Традиции

Полът бил генетично предопределен. То всичко, касаещо човека, е генетично предопределено, но в широки граници на предопределеността. Например, ражда се човек с нормална структура на тялото. Да го наречем Арнолд. Арнолд си поставя за цел да направи мускули и започва да тренира усърдно. Един ден той става мистър Олимпия. Тялото му вече няма нищо общо с нормалната структура. То е свърхатлетично и свърхдоходно.

Какво прави мъжа мъж? Аз си мисля, че непреодолимото желание да хвърляш неща по разни други неща е зовът на мъжа в душата на невръстно момченце. Това, което хвърляш, е оръжие, това, по което хвърляш – цел.

Не ме разбирайте неправилно. И момиченцата обичат да хвърлят и уцелват неща. Те обаче не биха искарвали с часове, забивайки ножче в земята или играейки на топчета в двора. На тях бързо им омръзва. На нас момчетата – никога.

И така, по зова на Мъжа аз карам днес по 69 магистрала към Андерсън, Индиана. От малък обичам да хвърлям неща по други неща. Ножове по дървета, стрели по мишени, а в последно време – оловни топчета по нарисувани на хартия концентрични кръгове.

Като си помислиш, нищо особенно. Барутът, изгаряйки с огромна скорост, преминава от твърдо в газообразно състояние и налягането на газовете в метална тръба изтласква оловно топче. Топчето лети напред и уцелва или не уцелва целта, в зависимост от това как си насочил тръбата.

То и писането е просто подреждане на буквички една след друга. Разликата е кой ги подрежда и как.

Защо топчето уцелва или не? Зависи от това колко е спокоен човекът, който държи пушката. Тя, пушката, е достатъчно прецизен инструмент в наше време, за да уцелва винаги в центъра, ако е поставена на стенд. Но в ръцете на човек тя става играчка на неговите емоции. Куршумите летят по непредсказуеми траектории, които описват с математична точност лутанията на човешката душа.

Кого се опитва да уцели стрелящият? В крайна сметка, винаги самия себе си…

Отивам във Фал криик вали консервейшън клуб. Няма пък да ползвам латиница. Колко български думи изнасилихме в последните години с латиница, дай да се подиграя малко и с английския.

Защо ли клубовете за стрелба се казват винаги консервейшън клубове? Може би названието показва, че тези клубове запазват важни за Америка традиции. Само за Америка ли? А помните ли началната сцена на „Под Игото“? Там млади българи се събират извън града, за да пострелят по мишени.

Америка сто години преди Априлското въстание е записала в Конституцията си правото на носене и употреба на оръжие. Това се „древни времена“, когато в Америка е имало демокрация – демек власт на въоръжените хора. В древна Гърция само мъжете, притежаващи собственост и оръжие, са имали право на глас. Робите и жените не са. За мен всяка жена, притежаваща собственост и оръжие, трябва да има право на глас, защото с тези две неща – собствеността и оръжието – тя е независим член на обществото. Бедният зависи от подаянията, богатият е роб на богатството си. И двамата са безимотни, тъй като единият няма нищо, а другият е болен човек, който е собственост на богатството си. Даже и да притежават оръжие, те не са пълноправни членове на обществото. Притежаването на оръжие ги прави просто опасни за всички други.

Андерсън, Индиана. Един от градовете – чудо на американската автоиндустрия. Градът на „Делко“.

Помните ли времената, когато бащите ни ходеха на неделен клуб в двора на блока, където някой отваряше капака на старият си „Москвич“ 408 и се започваха дълги заседания с пушене на цигари, пиене на бира, обогатяване на българския език с псувни и размяна на най-различни истории – ей така, покрай „ремонта“. Аз го помня това време и също си спомням колко много псувни отнасяше „делко“-то на двигателя. Та тази толкова известна в България машинка се е изработвала в Андерсън, Индиана, за цялата автомобилна индустрия на Америка, а може би и на света. Андерсън – витрина на демокрацията, в който на по-централните улци се издигат тухлените триетажни къщи на директорите на заводите и инженерите, а покрай тях – по-малки едноетажни къщички с малко дворче, за работническите семейства. Голям железопътен възел минава през града. Цялата тази продукция трябва да се извозва.

Андерсън е бил столицата на американското железничарско профсъюзно движение и е блокирал транспорта в Америка, в борбата си за по-справедливи условия.

Днес Андерсън е бледа сянка на бившето си величие. Заводите заминаха за Мексико и Китай, железниците отстъпиха на армията тръкове, изпълнила Пан-Американската пътна мрежа. Огромни четиридесеттонни чудовища, често шофирани от българи, са кръвоностната система на Америка днес. Познайте какъв е шансът за стачка, която да блокира транспорта на страната днес. Според мен е нула. Емигрантите са неспособни да направят стачка в собствените си страни. Всъщност, те затова са и в Америка. Емигрантът е спокойствие и големи печалби за големия бизнес. Голяма грешка беше навремето да гласувам за демократичната партия. Всъщност тези, които най-много приветстват емиграцията в Америка, са корпорациите. Е, добре е, че не всички българи са глупави като мен. Някои с кожата си усетиха тази тясна връзка. Корпорации, женени за емиграцията. От тази двойка се ражда само мъртво злато и емиграцията в тази ситуация е безправната, безимотна жена.

Където има злато, там има и смърт. Андерсън прилича на зомби от филмите. Тухлените постройки в центъра са занемарени, а малките спретнати къщурки на работниците са заменени от трейлъри и бараки – там, където все още живеят хора. Колите са стари и ръждиви, хората – опърпани и озлобени. Андерсън днес търси финансиране, за да се удави. Идеята е да се превърне центърът на града във вододайна зона, като се заприщи с бент „Бялата река“. Така богатите американци (откъде ли ще се вземат?) ще плащат огромни пари за местата около новосъздаденото езеро, по което ще плуват направените им в Мексико лодки…

Е, в Андерсън все още има консервейшън клуб и там все още млади хора стрелят по мишени.

Може би има надежда?

.

Виктор Хинов

.