За нужника и други подобни

.

Разказ от Елена Пеева-Никифоридис

„О, времена! О, нрави!“

Цицерон

Не съм и предполагала, че ще настъпи време да пиша за нужник. Тази история я знам много отдавна, от моята баба. Сещала съм се за нея понякога, но не съм я споделяла. Смеех й се сама наум. Нравите и времената днес са променени и художествената литература изпитва глад от истории за нужници и други подобни. Светът много се радва на глупотевини и даже им се присъждат награди всякакви. Дойде ми ищах да не стоя далече от модните тенденции.

Баба ми била още мома. Всеки ден премитала трите мраморни стъпала пред входа на къщата с надеждата да мине някой и да я хареса. Веднъж спрял един гражданин и я попитал:

– Млада госпожице, имате ли клозет? – Баба не знаела що е клозет, но съобразила, че баща й, който ходил два пъти на гурбет в Америка, сигурно знае и рекла:

– Ще ида да питам тейко, дали имаме. Той е отзад в двора с ратаите. – Тейко й, човек преплавал океана с турска гемия, отговорил, че имат клозет и посочил дървения нужник на двора.

Баба упътила непознатия до задния двор, а той я помолил да му държи цилиндъра. Стояла баба пред къщата с цилиндъра в ръка и точно тогава минал поп Васил. Ококорил се като я видял да държи истински градски цилиндър, а тя го осведомила, че един непознат й го дал да го пази, докато си „пусне водата“ в техния нужник. Поп Васил се прекръстил трикратно и забързал по пътя, а расото му се веело насам-натам. След малко градският човек се върнал вече облекчен и, преди да си сложи цилиндъра, целунал на баба ръка. Тя се изчервила от срам. До края на живота си баба все казваше на нужника – нужник.

Минават времена, идват други нрави и аз съм в Прага студентка. Един ден ме викат в посолството. Възлагат ми да придружавам група от дипломатши, т. е. съпругите на нашите дипломати, на еднодневна екскурзия до Карлови Вари. Това мероприятие бе организирано в чест на съпругата на новоназначеното търговско аташе, за да може тя да се опознае с другарките на другарите. Аз си купувам един пътеводител, чета маршрута цяла нощ и на другия ден разказвам по микрофона в автобуса врели-некипели за всеки замък, покрай който минаваме. Целият автобус мирише на лак за коса, защото предишния ден всички са били на фризьор и са се набуклили до крайност. Те са и интелектуалки, коя от друга по – най. Всяка държи тефтер и записва това, което разказвам – кой век, кой владетел, как и защо е построен този или онзи замък. Малко преди Карлови Вари шофьорът ми казва да съобщя, че следва посещение на WC. Новата дипломатша, която седи на предната седалка, пита гръмогласно:

– А от кой век е това веце? – Всички мълчат, дори и вселената мълчи, но аз трябва да отговоря.

Сещам се за баба ми и казвам:

– Това е превод на нужник, който служи за облекчаване на физиологичните нужди. – Другарката си записва прилежно: веце – нужник. Години наред я срещах да се разхожда по Вацлавския площад в Прага. Носеше красиви шапки с периферия, някакви далечни братовчедки на цилиндъра.

След това вметнато лирическо отклонение се връщам на разказа за бабиния нужник. Той беше турски и стърчеше в края на двора. От двете страни на дървената постройка имаше дървета, които раждаха дренки, а клоните им лежаха на покрива и пазеха хлад през лятото. Често се катерих по тях върху покрива на нужника и търках по дланите си мъха от листата. Щом погалех някое дете по лицето, то започваше да пищи. Боцкането от власинките на мъха е неприятно и болезнено. Аз се смеех и бягах да се скрия. Хиляди пъти се бях качвала на покрива, но веднъж едната дъска, явно прогнила от времето, се счупи под краката ми и аз паднах през отвора в нужника. Силна болка ме прониза. Бях се одрала на един забит, ръждясал пирон, на който се нанизваха накъсани стари вестници. Тоалетна хартия още нямаше по тези географски ширини. Повече се изплаших от зейналия отвор на покрива. Започнах през него да дърпам клони навътре и криво-ляво запуших дупката. Възрастните почти не ходеха до нужника, защото в къщата вече баба имаше клозет. Децата го ползвахме редовно, за да не губим време от игрите.

В литературата нужниците се описват и с миризмите. Един съвременен класик неотдавна даже писа, че ако ни се нравят тези специфични смърдилки, то това било любов към този, който ги излъчва. То класик се става след като заминеш за отвъдното, но нашият е балканец и морето му е до глезените, та може и приживе да се смята за такъв. Бабиният нужник също не беше лишен от миризми. Както вече споменах, той се намираше съвсем в края на нашия двор. Така се е правило, за да мирише на съседите. Поради тази подробност отношенията с комшиите бяха обтегнати, никаква любов нямаше, но това потвърждава, че всяко правило си има изключение. До нашия нужник водеше дълга пътека, на която от двете страни имаше цветя – гергини и божури, почти в човешки ръст. Цял живот ги сънувам. И нужникът не миришеше, а ухаеше на тях.

За белята не казах и вечерта бързах да си легна. На сутринта влиза баба да ме буди и ужасен вик раздира стаята. Чаршафът ми е окървавен и гащите ми са залепнали за задника с кръв. Пристига линейката и ме водят на лекар. Той и баба ме подлагат на кръстосан разпит – от какво е тази кръв, какво е станало, боли ли ме и т.н. Аз мълча и чакам въпроса за счупения покрив. Докторът много внимателно ме преглежда и с облекчение казва, че не се е случило лошото:

– Раздран й е задникът от ръждясал пирон по всяка вероятност. Сега ще й сложим инжекция против тетанус, а после ще почистим раната с йод и ще я превържем. – Боли ме адски, но търпя.
Баба е много радостна. Когато един ден порасна, ще разбера защо. Вечерта идват комшийките и децата от махалата, понеже сме ги поканили на домашна торта с бисквити. И нито дума за счупената греда. Да не забравя да кажа, че баба всяко лято боядисваше нужника с вар. Тук бих могла да излъжа и да пофантазирам, че го е боядисвала в цветовете на дъгата, за да мога да се надявам и аз на някакво признание. Не чак международно, но регионално например. Може времената и нравите днес да са шантави, но една истинска история не трябва да угажда на читателите с измишльотини.

Автор: Госпойца Госпожина

(Някъде там, във времето на нравите.)

.