Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи кика. Източник: Sparotok.blogspot.com
.
Павел Серафимов,
Напоследък доста хора от Македония коментират в блога ми и задават различни въпроси. Хора със запитвания срещам и във Фейсбук. Поради това реших за пореден път да представя виждането си за това що за народ са старите македонци и каква е връзката им с населението на България – древното и днешното.
Нека да започнем първо с информацията от ново време. Преди време, през 2012 година излязоха резултатите от генетични проучвания на населението на Македония. Те бяха оповестени и от нашата преса: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, брой 4298 (18) от 23 януари 2012 г.
http://old.segabg.com/article.php?id=586070
Този резултат не би трябвало да е изненада за хората, които са запознати с антропологичните проучвания на българите от 30-те и 50-те години на ХХ век. В тези проучвания са използвани краниметрични и серологични изследвания на хора както от територията на България, така и от територията на Македония.
Въпреки променената политическа конюнктура, в резултатите от 1959 година няма и загатване за това, че населението на Македония е различно по произход от българското. Напротив, въпреки политическия натиск по това време, антрополозите пишат за твърде голяма близост между населението на България и Македония. Единствената “разлика” е в средния ръст, като това се обяснява лесно с повишаване на ръста на балканското население в посока север.
Дали две групи хора спадат към една общност се определя, освен от антропологичния тип и гените, така и от езика, който въпросните хора говорят. През 1978 година излиза работа на наши учени, целяща да сложи край на манипулациите относно характера на езика на жителите на Македония. Аргументите на лингвистите са пределно ясни. Част от тях представям с приложен линк, водещ към електронен вариант на въпросната работа:
“Българският характер на диалектите в Македония още през Средновековието е бил подчертаван по различни поводи от византийски и западноевропейски хронисти, историци и пътешественици (Теофилакт — XI в., Роберт Реймски — XI в., Лоренцо Бернардо — XVI в., и др.). В по-ново време от по-голямо значение за посочване на народностния характер на населението и говорите от тази географска област са констатациите на най-добрите представители на славистичната наука в чужбина.
Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от Евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия (Είσαγωγικη διδασκαλία).” – c. 21
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm
“В руската лингвистична наука въпросите на българската диалектология в Македония са разработени доста детайлно. Началото поставя бележитият учен славист В. Григорович, който в своя труд „Очерки путешествия по европейской Турции” (Москва, 1848) посочва, че западните говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях, включват част от Крайдунавска България до самия Видин”, а източните – „на изток от Доспат и на север и юг от Балкана”. …
Въз основа на диалектни особености в езика на първите книжовници, Селишчев прави забележителна оценка на ролята на Македония в културната история на българския народ: „Македония е люлката на старата и новата българска писменост. Македония е люлката на Българското възраждане. Оттук са излезли ранните будители на българския народ” (там, стр. 283). Тук Селишчев е имал предвид такива просветители като братята Д. и К. Миладинови, К. Пейчинович, Партений Зографски, Райко Жинзифов и др., които имат ясно съзнание за границите между език и диалект, народност и етнична група.“ – c. 23
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm
Умолявам всички заинтересовани да прочетат цялата научна работа и да се запознаят с представените там факти. Позволявам си да представя още един цитат, който се явява и заключение на лингвистите:
“В своя многовековен исторически път славянското население на географската област Македония е било българско и е говорило на български език. Диалектите в разглежданата област по своя лингвистичен характер са български. Те са естествено продължение от говорите в границите на НР България, с които образуват една неразкъсваема лингвистична цялост. Новата писмена норма, създавана в СРМ върху базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език [1], не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване през 1944 г. не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност [2], но и защото всички най-важни нейни черти (определяни от създателите й като специфични) са типични за големи говорни области на територията на НР България [3].” – c.43
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm
За обичаите на населението от Македония е излишно да се говори – те са идентични на тези на населението от България. Този факт, а също така общите корени на езика, огромното сходство по отношение на антропологичен тип и гени, са необоримо доказателство за това, че населението на България и Македония има едни и същи корени.
Колкото до това, че много братя и сестри от Македония се считат за потомци на древен балкански народ – донякъде те имат право да гледат на себе си като на наследници на старото население на Балканите.
Изненадата за мнозина е в това, че жителите на Македония са най-вече потомци не на древните македонци, а на техните съседи и роднини, влезли в историята под името траки (а по-късно познати като българи).
Това твърдение може да изглежда странно, но нека да обърнем внимание на историческите извори. Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: „Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia.“
http://www.attalus.org/translate/justin10.html#7.1
За въпросните пеони, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι”. И друг древен народ, явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите.
Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи, бел. авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней: “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” – Her.VII.20
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm
Понеже няма сведения някой да е прогонвал мизите (наречени по-късно българи, бел. авт.) и пеоните (наречени по-късно българи, бел. авт.) от този регион на Балканите, то трябва да приемем, че те остават, смесват се с околните си роднини и се превръщат в един от основните елементи на народа, от който произлизат Филип и Александър Македонски.
Историческите извори показват, че в дълбока древност на територията на Македония са живели траките мизи, пеони и техните роднини пеласгите. Тези хора, а и други техни тракийски роднини, са основата на етноса на старите македонци, а и на днешните българи.
Това е една от причините Страбон да употреби израза – Тракия, която днес наричаме Македония: „Iphidamas came, whose grandfather Cisseus „reared him,“ Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia.“ – Strab.VII, fr.24
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html
Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от кого да е, а от траките ботиеи: „Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was here. “ – Strab. VII. fr. 20
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html
Дори да приемем за момент, че старите македонци са народ, който е напълно различен от траките, то благодарение на събитията от II в. пр. Хр., по-точно опустошителните Римо-Македонски войни, може да се каже, че страната е почти напълно тракизирана.
Bойните с Рим действително редуцират сериозно населението на Македония, като засегната е най-вече благородническата прослойка – хората, започнали да се гърчеят още по времето на Александър Велики. За сметка на това в страната са докарани траки, които засилват стария етнически елемент:
„Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him…“ – Liv.40.3.3
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3
„Then, (in order to restore the former degree of population, which had been diminished by the calamities of war,) he not only caused an increase in the offspring of that generation, by compelling every one [4??] to marry and rear children, but he transplanted a great multitude of Thracians into Macedonia“ – Liv. 39.24.3-4.
Както и да погледнем на нещата, поне от II в. пр. Хр. населението на Македония не се различава от това на Тракия. След елиминирането на македонската благородническа прослойка от римляните, положението не се променя – в страната живеят малко количество римски колонисти и гърци, докато мнозинството се състои от траки, населяващи въпросните земи от най-дълбока древност (мизи, пеони, ботиеи), но и траки, депортирани тук в по-късни времена.
Тракийските корени на населението на Македония се потвърждава не само от историческите извори, но и от религията на старите македонци. Те почитат Тракийския Херос, Дионис, Кибела, Бендида, Кабирите и т.н. Това са несъмнено тракийски божества.
.
Монета на Александър Велики, с иконография, типична за Тракийския Херос
Съществуват дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите, посветени на Орфей Дионис:
“But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)1 and imitated in many p229 ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus, 8 from whom, as it would seem, the word „threskeuein“2 came to be applied to the celebration of extravagant and superstitious ceremonies. 9 Now Olympias, who affected these divine possessions more zealously than other women, and carried out these divine inspirations in wilder fashion, used to provide the revelling companies with great tame serpents, which would often lift their heads from out the ivy and the mystic winnowing-baskets,3 or coil themselves about the wands and garlands of the women, thus terrifying the men.” – Plut. Alex. I.2.7.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/alexander*/3.html
.
Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи кика
Майката на Александър Велики – Олимпия води произхода си не от кого да е, а от Пир – сина на Ахил Пелеев – същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи.
.
http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_208.html
.
Както виждаме – нашите братя и сестри от Македония имат правото да се считат за древен народ, но точно това право определя и общите им корени с населението на България.
Ако не бяха лъжите на бездушните политици и продажните историци, които с писалки унищожиха старите народи на Балканите и пак с писалки създадоха, докараха „нови народи“, днес никой не би се съмнявал, че българи и македонци са чеда на един и същ народ. Не би имало неразбирателства и дрязги, не би имало спорове, прерастващи в обиди.
Скъпи братя и сестри от Македония, миналото ние не можем да променим, но можем да повлияем настоящето, а с това и бъдещето. Не е нужно винаги да се съгласяваме едни с други, но запазвайки уважение и любов едни към други, рано или късно ще стигнем до разбирателство. To е не просто нужно, но дори е животоспасяващо.
Над Европа и най-вече над Балканите са надвиснали черни облаци – толкова черни, както никога в историята ни. Това, че огън ще пламне и ще стане страшно, е вън от всяко съмнение, вън от всякакво съмнение е и, че идват нови ужасни страдания и изпитания.
Дали обаче ще съумеем подобно на дедите си да се надигнем от пепелищата и да се възродим, да започнем отново, давайки бъдеще на децата си – това вече зависи от наличието на добра воля, от желанието да си подадем ръка днес, за да можем скоро да посрещнем идните неволи заедно и заедно да ги преодолеем. Има една хубава наша поговорка: „Брат брата си не храни, ала си го брани“.
.
Използвана литература:
1. ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, т.2, 1958.
2. Единството на българския език в миналото и днес, С. 1978.
3. Д. Ангелов, Образуване на Българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971.
.
