.
На 11 юли 2023 г. се провежда извънредно заседание на Комисията по политиките на българите извън страната към Народното събрания, при следния дневен ред: „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. – за първо гласуване; 2. Разни.“
На заседанието присъстваг:
От Министерство на образованието и науката – Мариета Георгиева, зам.- министър; от Министерство на културата – Виктор Стоянов, зам.-министър, Весела Щерева, парламентарен секретар, и Силва Хачерян, директор на Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; от Министерство на външните работи – Елена Шекерлетова, зам.-министър, Иван Кондов, постоянен секретар, и Анна Георгиева, директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерство на финансите – Татяна Стоянова, главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, и Георги Керезов, главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Изпълнителна агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова, изпълнителен директор.
От страна на самата Комисия присъстват следните членове: четирима от ГЕРБ-СДС, двама от ПП-ДБ, двама от ПП „Възраждане“, един от ДПС и един от „БСП за България“. Не присъства член на Комисията от ИТН.
По време на заседанието никой не повдига въпроса за програмата за подпомагане на български медии зад граница, която се изпълнява за първи път и за която отговаря МВнР – дали тя ще бъде продължена или ще просъществува еднократно.
След представените становища от институции и изказвания на членове на Комисията, законопроектът за Държавния бюджет за 2023 г. е подложен на гласуване. Той е одобрен от Комисията с пет гласа „За“, три „Против“ и нула „Въздържали се“.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ:
.
Георги Керезов (Министрество на финансите):
„Проектът на бюджет за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. на настоящото правителство се различава от този на служебното правителство по това, че изпълнява заложените в Програмата цели за фискална политика за дефицит до 3/100 от брутния вътрешен продукт, който да е в съответствие с Маастрихтските критерии и ключов параметър за влизане в еврозоната. […]
Спрямо внесения от служебния правителство Проектобюджет в Народното събрание, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по Консолидираната фискална програма. След детайлен преглед на отпадналите необходимости по бюджетите, заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв.“
Виктор Стоянов (Министерство на културата):
„…това са институти, които са призвани да бъдат институти на отворените врати, институти, в които българските общности да се чувстват уютно, да получават непрекъснато помощ за събития и така нататък. А в момента поради хроничното недофинансиране тези институти в голямата си част са със затворени врати.
Така че, без да се впускам в примери, ще помоля Министерството на финансите да помисли дали не може да възстанови това ПМС, което през 2020 г. е дадено за дейности за българските културни институти в чужбина, на стойност 1 милион 160 хиляди, за да може поне да запазим този бюджет.“
Елена Шекерлетова (Министерство на външните работи):
„Терминът хронично недофинансиране охарактеризира и бюджета на Министерството на външните работи от години. Трябва да отбележа, че с настоящия общ бюджет на Министерството на външните работи номинално се възстановява бюджета от 2009 г. След като през 2010 г. бюджетът на Министерството беше драстично съкратен, включително и щатните бройки на Министерството, ние постепенно и поетапно възстановяваме тези средства. Същевременно обаче в една коренно различна ситуация – инфлацията като цяло и особено през последните години, естествено, дават да се разбере, че тези средства, тези 173 милиона, които са ни заделени, с тях трудно можем да свършим тази работа, която е била обезпечена примерно 2009 г. Така че това е един общ контекст и проблем за нашия бюджет. […]
В бюджета на Министерството на външните работи едно от перата, които макар и не изцяло, но се използват за осъществяване на националната политика към българите в чужбина, е официалната помощ за развитие, чрез която се финансират проекти в съседните страни – в Молдова, в Украйна и които проекти пряко или косвено подобряват положението на българските общности в тези страни. Имаме 6 милиона за тази официална помощ за развитие. Извън тези средства, но не в бюджета на Министерството на външните работи – в централния бюджет, са предвидени 7 млн. 200 хил. лв. за развитие на двустранните и многостранни отношения в областта на външната политика за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина. Това означава, че ние можем да разчитаме на част от тези средства чрез защита на конкретни проекти, програми, с които да можем да подпомогнем дейността и работата на българските организации в чужбина. […]
Това, за което ние ще настояваме, от тази сума от 7 млн. 200 хил. лв. да имаме около 1 милион за общностите в чужбина и 1 милион специално за българите в Република Северна Македония. Даваме си сметка, че не може да очакваме чудеса от бюджета, но бихме искали, и представителите на Министерството на финансите да обърнем внимание, и да апелираме към Вашата подкрепа като парламентаристи за това политиката на България към българите в чужбина и особено към българските общности, които са в едно по-уязвимо положение, да бъде не само целенасочена, структурирана, но и финансово обезпечена, за да бъде ефективна.“
Мариета Георгиева (Министерство на образованието и науката):
„По отношение на бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г. най-общо мога да кажа, че имаме увеличение в абсолютни размери в порядъка на 13,7% и въпреки това общият дял на средствата за образование като цяло намаляват като процент от брутния вътрешен продукт, достигайки 4,1%, но аз няма да се фокусирам върху това, защото по тази тема министър Цоков ще говори пред Комисията по образование. Аз искам мъничко да отделя време и внимание на политиките и финансиране на Министерството на образованието и науката по отношение на българските общности зад граница, защото Министерството на образованието и науката всъщност управлява може би и най-големия инструмент като финансиране в тази посока.
И това, което мога да кажа е, че имаме ръст около над 1 милион, достигайки 13,6 милиона за политиките, свързани с българските неделни училища в чужбина, една дейност, която в последните години целенасочено и структурирано е във фокуса на Министерството на образованието и науката. Освен това е предвидено и продължаване на финансирането по две национални програми, една от които е нова към момента, това са „Неразкритите истории на българите“. Освен това от миналата година имаме прието ново ПМС за размерите на командировъчните разходи, което значително облекчава и реши до някаква степен проблемите, свързани с командировъчните разходи на електоратите, които са командировани както във висшите училища, така и преподаватели, които работят в средните училища извън граница. Така че имам там също значително подобрение.“
Райна Манджукова (Изпълнителна агенция за българите в чужбина):
„Всяко министерство си има свои някакви пари заделени за това, които по някакви програми разработва, някакви програми получават финансиране – дали сме доволни, дали не сме доволни, в резултат на което в крайна сметка се стига до това, че подчертавам, разбирам че всички тези пари, които се дават на всички министерства, те са нужни и важни. Но когато едно министерство за една политика има милиони, а друго министерство само за образователната политика, Външно министерство има за поддръжка на организациите 800 хиляди по Програмата за подкрепа на българската организация в Украйна, Молдова, Албания и така, мисля, че всички сте съгласни, говорихме го това миналия път – че това е просто един абсолютен дисбаланс. […]
От половин година говоря за това, че трябва да се направят промени в уеднаквяване законодателството по отношение на българите в чужбина. Има три закона с три различни текста по отношение установяването на българския произход. Знаете, най-голямата болезнена тема специално за Агенцията. В момента 103 Постановление е на път да бъде недоизпълнено от наша страна, защото ние нямаме основания за установяване на българския произход на лица от Косово, на част от лицата от Албания и на гагаузите. Защото нямаме такъв текст в Закона. Ето един реален пример за това какво се случва, когато нямаме единна политика, когато нямаме единство.“
Антоанета Цонева:
„Парламентарната група на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ ще подкрепи на първо четене този проект за бюджет, като ще направим и нашите вътрешни обсъждания и консултации какви са възможностите за по-ефективно управление на средствата. Говоря за някакви възможности между първо и второ четене да внесем предложения. Както казах и на предишно наше заседание, според нас ефективното управление на средствата не трябва да става с ПМС-та, а средствата, които управлява Министерството на външните работи, трябва да са част от бюджета. Една позиция, която според мен е пряко свързана със способността на Министерството макар и недостатъчните средства да бъдат използвани ефективно.“
Костадин Костадинов:
„ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този проект за бюджет, поради ред причини. Те бяха споменати и в предишни заседания, когато сме коментирали тези проблеми, които имаме. Ние сме една особена Комисия, която не разполага със свое собствено министерство. Доста интердисциплинарна, така мога да се изразя. И това разхвърляне на отделни политики между отделни министерства на практика създава липса на единна политика. И това го знаем всички, тук се коментира. Мисля, че няма човек в залата, който да не е на това мнение. И фактът, че както сме на едно мнение, така и нищо не се случва вече десетилетия, нали, това не е само проблем на тази зала и на този състав тук в момента, и е повече от тъжен, защото очевидно показва липса на желание на управляващите, независимо кои са те в момента сега, преди или преди 10 г., да предприемат реални политики и реални стъпки в тази посока.“
.
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 11 юли 2023 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по политиките на българите извън страната при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. – за първо гласуване.
2.Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките на българите извън страната парламентарна етика и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,10 ч. и ръководено от господин Костадин Костадинов, определен с Разпореждане №49-350-02-205 от 7 юли 2023 г. на Председателя на Народното събрание да ръководи заседанието на Комисията по политиките на българите извън страната.
* * *
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ:
Днес наши гости ще бъдат от Министерството на културата: Виктор Стоянов – заместник-министър, Силвия Хачарян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, Весела Щерева – парламентарен секретар; Министерството на външните работи – Елена Шикерлетова – заместник-министър, Иван Кондов – постоянен секретар, Анна Георгиева – директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“; Министерството на образованието и науката: Мариета Георгиева – заместник-министър; Министерството на финансите: Татяна Стоянова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; Изпълнителната агенция за българите в чужбина: Райна Манджукова.
Колеги, предлагам на Вашето внимание следния Проект за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Има ли други предложения по така направения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г., № 49-302-01-44.
Внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. – за първо гласуване.
По първа точка предлагам да дадем в самото начало думата на представители на Министерството на финансите.
Кой от Министерството на финансите ще представи бюджета?
ГЕОРГИ КЕРЕЗОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи и Министерството на културата! Представям на Вашето внимание Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г., представляваща мотиви към него. Проектът на бюджет за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. на настоящото правителство се различава от този на служебното правителство по това, че изпълнява заложените в Програмата цели за фискална политика за дефицит до 3/100 от брутния вътрешен продукт, който да е в съответствие с Маастрихтските критерии и ключов параметър за влизане в еврозоната.
Другите цели в бюджета са да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури, предвиденото увеличение на пенсиите през тази година. Запазена е пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, разработена по времето на служебния кабинет с оглед бюджетът да бъде изготвен в кратки срокове, за да бъде приет до края на месец юли тази година.
Макроикономическата прогноза предвижда през 2023 г. растеж на брутния вътрешен продукт от процента 1,8% и достигне на брутен вътрешен продукт в размер на 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на брутния вътрешен продукт ще се ускори до 3,3%. А през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%.
През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя като в края на годината ще достигне 3,2%. А средногодишната 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти, предопределящи, приходите и разходите, бюджетното салдо за 2023 г. е 2024 г. на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. За 2025 г. дефицитът е 3,6% от брутния вътрешен продукт като това влошаване се дължи на инвестиционните разходи по Плана за придобиване на нов тип бойни самолети, направени през 2019 г. и 2020 г., които на значителна основа се отчитат в годината на доставянето им през 2025 г.
Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната прогноза и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При елиминиране на ефекта от този разход, дефицитът в сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 2,8% от брутния вътрешен продукт. Приходите по Консолидираната фискална програма за 2023 г. спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 9,8 млрд. лв. А разходите бележат ръст от 8,2 млрд. лв.
При приходите в настоящия прогноза се наблюдава ръст в номинално изражения за целия 3-годишен период и като относителен дял от брутния вътрешен продукт за 2023 г., те са 37,7% за 2024 са 38,2%, а за 2025 г. са 37%.
Разходите като дял от брутния вътрешен продукт са съответно са 40,1% за 2023 г.; 40,9% през 2024 г. и 40,9% през 2025 г. А без разходите от сметки за средства от Европейския съюз и други международни програмни договори, приравнени към тях, включително свързаните с тях национално съфинансиране са в рамките на 40%-то правило заложено в Закона за публичните финанси като бележат спад от 37,1% от брутния вътрешен продукт през 2023 г. до 35,9% от брутния вътрешен продукт през 2025 г.
Спрямо внесения от служебния правителство Проектобюджет в Народното събрание, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по Консолидираната фискална програма. След детайлен преглед на отпадналите необходимости по бюджетите, заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв. Капиталовите разходи са прецизирани така че инвестиционната дейност да продължи като проектите, които имат избрани изпълнители и започнати дейности да бъдат изпълнени, така, както са планирани. А тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г. не са бюджетирани. Така Капиталовата програма, намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордно ниво от общо 8,2 млрд. лв.
През периода 2023 – 2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване събираемостта на приходите, предотвратяване на възможности за укриване и не внасяне на данъци, данъци в случая вноски и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В бюджета е запазена текущата рамка на данъчните ставки. Единствено намалената данъчна ставка за газ се вдига обратно на 20% тъй като цените на газа и на горивата станаха след като се успокоиха международните пазари. Всички други данъчни съставки са запазване на нивата, както бяха приети с актуализацията миналата година.
През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече от данъчни приходи, спрямо отчета за 2022 г. В това число 1,7 млрд. лв. повече от данъка върху добавената стойност. За целта са предвидени мерки за повишаване на бюджетните приходи в това число и законодателни.
По отношение на политиката по доходите в Проекта на бюджета на за 2023 г. е отразено увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв. като средствата размера за прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда.
Предвидено е увеличение на разходите за персонала с 10% в структурите, които не са получили, такова увеличение през 2022 г. и 15% за структурите в общинската администрация. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Въз основа на отпусканите за периода 2023 – 2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв. А в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв.
Съотношението на държавен дълг към брутен вътрешен продукт от 22,5% към края на 2025 г., намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г.
Това са основните моменти, залегнали в Проектозакона за държавния бюджет на Република България 2023 г. и неговите мотиви, актуализираната средносрочна бюджета прогноза за периода 2023 – 2025 г. Благодаря за вниманието.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Керезов.
Давам думата на представител на Министерството на културата – заповядайте, господин Стоянов.
Искам да помоля, тъй като днес има много заседания на всички комисии, комисиите се застъпват, което е проблем чисто човешки, защото една част от хората ги няма, но има и чисто логистичен проблем по отношение на това, че се застъпват залите. Тази зала е до 11,30. Тоест, трябва да работим по-експедитивно.
Аз смятам, че всички сме се запознали с материалите, затова ще помоля хората, които ги представят да бъдат малко по експедитивни, пък и закъсняхме, разбира се, по наша вина с 10 минути.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВИКТОР СТОЯНОВ: Ще бъда кратък.
Ние имаме един изключително ценен инструмент, това са българските културни институти в чужбина, които през годините са доказали, че могат да провеждат изключително добре културна дипломация, която е заложена и в стратегията на новото правителство и на госпожа Мария Габриел, така че аз предлагам да подкрепим тези институти, защото имаме чудесни примери, като Българският културен институт в Париж, който след назначаването на новия директор, както виждате дейността му процъфтява, има дейности нон-стоп, но това, разбира се, зависи от директора. Но там има проблеми, като хронично недофинансиране, липса на бройки, липса на счетоводители, а това са институти, които са призвани да бъдат институти на отворените врати, институти, в които българските общности да се чувстват уютно, да получават непрекъснато помощ за събития и така нататък. А в момента поради хроничното недофинансиране тези институти в голямата си част са със затворени врати.
Така че без да се впускам в примери ще помоля Министерството на финансите да помисли дали не може да възстанови това ПМС, което през 2020 г. е дадено за дейности за българските културни институти в чужбина на стойност 1 милион 160 хиляди, за да може поне да запазим този бюджет.
Ние, разбира се, поемаме отговорността да реформираме вътре – и чисто като капацитет, българските културни институти, за да ги стимулираме да извършват по-добре своята дейност.
Но при запазване на този бюджет, без това ПМС да бъде пренесено и в сегашния бюджет, ще е много, много трудно на тези институти да извършват своята дейност и да бъдат достойни за своето призвание.
Така че това е нашата молба относно този много важен инструмент за подкрепа на българските общности в чужбина. Благодаря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Стоянов.
И Министерството на външните работи, предполагам госпожа Шекерлетова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да подчертая, че постоянна и трайна задача на Министерството на външните работи е защитата на интересите на българските граждани в чужбина и с особен акцент работата, подкрепата на организациите, на традиционните и нови български общности извън пределите на страната.
Преди да коментирам доколко изпълнението на тази важна и постоянна функция е обезпечено в бюджета за настоящата година, бих искала да взема повод от изказването и на господин Стоянов.
Терминът хронично недофинансиране охарактеризира и бюджета на Министерството на външните работи от години. Трябва да отбележа, че с настоящия общ бюджет на Министерството на външните работи номинално се възстановява бюджета от 2009 г.
След като през 2010 г. бюджетът на Министерството беше драстично съкратен, включително и щатните бройки на Министерството, ние постепенно и поетапно възстановяваме тези средства. Същевременно обаче в една коренно различна ситуация – инфлацията като цяло и особено през последните години, естествено, дават да се разбере, че тези средства, тези 173 милиона, които са ни заделени, с тях трудно можем да свършим тази работа, която е била обезпечена примерно 2009 г. Така че това е един общ контекст и проблем за нашия бюджет.
Разбира се, отбелязваме и сме признателни за това, че се върви към едно възстановяване на едно достойно финансиране на дипломатическата служба и на външнополитическата дейност на страната.
Аз бих искала да се фокусирам върху бюджета в тази му част, която следва да се използва именно за подкрепата на българските общности в чужбина, за работата с техните организации.
В бюджета на Министерството на външните работи едно от перата, които макар и не изцяло, но се използват за осъществяване на националната политика към българите в чужбина, е официалната помощ за развитие, чрез която се финансират проекти в съседните страни – в Молдова, в Украйна и които проекти пряко или косвено подобряват положението на българските общности в тези страни.
Имаме 6 милиона за тази официална помощ за развитие. Извън тези средства, но не в бюджета на Министерството на външните работи – в централния бюджет, са предвидени 7 млн. 200 хил. лв. за развитие на двустранните и многостранни отношения в областта на външната политика за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина. Това означава, че ние можем да разчитаме на част от тези средства чрез защита на конкретни проекти, програми, с които да можем да подпомогнем дейността и работата на българските организации в чужбина.
Разбира се, ние бихме били по-доволни и смятаме, че по оперативно можем да работим с тези средства, ако те са предвидени в бюджета на Министерството на външните работи. Имаме при такова развитие готовност да представим и защитим конкретна програма така, както от 2020 г., на практика всяка година има програма, по която за подкрепа на организации на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание се отпускат конкретни суми, те от 2020 г. нататък има едно плавно увеличение.
Разбира се, в нашето разбиране това са средства, които далеч не могат да обезпечат една проактивна, целенасочена и наистина видима ярка подкрепа за дейността на тези наши общности в чужбина.
Това, за което ние ще настояваме, от тази сума от 7 млн. 200 хил. лв. да имаме около 1 милион за общностите в чужбина и 1 милион специално за българите в Република Северна Македония.
Даваме си сметка, че не може да очакваме чудеса от бюджета, но бихме искали, и представителите на Министерството на финансите да обърнем внимание, и да апелираме към Вашата подкрепа като парламентаристи за това политиката на България към българите в чужбина и особено към българските общности, които са в едно по-уязвимо положение, да бъде не само целенасочена, структурирана, но и финансово обезпечена, за да бъде ефективна. Благодаря Ви.
Благодаря на госпожа Шекерлетова.
И сега давам думата на Мариета Георгиева – заместник министър на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа! По отношение на бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г. най-общо мога да кажа, че имаме увеличение в абсолютни размери в порядъка на 13,7% и въпреки това общият дял на средствата за образование като цяло намаляват като процент от брутния вътрешен продукт, достигайки 4,1%, но аз няма да се фокусирам върху това, защото по тази тема министър Цоков ще говори пред Комисията по образование.
Аз искам мъничко да отделя време и внимание на политиките и финансиране на Министерството на образованието и науката по отношение на българските общности зад граница, защото Министерството на образованието и науката всъщност управлява може би и най-големия инструмент като финансиране в тази посока.
И това, което мога да кажа е, че имаме ръст около над 1 милион, достигайки 13,6 милиона за политиките, свързани с българските неделни училища в чужбина, една дейност, която в последните години целенасочено и структурирано е във фокуса на Министерството на образованието и науката.
Освен това е предвидено и продължаване на финансирането по две национални програми, една от които е нова към момента, това са „Неразкритите истории на българите“.
Освен това от миналата година имаме прието ново ПМС за размерите на командировъчните разходи, което значително облекчава и реши до някаква степен проблемите, свързани с командировъчните разходи на електоратите, които са командировани както във висшите училища, така и преподаватели, които работят в средните училища извън граница. Така че имам там също значително подобрение.
И най-общо разпределените политики за финансиране покриват както средното, така и висшето образование, предвиждащи и разходите по ПМС № 103, които подкрепят обучението, образованието на български общности в българските висши учебни заведения.
Финансират се също така учебни помагала, литература, която се издава за нуждите на училищата от българските общности.
Продължава и подкрепата, и финансирането на Тараклийския държавен университет в Молдова, както и квалификационни езикови курсове на педагогически специалисти през лятото такива, които преподават в българските неделни училища.
Така че най-общо казано, в тази посока мнението на Министерството на образованието и науката е, че, съобразявайки се със ситуацията, свързана с бюджета, по отношение на тези политики ние ще се справим с това, което сме започнали и не очакваме да се получат сериозни недофинансирания по тези политики и дейности.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
На финала госпожа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията на българите в чужбина. Заповядайте, госпожо Манджукова.
РАЙНА МАНДЖУКОВА: Уважаеми господин Председателстващ!
Уважаеми колеги, аз нямам какво да добавя освен това, което казах и миналия път. Независимо от това дали ще се приеме този бюджет, тоест той ще се приеме, независимо от това кое министерство колко пари има заделено за тази тема, ние няма да имаме работа с българите в чужбина такава, каквато трябва да бъде, ако не изработим една политика – това, за което господин Кондов говори миналия път на заседанието, когато разглеждахме.
Всяко министерство си има свои някакви пари заделени за това, които по някакви програми разработва, някакви програми получават финансиране – дали сме доволни, дали не сме доволни, в резултат на което в крайна сметка се стига до това, че подчертавам, разбирам че всички тези пари, които се дават на всички министерства, те са нужни и важни. Но когато едно министерство за една политика има милиони, а друго министерство само за образователната политика, Външно министерство има за поддръжка на организациите 800 хиляди по Програмата за подкрепа на българската организация в Украйна, Молдова, Албания и така, мисля че всички сте съгласни, говорихме го това миналия път – че това е просто един абсолютен дисбаланс. Министерството на културата има средства за българските културни центрове в чужбина. А тук в България? А средства за наши ансамбли, които примерно да пътуват в чужбина? Ние непрекъснато получаваме и във Външно, и при нас директно, от различни български общности желание да изпращаме културен продукт, ако трябва да се изразя на купешки език, в чужбина кой да ги поеме тези разходи? Това е култура. Нямаме политика, уважаеми колеги. Нямаме единна политика. Нито за реализация на нещата, нито за тяхното финансиране. Така че за нашия бюджет аз няма какво да говоря. 1 милион и 500 хиляди, от които 7810 за фонд „Работна заплата“, капиталовите 11 хиляди и това, което остава е 400 хиляди за дейност. Каква политика може да прави Агенцията за българите в чужбина? Може би не трябва да я прави? Дайте да седнем и да решим какво да правим. Защото с 400 хиляди лева в целия свят просто, това не е разговор за бюджет, това е разговор за политика. И във всеки случай ние във Външно министерство този разговор сме го планирали и ще го проведем, ще предложим политика. Оттам нататък вече зависи и от парламента.
От половин година говоря за това, че трябва да се направят промени в уеднаквяване законодателството по отношение на българите в чужбина. Има три закона с три различни текста по отношение установяването на българския произход. Знаете, най-голямата болезнена тема специално за Агенцията. В момента 103 Постановление е на път да бъде недоизпълнено от наша страна, защото ние нямаме основания за установяване на българския произход на лица от Косово, на част от лицата от Албания и на гагаузите. Защото нямаме такъв текст в Закона. Ето един реален пример за това какво се случва, когато нямаме единна политика, когато нямаме единство.
Съжалявам, може би неуместно е това, което казвам, но е факт и съм убедена, че всички Вие го разбирате много добре.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Смятам, че всички го разбираме. Друг е въпросът дали се предприемат необходимите действия, защото в крайна сметка това зависи от управляващото мнозинство.
Колеги, имате думата за мнения по така представените доклади на съответните институции и за бюджета в цялост.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости. Нашата парламентарна група ще подкрепи бюджета. Имаме много бележки разбира се. Мисля, че дори повече от Вас. Напълно съм съгласен с думите на госпожа Манджукова, че без ясна обща политика отделните елементи на правителството развиват нещо, правят. Няма никакъв смисъл да го коментираме, при положение че на масата на едно дългосрочно управление не е поставена ясна логика, ясни цели.
Смятам, че този разговор е навременен по всяко време. Смятаме специално в зала, а и тук в Комисията между двете четения да се съсредоточим наистина в конкретни детайли, които ако можем, да изправим и направим по-добри. Съгласен съм, че големият разговор за политиката на българското правителство спрямо българите в чужбина предстои и то почти няма никакво касателство с този бюджет в момента. Благодаря Ви.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз на господин Дилов!
Друг? Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ДИМОВА: Аз не искам да продължавам минорния тон на госпожа Манджукова, но ще ми се наложи, тъй като ние от парламентарната група на БСП няма да подкрепим бюджета, тъй като смятаме, че това, което всъщност се отпуска, съвсем не е достатъчно. И ще внесем своите алтернативни поправки между първо и второ четене. Нужно е наистина да се увеличи финансовата подкрепа за българските училища извън страната с цел съхраняване на националното самосъзнание, култура, традиции. Наистина, за да се поддържа българският дух жив са нужни финансови средства, нужно е подпомагане, за да се осъществява активна политика. Благодаря Ви.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз. Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми гости, уважаеми господин Председателстващ, колеги. Ние от Движението за права и свободи на първо четене ще подкрепим бюджета с идеята, разбира, се между първо и второ четене да внесем и наши предложения относно не само общинските бюджети, не само бюджетите за социалните дейности, но и за други, които ще бъдат необходими във връзка с новостите, които ще бъдат в Плана за възстановяване и развитие. Тоест трябва да се отделят средства, сега не искам да изпадам в подробности, които ще бъдат тепърва, които ги няма в бюджета и са непредвидени, които тепърва ще бъдат като непредвидени разходи за 2024 г. и 2025 г. Но това между първо и второ четене. С това искам да завърша и да помоля – ще подкрепя, моят глас е „за“, защото отиваме на друга Комисия и да ме извините, че ще напусна заседанието. Благодаря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Само да Ви кажа, че ако и Вие напуснете, защото гледам, че представителката на БСП и тя смята да напуска. Изчакайте просто, защото мисля, че свършваме с дебатите. (Реплики.) Съгласен съм, и при мен е така, повярвайте ми.
Госпожа Цонева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости, парламентарната група на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ ще подкрепи на първо четене този проект за бюджет, като ще направим и нашите вътрешни обсъждания и консултации какви са възможностите за по-ефективно управление на средствата. Говоря за някакви възможности между първо и второ четене да внесем предложения. Както казах и на предишно наше заседание, според нас ефективното управление на средствата не трябва да става с ПМС-та, а средствата, които управлява Министерството на външните работи, трябва да са част от бюджета. Една позиция, която според мен е пряко свързана със способността на Министерството макар и недостатъчните средства да бъдат използвани ефективно. Благодаря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз на госпожа Цонева.
Някой друг? Ако няма някой друг, аз също ще кажа позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този проект за бюджет поради ред причини. Те бяха споменати и в предишни заседания, когато сме коментирали тези проблеми, които имаме. Ние сме една особена Комисия, която не разполага със свое собствено министерство. Доста интердисциплинарна, така мога да се изразя. И това разхвърляне на отделни политики между отделни министерства на практика създава липса на единна политика. И това го знаем всички, тук се коментира. Мисля, че няма човек в залата, който да не е на това мнение. И фактът, че както сме на едно мнение, така и нищо не се случва вече десетилетия, нали, това не е само проблем на тази зала и на този състав тук в момента, и е повече от тъжен, защото очевидно показва липса на желание на управляващите, независимо кои са те в момента сега, преди или преди 10 г., да предприемат реални политики и реални стъпки в тази посока.
Има и още една причина, поради която ние няма да подкрепим този бюджет и то е, че той е съставен от правителство, което е с нулева демократична легитимност. Това правителство не представлява никого освен себе си. Така че поради тази причина ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи бюджета.
Други мнения и съображения по така направените изказвания, предложения? Не виждам.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване така представеният Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2023 г. № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.
За – 5, против – 3, въздържали се – няма.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ
Някой има ли нещо да сподели, каже, предложи? Госпожа Цонева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Без да отнемам времето, защото всички сме на комисии, това което ще кажа, господин Председателстващ, има отношение към нашата дискусия, която се състоя в предишното заседание. Бих искала да Ви уведомя, че кметът на Болград подписа апела до Народното събрание, свързан с това, че местните власти в Украйна не са съгласни с Вашите твърдения за търсене на автономия в Южна Бесарабия и невъзможността им да изучават български език и да развиват своята идентичност. Благодаря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви и аз.
И сега ще трябва да добавя и друго нещо, което нека да бъде ясно, специално на представителите на Външно министерство – след посещение от страна на СБУ – Службата за безопасност на Украйна, което представлява техният ДАНС, и събития, които не можем да кажем какви точно са били, господин Дмитриев е подписал това писмо. Аз спирам да коментирам темата по отношение на българите в Украйна, защото знам много добре, че тук има хора в нашето Народно събрание, които уведомяват службите на Украйна и поставят под заплаха живота на нашите сънародници там. Точно поради тази причина оттук насетне нито ще коментирам, нито ще споменавам каквито и да било имена. Защото име, което аз спомена, след това се изнася на украинските тайни служби и тези хора са заплашени със смърт. Казвам го директно. Защото там се убиват българи, там се мобилизират на сила българи и за съжаление тук има хора, които толерират това и които обясняват, че всъщност те не искат едва ли не своята собствена свобода. Съжалявам, че в Народното събрание има такива хора, защото подозирам, че ако тези събития се бяха случили преди 145 г., щеше да има хора, които да казват, че Априлското въстание е дело на руски агенти и че всъщност българите са изключително щастливи да бъдат под турско управление. Впрочем такива е имало, един от тях е доктор Стоян Чомаков, иначе голям възрожденец наистина, един от големите дейци на Българското църковно национално движение, но след Априлското въстание той ходи заедно с турска делегация и докарани, платени от Франция и Англия журналисти, които да уведомяват европейската общественост, че всъщност българите сами са си палили своите села и че въстанието е дело на руски агенти. 148 години по-късно за съжаление нещата се повтарят – еднакво срамни и еднакво позорни за нас.
Закривам заседанието.
.
