличила и вече са 22 души. В същото време ние имаме създаден Консултативен съвет, за който решението бе прието 2021 г., когато Агенцията беше държавна, а сега ние, бидейки към министъра на културата, извинете на външните работи (Реплики.)
Уплашихте се нали, не ни искате.
Бидейки към министъра на външните работи ние създадохме Консултативен съвет, който да обслужва министъра на правосъдието. Не Ви ли се струва нелогично?! Но така или иначе този консултативен съвет го създадохме. Нещо повече, този консултативен съвет ние имаме допълнителни разходи по него, най-малкото за тримата учени, на които трябва да им плащаме заплати по граждански договор. Това утежнява бюджета, който имаме.
Благодарение на това, че сме във Външно и на постановлението от края на 2022 г. за увеличаване на заплатите и нашите колеги получиха увеличение на заплатите. Иначе, ако не бяхме към Външно, щяхме да си останем с тези, с които бяхме. Но, аз дори не говоря за увеличение на заплатите. Аз говоря за пари за дейност, за работа. Защото въпреки програмите, които има, въпреки програмите, които раздава Министерството на външните работи, извинявайте, че говоря малко разговорно – раздава. Проектите, по които се кандидатства и които въпреки „Роден език и култура зад граница“ и другите две програми тези училища и тези сънародници, и тези организации продължават да се обръщат към Агенцията за българите в чужбина – за едно, за друго, за трето, защото всяка от тези програми си има свои правила за кандидатстване, които не могат да покрият други неща. Това, което не могат да вземат от програмите се обръщат към нас. Ние не можем да им кажем: „Ама, Вие вече взехте пари от програмата.“ И затова се налага там, тук, нещо където има, това е унизително, което правим. Пет хиляди лева тук, 3 хил. лв. там, всеки месец. Това не е работа на Агенцията за българите в чужбина.
Аз в момента се занимавам с читалищна дейност, дами и господа. Аз подкрепям тук фестивалче, там не знам си какво. Агенцията за българите в чужбина е за формиране и подпомагане формирането и организирането на политиката за българите в чужбина. Ние трябва да можем да се срещаме с тези българи в чужбина, ние трябва да можем да ги поканим тук.
Има много неща, които може и трябва да прави една агенция – не една, а нашата агенция, и знаем как да го направим. Но с 300 хил. лв. бюджет за дейност – говоря за тези 300 хиляди, просто няма как да се случи това.
Затова аз много се радвам, че в момента сме с Министерството на външните работи, та заедно с тях – това, което те могат, и ние малко към тях, да можем нещо да свършим. Иначе ние сме ги зарязали нашите сънародници в чужбина и просто изглеждаме жалко в техните очи.
Моля да ме извините за емоцията.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тъй като се присъедини и министърът на образованието, ако желаете да кажете нещо допълнително, защото ние вече минахме през бюджета на образованието, разбира се, много диагонално, но все пак ако желаете.
Заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР САШО ПЕНОВ: Благодаря, че ми дадохте думата.
Всъщност може би ще се преповторя, ние много ентусиазирано подходихме към „Неразказаните истории на българите извън страната“ – това са двете нови програми, защото смятаме, че така ще възстановим родовата памет и като бяхме на различни места, в смисъл училището в Чехия, в Прага, в контактите с Братислава и въобще с неделните училища, самите хора там доста добре намират идеята те да се върнат и да изучават какво са вършили техните предци и с какво допринесли за културата на България. Така че тези програми специално се възприемат много добре.
В момента текущата дейност е, че осъществяваме дейности по ПМС № 103 за привличане на българи зад граница в нашите висши училища и затова има достатъчно заделени средства, даже имаме и лек ръст.
Вече с другите – помощна литература, учебно-помощна литература за нуждите на българистиката и въобще за общностите зад граница, също имаме осигурени средства и тези дейности винаги са били обезпечавани, но те са в рамките на миналогодишния бюджет.
Въобще за бюджета сега няма как да говорим, защото знаем, че сме в особена ситуация, където сме могли всъщност поискахме осигуряване на средства за тези две нови програми, свързани с българите в чужбина.
И може би нещо ново, което тук не го виждам и е станало дума – заменихме, това народните представители е добре да го знаят, успяхме да заменим тази програма, която беше свързана по повод ковид и приобщаването им към здравословна среда, я заменихме, и вече благодарение на съвместните усилия с Министерството на финансите тя ще бъде наречена „Образователни маршрути“, което означава посещение на музеи, забележителности, културни обекти и други, като в нея ще могат да се включат и децата от покрайнините, и деца от неделните училища в чужбина. Това е доста смислена програма, която смятам, че запознаването с българското културно-историческо наследство би било от полза не само за образователни цели, а и за възпитателни цели.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Божанков.

ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като аз закъснях, за което съжалявам, бях в Дома на Европа на представянето на една уникална книга за българо украинските отношения – българската диаспора в Украйна, един автор, който изследва 100-годишната история на нашите сънародници в пределите на Руската империя, Съветската и постсъветското пространство, си позволих да купя една книга и за Вас, надписах я лично за Вас с надеждата, че – и това съвсем не е иронично, а в духа на конструктивния диалог, да я прочетете и да разберете, че крайно прокремълските и проруски позиции, и фактът, че използвате тях, за да разделяте българите в чужбина и да им лепите етикети на чужди агенти без за това да има каквито и да било доказателства, не позволяват човек като Вас да ръководи тази комисия и с Вашето присъствие Вие взривявате, както и всяка възможност за диалог, пак го казвам, абсолютно конструктивно.
Подарявам Ви тази книга, която съм надписал лично за Вас, заповядайте. Наистина се надявам сам да стигнете до този извод, без да е нужна да ангажираме вниманието на цялото Народно събрание и общественост. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Продължаваме дискусията.
Други изказвания, има ли?
Заповядайте, господин Дилов.

ЯВОР БОЖАНКОВ: Аз очаквах и Вашия коментар.

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, ние сме в необичайна ситуация, аз мислех, че това заседание на Комисията ще бъде напълно безсмислено, но се оказа, че не е така, а мислех го за безсмислено, защото в момента да обсъждаме бюджет без доклад на водещата комисия е общо взето със същия успех можем да обсъждаме Ньойският мирен договор, който изтече – последствията са еднакви за българите и в чужбина, и в страната – никакви, защото не сме сигурни въобще как ще върви процедурата оттук нататък. Кой ще изпълнява този бюджет? Този ли ще бъде?
Но аз съм много доволен, господин Председател и благодаря за това заседание, защото нещата, които чух са интересни, има явно много какво да помогнем на Агенцията за българите в чужбина и трябва там сериозен разговор и сериозна дискусия, може би не сега, но да помислим наистина, като започнем от ясно дефиниране с какво точно тя се занимава и къде трябва да са нейните усилия най-вече.
Това, което казаха от Министерството на просвещението е много интересно, но мисля, че тези програми трябва също да ги следим и да видим какъв резултат ще дадат, колко са ефективни.
За културата ние с Вас сме запознати, нещата са, както би казал Оскар Уайлд „Пристъп на буря по време на лудост“. Това е нещото, което завариха колегите. Не знам дали капиталовите пари, които им взеха ще им стигнат.
Последното, което ще кажа като коментар – ние ще се въздържим с моите колеги от ГЕРБ-СДС по гласуването за такъв бюджет по причините, които изложих.
Но последното, което припомням е, може би ако стигнем все пак до неговото детайлно разглеждане и гласуване в залата, да предвидим онези средства за Солаковия хан в Букурещ, защото тук са и тримата министри, които имат отношение – на външно, културата и просветата, а и Агенцията за българите в чужбина, защото помните сумата не беше никак голяма, но ние получихме най-просто казано тогава, от тогавашните министри ненасърчителни коментари на желанието ние българската държава да се сдобие с това изключително важно за българската история място, което по едно стечение на обстоятелствата може да придобием, това е мястото, където Ботев и Левски са живеели, в този двор е прочутата мелница, това място още е съхранено, там са издавани почти всички вестници на българската емиграция. Наистина едно много интересно място, което пък освен всичко останало се намира и в центъра на Букурещ в момента.
Така че ако стигнем до разглеждане детайлно на бюджета, може би точно на нашата комисия отива да инициира отново тази сума, която не беше голяма – помня нещо от порядъка на 2 3 млн. лв. беше цялата за придобиване на мястото. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Дилов.
Други изказвания? Въпроси?
Господин Иванов, заповядайте.

МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри, гости, колеги! Действително аз се присъединявам към казаното от господин Дилов, това заседание никак не беше без значение, защото Вие тук поставяте на народните представители, които са в ресорната Комисия за българите в чужбина едни много важни теми, които очевидно назряват от не една и две години, а от повече от десетилетия.
Аз съм шокиран от това, което казвате за бюджета на Външното министерство, че той към 2023 г. такъв, какъвто е бил към 2007 г. (Реплики). Да, 2022 г. Това е изключително стряскащо.
Бюджетът на Агенцията за българите в чужбина е с изключително оскъден човешки ресурс и финансов ресурс.
Просто аз не мога да повярвам наистина как очакваме да има някакви резултати по отношение на нашата диаспора в чужбина – има толкова много българи в чужбина, 15 – 20 човека обсъждат техните проблеми. Това е абсолютно безумие.
Навлизане в обсъждане наистина в конкретика на едни или други числа в момента не е конструктивно по простата причина, че голямата сметка трябва да се направи в Комисията по бюджет и финанси и тук би било в някаква степен безпредметно да се правят подобни обсъждания.
Но аз, също и колегите ми предполагам като народни представители взимаме Вашите бележки, ние ще ги отнесем към нашите колеги, които работят в Комисията по бюджет и финанси и се надявам и те да вземат отношение по това, което ние ще им споделим.
Ние също ще се въздържим от подкрепа на бюджета на това първо гласуване в Комисията по изложените от мен вече причини, че същинската дискусия всъщност трябва да се проведе в Бюджетна комисия.
Ние като политическа формация, тоест като Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ сме заявили нашата позиция, че този бюджет изначално е грешно съставен, с допуснати грешки такива, каквито са се отчели и на една неформална среща, която се проведе в Министерството на финансите, тогава дори и представители от самото ведомство са потвърдили това. Не го казвам като критика, казвам го като позиция и че пак тези от лошите биват изчиствани там, където им е мястото.
Ние ще гласуваме „въздържал се“ по тези съображения.
Благодаря на всички гости, че бяха тук всъщност и споделиха част, много малка част от проблемите, които имат, в контекста на обсъждането на държавния бюджет. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания, въпроси?
Господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Моят въпрос е към външния министър.
Господин Кондов, тази година за изборите във Великобритания бяхте командировали 96 служители с пет или шест дена командировка, ако не се лъжа, настаняване и така нататък. Ще се върна малко по-назад, когато визирахте, че не искате да работите с общност в чужбина. Мисля, че с Вас сме кореспондирали по-рано от времето на мрежата на избори доброволци, времето на ковид, когато за държавни представители бяха, всъщност назначавани лица от мрежата и при това доста успешно за много, много по-малко средства. Бихте ли се ангажирали за в бъдеще да работите с общностите, дори и по време на избори?
Имам също така и други въпроси, тъй като според нас създаването на нови консулства е необходимост. Пак ще визирам Великобритания, където работата на едно посолство е недостатъчна. Имаме нужда, както от отваряне на консулства, както в Шотландия, така може би и в средна Англия, дори и в Лаос. Доколкото разбирам не е разискване отваряне на консулства във Франция, Германия, посолство в Латвия, което да отговаря за трите балтийски държави. В настоящия бюджет има ли предвидени необходими средства за откриване на тези структури? Предвидени ли са средства за разкриване на нови консулски служби. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Господин Министър, заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
По първи въпрос за изборите и защо командироваме тези хора във Великобритания. При предишния парламент, накрая беше направена промяна в Изборния кодекс, която ни задължи във всяка секционна избирателна комисия да има по един представител на държавата, който да е или държавен служител, или поне по трудово правоотношение. Затова и ние сме принудени да командироваме тези служители. Даже са малко повече от 96. Иначе за всички останали, които са членове на секционни избирателни комисии, посолството работи с общността. Там, където разбира се, партиите, които имат предимство по Закон не са назначили свои представители, които пак са от общностите, защото партиите използват пак хора от общностите. Иначе тези командировани, за които говорите, ние сме задължени по Закон да ги командироваме. Командировахме общо над 530 човека оттук и още около 200 души от нашите посолства и консулства, покриха точно този представител на министъра на външните работи.
По втория въпрос за консулствата са предвидени в бюджета за 2023 г., Министерството на финансите е предвидило тези пари, включително за консулството в Единбург. То няма да е генерално консулство, но въпреки всичко трябва да има поне двама консули там. Нашите проблеми за тези консулства са свързани осигуряване на човешкия ресурс. Защо? Защото ние сме в така наречения административен борд. На нас не ни се дават допълнителни бройки и ние започваме да съкращаваме от някъде, да вземем от едно посолство, за да прехвърлим бройка в друго посолство. Това е в момента големия ни проблем. Отделно, че освен тези три консулства, ние трябва да изпратим още дипломати към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Там нещата вървят. Имаме нужда от хора. Те и други ведомства вече пращат хора там. Така че това е още един от проблемите. Иначе – да, финансирането е осигурено ако, разбира се, приемете бюджета за 2023 г. В бюджета за 2022 г. ги няма тези пари.
По третия въпрос – в Латвия все още не сме предвидили откриването на посолство, тъй като то не влезе в това постановление на Министерския съвет, когато откривахме трите консулства. Спряхме се не за друго, а защото имаше ограничения и решихме, че най-неотложното са тези консулства. Защото те ще обслужват българските граждани – Дюселдорф, огромна българска общност над 90 хиляди души. Във Франция, Лион – няма как огромна държава, дефакто покрита само от едно посолство също като във Великобритания. Макар, че общността във Великобритания е много по-голяма от френската. Единбург беше избрана като най-добрата локация. Все пак и Шотландия ще покрие една не малка част от Северна Англия като област. Затова бяха избрани тези трите локации. За Латвия, надявам се, в бъдеще ние сме готови даже имаше такова предложение, но не можахме стигнем до него. После почнаха изборите и оттогава се занимаваме основно с организиране на избори в чужбина.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря Ви за отговора.
Всъщност въпросът ми е свързан с колко средства от заложените 500 хил. лв. за 2022 г. в бюджетът за Министерството на външните работи за подпомагане на наши сънародници, изпаднали в бедствено положение извън граница са разходвани? Стартирала ли е тази програма?

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Парите ги има и ние ги използваме в крайни случаи. Последно ги използвахме за нашите сънародници от Судан, които репатрирахме от Судан. Точната сума в момента не мога да Ви я дам, колко сме използвали за 2022 г. (Реплики.)

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Петкова, заповядайте.

СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих искала да направя едно уточнение, за да не останат с погрешна представа народните представители. Грешка в бюджета няма. Бюджетът е разработен на база на действащи политики и по влезли в сила нормативни актове като в бюджет като 2023 г. са включени прогнозните оценки по тези политики и съответно по действащото законодателство. Както спомена министър Кондов, всъщност има предвидени средства по бюджета на Министерството на външните работи, но трябва да бъде приет бюджетът за 2023 г., за да могат да бъдат предоставени тези средства, тъй като в условията на Удължителен закон, Вие знаете, че са предоставени средства в размер, в който са били предоставени. Той се удължава с действието на бюджета от 2022 г. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Колеги, друг?
Имам един въпрос към министъра на образованието. Той е много конкретен, но сумата за която става въпрос, не е никак малка. В настоящия бюджет, който сте внесли, дали са отразени допълнителните 4 млн. 800 хил. лв., които бяха поискани при разглеждането на предишния бюджет за осигуряване на по-добри условия на командировъчните на преподаватели зад граница, които са заложени в наредбата?

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР САШО ПЕНКОВ: Ръстът, който се получава, е 1 млн. 49 хил. 713 лв. за изпращане на правилата и средни, и висши училища на общностните зад граница по Постановление № 103. Другото е за поддръжка на нашите училища в чужбина и командироване на учители в българските държавни училища. Мога да споделя пред уважаемите народни представители, – осигурени са. Това са две пера. Обаче усещам напрежение и разбирам тези хора, защото сегашният механизъм, който определя възнагражденията – говоря конкретно за двете училища в Прага и Братислава, са на базата на командировки, лекторати, което всъщност ги лишава от някои предимства на социалното осигуряване, които биха получавали, ако бяха същите учители в български училище. Това е въпрос на нормативно изменение, което ние работим и ще имаме предложения вече и съвместно с Министерството на финансите ще обсъдим.
Това не ги засяга, защото те, ако тук работят, ще имат повече във връзка със социалното им осигуряване. А там не могат да стигнат съответните нива, които да им осигурят сериозни пенсии. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имам един въпрос към министъра на културата също така. Едно добро решение взехме тук само преди няколко месеца в началото. Беше в последните дни на предишното Народното събрание за откриването на Български културен център в Тараклия в Молдова. Съответно виждаме, че в бюджета сте предвидили сума за разкриването на този културен център, както и също така по отношение на откриването на културен център в Тирана.
Моят въпрос като цяло е: колко средства са предвидени в бюджетната програма за популяризиране на българската култура в чужбина? Има ли увеличение от представянето на предишния бюджет?

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НАЙДЕН ТОДОРОВ: Благодаря за въпроса.
Принципно средствата за българите в чужбина, които са предвидени при нас те са също за обсъждане от българските културни институти, които обслужват българите в чужбина, са 4 млн. 300 хил. лв. за годината, което е горе-долу сумата от миналата година. Няма разлика.
За тези два нови български културни института в Тирана и в Тараклия са необходими допълнително 3 млн. лв. за откриването им, и за издръжката им първата година. Честно казано, към настоящия момент те не са вкарани вътре в тази сума на бюджета. Имаме известни проблеми с намирането на сграда, специално за Тирана. Оттам нататък в момента всичко е в процес на работа и за двата български културни института.
Иначе към настоящия момент ние притежаваме 11 културни института и искам да Ви кажа къде ни е проблемът. Ако искате вярвайте, големият проблем не е в средствата за издръжката. Големият проблем е в липсата на кадри. Липсата на хора. Щатните бройки на българските културни институти в чужбина варират – най-големият масивен български културен институт е който имаме е „Дом Витгенщайн“ с четири човека.
Другите варират между един и двама. Има два института с по трима служители. Честно казано не могат да направят чудеса с тези бройки. В настоящия момент търсим бройки за тези културни институти. Имаше различни институти. Едно беше да се вземат бройките от Москва, но предпочитаме в момента там да не пипаме. Нужни са ни, за да можем да открием в тези културни институти, допълнителни шест бройки, за да могат да работят нормално поне в началото.
Пак казвам, въпросът не е финансов, въпросът е липсата на щатните бройки за хората, които да работят в тях.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
И един последен въпрос имам към министъра на външните работи.
Споменахте, че са предвидени 800 хил. лв. за работа само в Македония. Каква е общата сума, която се предвижда по програми за работа с традиционните български общности в чужбина, тоест старите български земи на Балканския полуостров и Украйна и Молдова? Тоест тук влизат Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция и Румъния.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Дефакто за другите български общности, извън Република Северна Македония, са предвидени други 800 хил. лв. Това са по постановлението на Министерския съвет, което започна 2020 г., в момента ПМС № 26 от 20 февруари. То се осъвременява всяка година – от 500 хил. лв. стигна до 800 хил. лв. Сега то също е в рамките на бюджет 2023. Ние сме поискали един милион, но сега ще видим дали Министерството на финансите ще ни ги даде, но то е от бюджет 2023, така че все още ги нямаме налични.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Цонева, заповядайте.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Искам да направя някои бележки. Всеки път това е дежавю, тази комисия заседава по този начин, министерствата казват „парите не стигат“, правим едно, правим друго, някакви кръпки общо взето като цяло, но има и някакви постижения.
Моята молба е, тъй като ние говорим много на едро за тези програми – програми за българите в Западните покрайнини, Украйна, източното партньорство, програми за медии, програми за едно, програми за друго, програми, които са свързани с Министерството на образованието, респективно българските културни центрове към Министерството на културата, отделно агенцията, всичко е на парче. Ние нямаме изобщо карта на това колко средства на годишна база харчим за тази политика, една болка, която е отчитана в тази комисия не от вчера и от днес.
Моят призив е към Вас, с оглед осигуряване на стабилност все пак на тези програми, които са крайно недофинансирани, защото сравнено с други страни 800 хиляди, още 800 хиляди, 200 хиляди – това са числа, които са буквално несравними с политики, които се предприемат от други правителства, когато става въпрос за техните диаспори, за тяхната мека дипломация и така нататък, абсурдни числа, много ниски. Но, хубаво е да имаме някаква идея в тази комисия тези програми да се представят и през някакви индикатори – колко души са обхванати, колко организации са застъпени, колко страни. Например тази програма, която споменахте, която за първи път се прави за подпомагане на български медии зад граница, разбрах че 41 организации са подпомогнати за първи път в страни, в които никога досега българската държава не е отделяла публичен ресурс, а всичко е било само на самоорганизация и така нататък.
Това са политики, които от една страна, трябваше да се популяризират сред политическите партии и сред общностите, но не мисля, че това се прави достатъчно. По скоро бихме могли като Комисия да помислим за това. Тези програми са доста непознати, затова и част от колегите, чувайки за тях, са леко изненадани. Според мен трябва да се направи много повече за популяризацията и отчитането на какъв обхват има това. Защото е много важно колко неделни училища имаме, колко програми правим в Министерството на образованието, но колко български деца са изучавали български език, до кой клас става това, колко стигат до дванадесети клас да изучават, за да могат след това съответно да имат стимули да учат в български висши училища и така нататък. Това не е критика, а по скоро е опит да сложим някакви репери на тази политика, за да може в един момент да има и някаква по стратегическа визия. Защото, ако не знаем къде искаме да отидем, просто нищо никога няма да направим и всеки път около тази маса ще се оплакваме как парите не ни стигат. Но тази политика, тя се измерва с това до колко хора е достигнала, колко организации са вдигнали своя капацитет, какво се е случило като дейности и така нататък – нещо което призовавам да го правим.
Ние като Комисия би трябвало да се занимаваме и с този въпрос – обхвата, ефективността на тези политики трябва да бъде на вниманието ни. След като ние нямаме министерство на тази политика, тя е разпръсната, тук е мястото, където тя може да бъде преглеждана по един по-стратегически начин и да има един поглед, който действително дава и на българското общество представа какво ние правим, и онова, за което бихме се преборили в бъдеще, за да правим, за да не ни е толкова срам всеки път, когато говорим за средствата, които се отделят, а и в същото време имаме с какво да се гордеем, колкото и малко да е то. Има много качествени неща, най вече, защото българските общности зад граница имат голямото въображение, настойчивост да се само организират и да успяват да предоставят и културен продукт, и образователен продукт, и да отстояват българската традиция и да опазват културното ни наследство. Благодаря.
Благодаря, госпожо Цонева.
Господин Пейков, заповядайте.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Само ще добавя към това, което каза госпожа Цонева.
В бизнеса има основни индикатори за постигнатите резултати. Аз като човек, който събра пари през частния си профил и социалните мрежи, и относително успешно, като гледам, събрал съм за година няколко пъти повече, отколкото е Вашият целогодишен бюджет, колкото и да е удивително това, трябва да се завладее умът на хората, тоест трябва да им го преведем на език, който… Като казвам хората, имам предвид нашите финансисти, защото ние тук, в тази комисия, общо взето всички, дори и тези, които са политически опоненти, като цяло симпатизираме на увеличаването на тези бюджети. И като опрем до хората, които се занимават с финанси, ние трябва да им завладеем въображението, трябва да кажем: хора, вижте, това нещо тук, вижте тези деца, тази година с 2365 деца повече са научили български, иначе тези деца щяха да са германчета. Няма значение, измислям си в момента, може да е пълна глупост, нещо което да им говори. И тези невинаги са интерактивни, тези индикатори. Ние трябва може би да работим неформално, да търсим кои са онези неща, които говорят на хората, които казват, че сме постигнали резултати. Може би не бройката е важна, може би е важно качеството, защото някой път с 3 хил. лв., на правилното място постигаш повече, отколкото с 30 хиляди, пръснати някъде другаде. Споделям го като човек, който го е грижа много за това, че всъщност ние, бидейки съмишленици и хора, които се интересуват от тази тематика, много често нашата бариера не е да се разберем по между си, колкото и да е удивително, а с колегите ни, които се занимават с финанси. Въпросът е ние да намерим индикатор, който да им говори на техния език и да им го преведе.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ:
Други изказвания?
Господин Пенов, заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР САШО ПЕНОВ: Ние в нашата дейност се сблъскваме с много интересен феномен, взимайки повод от това, което каза госпожа Цонева. Ние имаме доста дейности, които са свързани с признаването на обучение на деца в чужбина. Ние работим само с нашите малцинствени групи тук, които са в България, а се установява, че доста деца учат в чужбина и целта е така да ги приобщим, защото неделните училища не могат да постигнат това към момента, за да можем да ги върнем в българската образователна система и по-нататък да използват българските висши училища. А, както стана дума от колегите от Министерството на външните работи, в Германия, Англия, Италия, Испания има доста хора, които не са свързани, но нямат нищо общо с малцинствата, но просто работейки там, децата им учат една година тук, една година там и след това, в рамките на Европейския съюз, а това вече е съвсем друга политика. Ние все още нямаме регламентация, която признава публично правните актове без …. и така нататък. Ако това е възможно за частноправни сделки, за публични актове на училища, на администрации това все още не е възможно и ние го правим със съответните системи и сверяване на състоянието и изискванията на съответната образователна система, за да можем да проверим това, което той е научил там, доколкото съответства на нашите учебни програми. И тук имаме голям потенциал за връщане на младежи, които, естествено, трудно биха записали някакво сериозно инженерство или тежка химия в някои западни университети, но могат спокойно тук да учат някаква друга професия, която да им даде възможност да се реализират на пазара на труда.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Някой друг нещо иска ли да каже? Тогава позволете ми, аз да кажа няколко думи в завършек на дискусията.
Безспорно бяха казани много важни неща, смятам, и заради това, когато миналия път беше предложено да се разглежда бюджетът, макар че нямаше все още яснота и както стана ясно, не е включен в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси, ние всички се обединихме около идеята, че трябва да бъде гледан днес този бюджет по-скоро в частта, която касае нашата комисия, с една основна мисъл – че в крайна сметка това е много важна политика, която за съжаление е пренебрегвана изключително много през последните десетилетия, не последните 10 години, а последните десетилетия, включително и преди 1989 г.
Тоест тук имаме един наследен дефект на българската държавническа мисъл, който наследен дефект не оценява това, което ние можем да имаме като потенциал в работата с нашите български общности зад граница и като цяло липсва наистина цялостната държавна политика, която да е очертана със стратегически поглед за поколения напред, защото така трябва да мислят сериозните държави. Единствения път, когато ние имахме Министерство на българите зад граница, то беше всъщност по-скоро като някакъв ранен експериментален модел в първия кабинет на ГЕРБ и изтрая малко повече от година с покойния професор Божидар Димитров. Да, той беше министър без портфейл, дори нямаше класическо министерство.
За съжаление, тази тенденция, която никак не е радостна, продължи и в предходното правителство, което управляваше миналата година, защото тогава Държавната агенция беше понижена в ранг и стана Изпълнителна агенция. И сега, когато ние тук говорим за нейните проблеми… Между другото, господин Дилов тук предложи нещо, което в разговор, докато вървеше дискусията, спомена и аз изключително го подкрепям в това негово становище. Ние трябва да разгледаме на едно специално заседание на Комисията проблемите на Агенцията за българите в чужбина, защото и формално, и неформално това е единственият ни държавен орган, институция, която е призвана и призван този орган да защитава интересите на българите зад граница и да провежда държавна политика. А реално погледнато с 1 млн. 200 хил. лв. това на практика не е възможно. Тази разпиляна държавна политика в три министерства трябва по някакъв начин да бъде събрана. За съжаление, това към настоящия момент не зависи от нас. Това е функция на изпълнителната власт, която е функция на мнозинство в законодателната власт. Така или иначе към настоящия момент това няма как да се случи очевидно, но смятам, че трябва задължително да го направим.
Що се отнася до бюджета, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим. Ще го подкрепим не заради това, че този бюджет е добър, а защото в крайна сметка това е една крачка напред в сравнение с това, което беше в предишния период. Разбира се, доста по-добре би било да има не една крачка напред, а 10 крачки напред, но и това е нещо към този момент. Много бихме искали да видим, разбира се, от тук насетне оценяваме факта, че всъщност може би за първи път трима министри идват на заседание на Комисията, което наистина е много положителен ход и ние тук в Комисията го оценяваме всички, смятам, без значение от политическите си различия. Но този ход не трябва да остава изолиран, защото когато говорим за бюджета на Външното министерство е срамно да твърдим, че имаме проблем с разкриването на консулства. Когато говорим за това, че нашите културни институти, които и без това са много скромен брой, както много иронично каза министър Тодоров, най мощният от тях има четири човека щат, когато говорим за това, че в Министерството на образованието се опитват да правят нови програми, които биха могли да бъдат обаче още по-сериозно финансирани, всичкото това нещо показва, че има много сериозни проблеми. Проблеми, които се коренят най-вече в един основен дефект – разбирането, че българите в чужбина са нещо, което не е първи приоритет на държавата, не е втори приоритет, не е и трети приоритет и въобще имаме много по-сериозни проблеми от това да се занимаваме с българите зад граница, които винаги ги е имало, ще продължава да ги има.
Беше казано затова какви са бюджетите на другите държави от госпожа Цонева, макар без да споменава конкретни числа. Аз съм се постарал да видя какви са техните политики. По-голяма част от тях имат и специални министерства по този сектор. Да не говорим затова, че са се погрижили да имат свои консулски служби във всяка една съседна държава, където има диаспора.
Примерно турците имат в Гюмюрджина консулска служба, ние нямаме. Гърците имат в Констанца, ние нямаме, макар че в Констанца има 120 гърци и четири хиляди българи, но ние нямаме. Нямаме консулска служба в Корча, макар че гърците откриха там. Добре е, че поне в Македония имаме в Битоля и в Сърбия в Ниш. Но това са по скоро изключения, които потвърждават правилото. Дори не са прави необходимото, за да разкриваме свои почетни консулства на територията на традиционните български общности в старите български земи на Балканския полуостров.
Така че всичко това, което ние се опитваме тук да правим в Комисията, смятам, още веднъж казвам, въпреки политическите си различия, обединени от обща кауза, по-скоро се опитваме да кърпим един събран дюшек. Трудно ще стане това нещо, но все пак сме длъжни, пренебрегвайки различията си и търсейки преди всичко обща политика, общия подход към българския национален интерес зад граница, макар и да има някакви различия, разбира се, по това кой как точно го възприема този български национален интерес, в крайна сметка ние трябва да правим всичко необходимо, за да пришпорваме администрацията и изпълнителната власт в нейната работа зад граница. Смятам, че това до някаква степен успяваме и успявахме да го правим. Разбира се, това, което искаме да постигнем, смятам е много повече от това, което сме постигнали до момента. Защото откриването на българския културен център в … , с който можем да се гордеем и всички ние имаме заслуга за това, но това е толкова незначително на фона на всички останали проблеми, които имаме, че буквално трябва да го забравим и да продължаваме напред, а не да се крепим на това че сме успели да свършим едно добро дело.
Аз нямам какво повече да добавя. Ако няма други изказвания по втора точка, закривам дискусията и преминаваме към гласуване.

Който е „за“, приемането на така представения бюджет, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Благодаря, колеги.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Някой? Не виждам.
Закривам заседанието.

.