Небе

.

Стихове от Борис Колев

.

НЕБЕ

Бурно, тихо, топло,
мразовито, тъмнозвездно
или синьоясновито,
видимо и не,

люлка е Небето,
крие от човека
безброй галактични светове…

Какво си ти, какво съм аз,
какво сме ние,
жителите земни?

Божии, живи,
космически прашинки
от безкрайното Небе…

.

.

ПОМЕН

Минават дни,
търкалят се години,
бледнеят снимки, белеем
със спомените живи
на ближните отвъдни.

И ако трябва, нека поменът
за мъртвия да бъде
само капчица вода,

но не каква да е,
а най-чистата –
на спомена сълза.

.

.

19 АВГУСТ

С умивката на светлината,
в одежди бели,
на 19 август край Рилските
свещени езера,

те сбират се
на паневритмията с песента,
слънцето посрещат
на Учителя с любовта…

Едно той от следовниците иска:
с нея всеки да живее,
с вяра Божия да огрява
ближната душа…

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Борис Иванов Колев е роден през 1952 г. в кв. Требич, София. Има висше икономическо образование, специалност „Икономика на промишлеността“. Работил е в сферата на селското стопанство, промишлеността и търговията. През 1998 г. претърпява катастрофа, след която се извършва и духовна трансформация на личността му. Започва да пише поезия в първите години на 21 век. През 2003 г. излиза книгата му „Моята изповед“. Публикуваните тук творби са от стихосбирката „Небесни размисли“, излязла през 2009 г.

.