In Memoriam Ганна Бесарабска-Таврийска (Ганна Стоянова Пенева)

Тъжна новина… Ганна Бесарабска-Таврийска си отиде от този свят.

.

.

Ганна е радио- и телевизионен журналист. Тя завършва Великотърновския университет, но не остава в старата столица, защото усеща силно влечение към Украйна. Било й трудно да си го обясни, но все пак отива на север. Когато стъпила в украинската степ, усетила, че това е нейното място. Някаква силна енергия сякаш я обгърнала и я приковала с вълшебната си сила към тези земи. Тогава й било трудно да си обясни какво точно е това, но споделяла е, че това е енергията на хан Кубрат.

.

.

Нашенката останала в Украйна. 30 години тя работи сред българите там, за да им помогне да овладеят литературния български език, да запазят традициите, завещани им от техните предци.

.

.

„Исках моите сънародници да не са свити, а гордо да се изправят и да заявят “Аз съм българин!”, споделя в интервю за dnesbg Ганна Бесарабска-Таврийска.

.

.

Поклон. Бог да я прости!

Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“

.

.

П.С.: Ето какво пише в материал за нея в сайта Regnews.net, публикуван през 2021 г.

„В Бесарабия я знаят като Ганна Стоянова Пенева, но търновката си сменила имената на Бесарабска-Таврийска като отишла за почти постоянно в Одеса, Украйна през 1990 г. Преди това все нещо я теглило в онези земи и даже отначало не можела да разбере какво е това и защо. Неведнъж посещавала украинската столица и се връщала. Разбрала, че там има българи, но в България не се знаело много за преселниците. А да помага на бесарабските българи, да ги опознава и да разказва за тях във филми и радиопредавания се оказало нейна съдба. Не обича да споделя подробности от личния си живот, защото за нея е по-важно какво е свършила за тях почти три десетилетия.

.

.

Завършила е Руска филология във Великотърновския университет, а после учила пеене, режисура и дирижиране в София. Като певица била част от оперетата на МДТ „Константин Кисимов” през 80-те години. Уредила гостуване на театъра в Одеса, после тамошния театър върнал визитата, когато тя в себе си решила, че не може повече да остане и трябва да заживее в украинската столица. Нейна приятелка рускиня й казала, че в Одеската областна държавна телерадиокомпания се открива редакция на български език. Била болна от бронхопневмония, но рискувала и заминала. Главният редактор веднага я назначил за редактор. Върнала се в Търново, взела си куфарите и обратно. А бронхопневмонията като по чудо изчезнала. И за всичките си 30 години в Украйна тя не боледувала нито веднъж. „По това време откриха българска и гагаузка редакция. Работих и в радиото, и в телевизията, защото нямаше много кадри на български език. По две половинчасови телевизионни предавания на седмица и две със същата продължителност в радиото, това е нещо страшно много. Аз не бях обикновен журналист, като да отидеш и да снимаш за новините. Предаванията ми бяха всъщност филми, затова ми казваха, че гледат моите предавания – и руснаци, и българи, и украинци”, връща се в началото на журналистическия си път Ганна. А за журналист не е учила, просто даденост.

.

.

„Почетен гражданин” е на две села в Бесарабия. […]

.

.

Ганна Бесарабска-Таврийска е сред основателите на Асоциацията на българите в Украйна. Постепенно открили културни центрове в цялата страна, а в почти всяко село с българи – българско дружество. И когато през 1993 г. бил издаден Закон за малцинствата и религиите, това й дало право като журналист да работи по възстановяването на език, обичаи и традиции. Първото, което казала на българите, е, че трябва да се изправят и гордо да заявят, че са такива. И да не се страхуват, защото Съветския съюз го няма. Съдбата я отвела и в Таврия. В едно село снимала до 1 часа през нощта, на другия ден идвала машина от колхоза и я водела в другото село. Така обиколила 8 села. Като се прибрала в Одеса, просто нямала сили – да слуша за големия глад, за кулаците. Казва, че е изстрадала цялата история на тези българи.

.

.

А от там заминала за Крим, да води предавания на български. Дали й оператор и започнали да обикалят градовете – Севастопол, Симферопол, по морето. „При тях, в Крим, ми беше най-тежко, защото ми разказваха все за депортацията, за какво друго да разказват… Пак слушаш и плачеш. Не можех да разбера защо са ги разпратили из Сибир, Чечня и къде ли не. Защото България била с немците през Втората световна война. Този народ страдаше. Каквото се е случвало в България, на него се сипеше. И в началото упрекваха и мен, като че ли аз съм участвала пряко в тези събития. Тогава си дадох сметка, че да отидеш в чужбина не е толкова лесно. Ти отговаряш за всичко там, откъдето си дошъл. Нямаш никаква вина, но в твое лице виждат държавата и изказват на тебе”, разказва журналистката.“

Целият материал – ТУК.

.

.

Опелото на Гана Бесарабска-Таврийска е на 17 август, от 10 ч. местно време, на Централните Варненски гробища, съобщиха от Дружество „Родолюбец“. Бог да я прости и светъл път на душата й.

.

Снимки: Regnews.net и ФБ профил на Ганна Бесарабска-Таврийска

.