История за „бедно трафикантско семейство“ :)

.

Художествена „семейна биография“ на една българска емигрантка във Великобритая. (Текстът е написан във връзка със заявеното на Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“, че баба му и дядо му са били в лагери по времето на комунистическия режим. Г-н Петков написа това във ФБ профила си, по повод думите на Методи Андреев, огласил връзките на фамилията на Васил Терзиев, кандидат на ПП-ДБ за кмет на София, с Държавна сигурност.)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

Киро, това, с баба ти и дядо ти е нищо работа. Аз, например, съм родена в бедно трафикантско семейство.

Дядо ми се е занимавал със земеделие и с пот на чело е обработвал малкото си парче земя в Никаруанската джунгла, наследено от прадядо ми – бивш затворник в Мадрас, който го е спечелил в игра на барбут. С много старание и усилия дядо ми е отглеждал марихуана, която пласирал неуспешно по местните пазари с жестока конкуренция.

Той се влюбва безпаметно и по-късно се жени за баба ми, по това време подвизаваща се под псевдонима Сладката Изолда в мексикански вертеп, където тя заработвала с изнемогващ труд чили кон карнето си.

От брака им се раждат четири деца, три от които емигрират в Аляска, подмамени от разказите за приятния климат и великолепието на морските курорти.

Баща ми, останал в никарагуанската джунгла, случайно се научава да чете, прочита „Моби Дик“ и забягва с преминаваща Исландска китоловна флотилия, за да осъществи мечтите си.

Някъде в района на Мурманск се натъква на майка ми, която по това време се занимава с хиромантия, гадаене и екстрасенски услуги по домовете, под псевдонима Мата Хари. Разгорява се бурен роман и те, вече венчани, се заселват на малък остров в Полинезия, където живеят щастливо до свършване на кокосовите орехи.

Притиснати от нищета, те започват успешен трафик на хора и предмети между Азия и Европа. Бизнесът им е крайно рискован и не води до трайно финансово замогване.

Още повече, че се раждам аз и разходите по отглеждането ми разклащат и без това крехкия бюджет.

Учила съм. Не много, защото ме боли главата като уча. По-късно даже и работих като дегустатор на шоколадови изделия към един швейцарски концерн. За кратко, понеже се наложи да постъпя в родилен дом. Оттогава отглеждам сина си, като съм издържана изцяло и безпроблемно от съпруга си, който работи като юпи в Лондонското сити.

Не съм осъждана още. Въпреки че на няколко пъти са искали.

За всичко, казано по-горе, се подписвам с кръстче и съм уведомена, че е грях да се лъже, като подлежа на осъждане за невярна информация.

Автобиографията е написана, за да послужи пред където трябва.

.

Радост Даскалова

.