Дъга в небесната поляна

.

Обичам неочакваният дъжд,
отронен от въздишката на лято.
Почукне плахо, плисне изведнъж –
докато търся пръски по стъклото.

Красиво е, когато се смрачи,
току в цвета на изкласило пладне.
И бурята а-ха да се сниши,
потегля, доловила, че е жадна…

Замирам пред внезапната дъга,
извила гръб в небесната поляна.
Докато питаш: в тази сухина
отде се взе? И ето, че я няма.

Обичам изненадите във цвят
да ме задъхат с бързина и хубост.
Гравюри в кръговратния живот.
Без тях мигът ни и петак не струва.

.

Людмила Билярска

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.