Визията на МВнР относно програми за БГ общностите за граница. Заседание на парламентарна комисия

.

На 30 май 2023 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към 49-ото НС, при следния дневен ред: „1. Представяне на визията на Министерство на външните работи относно изпълнението на програмите за подпомагане на дейността на българските общности зад граница и ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина при реализирането на процеса; 2. Разни“.

На заседанието присъстват: от Министерство на външните работи – Иван Кондов, министър, Десислава Иванова, директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия, и Желязко Радуков, държавен експерт в дирекция „Югоизточна Европа“; от Изпълнителната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова, изпълнителен директор, и Валери Радолов, директор на дирекция „БОиИД“ в ИАБЧ.

От страна на самата Комисия присъстват двама членове от „ГЕРБ-СДС“, четирима от „ПП-ДБ“, двама от „Възраждане“ и един от „БСП за България“. Не присъстват членове на Комисията от ДПС и ИТН.

Думата е дадена на служебния външен министър Иван Кондов, който казва, че финансирането по текущите програми ще бъде предназначено основно към традиционните български общности в чужбина, които се намират на Балканския полуостров, както и към тези в Украйна и Молдова. За новата българска диаспора не са предвидени достатъчно средства в текущия бюджет и ще се търсят възможности и механизми за тяхното увеличение.

По точка „Разни“ са изслушани представители от сдружение „Кан Кубер“ – Димитър Панчев, Владимир Чешмеджиев и Калин Иванов. Те представят дългогодишната идея за закупуване на къщата на Димитър Талев в родния му град Прилеп в РС Македония.

Акценти от казаното на това заседание:

Иван Кондов:

„Новите общности бяха подпомагани в рамките на дейността на всички наши дипломатически и консулски представителства, доколкото те нямат конкретни средства за подпомагане на новите общности, но все пак ги подпомагат и като дейност, и като консулско обслужване. Единствената програма, която в последно време беше направена благодарение на госпожа Цонева, тя беше миналата година, за подпомагане на медии. Тази програма беше в размер на 200 хил. лв. За съжаление, тя е еднократна, засега не се предвижда да бъде повторена, макар че ние ще се опитаме да го направим, тъй като това беше един много полезен инструмент и имаше много голям интерес – над 140 проект се представиха. За съжаление, нямаше как да одобрим толкова много. Мисля, че само 40 проекта в крайна сметка бяха одобрени по тази програма. Нашият основен инструмент, който от няколко години използваме за традиционните общности, това е една програма, която беше създадена през 2020 г. През 2020 г. беше прието едно постановление на Министерския съвет за подпомагане на българските общности, на традиционните български общности в региона на Балканите, на Молдова, на Украйна, и стартира с 500 хил. лв. Постепенно успяхме през следващите години да я увеличим до 800 хил. лв. през 2022 г. В бюджета за 2023 г. сме поискали 1 млн. лв. Макар че мога да кажа, че това е изключително полезна програма, това беше буквално едно начало в нашата политическа дейност с тези общности, не само политическа, разбира се, но това беше изключително полезно начало. Парите, както сами си давате сметка, са доста ограничени. Тези финанси, които ние получихме, веднага ги насочихме на програмен принцип, защото според нас това беше най-добрият вариант и най-чистият, по който можем да използваме финансирането, за да може максимален брой български общности да получат някакво финансиране. Там се целяха няколко цели основно. Има политическо измерение, разбира се, което подпомага и насърчава развитието и укрепването на организациите и на историческите общности, има практическо измерение, защото с тези пари се финансират де факто част от административните разходи и се подпомага културна и образователна дейност. Има методологическо измерение, разписва се подробно областите, в които следва да бъдат съсредоточени усилията, и функционално значение на програмата, защото дава сериозен допълнителен ресурс за официална работа на дипломатическите и консулските представителства за работа с тези общности.
Как се работи по този въпрос? Нашите дипломатически консулски представителства събират де факто проектите, които българските организации представят. Те са първото сито, те правят първоначалния подбор на проектите, след което ги изпращат в Министерството на външните работи, където колегите от двете ресорни дирекции – „Югоизточна Европа“, която отговаря, естествено, за региона на Балканите, и дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, тук с мен е и директорът – госпожа Иванова, от „Югоизточна Европа“ господин Радуков е представител в момента на дирекцията. Двете дирекции правят допълнителна оценка на проектите, приоритизират се по различни области в зависимост от задачите в отделните държави. Внимава се къде какви общности има, какви двустранни отношения има, къде имаме конкретни цели, така че се вземат предвид множество критерии. И след като се класират всичките проекти, се одобряват от министъра на външните работи и се внасят за одобрение в Министерския съвет.
Това е основната ни програма. Тя не е голяма, за момента тя стига повече, за да ги поддържаме тези организации живи, отколкото вече да работим и да постигаме конкретни резултати, макар че резултати има несъмнено. Но истината е, че на фона на финансирането, което примерно получава Министерството на образованието, Министерството на образованието има няколко програми – три или четири програми, и там се говори за милиони.“

Райна Манджукова:

„От тази програма, която беше гласувана за медиите, в крайна сметка я направихме, така че да могат да се възползват от нея не само медии, макар че всички медии, които бяха подали заявки по тази програма, получиха финансиране в рамките на възможното. Но, реално погледнато, нямаме програма за културните институти. Тази програма за медиите също би трябвало да бъде, както са програмите на Министерството на образованието и науката – роден език, култура зад граница и следващите нови, да има една постоянна програма за медиите. Защо не Агенцията за българите в чужбина да я администрира, имаме достатъчно опит и възможности да го правим това. Но, което е по-важното наистина, когато се гласуват бюджетите по всичките тези програми, те са в различни министерства, на различни места, но да има някакво съотношение. Това, което каза и министърът, но ми се иска да го подчертая това – да има координация между министерствата в рамките на изпълнителната власт иначе и реално погледнато, ние нямаме програма по принцип за работа с емигрантските общности…“

Костадин Костадинов:

„Би следвало наистина изпълнителната власт и това, което и Вие двамата казахте, да се погрижи затова да има една обща стратегия за координацията, която трябва да се случи между отделните ведомства сега, за да имаме една обща политика зад граница, независимо дали става въпрос за българите от старите български земи – традиционните ни общности, или говорим за българите от последните 30 години, емигрантските общности, защото те са различни и към тях трябва да има различни политики, но под една обща шапка, с един общ бюджет и с ясна стратегия.“

Антоанета Цонева:

„За мен основният проблем е, че тези програми нямат устойчивост и предвидимост. Тази програма, която засяга българските исторически общности в Западните балкани, Украйна, Молдова и така нататък, тя е от 2020 г. и е до 2024 г., тя така е разписана. Това означава, че имаме пари за 2023 г. и още един транш за 2024 г. от там нататък съдбата на тази програма с оглед това че тя приключва предстои да се обсъжда. Освен това, другият голям проблем е свързан и с начина, по който се управляват тези средства. Министерството на финансите не поставя тези средства в бюджета на Министерството на външните работи, те не са част от бюджета, който Вие управлявате, а се разпореждат с едни постановления на Министерския съвет. Това е изключително тромава процедура, която винаги предизвиква забавяне в администрирането на програмите, разпределението на средствата, включително усложнява и реализирането на самите проекти. Защото, когато финансирането се вземе твърде късно и остават до отчетния период два-три месеца не може да се разчита нито на добро качество на изпълнение на проектите, нито на възможност те да бъдат достатъчно, включително да развият някакви устойчиви форми, след реализиране на този проект да има някаква висока добавена стойност. Затова, преди да се разгръщаме в някакви стратегически възгледи затова какво бихме могли да направим, аз имам конкретно предложение, че трябва да се направи обсъждане с Министерството на финансите как тези средства, както програмата за развитие е част от бюджета на Министерството на външните работи, по същия начин да се подходи и с тези пари, включително и да не се отказваме в никакъв случай и от това да има нов транш за българските организации, които поддържат медии, издания и така нататък, това също да бъде заложено в бюджета за 2023 г. с не по-малко средства от това, което до момента е направено. Аз там знам, че 70% са разплатени и остават да се разплащат останалите 30% и, ако не се лъжа, Вие сте добавили още 150 хиляди. Нашата идея беше за 200 хиляди, когато променяхме бюджета, самото Министерство със собствен ресурс е добавило още 150 хиляди.“

Следва целият тест на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

На 30 май 2023 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на визията на Министерството на външните работи относно изпълнението на програмите за подпомагане на дейността на българските общности зад граница и ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина при реализирането на процеса.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,10 ч. и ръководено от господин Костадин Костадинов, определен с разпореждане № 49-350-02-91 от 29 май 2023 г. на председателя на Народното събрание да ръководи заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната.

* * *

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Така, минаха 10 минути, ние станахме 7. Имаме уверението от още двама народни представители, че и те ще се присъединят към нас всеки момент, защото имат въпроси, които задават на контрола. Така или иначе не ни е нужно да заседаваме с пълен кворум, когато имаме само изслушване и затова предлагам да започнем по така определения дневен ред, който е от две точки:
1. Представяне на визията на Министерството на външните работи относно изпълнението на програмите за подпомагане на дейността на българските общности зад граница и ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина при реализирането на процеса.
2. Разни.

Списъкът на гостите е следният: от Министерството на външните работи при нас е Иван Кондов, министър на външните работи; Десислава Иванова, директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“; Желязко Радуков – държавен експерт в дирекция „Югоизточна Европа“ от Изпълнителната агенция за българите в чужбина тук са Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията; и Валери Радолов – директор на дирекция в Агенцията за българите в чужбина.

Когато, колеги, гласувахме бюджета, бяхме запознати с една изключително амбициозна и много добре щрихирана тогава програма за подпомагане на дейността на българските общности зад граница – нещо, което в крайна сметка не беше подкрепено като цяло в бюджета, защото гласуването тогава беше отрицателно, обаче така или иначе най-малкото, което е, една много добра заявка. Още повече че никой от присъстващите на заседанието на Комисията тогава не изрази каквито и да било отрицателни становища. Забележките бяха към бюджета като цяло по принцип.
В този ред на мисли идеята беше да направим днешното заседание също така и по отношение ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина при реализирането на този процес с оглед на това, че това е една държавна стратегия, която заслужава внимание.
И тъй като дойде и осмият ни представител, можем да кажем, че вече имаме абсолютно пълен кворум, или пълен минимален кворум по-скоро.
Да, и господин Желязко Радуков е тук – държавен експерт в дирекция „Югоизточна Европа“.
В този ред на мисли смятам, че е изключително важно да можем да се запознаем с плановете на Министерството на външните работи, защото става въпрос според мен за една много важна крачка напред за преодоляване на, за съжаление, поне в очите на огромната част от българските общности зад граница, традиционната пасивност на нашата държава към българските общности, независимо дали става въпрос за традиционните общности на нашите сънародници в старите български земи или говорим за новите емигрантски общности, формирани след 1989 г.
Ето защо сега ми позволете да дам думата на господин Иван Кондов като начало, за да ни представи визията на Министерството на външните работи, а след това вече ще чуем и ръководителката на Агенцията за българите в чужбина – госпожа Райна Манджукова.
Заповядайте, господин Кондов.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Костадинов, уважаеми дами и господа народни представители! Помощта за българите в чужбина, конкретно на Министерството на външните работи, е съсредоточена основно като финансиране за българите, които са в така наречените традиционни общности. Това са общностите, които, както знаете, са на Балканите и в държави като Украйна и като Молдова.
За новите общности де факто финансирането е много оскъдно и досега всъщност ние нямахме почти никакво финансиране. Новите общности бяха подпомагани в рамките на дейността на всички наши дипломатически и консулски представителства, доколкото те нямат конкретни средства за подпомагане на новите общности, но все пак ги подпомагат и като дейност, и като консулско обслужване. Единствената програма, която в последно време беше направена благодарение на госпожа Цонева, тя беше миналата година, за подпомагане на медии. Тази програма беше в размер на 200 хил. лв. За съжаление, тя е еднократна, засега не се предвижда да бъде повторена, макар че ние ще се опитаме да го направим, тъй като това беше един много полезен инструмент и имаше много голям интерес – над 140 проект се представиха. За съжаление, нямаше как да одобрим толкова много. Мисля, че само 40 проекта в крайна сметка бяха одобрени по тази програма.
Нашият основен инструмент, който от няколко години използваме за традиционните общности, това е една програма, която беше създадена през 2020 г. През 2020 г. беше прието едно постановление на Министерския съвет за подпомагане на българските общности, на традиционните български общности в региона на Балканите, на Молдова, на Украйна, и стартира с 500 хил. лв. Постепенно успяхме през следващите години да я увеличим до 800 хил. лв. през 2022 г. В бюджета за 2023 г. сме поискали 1 млн. лв.
Макар че мога да кажа, че това е изключително полезна програма, това беше буквално едно начало в нашата политическа дейност с тези общности, не само политическа, разбира се, но това беше изключително полезно начало. Парите, както сами си давате сметка, са доста ограничени.
Тези финанси, които ние получихме, веднага ги насочихме на програмен принцип, защото според нас това беше най-добрият вариант и най-чистият, по който можем да използваме финансирането, за да може максимален брой български общности да получат някакво финансиране. Там се целяха няколко цели основно. Има политическо измерение, разбира се, което подпомага и насърчава развитието и укрепването на организациите и на историческите общности, има практическо измерение, защото с тези пари се финансират де факто част от административните разходи и се подпомага културна и образователна дейност. Има методологическо измерение, разписва се подробно областите, в които следва да бъдат съсредоточени усилията, и функционално значение на програмата, защото дава сериозен допълнителен ресурс за официална работа на дипломатическите и консулските представителства за работа с тези общности.
Как се работи по този въпрос? Нашите дипломатически консулски представителства събират де факто проектите, които българските организации представят. Те са първото сито, те правят първоначалния подбор на проектите, след което ги изпращат в Министерството на външните работи, където колегите от двете ресорни дирекции – „Югоизточна Европа“, която отговаря, естествено, за региона на Балканите, и дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, тук с мен е и директорът – госпожа Иванова, от „Югоизточна Европа“ господин Радуков е представител в момента на дирекцията. Двете дирекции правят допълнителна оценка на проектите, приоритизират се по различни области в зависимост от задачите в отделните държави. Внимава се къде какви общности има, какви двустранни отношения има, къде имаме конкретни цели, така че се вземат предвид множество критерии. И след като се класират всичките проекти, се одобряват от министъра на външните работи и се внасят за одобрение в Министерския съвет.
Това е основната ни програма. Тя не е голяма, за момента тя стига повече, за да ги поддържаме тези организации живи, отколкото вече да работим и да постигаме конкретни резултати, макар че резултати има несъмнено. Но истината е, че на фона на финансирането, което примерно получава Министерството на образованието, Министерството на образованието има няколко програми – три или четири програми, и там се говори за милиони. Наскоро разбрахме от предишната ни среща, че последната програма на Министерството на образованието е финансирана в размер на около 14 милиона, което, разбира се, е много добре. Там също трябва да има такова финансиране, в това няма никакво съмнение, но все пак виждате дисбаланса в амбициите в политическата сфера, защото в крайна сметка нашата цел е това, и културната, образователната сфера. Там се влага много повече. Това в никакъв случай не го казвам, за да противопоставям програмите между двете министерства. Напротив, просто го казвам с цел да насоча вниманието върху необходимостта от финансиране към тези програми, които минават през Министерството на външните работи и които са от изключително значение за поддържането на нашите традиционни общности в чужбина.
Какво друго бих могъл да добавя? По принцип, знаете, съществува и помощта за развитие. Но помощта за развитие не е насочена конкретно към общностите, към българските общности в чужбина, тя е насочена към държавите, които имат нужда от тази помощ за развитие. Естествено, в част от тези държави живеят и български общности. Тоест помощта за развитие косвено така или иначе подпомага също и тези общности.
Това са основните инструменти на Министерството на външните работи, за да работи с българските общности.
Каква е визията? За момента ние считаме, че трябва да разширим много работата ни по тези програми, особено по тази програма, по която ние работим с нашите общности, която стартира през 2020 г. И тук се надявам и на Вашата помощ в следващите години тази програма да бъде разширена, но не да бъде увеличавана с по 100 – 200 хиляди на година, което е положително, а да бъде погледнато малко по визионерски на нещата, за да се разбере, че тази програма е много важна в следващите години да бъде разширена максимално финансово.
Конкретно за Изпълнителната агенция за българите в чужбина Вие знаете, че миналата година беше взето решение тя да мине към Министерството на външните работи като второстепенен изпълнител. За съжаление, вътрешнополитическата нестабилност не ни позволи да можем да разширим дейността на тази агенция и да я вплетем в нашите цели. За съжаление, Агенцията дойде с един бюджет, който де факто е основно за издръжка. Аз, разбира се, не искам да навлизам в дейността на госпожа Манджукова, тя ще Ви каже по-подробно за нещата, но все пак Министерството на външните работи и по-скоро министърът на външните работи като принципал на тази агенция, това, което си дадохме сметка е, че тя има потенциал, но тя няма почти никакви средства, за да осъществява този потенциал. Има един малък бюджет за пътувания, де факто за краткосрочни командировки, тя може да подпомага дейността на българските организации, като участва в някои от техните мероприятия, подпомага ги, тя може да ги свързва с институции, хора тук в България, за да реализират те своите проекти. Тоест има възможности, но тя няма ресурсите.
Това, което си говорехме и с госпожа Манджукова, и с колегите наскоро, беше, че де факто, първо, трябва да помислим за визията на Агенцията, защото нейната работа е малко по-различна от това, което нашите дипломатически и консулски представителства правят, и няма нужда тя директно да участва в тези програми, въпреки че със сигурност има възможност да се включи и към тях, но тя трябва да намери своето място, своето финансиране. И тук може би една идея е към бюджета на Агенцията постепенно да започнат да се предвиждат средства, за да може тя да изпълнява своята роля. Защото ролята на Агенцията, освен че тя има роля и в някои други области, които госпожа Манджукова ще Ви разкаже по-подробно, тя със своите способности, с нещата, които е вършила досега, но с малко финансиране би могла да постигне нещо повече за всички общности, не само за традиционните. Защото знаете, че работата с традиционните общности е по специфична. Там се изисква един по-различен подход. Докато Агенцията за българите в чужбина трябва да работи с всички българи – тя трябва да работи с традиционните общности, но тя трябва много да работи и с новите общности на България в различните държави, като може би да постигне и някакъв резултат в това много от тези хора да помислят за завръщане в България евентуално.
Говорихме си с госпожа Манджукова, сега аз съм министър, знаете, от три седмици и де факто не знам още колко ще бъда, но си говорихме, че трябва да седнем и сериозно да изясним помежду си как точно ще развиваме Агенцията и евентуално на едно следващо ръководство ние, Министерството на външните работи, и на държавата, разбира се, да представим план за някакво развитие. Но това вече ще зависи много от обстановката в България и какво ще можем да постигнем по-нататък.
Това е, което бих искал да кажа за момента и съм готов да отговоря, разбира се, на всякакви въпроси, след като и госпожа Манджукова представи също своето виждане за нещата. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Давам думата на госпожа Манджукова – изпълнителен директор на Агенцията за българите в чужбина.
Заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Аз много малко неща мога да добавя към това, което каза министърът. Наистина изчерпателно беше това, което имаме към момента, в смисъл това, което можем да Ви кажем.
Пледирам и мисля, че тук наистина ни е необходима помощта на парламента, подчертавам това, което каза министърът, че при определяне на финансовата политика по отношение на българите в чужбина, не отделни програми, а политика, като цяло е необходимо все пак да има някаква координация. Реално в момента по програми това финансиране се осъществява от две министерства – Министерството на външните работи по тези програми, за които спомена господин министърът и Министерството на образованието и науката по линия на Дирекцията за неделите училища затова, за което стана дума.
Реално погледнато няма програми, които да финансират културата, а в същото време имаме многобройни културни организации във всички краища по света реално, които от години реализират своите инициативи и всъщност също имат място, ако искате в популяризирането на България, на българската култура по света, това което сме наричаме за съжаление изтъркано вече български посланици на културата, те го правят, но реално го правят без никакво финансиране от наша страна освен оттук-оттам.
От тази програма, която беше гласувана за медиите, в крайна сметка я направихме, така че да могат да се възползват от нея не само медии, макар че всички медии, които бяха подали заявки по тази програма, получиха финансиране в рамките на възможното. Но, реално погледнато, нямаме програма за културните институти. Тази програма за медиите също би трябвало да бъде, както са програмите на Министерството на образованието и науката – роден език, култура зад граница и следващите нови, да има една постоянна програма за медиите. Защо не Агенцията за българите в чужбина да я администрира, имаме достатъчно опит и възможности да го правим това.
Но, което е по-важното наистина, когато се гласуват бюджетите по всичките тези програми, те са в различни министерства, на различни места, но да има някакво съотношение. Това, което каза и министърът, но ми се иска да го подчертая това – да има координация между министерствата в рамките на изпълнителната власт иначе и реално погледнато, ние нямаме програма по принцип за работа с емигрантските общности, нарочна програма може би не е необходима. Ако имаме такива „браншови програми“ вече имаме за образованието, вече имаме за подкрепа на организационната дейност, защото, това което е Програмата за подпомагане на българските организации в Украйна, Молдова и на Балканите това е само за , както се казва да им светят крушките в офисите, за да ги има тези организации там и всички Вие разбира те, че това е политически въпрос да ги има тези организации там, а не културен.
Ако има такива програми по различните видове организации за дейност тогава няма нужда да са отделно за емиграцията, отделно за историческите общности. Програмите на Министерството на образованието и науката се възползват еднакво и български училища в чужбина в смисъл в емигрантските общности и в училища на Балканите, там където има такива и в Украйна и Молдова, те не се делят. Така че има за какво да се мисли, но трябва да се помисли действително глобално, отгоре това, което ние с Министерството на външните работи можем да направим, ние ще представим нашата визия, нашата обща представа, предложение как това трябва да се случи, но решението трябва да бъде взето на много по-високо ниво.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря на госпожа Манджукова.
Тъй като събрахме сега кворум буквално една минута, след като започнахме изслушването, предлагам чисто протоколно да гласуваме дневния ред, който още веднъж ще прочета:
„1. Представяне на визията на Министерство на външните работи относно изпълнението на програмите за подпомагане на дейността на българските общности зад граница и ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина при реализирането на процеса.
2. Разни.“
Други предложения? Не виждам.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Започваме в такъв случай обсъждането на това, което чухме.
Ще започна първи, защото две неща ми направиха впечатление, аз имам и други въпроси, разбира се, но само искам да направя кратък обзор и после, след като и колегите се изкажат ще дам допълнително други въпроси.
Първо, господин Министър, Вие казахте нещо, което аз досега специално не съм чувал от страна на представители на изпълнителната власт, като стратегически поглед за бъдещето затова че всъщност една от ролите на Външното министерство трябва да бъде стимулиране на завръщане от емиграция, тоест да се направи всичко необходимо, за да може хората, които живеят в чужбина от новите ни общности, които са след 1989 г. формирани да имат стимул да се приберат обратно в родината, защото това е стратегически въпрос. В крайна сметка близо от една трета от работоспособното население на републиката в момента не е постоянно живеещ на територията на България.
Въпросът ми към Вас е: как мислите това нещо да го развиете в перспектива, разбира се, Вие казахте че от три седмици сте едва в Министерството, но в крайна сметка би следвало Министерството да има някаква дългосрочна стратегия? Дали това е само Ваше виждане? Защото наистина, аз досега не съм чувал от други министри, от други представители на изпълнителната власт да говорят в тази посока. Или е нещо, над което е разсъждавано, като стратегия и, което всъщност може би Вие споменахте така в момента, като забележка. Второто нещо, това което беше споменато и от Вас и затвърдено после и от директорката на Агенцията за българите в чужбина за координиращата роля, която всъщност трябва да се изпълнява от някоя държавна институция по отношение на политиката към българите зад граница.
Всъщност големият проблем е, че тази агенция, която би следвало да изпълнява тази координираща роля от миналата година насам е понижена в ранг и тя е в състава на Външно министерство. Може би това има някаква логика, ако Външно министерство в рамките на тази една година и повече, защото това се случи началото на миналата година, ако не се лъжа? Значи точно преди една година може би това щеше да има логика, ако за тази една година съответно имаше заместник-министър, който да отговаря специално за българите зад граница, към който да бъде причислена тази агенция и, която съответно да изгражда тази така нужна координираща политика, защото тук не е само Министерството на образованието и науката, а и Министерството на културата с българските културни центрове. Но за момента това нещо не се е случило.
Тоест или в този си вид Агенцията трябва да се интегрира максимално плътно вътре в състава на Министерството – да има един заместник-министър, който да отговаря конкретно и само за това или тя трябва да бъде извадено обратно да се превърне в това, което беше може би дори и в министерство, както имаше един такъв период в крайна сметка, не министерство, а по-скоро имаше министър за българите зад граница макар и без портфейл.
Защото пак ще повторя три милиона души са и тук въобще не говорим за българите в старите български земи, на Балканите и в Бесарабия или в Таврия, това са близо три милиона души, ние не можем да кажем колко точно, които живеят в чужбина постоянно. Това са хора в трудоспособна, фертилна възраст на практика бъдещето на България. Всеки трети българин, на който разчитаме ние го няма в България.
И поради тази причина е задължително да имаме сериозна адекватна политика. Такава, която да бъде ангажирана не с някакви програми от по няколкостотин хиляди лева дори не и с няколко милиона, както споменахте за Министерството на образованието и науката, защото дори и това са трохи на фона на огромния ни потенциал, който се пилее, имам предвид демографски потенциал извън България, емигрантският последните 30 години.
А какво да говорим пък за старите ни български общности, където ние все още дори не сме покрили плътно с консулска мрежа териториите, където би трябвало да имаме наши представителства, дори да нямаме такива да имаме поне, както се казва културни центрове, защото съвсем наскоро беше открит буквално по-миналата седмица, ако не се лъжа един културен център в Пустец в Мала Преспа, към който държавата обаче няма ангажимент. И поради тази причина имайки предвид че други държави на Балканския полуостров са направили такава консулска мрежа пример – гърците имат в Констанца консулство, ние нямаме въпреки че в Констанца има не повече от сто гърци, а има пет хиляди местни българи.
Турците имат в Гюмюрджина въпреки че Гюмюрджина е точно на 80 км от турската граница, но за тях Западна Тракия е важна и те имат консулство там, ние нямаме въпреки че в Западна Тракия българите макар и мюсюлмани, това няма никакво значение, българите мюсюлмани са повече, отколкото турците. И други примери още могат да се дадат в тази посока, разбира се. Има и положителни такива – откритото консулство в Ниш, консулството в Битоля, но това са започнати, но недовършени политики по отношение на покриване на целия стар български ареал с мрежа от консулски и културни институти.
В този ред на мисли би следвало наистина изпълнителната власт и това, което и Вие двамата казахте, да се погрижи затова да има една обща стратегия за координацията, която трябва да се случи между отделните ведомства сега, за да имаме една обща политика зад граница, независимо дали става въпрос за Българите от старите български земи – традиционните ни общности или говорим за българите от последните 30 години, емигрантските общности, защото те са различни и към тях трябва да има различни политики, но под една обща шапка, с един общ бюджет и с ясна стратегия. Едните ги пазим от асимилация, а другите ги приобщаване и се опитваме да ги върнем обратно в държавата. Защото това е демографски резерв, който се развива независимо от нас и, който, ако ние не направим необходимите постъпки и действия, той ще бъде асимилиран и ще стане част от други нации.
Така че това са нещата, които аз исках да отбележа на пръв поглед, защото наистина още веднъж повтарям завръщането от емиграция, което споменахте е много важно и липсата на институция, която да изпълнява тази координираща роля, която и двамата представители на изпълнителната власт споменахте също е много важно, защото в крайна сметка, каквото и да си говорим накрая може да има пари, като не се знае за какво ще се харчат, те ще бъдат похарчени на халос. Защото и такива случаи е имало в историята и то не един или два.
Колеги, давам Ви думата и на Вас, ако имате мнения, съображения, въпроси.
Госпожо Цонева, заповядайте.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на външните работи, уважаеми колеги! Тъй като неведнъж се занимаваме с тази тема вече и в самата Комисия независимо, че тя в различни мандати си е поставяла с един или друг интензитет различни приоритети, но имаме доста вече информираност по темата за финансирането на тези програми.
Аз искам съвсем практично да насоча вниманието към следното. За мен основният проблем е, че тези програми нямат устойчивост и предвидимост. Тази програма, която засяга българските исторически общности в Западните балкани, Украйна, Молдова и така нататък, тя е от 2020 г. и е до 2024 г., тя така е разписана. Това означава, че имаме пари за 2023 г. и още един транш за 2024 г. от там нататък съдбата на тази програма с оглед това че тя приключва предстои да се обсъжда.
Освен това другият голям проблем е свързан и с начина, по който се управляват тези средства. Министерството на финансите не поставя тези средства в бюджета на Министерството на външните работи, те не са част от бюджета, който Вие управлявате, а се разпореждат с едни постановления на Министерския съвет. Това е изключително тромава процедура, която винаги предизвиква забавяне в администрирането на програмите, разпределението на средствата, включително усложнява и реализирането на самите проекти.
Защото, когато финансирането се вземе твърде късно и остават до отчетния период два-три месеца не може да се разчита нито на добро качество на изпълнение на проектите, нито на възможност те да бъдат достатъчно, включително да развият някакви устойчиви форми, след реализиране на този проект да има някаква висока добавена стойност.
Затова преди да се разгръщаме в някакви стратегически възгледи затова какво бихме могли да направим, аз имам конкретно предложение, че трябва да се направи обсъждане с Министерството на финансите как тези средства, както програмата за развитие е част от бюджета на Министерството на външните работи по същия начин да се подходи и с тези пари, включително и да не се отказваме в никакъв случай и от това да има нов транш за българските организации, които поддържат медии, издания и така нататък, това също да бъде заложено в бюджета за 2023 г. с не по-малко средства от това, което до момента е направено. Аз там знам, че 70% са разплатени и остават да се разплащат останалите 30% и, ако не се лъжа Вие сте добавили още 150 хиляди. Нашата идея беше за 200 хиляди, когато променяхме бюджета, самото Министерство със собствен ресурс е добавило още 150 хиляди. На практика за медии и организации в чужбина по линия на това направление имаме 350 хил. лв., нали не бъркам? Това е комплимент за Министерството на външните работи, че е успяло почти още толкова средства да вложи в тази инициатива.
В този контекст моето виждане е следното: трябва да се направят разговори между Вас, Агенцията, Министерството на финансите, комисията, ако има колеги, които се интересуват от това, лично аз се интересувам живо как управлението на тези финанси действително, поне управлението на финансите на първо време да се централизира, в смисъл такъв всичко това да е някак във Вашия бюджет. Не говоря в никакъв случай за програмите за образовани, нито за програмите за култура. Макар че има една идея, която лично аз не намирам за толкова екстравагантна – да се направи един функционален анализ, който да прецени дали културните институти да не минат в управление на Министерството на външните работи, а не да са в Министерството на културата. Но това няма кой знае какво пряко отношение към това, което говорим. Сега знам, че Министерството на културата, ако ни слушат, направо ще предизвикам изключителна неприятна реакция. Оставям го встрани това. Идеята ми е следната: да направим такива разговори в удобно време, в които да видим – бюджетът предстои да се гледа, удължаващ закон или същински бюджет, както и да е – можем да почнем да действаме сега. Защото наистина на мен лично вече ми е неудобно всеки път, когато обсъждаме тези въпроси, да говорим едни и същи неща, едни и същи стойности, едни същи проблеми, една и съща неустойчивост, една и съща невъзможност ние да разгръщаме някаква пи стратегическа визия.
Моята молба – на линия съм, ако има някакъв друг интерес от колегите, бих се радвала, затова искам да проведем такива консултации и да чуем каква е тази страхотна непреодолима пречка от страна на Министерството на финансите тези пари да минат във Вашия бюджет, едно.
Второ, тези постановления да не се издават, да не се взимат на Министерството толкова късно, че организациите и Вие, и администрирането им да става толкова проблематично и в крайна сметка да се отразява върху качеството на работата. Това исках да кажа. Защото самият Вие апелирахме към някаква помощ, за да можем ние да помогнем трябва да се разберем по какъв начин това трябва да се случи. Съответно това ми е предложението – такива консултации да се направят в рамките на включително предстоящото удължаване или гледане на същински бюджет. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Цонева.
Господин Димчев, заповядайте.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Господин Председател, включих се малко по-късно. Всъщност само искам да дам едно предложение, тъй като от много съм чужбина и съм наясно как нашата диаспора от какво има нужда. Неделните училища не решават проблема, ако погледнете статистиката може сам да си отговорите на въпроса на каква възраст децата ходят на неделно училище. Когато станат на 12 – 13-годишни техните връстници и тийнейджъри започват вече съвсем друг живот и рязко намалява интереса на тези деца към българските неделни училища. А родителите са неспособни да ги накарат да ходят на училище, защото вече си е насилие, според Закона за домашно насилие.
В тази връзка искам също така да кажа, че може би трябва да се съсредоточим върху събития и дейности на фолк фестивалите. Тези големи събития, които всъщност, предават българщината на всички наши сънародници и които така биват неглижирани, за съжаление, те събират голямата маса наши сънародници, и би трябвало да се обърне повече внимание на тях. Може би е добре да се направи, някаква обща асоциация на фолк фестивалите. Да се работи с такива, които са вече с утвърдени позиции. Според мен, конкретно там да работите. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Димчев.
Госпожо Манджукова, заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Това е чудесно, което казахте, господин Димчев. Само да уточня, че е създадена Асоциация на българските фолклорни състави. На 12 ноември миналата година ѝ беше първото събиране. Така че мислите се материализират. Вече има такава асоциация. Сега буквално тези дни от 2 до 8 юни имат поредното събиране, поредния фестивал в Прага, където ще се съберат много български фолклорни състави от различни страни. Те го правят. Точно затова пледирах за някакво финансиране за тях.
По отношение на училищата без естествено да подлагам на съмнение Вашата експертиза. Все пак темата „български училища“ много отдавна се занимавам с нея. На практиката Агенцията за българите в чужбина е създател на Асоциацията на българските училища в чужбина. Напоследък развитието на тези наши структурни звена, български се развива много позитивно и между другото точно напоследък се забелязва увеличаването на децата в среден курс. 12 – 13-годишните, напротив все повече остават в училище, което е заслуга, именно на България, на финансирането, което получават. Защото тава финансиране позволява да се развиват и извънкласни дейности. А именно извънкласните дейности са тези, които привличат точно 12 – 13-годишните в средния курс. Това, което е задачата в момента е да се направи така че повече да остават в горен курс. Да завършват гимназиален. Тук обвързвам това с темата за завръщането в България.
В много от страните, особено тези, които са така наречената нова имиграция – Испания, Италия, Гърция, Кипър, а дори Франция и Германия много от децата имат желание да получат висше образование в България. А това една от стъпките да се завърнат в България. И тук има поредица от проблеми, които трябва да бъдат решени, за които сега естествено няма да Ви занимавам, но важното е, че има желание и отново топката е в ръцете на България. Има неща, които трябва нормативно да се променят тук в България, за да може повече деца да имат възможност.
Изненадан съм, колко много деца от чужбина завършили български неделни училища XXII клас имат желание да получат висше образование в България. Благодаря Ви.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Господин Министър, имахме конкретни въпроси към Вас и от страна на госпожа Цонева също. Тук важният въпрос, който си поставяме е следният: ние правим изслушване, виждаме, какви са проблемите. Дайте да видим как може да ги решим тези проблеми. Сега от нас не се изисква в момента да гласуваме, макар, че вече има кворум затова, но така или иначе това е изслушване само. Какво според Вас, трябва да се направи, независимо от това, както казахте, дали ще бъдете министър, или няма да бъдете? Защото така или иначе институцията си остана независима от личностите.
Смятам, че тук всички сме обединени, около идеята да работим в името на националната кауза извън България. Там не би трябвало и не би следвало да има разделение на политическа основа. Не съм го забелязал това нещо извън България и поне се опитвам да него забелязвам. Какво смятате, Вие, че трябва да се направи в тази посока? Какви конкретни действия, трябва да се предприемат? Какво конкретно искате Вие от нас като съдействие, за да можем ние на свой ред да помогнем? Дори, ако щете да направим това, което госпожа Цонева предложи – да поискате от нас конкретно съдействие по-конкретни политики.
Заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Конкретно по завръщането на българите – това е един много комплексен въпрос, който зависи от много фактори. Да Ви излъжа, че имам стратегия – няма да го направя. Защото наистина стратегия нямаме точна по този въпрос. Считам, че тук е ролята на Народното събрание да изработи точно такава стратегия и да възложи на министерствата да изпълняват. Министерството на външните работи би могло да бъде единият от изпълнителите на една такава стратегия, която да обхваща един по-цялостен план.
Конкретно затова, което каза госпожа Цонева, тя така го описа, че е директно в 10-ятката. Това е точно проблемът. Тази програма стартира много добре. Стартира с ПМС, но то е до 2024 г. Тоест, то е ограничено във времето. Време е това, за което можете да ни помогнете, наистина при едни разговори с Министерството на финансите тези пари да станат част от бюджета на Министерството на външните работи като някакво конкретно перо. Това е най правилният начин, за да запазим тези пари и да продължим да работим с тях, и те да нарастват. Защото сега поддържаме организациите, трябва да ги подпомогнем, за да има устойчивост. Абсолютно е правилно всичко, което казахте. Беше точно в десятката. Така трябва да направим. Това е може би основният въпрос.
По отношение на медиите. Еднократен акт добавихме, наистина тези 150 хиляди, но те са от едни спестявания от миналата година. Тази година може да ги нямаме. По-скоро няма ди имаме кат осе има предвид как нараства инфлацията и как бюджетите се стопяват твърде бързо.
Така че това също би могло да бъде част от един бюджет на Външното министерство, който естествено с помощта на Народното събрание да бъде разпределян за медиите в годините. Да може да има устойчивост на тези програми. В този аспект можете спокойно да ни подпомогнете в разговори с Министерството на финансите, които ние планирахме да проведем, но поради доста раздвижената обстановка не сме стигнали до този момент. Това е наистина може би най-важния елемент за тази програма да стане част от Програмата от финансите на Министерството на външните работи.
Ние на времето имахме една така наречена комуникационна стратегия. Тя беше създадена още преди влизането ни в Европейския съюз и целеше да популяризира България в страните от Европейския съюз. Тази програма продължи да съществува до 2020 г. Мога да Ви кажа като човек, който е бил посланик в държава от Европейския съюз, че тя ни беше основният инструмент, например да работим в културната сфера, да правим форуми, ако трябва да правим изложби и така нататък. За съжаление, ковид унищожи тази програма. Тя беше по същия начин направена с ПМС-та. Всяка година имаше ПМС. Всяка година то закъсняваше. По същия начин се борехме и така нататък.
Това може да бъде също една програма – комуникационна стратегия само че този път за целия свят, по която нашите посолства да имат фактически финанси, за да осъществяват рекламата на България, за да се подобрява имиджа на България, за да се работи по всичките тези, по които искаме да работим, които също са част от една по-глобална стратегия за завръщането българите в чужбина.
Конкретно по последния въпрос, мисля, че госпожа Манджукова го спомена. Ето например една сфера, в която Агенцията за българите в чужбина може да бъде водеща. Не само това, разбира се, но ето нещо, по което те работят по принцип. Не им е чуждо. Една идея, която идва и то от човек, който казва, че е в чужбина. Познава нуждите на българите. Тук мисля, че има пълно съвпадение на вижданията. Това е, което мога да добавя сега на този етап.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Само ще отбележа, че някак си не е много сериозно да искате от нас да посредничим във взаимоотношенията Ви с друго министерство. Най-малкото, което е Вие се виждате доста по-често помежду си. Съгласен съм напълно с Вас по отношение на начина, по който се изплащат тези пари по постановленията. Защото миналата година имахме този проблем с парите, които бяха гласувани в държавния бюджет за Тараклийския университет и които дойдоха в края на ноември, началото на декември месец. Тук имахме специално не едно, а две заседания по темата, защото парите бяха гласувани, бяха разпределени, бяха отпуснати и в крайна сметка ги нямаше.
Така се оказа, че парите дойдоха, наистина в последния възможен в края на годината, което не е прецедент, за съжаление. Не разбирам, наистина, какъв е проблема в този случай, защото всички ние сме работили с финансисти и знаем, че те са малко по-особени хора и предпочитат да не дават. В този конкретен случай говорим за национален интерес. Там парите не трябва да бъдат въобще скъпени по никакъв начин.
Разбира се, нашето съдействие смятам, че ще го получите. Пак казвам: не е сериозно. Самият Вие като министър разговаряйте с Вашата колежка от Министерството на финансите да го уточните този въпрос. Смятам, че това е много по-лесно, бързо и безболезнено. В крайна сметка от нейната воля зависи.
Иначе по отношение на това, което споменахте, действително тези програми би трябвало да бъдат безсрочни. Тяхното финансиране би трябва да се интегрират като част от бюджета на Министерството или от Агенцията за българите в чужбина. Въпросът обаче, който пак трябва да поставим отново и на който в момента не получаваме отговори – каква точно трябва да бъде ролята на Агенцията? Кой точно ще контролира българската политика по отношение на българите зад граница? Защото тя в момента е разделена между три министерства. Резултатите не са такива, каквито бихме искали да бъдат. И то не от днес, не от вчера, за съжалени.
В този ред на мисли това е най-важния въпрос. Ние трябва да решими искаме ли да имаме да имаме отделно Министерството за българите зад граница или Държавна агенция. Това е единият вариант. Другият вариант е интегриране, както е в момента в структурата на Министерството на външните работи, но същевременно с ясни функции със съответен вътрешен коридор вътре в Министерството, който да се занимава само и единствено с това. Защото иначе изпада в безтегловност. И досега не знам, защото всъщност беше вкарана в Агенцията, а Министерството на външните работи.
Ние бяхме против, но така или иначе така стана. Сега, наистина не мога да разбера. Очевидно е, че все още няма резултат от това вкарване в Министерството, ако е имало въобще някаква цел. Не знам, честно казано – няма и кой да даде обяснение, защо това нещо не се случва. Най-малкото пък мога да го искам от Вас, защото пък Вие нямате абсолютно никаква вина в този конкретен случай да обяснявате действията на Вашите предшественици.
Колеги, някой има ли да каже нещо повече по точка първа?

Ако няма предлагам Ви да преминем към точка втора:

РАЗНИ.

Имаме гости, които искат да поставят един въпрос, ако няма други от народните представителите тук някой нещо да каже по точка разни?
Представям Ви Димитър Панчев, Владимир Чешмеджиев и Калин Иванов.
Заповядайте, господин Панчев, да зададете въпроса си.

ДИМИТЪР ПАНЧЕВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители и членове на Комисията! Наследник съм на Димитър Талев и председател на Студентски клуб „Хан Кубер“, който се занимава с Македония. Сега пред Вас ще поставя един въпрос, който от 20 години се върти в българското обществено пространство. Аз лично съм на 20 години. Става дума за родната къща на писателя Димитър Талев в град Прилеп, която се руши и крайно време да бъдат предприети, някакви действия.
С въпроса през времето е бил запознаван, включително президента Първанов, по отделно политици. Тук в залата има един човек, който дейно се зае с въпроса, но въпреки това искам да споделя с цялата Комисията нашите позиции и нашите конкретни предложения.
Къщата на Димитър Талев в родния му град Прилеп, Северна Македония се руши. Легендарната къща, която е описана в „Железния светилник“ като дом на семейство на Галушеви е собственост на семейството на Снежана Аческа от 1926 г. Жената иска да я продаде само и единствено на българската държава, която да я съхрани. Да съхрани историята в нея и да я превърне в Културен център, тъй като самата тя няма възможност да я поддържа, но държавата ни, за съжаление, не проявява интерес, както казах вече две десетилетия.
Студентско сдружение „Хан Кубер“, на което съм председател към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ има за основна цел изследването, представянето и разпространяването на факти за миналото и съвремието на историко-географска област Македония, както и за изграждането на добросъседски отношения между обществата в България и Република Северна Македония.
Не можем да подминем с пренебрежение въпроса за къщата на големия ни писател Димитър Талев, тъй като вярваме в уникалния шанс, който съдбата предлага на целия български народ и на българската държава, въпреки превратностите на времето. А именно тази къща отново да се превърне в средище на българския дух и култура, така, както е било в миналото. Защото този недвижим паметник на българската култура в Македония не се съмнявайте можеше да бъде заличен като редица други. Няма смисъл да изброяваме примери. Но именно съдбата е отредила той да попадне в ръцете на добронамерени, обичащи и уважаващи България собственици.
И тук искам да споделя с Вас, че те не само са добронамерени към България, но и собственичката Снежана Аческа е български гражданин също от около 20 години.
Не е маловажен и фактът, че аз като председател на това сдружение „Димитър Панчев“, имам кръвна връзка с писателя чрез моя прадядо, който е част от Прилепския възрожденски род Гундови – също с големи заслуги към българщината в Македония.
Всички наследници на Димитър Талев, не само аз, в България са единодушни, че къщата трябва да се превърне в музей или в културен български център в Прилеп, който да служи за моста между българското и македонското общество, както и притегателен център за местните българи и хилядите туристи от България, които ежегодно проявяват интерес към къщата и са посрещани безвъзмездно и приятелски от сегашната собственичка.
Искам да кажа, че собственичката един лев не е взела през всичките тези години, когато е посрещала автобуси буквално с хора, които отиват в Прилеп и търсят къде е родната къща на Димитър Талев – не е взела нито един лев.
Всичко горепосочено е потвърдено не само от българските национални медии, които установяват периодично връзка с госпожа Аческа, и от мен самия, тъй като от две години поддържам отлични контакти с нея, познавам я лично и всеки ден се чуваме по телефона и си пишем, обсъждайки този казус естествено.
Господин Министър, към Вас ще се обърна сега. Специално трябва да се има предвид, че към днешна дата госпожа Аческа е собственик на 160 квадратни метра от площта на къщата с прилежащи 117 квадратни метра двор, тоест тя е собственик на три четвърти от къщата – не на цялата къща.
Другата част от къщата принадлежи на семейство, което вече не е към семейство Ачески. Нужно е да бъдат проведени преговори и с другия собственик, но евентуален негов отказ да продаде своя дял от къщата в никакъв случай не трябва да обезкуражава българската държава, напротив при едно евентуално такова развитие на обстоятелствата, според нас е задължително да се направи следното, а именно да се приложи подход, при който да се закупи частта на госпожа Аческа във възможно най-кратки срокове, а другата по-малка част от къщата да остане под наблюдението на българската държава и при първа възможност тя да има готовност и за нейното закупуване.
На 21 март тази година, аз като наследник на Талев, извадих пари от джоба си и реших да организирам една национална конференция в Българската телеграфна агенция. В нея взе участие госпожа Аческа, която е почти 100-процентов инвалид, но дойде до София, за да уреди документи за децата си за българско гражданство, съответно аз я настаних, помогнах ѝ. Но много е важно да се отбележи, че жената е с изключително много здравословни проблеми и просто нямаме кой знае колко време да решим този въпрос, защото, повярвайте ми, ще го споделя с Вас, нейните деца мислят, че не биха били толкова склонни да продадат къщата единствено на българската държава, ще я продадат на всеки срещнат. За това ще стане дума и от моите колеги, които след малко ще говорят.
В тази конференция взеха участие роднини на писателя, видни общественици, патриотично настроени хора с една единствена цел – да привлечем отново вниманието към този проблем, затова сме и тук.
Не след дълго един виден пловдивчанин, който е сред тук присъстващите – господин Пейков, обяви дарителска кампания за закупуването на къщата през частната му фондация „Манол Пейков и приятели“, за което го приветствахме тогава и разбира се, го поздравяваме и сега.
Искам да споделя с Вас и за пореден път да привлека вниманието на господин Пейков за най-актуалния проблем около къщата. Макар и проблемът да касае по-скоро частна сделка, би следвало той да вълнува всички тук като представители на Културната комисия към българския парламент, и не на последно място, самият господин Пейков като неин член и като инициатор на съответната дарителска кампания, свързана с къщата.
Проблемът според мен е следният. Тъй като аз съм в постоянна комуникация и с двете действащи лица по тази сделка, превърнах се в нещо като посредник, за съжаление, но явно е нужно.
Проблемът е следният. Става дума за това, че парите за закупуване на къщата, които господин Пейков обяви, че събира, а именно 80 хил. евро, всъщност са събрани и те са събрани вече почти два месеца – от април месец са събрани по дарителската кампания, включително аз и моето семейство извадихме от джоба си пари и подкрепихме каузата, за да стане тази къща, макар и чрез частна фондация.
Въпреки това към практическо закупуване на къщата не се пристъпва вече почти два месеца, като вместо това от фондацията се настоява госпожа Аческа първо да сключи предварителен договор и след това да се пристъпи към реализиране на покупко-продажбата на къщата. Основанието за мен е меко казано странно, основанието са 500 евро неплатени задължения за вода от страна на госпожа Аческа към местния водоснабдител.
Питаме за пореден път с каква цел и защо и защо закупуването на къщата не стане директно както госпожа Аческа, която е почти 100-процентов инвалид и не може сама да се справи с тези проблеми, защо не стане директно – да отидете директно до водоснабдителя, който е на буквално 500 метра от нейната къща, да платите сметките, дали тя или Вие – все едно, Вие ще се разберете и да сключите директен договор. Защо трябва да има предварителен договор? Това е нашият въпрос.
Това и е въпрос, който самата госпожа Аческа ме помоли да поставя тук пред Вас.
Искам да споделя, че самата тя вече е силно объркана, разколебана и даже обезкуражена от тези неоснователни от всяка гледна точка искания за предварителен договор, който не е нужен, за да бъдат покрити задълженията за вода в размер на 500 евро, които се изтъкват като причина от фондацията да се иска предварителен договор.
Като наследник на Талев призовавам от името на Снежана Аческа, тук, от възможно най-високата трибуна, до която можем да достигнем, защото аз не се и съмнявам, ние до по-висока трибуна оттук няма да достигнем. Аз ходих по медии, занимавах се и така нататък, тук е най високата трибуна, до която можем да достигнем.
Господин Пейков, ако наистина имате сериозни намерения, тук го казвам – да закупите къщата, закупете я възможно най-скоро с директен договор, като тези съответни задължения от 500 евро, които са смешни, ако трябва аз ще ги платя, се покрият към съответния водоснабдител, за да се реализира сделката.
Питаме кога това ще се случи, след като парите са налични от близо два месеца, тъй като всички очакват развръзката на този казус. В противен случай, ние като обществени организации, защото аз представлявам все пак обществена организация и колегите зад мен, ще бъдем принудени да търсим друг спонсор, което просто не върви, след като парите са събрани.
Желаем най-сетне да разберем какво се случва с казуса.
Тук обаче сега идва следващата част на нашето изложение, ще поставим въпрос, който е абсолютно принципен: дали е редно и дали е най-благоприятният вариант частни фондации, с цялото ми уважение към инициативата на господин Манол Пейков, дали е редно частни фондации да се занимават с културното ни нематериално, тоест материално наследство? Защо държавата не се заема с тези проблеми преди това? Защо тя не изпреварва? Защо разчитаме на частни фондации да вършат тази работа, защото къщата на Талев не мисля, че някой ще тръгне да ме оспорва, е светиня, която трябва да се спаси и е цяло чудо, че македонистите, аз съвсем откровено го казвам като наследник на Талев, не са я съборили, изгорили и така нататък.
Защото Талев, както знаете, пише навсякъде, че е българин и това в Македония не могат да го изкривят, че е бил македонски писател, той за тях ще си остане български писател и един маргинал, чиято къща няма нужда да бъде спасявана, тях не ги интересува това, това е наша работа и нас трябва да ни интересува.
И тук, ако не възразявате, искам да дам думата на Владимир Чешмеджиев, който ще изложи конкретно нашите…

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Момент, тук думата давам аз.
ДИМИТЪР ПАНЧЕВ: Да.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Нека да дадем възможност все пак на господин Пейков да отговори и на господин министъра, ако евентуално нещо иска да добави. (Реплики.)

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, повторете още веднъж.

ДИМИТЪР ПАНЧЕВ: „Кан Кубер“ се казва организацията към Софийския университет.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Нека първо господин Пейков да отговори, по-голямата част от въпросите бяха към него и после да чуем мнението на господин министъра.
Заповядайте, господин Пейков.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Аз не знам дали е мястото тук да занимавам всички с този въпрос, макар че той е от национално значение, не знам дали мястото му е в тази комисия.
Благодаря на господин Панчев, че настоява и че работи по този казус. За жалост държавата е голям длъжник на народа си преди всичко.
Аз лично знам за този казус от септември миналата година и чакам да видя дали ще има някакво развитие и като не се случи нищо, реших на съвсем честен принцип – чрез фондацията си да събера пари, събрах ги за малко повече от седмица, а освен това успях да договоря с госпожа Аческа по-добра сума от началната, защото тя искаше 100 хил. евро, но никой досега не беше изобщо направил оферта.
Знаете, че когато има реална оферта, нещата са по-различни – тя се съгласи на 80 хиляди, което, между другото, е доста над пазарната цена, но това е съвсем нормално според мен, защото къщата е специална за България, това е все едно, образно казано, някой да купи китарата на Джими Хендрикс – тя не е просто обикновена китара. Затова и смятам, че е малко вероятно някой друг в момента да я купи на тази цена, но това не е съществено. Съществено е, че госпожа Аческа наистина е в сериозно състояние – тя има напреднал диабет, свръх тегло, трудноподвижна, счупен крак – редица неща, които я правят…, аз я посетих лично в дома ѝ, рядко излиза от вкъщи и все по-рядко вероятно ще излиза, дай боже да има много години пред нея. Правим всичко възможно да ускорим процеса.
Това с предварителния договор беше по предложение на госпожа Аческа, явно не са се разбрали нещо с наетия от мен адвокат, който е в Македония – действаме с местни хора по обясними причини, за да могат нещата да станат по-гладко.
Имам от вчера окончателен договор, който, между другото не е предварителен договор – договор си е, просто са говорили наново след последния ни разговор, ние преди седмица имахме разговор с господин Панчев и със самата госпожа Аческа – тя беше в София, изяснихме тези недоразбирания.
Всичко е въпрос на процес. Два месеца не са много време за придобиване на имота, още повече, че предвид факта, че в първоначалния нотариален акт нямаше двора, който също е към къщата, деликатна е ситуацията с това, че две трети от къщата са нейна собственост, една трета е чужда, само че тя не е по дължина, а ми е по много странен начин – централната част на къщата е вдадена в самата къща и една част от двора е физически отцепен. Там ще се наложи да водим продължителни разговори, но аз ще намеря нея, за да стигнем до край и да го превърнем в културен център.
Амбициите ни са – аз съм го споделял публично, господин Панчев знае, да отделим може би две стаи да представим наследството на Талев, но останалата част от къщата, ако успеем да се сдобием с цялата, тя е от порядъка на 220 квадрата, двуетажна. Мисля, че това е най-старата къща в Прилеп, запазена в този оригинален вид – чешмата в двора носи името на Тале Палисламов – това е бащата на Димитър Талев, техният род всъщност са Палисламови и годината е 1889, имаме оригинални нотариални актове от 2026 г., когато все още са на сръбски език, понеже територията е била под сръбско владичество и така нататък.
Къщата е в много тежко състояние, между другото, и по всяка вероятност реставрацията ѝ ще отнеме още толкова пари, колкото и самата къща, ако искаме да го направим както трябва. Смятаме да поканим специалисти от България и Македония, които да работят ръка за ръка, което също би било добър знак за местните хора, че нямаме някакви агресивни намерения, знаете, че е деликатна ситуацията. Все още сме събрали парите само за тази част от къщата, но аз съм уверен, че в момента, в който придобием собствеността, пък трябва да се случи в идните две-три седмици, ако всичко е наред.
Днес чакаме, между другото, до края на деня превод на договора, защото, колкото и да са близки езиците, има неща, които трябва да се изяснят технически. Тоест съвсем в ендшпила сме и преди закупуването на самата къща. Намеренията ни са да я направим център за литература и превод, където да се срещат автори – не само от България и Македония, а от цял свят – да отсядат, да прекарват време и така нататък, ако, разбира се, разполагаме с ресурс за това.
Засега нямаме намерение да ангажираме държавата, но самата фондация ще намери начин тази къща да я направи, така да се каже, предпазена от всевъзможни видове препродажби, тоест в случай на ликвидация на фондацията или на нещо подобно, тя да остане собственост на българския народ.
За жалост към момента, по наше мнение, българската държава, и това не е упрек към никой от хората в тази зала, по принцип към начина, по който работи държавната администрация мудно, не може да се грижи адекватно. Знаем много примери в световен мащаб.
Да речем в Холандия през 20-те години Рембрандовото общество започва да откупва в цял свят картини на големи холандски класици и ги подарява на държавата, и постепенно те се превръщат в част от прословутите, от прочутите холандски музеи, които са едни от най-блестящите в света. Но ми се иска така да се случи и с България и тя да върви напред заедно с народа си. Но за жалост, в момента чисто административно и юридически, нещата не са изрядни и държавата е доста мудна – няма отношение.
Самият факт, че дискутираме тези теми за един доста символичен бюджет, който отдавна трябваше да е част от бюджета на Агенцията за българите зад граница, но всяка година трябва отново да го дискутираме, показва, че ние нямаме сериозно отношение към нашите имоти зад граница, към грижата за тях, към използването им, към осмислянето им с различни събития, изобщо вдъхването на живот в тези места – не просто да са някакви административни крепости, в които само се ходи, за да се подпечатат едни паспорти или документи.
Така че това е накратко моето намерение, но то е по-скоро като частно лице и човек, който е собственик на тази фондация, която е регистрирана, между другото изцяло в обществена полза. Напълно прозрачно е това, което правя – публикувам го в профила си във Фейсбук, понеже цялата си комуникация водя оттам, ако някой има някакво любопитство или желание да съдейства, да протегне ръка.
Между другото, дискутирахме с местни хора, че македонската държава има традиция, да речем, с дома на Ататюрк, има традиция подобни къщи, които са свързани с чужди граждани – не непременно с македонци, да ги превръща в паметници на културата. Така че смятаме и в тази посока да направим стъпка, което според мен би предпазило къщата от евентуални посегателства. Дори да е минимален шансът за това, Димитър Талев не е противоречиво име, той по-скоро не присъства в националния пантеон на Македония, просто защото темите му са български, той не се счита за един от големите македонски писатели, изобщо не присъства в техните учебници, да не говорим да е толкова крайъгълен, колкото е за българите. Ние искаме това място да остане във възможно най автентичен и оригинален вид. В момента горе е изровен, първият етаж е копано за злато, покривът е протекъл, част от стените са рухнали – усилията, които са необходими са сериозни, но за сметка на това цялата външна фасада е в оригиналния си вид. Все още нещата могат да бъдат спасени, къщата е необитаема повече от седем години – тази част, която купуваме. Така че ще трябва да се действа бързо и ние имаме най-доброто намерение да го направим.
Още веднъж благодаря на господин Панчев, че повдига този въпрос, но тези неща трябваше да се чуят, иначе нямаше да имаме възможност в тази комисия да ги разкажем. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Пейков.
Господин Кондов, заповядайте.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви.
Малко след като станах министър разбрах за този случай и веднага се разпоредих да започне проучване на случая от нашето Генерално консулство в Битоля, да се види каква е къщата, за колко пари може да се купи. За съжаление, още не съм получил информация и виждам, че има оферта в много напреднала фаза. Поискали сме и финансиране, между другото, по този повод – това става в рамките на последните десетина дни, поне при нас се развива този въпрос. Така че ние също работим по случая, но поздравявам господин Пейков за тази родолюбива постъпка.
Ще трябва да търсим възможности за взаимодействие, защото цената на самата къща, и то на две трети от къщата, е само началото, там ще има нужда от още доста вложения, ще има нужда да се свържем със собственика на другата една трета, така че имаме още работа. Надявам се, че ние също ще можем да помогнем в този процес.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Благодаря сърдечно!

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Кондов.
Господин Панчев, нещо да добавите финално?

ПАНЧЕВ: Като наследник на Талев и като български гражданин, твърдя че най-добрият вариант е държавата да я закупи и да попадне в български ръце, защото това е единственият начин дългосрочно тази къща да остане българска.
Много държа да бъде дадена думата на Владимир Чешмеджиев, който е последен курс право като юрист, да изложи абсолютно аргументирано защо така смята?

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ:
Аз не виждам тук някой да мисли обратното. Смятам, че всички сме на това мнение, но както виждате в момента, реално са различни.
Господин Чешмеджиев, давам Ви думата, съвсем накратко, защото има други задачи, които са за вършене, повечето от парламентарните групи трябва да правят оперативки.
Заповядайте.

ВЛАДИМИР ЧЕШМЕДЖИЕВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Външно министерство, за мен е чест да говоря пред Вас. Максимално кратък ще бъда, въпреки че все пак някаква информация трябва да Ви дам за това кои сме ние и коя организация сме.
Клуб „Родолюбие и отечествознание“ е основан от ученици и студенти през 2018 г., оттогава се разпространява българската култура, история и традиции сред младежи в България и извън нея. Подкрепям българските общности от много дини и самият аз, още преди да навърша пълнолетие – сега съм на 22 години, с години обикалям западните ни съседки и, както сигурно и на Вас Ви е омръзнало, да слушаме за истории, в които някои хора са тормозени заради българския си произход. Изключително съм радостен, аз съм и живял в чужбина, че има такава ангажираност, въобще за българските общности, и не само, в тези стари предели и стари общности, но и в по-далечните.
Ситуацията с тази къща е такава, че не може да не се купи от държавата. Прескачам много голяма част от нещата, които исках да кажа, защото искам да съм кратък и не искам да Ви губя времето. Но няма как да не изразим своята тревожност относно сегашното бездействие, защото това е един от стотици имоти и не можем да допуснем вмешателство на частни фондации. Ние внасяме книги за българите зад граница, защото нямат литература, внасяме и други материали, подпомагаме семейства, които са в лошо финансово състояние. Не може всички тези неща да се организират от частни инициативи, включително и имотите. Трябва да се създаде някакъв механизъм, който да закупи тези имоти. Видяхме случая с Хана в Букурещ какво се случи – в крайна сметка ние отново бездействахме.
Когато се закупува от частна инициатива, възникват следните въпроси, за които аз така и не разбрах отговора им. Разбира се, с най голямото ми уважение към Вас, към Вашите инициативи, кампании, които винаги съм подкрепял, но така и не стана ясно каква е гаранцията, че къщата няма да бъде препродадена след време, защото такава не може да бъде наложена практически, как ще се реставрира къщата, кога и по какъв начин и дали въобще ще се реставрира, как е най-подходящо? Всички тези въпроси остават на частна преценка. Наистина ли ще бъде превърната в музей и, ако е да, какво ще е съдържанието в него, кой ще го изготви това съдържание – дали ще са експерти от БАН, дали ще са експерти от Историческия факултет, въпроси, за които няма никаква гаранция. Това е притеснителното, дори не говоря в конкретния случай, но и по принцип частни лица да купуват такива имоти, които са на нас всичките общо културно национално наследство. Каква е гаранцията, че ще бъде превърната в музей? Каква е гаранцията, че новият собственик няма да размисли къщата въобще да не е посветена на Димитър Талев, защото, примерно, там се извършват някакви други сбирки? Кога ще работи този музей, ако въобще се стигне до него? Винаги ли ще бъде отворен, тъй като националните музеи по принцип през седмицата са отворени, а тук нямаме такава гаранция. Най-вече, какво ще се случи с това общо културно наследство, ако Фондацията се ликвидира? Преди малко се спомена от преждеговорящия, но не се разбра какво ще се случи. Ами, ако се промени ръководството на Фондация. Сега аз не знам как е устроена, защото не съм се ровил, а и нямам намерение въобще, но ако се смени ръководството на Фондацията и те решат, че тази къща не трябва да се пази или да се бутне и да се застрои нещо друго, в крайна сметка, това е в центърът на града?
Всички тези въпроси, които не са отговорни, не може да се гарантират и въпреки това, вече е задействана една процедура, вместо да се създаде един механизъм държавата да го закупи, както трябва да бъде и да бъде наистина на всички нас – аз така мисля.
Настоявам от името на организация Клуб „Родолюбие и отечествознание“, че Комисията и всички народни представители трябва да поставят въпроса пред своите парламентарни групи и да упражнят натиск чрез диалог, спрямо изпълнителната власт или директно с тях да разговарят и да се изготви, както плана за закупуването ѝ, така и план за реставрация ѝ и прилагането му, за да можем всички да сме заедно и да имаме достъп до това национално наследство. На тези въпроси, с най-голямо уважение, аз не намирам отговора им и истината е, че отговор няма, защото дори и да се ликвидира или да се продаде, ако се смени собственикът след време, тя няма да бъде наша и наше културно наследство. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Чешмеджиев.
Господин Чешмеджиев, това, което споменахте за Солаковия хан, въобще не е изолиран случай, ние сме загубили много такива сгради в близката чужбина и последният такъв случай беше с къщата, в която е израснал Стефан Караджа в Тулча – тя беше маркирана с паметен знак на български и румънски и беше паметник на културата от местно значение. Когато собствениците решиха да я продават, аз тогава бях писал поредица от писма до Министерството на външните работи, до Министерството на културата, до министър председателя – не получих отговор, това преди три четири години, не бяхме в парламента и стана следното – местен предприемач купи сградата, разруши я, на нейно място направи модерна кооперация, паметната плоча отдавна е изчезнала и никога няма да бъде сложена пак на това място. Така че ние загубихме преди няколко години, това се случи 2020 г., един от знаковите ни обекти на културно-историческото ни наследство зад граница.
Имате основание за притеснение, макар че аз за някои въпроси чух отговори, но нека все пак да чуем господин Пейков.
Заповядайте.

МАНОЛ ПЕЙКОВ: Благодаря.
С цялото ми уважение, колко време се опитва Снежана Аческа да продаде къщата – 20 години. Държавата нещо направила ли е? Аз за колко време реагирах – една седмица, минали са два месеца и утре ще имам договор. Какво означава това – че моята дума на този етап тежи малко повече от тази на държавата, за жалост, но е така.
Събрал съм за последната година от 17 хиляди души три милиона и половина за различни каузи, няма значение какви са, но съм събрал, тези хора ми вярват. Радостното е, че дават на някого, тъжно е, че не дават на институциите, дават на някой човек, който си е заложил името. Гаранцията е моята дума. В момента друга няма, обаче алтернативата е тази къща утре да я няма, защото ще я купи човекът хикс, местен предприемач ще я бутне, защото тя не е в добро състояние и няма причина да я държи такава, ако няма сантиментален момент, както е при всички нас, защото сме българи и тя ще изчезне.
Аз не се конкурирам с държавата. Ако се конкурирах с държавата и тя каже дайте да я купим, ще отстъпя, ама държавата се назлъндисва. Чудесно е, че новият министър е предприел някакви действия, но знаем как работи държавата – бавно, системата е ръждива, с много институции трябва да се консултираме. По всяка вероятност, за да се стигне до бюджет, трябва да има работещ парламент и редовно правителство, което не знаем дали ще го има. И това може да се проточи още една-две-пет години, а госпожа Аческа не може да чака толкова. Така че в момента най-доброто, което имате е думата ми, каквото и друго да Ви кажа ще е несериозно. Аз имам компетентност да покана специалисти, които познавам. Мога да Ви разкажа в личен разговор с тях за Етера и за хора, които са се занимавали в Македония с Охрид, тоест хора от абсолютно първа величина. Ще отнеме време, пак ще има хора сред по младите, които ще искат нещата да стават бързо. Ще отнеме време поне година, година и половина реставрация, и то след придобиването на останалата една трета.
Ще се постараем да има музей на Димитър Талев, който няма да е много голям, защото няма почти нищо запазено, след като той е напуснал мястото. Музеят ще бъде символичен.
В момента единственото, което имате е моята дума. Съвсем скоро, като сключим договора, ще видите как точно сме го регламентирали, така че да го съхраним за българската държава и да гарантираме, че това нещо няма да бъде препродавано. В крайна сметка аз залагам името си, това е най-многото, най-голямото, което имам и го залагам пред хиляди хора и съм напълно прозрачен в работата си.
Това е най-доброто, което мога да направя към момента. Ако държавата се заинтересува или направи някакви постъпки, или има някаква идея и има гаранции, че това ще се случи в някакъв приличен хоризонт – на драго сърце. Уви към момента това е, което мога да Ви дам и ще се радвам да поддържаме лична връзка, радвам се, че Вие сте ангажирани с темата, аз също съм на мнение, че такива неща е добре да се стопанисват от държавата. В този мащаб има примери за фондации, които работят гъвкаво и се справят. Разбирам загрижеността Ви това нещо да не изчезне, защото имаме в България прецедент подобни неща да бъдат препродавани и някой да се възползва от тях. Благодаря.

РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Пейков.
Колеги, някой нещо има ли да каже по точка „Разни“.
Няма.
Закривам заседанието.

.