Източник: Glasove.com
.
Някога, когато бях студент, посетих стария ханзейски търговски град Любек. На входа на града стоеше старата крепостна порта, на която пише „Concordia domi foris pax“, в превод от латински – „Съгласие вкъщи, мир навън“. Съгласието – то е ключът към благоденствието на всяко обществена единица – от най-малкота – семейството, през „етажната собственост“, града и държавата. За да има съгласие, едно от най-важните условия е хората да се изслушват и да се чуват, а също и да спазват общоустановените правила.
Онова, което става напоследък с референдума (б. р.: референдума относно еврото и лева), е силно притеснително. Оставам настрана финансовите аспекти на темата.
Случва се нещо много грозно. Грозно по две причини.
Причина първа – някаква група хора демонстративно отказват да изпълнят предписанията на закона. Законът е ясен и очебийно изпълнен. Знам, че мнозина от противниците на референдума ще оспорят това, и тук стигаме до втората грозна история.
Причина втора – тази група хора не иска да чуе другата. Демонстративно отнема на една значителна част от обществото правото да каже своето мнение по въпроса. Проявява абсурдно незачитане на 600 хиляди граждани. Забележете – тези 600 хиляди очевидно не са само привърженици нито на партията инициатор, нито дори на гласовете на неучастващите в „сглобката“.
Това, обаче, е половината беда. Незачитането на закона и на волята на една толкова голяма група от обществото буквално взривява общественото съгласие. Взривява нашето разбиране в последните 33 години, че искаме да живеем в условия на плурализъм, в условия, когато държавните решения са взети като резултат на общонародно съгласие.
Това отваря широко вратата на всички следващи управници да НЕ се съобразяват нито със законите, нито с общественото мнение.
Почнахме да приемаме за нормално да се ограничава свободата на словото. Със сегашните действия става нормално управляващите да погазват законите вече съвсем безсрамно.
Когато вече не просто не се съобразяваш с другите, а демонстративно им отнемаш правото да бъдат изслушани, съгласието у дома изчезва, а с него изчезват и мирът, и благополучието.
Случвало се е неведнъж в нашата история. След триумфа си Стамболийски разгромява опозицията, която после му отрязва главата буквално. По-късно се забраняват политическите партии, още по-късно онези, забранили партиите, се оказват сами я застреляни, а в лагери. Още по-късно режимът на предишните е обявен за престъпен.
Докато няма съгласие, докато презираш съседа си, докато тъпчеш другомислещия, нищо хубаво няма да очаква нито теб, нито децата ти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
