.
„На дванадесетия ден на Коледа моят възлюбен ми подари…“ се носеше от радиото, докато пътувах по 465-а магистрала, иначе казано – околовръстното на Индианаполис, от работа за вкъщи.
Да, настъпва момент в живота на всеки един емигрант, когато „вкъщи“ означава нещо като Фишерс, Индиана, или Дес Плейнс, Чикаго. Това е постепенен процес.
В началото сме ние и те. Умните, опитни българи, които знаем как да правим нещата, и тъпите хамериканци, които хабер си нямат от това как да живеят. Чувстваш се като колонист, който цивилизова местните и им показва правия път в живота. Понякога това чувство ти остава за цял живот. Човек изглежда има непреодолима тяга да се извисява над себеподобните си.
Ако съвсем не ти е закърняло качеството за самонаблюдение, един ден се усещаш, че не американците са емигритали в България, а обратното – и тогава започваш да се оглеждаш наоколо, опитвайки се да разбереш, а защо тези тук могат да си оправят пътищата, а ние тренираме мозъците си, запомняйки картата на дупките по нашите. Вярно, тези малки битови драми ни правят по-интелигентни, но явно недостатъчно, за да можем да ползваме тази интелигентност и да си подобрим живота на всички ни.
Да, и що за глупост е тази песен „Дванайсетте дни на Коледа“? Всяка Коледа се пее до втръсване. На първия ден възлюбеният й подарил някакъв фазан на някаква круша, на втория – две гугутки, на третия – три кокошки и, докато си мислиш, че двамата възлюбени си правят ферма за птици, нататък изведнъж почват да си подаряват пет златни пръстена, девет танцуващи дами, десет подскачащи лорда и на дванадесетия ден на възлюбената се подаряват дванадесет барабаниста. Пълна каша и неразбория. И за какви, моля ви, кажете ми, дванадесет дена на Коледа става въпрос, като всеки знае, че има един Коледен ден и една Коледна вечер. Тъпи американци, даже и детска песничка не могат да направят така, че да има някакъв смисъл…
„Току-що чухте „Дванадесетте дни на Коледа“ – ни съобщи радиоводещият. Това е древна песен от времената, когато Християнската религия се е разделила за пръв път на католическа и православна. Католическата е преминала на Грегорианския календар, а православието приело Юлианския. Двата календара отстоят 12 дена един от друг. Така се разделили хората и тази линия разделила семейства, възлюбени, градове и села.
Религиозните отци получили властта си, но хората не разбирали защо от днес братята ни, децата ни, възлюбените ни са от друга религия – и, колкото и да се старали свещенниците да ги разобщат, някои западни бунтари измислили и си пеели тази песничка, с която казвали на Папата: „Аз ще празнувам Коледа с моите роднини, приятели и любими, ако щеш ти да се пръснеш от яд! Ще празнувам дванадесет дни подред и пак ще празнувам с тях! И всеки ден е все по-ценен подарък от мен за тях!“ Много хора са били затваряни, измъчвани и преследвани за тази „детска“ песничка преди години.
Не са тъпи американците. Просто ние с непомерното си самочувствие си мислим, че сме постигнали тяхната култура и история за трисетина години емиграция, а единственото, което сме постигнали, е да забравим нашата.
Само един изгубен в емиграцията канадец може да си помисли, че може да противопостави 24 май на 3 март. Та 24 май е денят на Русия.
Това е денят, в който се празнува писмеността, религията и културата, дали начало на съвременна Русия – построена на Кирилица и българско православие. Много спорове има в последно време за това, какви интереси преследвала Руската империя, освобождавайки България, но не може да има никакъв спор за това, че Руската страна е продължение и развитие на Българската култура. Русия е дъщеря на България и затова, докато я има Русия, ще я има и България.
Когато Господ иска на накаже някого, той му отнема разума! Докато съм жив, ще празнувам и 3-ти март, и 24 май, и ще празнувам с всички българи и руснаци, които споделят истинския смисъл и на двата презника.
На канадците им препоръчвам поне да научат историята на страните, в които са дошли, а не да бъдат послушни инструменти в ръцете на политици, мразени от собствените си народи. Научете историята и културата на Канада и САЩ, да имате поне някакъв корен. Прочетете и историята на Мидас. Той толкова много искал злато, че всичко, до което се докосвал, се превръщало накрая на злато. Тъпакът умрял от глад и жажда!
Виктор Хинов
.
