Звуците на равнината

.

Стихове от Мария Добрева

.

ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ

Дворът е пуст…
Дворът, в който израснах
и мечтаех да полетя
към непознати страни,
беше пълен с багри и гласове.

От ранни зори до късна вечер,
в хармоничен ритъм
животът следваше своя ход,
изпълнен с много труд,
но и с много любов и спокойствие.

Минаха години. Обиколих света.
Много срещи с хора и панорами
изпълниха живота ми.
Но неповторимо със своята атмосфера
на съграждащ труд и благоденствие
остава това кътче от земната шир –
дворът, в който израснах.

Дворът е пуст, но засвири ли вятърът,
неотменно слухът ми долавя
и гласовете на хора,
които вече ги няма –
гласовете на дядо, на баба,
на татко, на мама. Дворът е пуст,
но живите спомени
за хора, багри и звуци от детството
изпълват сърцето ми със светлина.

КАТО СИНЬОТО НЕБЕ

Синият цвят на небето,
на синчеца край пътя,
на метличината сред нивите
настойчиво ми напомня
за сините очи на мама и татко.

И двамата със светлосини очи.
И двамата със светли души.
На никого зло не помислиха.
На никого зло не сториха.
За свойте роднини милуваха,
братя и сестри почитаха.

Насоча ли поглед
към спокойното синьо небе,
усещам вашия поглед от висините.
Поглед, който стопля и подсеща,
че животът няма начало и край.
В живота безкраен всичко е свързано,
няма граници за любовта.

ЗВУЦИТЕ НА РАВНИНАТА

Звуците на равнината
не носят шепота на потока,
нито чаткането на копитата
по камъните на планинския път.

Звуците на равнината
са истинска книга,
по която селянинът чете,
потънал в несвършваща работа.

През сезоните на годината
тоналността на звуците е различна,
и внася богата палитра от нюанси
на трепетно вълнение в сърцето.

През ранната пролет
лястовиците долитат в родните гнезда
и радостта от завръщането
подсилва неудържимото им чуруликане.

През май птичият хор е многогласен –
от ранни зори до късна вечер.
По време на жътвата
цигулковият концерт на щурците
изпълва с романтика вечерите.

В началото на август се добавя
и симфонията на вятъра.
Той идва отдалече,
плъзва се в равнината,
набира скорост,
увеличава силата
на полифоничния концерт
и с победоносно крешчендо
се отправя на юг към морето.

С настъването на зимата
към симфонията на вятъра
се добавят и скърцащите звуци
на замръзналите клони на дърветата.

Затихне ли вятърът
и се спусне нежната снежна пелена,
настъпва тишината на зимната нощ.
Тишина, която говори.
Тишина, пълна с надежда и очакване –
дебелата снежна покривка
е добър знак за плодородие.

Звуците на равнината…
Те галят ухото
на полския труженик
и вливат надежда в сърцето му.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Мария Добрева е родена през 1950 г. в с. Дропла, Добричка област. Завършила е Химически техникум „Д. И. Менделеев“ във Варна и „Химия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи основно като преподавател по химия. Ръководила е 7 години екоклуб „Детелини“ в 96-то СОУ – София. Носител на награда от Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ – „за принос в откриване и развитие на млади таланти в областта на химията“ (2000), на почетно отличие „Неофит Рилски“ на Министерство на образованието и науката (2001), на почетно отличие „Учител на годината“ на Синдиката на българските учители (2002) и на други награди. Нейни статии са публикувани в печатни и електронни издания. Съставител на сборника „Екологичен календар“ (2002). Автор на стихосбирките „Неизпратени писма“ (2007, преиздадена през 2011 на български и италиански), „Ще те нося в сърцето си“ (2014) и „Алхимия на времето“ (2021). Съставител на краеведската книга „Дропла – селище на кръстопът“, в която участва и като автор (2022). През 2010 г. основава фондация „Вигория“, чиято дейност включва и издаването на книги. Била е емигрант в Италия, сега живее в Чехия, но често си идва в България.

.