.
Генералното консулство на Република България в Чикаго започна да реализира образователен проект за историята и достиженията на българската емиграция в Северна Америка. Текстът по-долу е част от изпълнението на този проект.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Малко известен факт днес е, че по-голямата част от българската емиграция в Северна Америка в първата половина на 20 в. произхожда от региона на Македония.
След Берлинския конгрес (1879) Македония остава в Османската империя. В този период се разгръща борба за свобода и самоуправление като връхна изява на освободителното движение е избухналото през 1903г. Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско. След неговия погром за хиляди българи става практически невъзможно оставането по родните им места. Тези хора мигрират масово в свободното Княжество България, а други избират да заминават за Северна Америка. Тези македонски българи формират българската политическа емиграция зад океана.
До Балканските войни общият брой на българите в Новия свят е около 60 000 души, като доминираща част от тях са македонските българи. Основна политическа мисия на българската емиграция от Македония става ангажиране на американското общество и външна политика със съдбата на техните сънародници в Егейска и Вардарска Македония.
Най-значимото събитие в тази кампания е свиканият на 25 септември 1913 г. в Чикаго Първи българо-македонски конгрес. На него е приет Апел, призоваващ за автономия на Македония под европейски контрол. Делегатите разглеждат това предложение като единствено средство за гарантиране свободата на македонските българи и мирно решаване на македонския въпрос, като част от сложния Източен въпрос. Апелът на македонските българи бива отправен към външните министри на Великите сили, до Президента на САЩ, до Българското правителство, до Балканския комитет в Лондон и до множество европейски и български вестници като „Таймс“, „Реч“, „Нойе Фрайе Прессе“, „Народен глас“.
.
Избухването на Първата световна война дава нови надежди на македонските българи в Америка, че техните родни места могат да получат така желаната свобода. Военните действия не оправдават надеждите на тази част от българския народ, който продължава да отстоява своята кауза по мирен и политически път.
На 1 декември 1918 г. в Чикаго е свикан Втори македоно-български конгрес, събрал 201 делегати и над 1 000 гости от всички краища на Америка. В навечерието на Парижката мирна конференция македонските българи – емигранти в САЩ изпращат телеграма до президента Уилсън, по случай неговото заминаване за Европа. В телеграмата четем: „Ние, представители на 40,000 българи в Македония, живущи в Съединените щати, събрани на конгрес в Чикаго… съзнавайки факта, че Вашето пътуване до Европа е изпълнено с грамадни и комплицирани проблеми, които ще се изпречат пред мирната конференция, желаем да изразим … нашето упование, че Вашите мъдри съвети ще докарат на страдащата Европа един справедлив и постоянен мир, особено по отношение на Македония.“
Конгресът напълно подкрепя призива на президента Уилсън за право на самоопределение на народите. Делегатите взимат решение за създаването на Македоно-български централен комитет, който да полага усилия да спечели американската дипломация в подкрепа на българската кауза по време на мирната конференция.
.
.
През януари 1919 г. е изпратен Мемоар до Великите сили, президента на САЩ и други участници в Парижката мирна конференция. В него македонските българи от Америка обясняват истинските мотиви на България да влезе във войната, които не са свързани с териториални или колониални претенции, а с желание за свобода и национално обединение. В приетата резолюция те пишат: „Ние тук сме само една част от 1, 200 000 славянско население в Македония, което говори нищо, освен български, но ние желаем да споменем, че нашата воля е изложена свободно, без всякакво външно влияние или насилие.“ Делегатите споделят разочарованието си от до тогава сключените мирни споразумения, които според тях хвърлят братята им в „чуждо робство“.
Водещ експерт в делегацията на президента Уилсън по време на Парижката мирна конференция е американският професор Алберт Лайбайер, преподавател по история в Цариград, отличил се като един от най-сериозните експерти в Америка по близкоизточна и балканска проблематика. Като личен приятел с президента Уилсън, професорът познавал в детайли начина, по който английската и френската дипломация потвърждават окончателно разпокъсването на Македония. На следващата година професорът изнася доклад на тема „Парижката мирна конференция и Македония“, като в него той описва перфектно географските граници и етническа картина на областта. „Тогава трябва да се каже ясно – заявява експертът, – всички свидетелства, предшестващи 70-те години на XIX, показват, че основният елемент сред жителите беше българският“.
.
.
Повечето от 14-те точки на президента Уилсън не са приети от лидерите на Франция и Англия. Като убеден пацифист Американският президент демонстративно се дистанцира от решенията на Парижката мирна конференция през 1919 г., убеден, че те няма да постигнат устойчив мир.
Източници: „Българската емиграция в новия свят и македонският въпрос след 1919 г.“ Трендафил Митев; „Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия.“, Веселин Трайков, Трендафил Митев; „Report of the international commission. To inquire into the causes and conduct of the Balkan wars.“ Carnegie Endowment for international peace.
.
Генерално консулство на Р България в Чикаго
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел. ред.: Заглавието е на редакцията. Отразяваме тази инициатива на Българското генерално консулство, огласена във Фейсбук и свързана с историята на българската емиграция в Северна Америка, въпреки че за съжаление Генералното консулство предпочита да общува с български медии в България, не и с местни български медии. Припомняме, че по времето на предишни български генерални консули в Чикаго имаше доста по-добри практики и постоянна комуникация с всички български медии в Чикаго, но тези практики за съжаление не бяха продължени.
.
