„Човекът“ и клошарите. Когато Аполоний и Дионисий се срещат в Бургас

.

Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник. – Ърнест Хемингуей, перифраза от „Безкраен празник”

.

В Бургас на 1 ноември 2010 г., Ден на будителите, в една от залите на Регионалната библиотека „Пейо Яворов” поетът Георги Райков представи книгата ми “Човекът. Мисли, чувства, приятелство” – с фотографии на сина ми.

С подзаглавие:
IQ + EQ + FQ*

За всички, които мислят
и чувстват – едновременно

Залата беше препълнена със съученици, бивши мои студенти, вече известни лекари, и други приятели. Всички си приличахаме в едно: обичаме Бургас, ΑΓΑΠΩ – от-А-до-Ω (първата и последната буква на гръцката азбука).

Веднъж един журналист ме запита „Коя е Вашата „родина“ – Бургас или Варна?“. Отговорих му, че и двете „родини“ са прекрасни. Зависи от хората, от тяхната съпричастност с радостите и мъките на родителите, учителите и приятелите им. И от техните рецептори за емоционален възторг от улиците, къщите, училищата, библотеките, кафенетата и кръчмите на родния град. Така местата от ежедневието стават Genius loci (Дух на мястото).**

Атмосферата в залата ставаше все по-бургаска, а през това време във фоайето на Библиотеката, клошарите – една жена-бивша оркестрантка от Филхармонията и девет артистично-дългокоси мъже – вдъхновени от vita activa на Дионисий си вършили работата – традиция, която спазват от няколко години. Когато един от тях види афиш за подобна проява на Библиотеката, той съобщава на другите и клошарите от района се отзовават във фоайето половин час след обявеното начало – и, докато в залата става все по-аполонисиевско, те се черпят с бутилките вино и мезетата, приготвени за заключителната част на проявата. Така за гостите на „Човекът” остават само три бутилки и няколко мезета – от многото, специално приготвени от ръководството на Библиотеката. Когато излизахме, клошарите ни очакваха в шпалир пред външната врата – израз на благодарност за добре организираната проява. С приятели на „Човекът” компенсирахме по Дионисиевски клошарската акция в Клуба на ветераните моряци с много бутилки вино.

Нали Бургас е един безкраен празник! И нали „Светът е голям и Бургазлии има навсякъде“ – както наскоро ме подсети Магдалена Праматарова. Освен това, нека над Черно море – по Via Pontica и Via Aristotelis – да летят бели гълъби, не военни самолети.

Всичко това е ехо от „Човек е душа, която си служи с тялото“, изреченото от Сократ по площадите в Атина. С мои думи: Човек е Аполонисий, съчетание на Аполоний и Дионисий, на живот с мисъл и разум (vita contemplativa – съзерцателен живот) и живот с емоции и веселба (vita activa). В противен случай ще продължава да действа максимата на философите Сьорен Киркегор и Пеньо Костадинов: „Човекът е едно животно, което боледува от разум и затова е оберечено на гибел. Заради Аполониевите ценности, той загърбва същинските Дионисиеви стойности на живота.“

Фридрих Ницше видя трайна дихотомия на Аполоний и Дионисий вътре във всички нас, която излиза от самата природа и може да се приложи към изкуството, психологията, етиката и политиката – така е написано в неговата книга „Раждането на трагедията“. И в моята – “Homo Janus”. Връзката мозък–сърце е двупосочна: „чувстващ мозък“ и „мислещо сърце“ – на тях са посветени книгите на проф. Антонио Дамасио. Той и сътрудниците му в Iowa City и Los Angeles изследват с MRI пациенти с увреждане на области на мозъка, отговорни за емоциите – тези хора губят способността да мислят разумно, не могат да вземат правилни решения, развиват синдром на Буридановото магаре. Антонио Дамасио превърна „Мисля, значи съществувам“ на Декарт в „Ние сме чувстващи машини, които мислят“. Много преди Дамасио, през 1760–1762 г., Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“ беше написал: „Любомъдри читателю, да употребиш тия знания за умна наслада”.

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* IQ – intelligence quotient (коефициент на интелигентност), EQ – emotional intelligence quotient (коефициент на емоционална интелигентност), FQ – friendship quotient (коефициент на приятелство). През 1995 г. Даниел Гоулман публикува книгата си „Емоционална интелигентност: защо тя е по-значима от IQ”. Докато Гоулман свързва емоционалната интелигентност с водачеството, ние я свързваме с приятелството. През 2008 г. бе публикувано първото издание на “Човекът: IQ + EQ” – писателят Петър Доков прочете “Човекът” и ми каза: “Много често нещата са триархични. Ако включиш трети елемент, Човекът ще бъде представен по-цялостно.“ Така, през 2010-та, бе публикуван “Човекът: IQ + EQ + FQ”.

** Бургазлиите заспиваха, когато срещаха погледа на анестезиолога Христо Душепеев – веднъж така се случи и с хората, които се разхождаха по “Богориди”, целият “шпарц”, по-точно само кореняците бургазлии, за няколко минути заспаха, всъщност вървяха, но едното им око беше затворено, другото отворено към Дионисиевия триъгълник „Златна котва“ – „Морско казино“ – „Одеса“, като очите на някои мигриращи птици, за които пише в една друга човешка история.

.