.
Всеки художник знае, че ако смесите два цвята, ще получите трети цвят, който е също толкова красив. Обикновенно такъв цвят се назовава „допълнителен”. Поставени един до друг, те се подсилват взаимно, което най-накрая създава така наречена цветова хармония.
Главният герой на нашата статия е един от ярките примери, когато българско-молдовско смесване на „цветовете” довежда до поява на едно красиво цвете. Името й е Оксана Желяпова – тази, която през 2022 година спечели титлата „Мисис България Вселена”. За нас, бесарабските българи, това стана наистина историческо събитие, тъй както носителката на короната е наша бесарабска българка, която се е родила и израснала в Република Молдова.
.
.
Родът на Оксана Желяпова произтича от молдовска Твърдица. Предците й по бащината линия се настаняват тук през 1830 г., преселвайки се от българската Твърдица. „Ние сме потомци на хора, които далеч от родните Балкани изградиха бащиното огнище” – с гордост ще каже в едното от интервюта си Оксана.
Вероятно в миналото предците й са се занимавали с джелеплик, за което свидетелства фамилното име й – Желяпова. Съгласно източниците, джелепите са били търговци, които събирали дребен добитък напролет, угоявали го във високите планинински пасища и наесен или през зимата го продавали на цели стада по пазарите на големите градове, главно в Цариград. Именно в степните Буджакски простори се е развивал родът на Желяпови в Бесарабия. Тук, в Твърдица, е роден и бащата на Оксана – Иван Желяпов.
Вече като млад, Иван заминава в молдовската столица – гр. Кишинев, където се запознава с бъдещата си съпруга Лидия Гамецкая. Тя е от молдовски произход и е родена в северна Молдова в гр. Гиндещи, Флорештски район. От брака им се ражда бъдещата „Мисис България Вселена”.
Малката Оксана често с родителите си посещава Твърдица. Дори остава там през летния период. И днес с много топлина тя говори за родното място на баща си, подчертавайки, че точно от Твърдица са заложени в нея най-силните качества на българския дух.
.
.
Оксана помни дядо си и баба си Степан и Стефанида Желяпови, които са я учили да говори на български език, да почита българските обичаи и традиции. Бабата на Оксана обичала да пее народни песни, чрез които може би се е предал онзи българолюбив ген в съзнанието на тогавашното малко момиче. Това българско зърно, заложено в душата, най-накрая ще даде свои кълнове. Те ще разцъфтят, когато 10-годишната Оксана за първи път ще посети прародината си – майка България. Тогава тя, още малко цвете, ще се влюби в страната на розите. Когато Оксана на „новата земя” за първи път чува българска реч и български песни, сърцето й трепва и тя си казва: „Това е моята държава, това е нашата земя, това са нашите хора!”.
„Ние сме за тях история” – така Оксана Желяпова характеризира отношението на българите към сънародниците си от Бесарабия. Действително, нашият диалект често напомня на българите от митрополията за техните дядовци, това е нашата особенност.
Не можеше Оксана със родителите си да не посетят и българската Твърдица. Те са много изненадени, когато срещнат там много хора със същите фамилни имена – Желяпови. Този факт още един път подтвърждава убеждението на Оксана, че „България е нашият дом”.
Завръщайки се в Кишинев от пътешествието по българските земи, в сърцето на младото момиче пламва желание да се завърне в България.
Но това става по-късно. Отначало тя завършва в молдовската столица Училище № 33 (през 2000 г.), а след това през 2000–2005 г. се обучава в Молдовския държавен университет по специалност юрист по международно право.
.
В едно от интервютата си Оксана казва: „Моята мисия е за да помагам на нашите бесарабските българи да се настанят в България” и това не е случайно. Още когато тя, пълнолетно момиче, се завръща самостоятелно в България, среща различни трудности, които преодолява. Вече придобила опит, тя помага на своите сънародници: оказва помощ при уреждане на децата в градини, училища и университети, а в последствие – при устройването им на работа. Оксана не забравя и за събратята си от Бесарабия, събира и праща българска литература в Тараклия, Твърдица и други населени места. Дори закупува национални костюми, музикална техника и инструменти за младите таланти, които се обучават в Школата по изкуствата в Твърдица. Обръща внимание и на Рехабилитационния център в гр. Твърдица, където се учат дечица със специални нужди: „За нас няма чужди деца, особено там, където са българчета”. Много такива дарителски компании нашата героиня ги прави без каквито и да е пиар-акции. Нейният основен принцип е „Добротата се прави тихо, за да можеш да направиш повече”. Оксана има още много планове за реализиране, свързани с популяризиране на спорт, привличане на младото поколение бесарабски българи в обществени и културни дейности. В същото време тя се надява, че в нейната кауза ще се включват по-много съмишленици, за да може по-бързо да реагира на проблеми на повече нуждаещи се от помощ хора. В последно време нашата сънародничка организира благотворителни вечери в подкрепа на бесарабските българи в Молдова.
Освен дарителство и подпомагане на сънародниците си, Оксана мечтае в България да се говори повече и за бесарабските българи. Освен историческите личности, допринесли за осовобождението и независимостта на България, добре е да се знае и за съвремените бесарабци, които не по-малко обичат и милият за прародината си. Не заради лента и корона, а „за да ни чуят, за да ни знаят!” – c такива мисли нашата сънародничка взема решение да участва в конкурса „Мисис България Вселена”. Усилията и искренноста на Оксана Желяпова не са били напразни. Професионалното жури е очаровано от нейния чар и красота.
.
.
Със своята победа в състезанието Оксана Желяпова стана първата бесарабска българка, спечелила този важен конкурс. В същото време със своя пример тя откри пътя на други бесарабки българки, за да повярват в своята красота и възможности.
Не мога да не отбележа, че Оксана е предала своята красота и ум и на двете си малки принцеси – 10-годишната Малена и 8-годишната Ивана, с които тя много се гордее и които, явно, ще продължат родолюбивото дело на своята майка.
Накрая ще се върна към това, с което започнах – цветовете. Цветовете в картините изразяват емоцията, чрез тази емоция те създават сюжет, който става история. Уверен съм, че дейността на Оксана Желяпова е като на художник, който със светли и топли краски създава и съхранява историята и красотата на бесарабските българи.
.
Иван Думиника, доктор на историческите науки
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Материалът е отпечатан във в. „Твърдишки глас”, бр. 6 от 30 юни 2023 г. Снимките в публикацията са от ФБ профила на д-р Иван Думиника.
.
