Сдружение на потомците на бежанци и преселници от РС Македония до Пати Мъри, Камала Харис и Марк Браун

Сдружение на потомците на бежанци и преселници от територията на РС Македония изпрати днес писмо до временния председател на Сената на САЩ Пати Мъри, вицепрезидента на Сената на САЩ Камала Харис, сенатор Марк Браун – вносител на проект на Резолюция S.RES.311 и до Посолството на САЩ в София. Писмото, изпратено с копие до президента на Р България, председателя на Народното събрание, министър-председателя и средствата за масова информация, е относно „Неточности за миналото на географския регион Македония във внесен в Конгреса на САЩ проект на резолюция S.Res.311, с което се застрашават добрите партньорски отношения между САЩ и България“.

Следва текстът на писмото (писмото в оригинал – вж. тук: ДО-КОНГРЕСА-НА-САЩ).

СДРУЖЕНИЕ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РС МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ

ДО ВРЕМЕННИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕНАТА НА САЩ ПАТИ МЪРИ

ДО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА НА СЕНАТА НА САЩ КАМАЛА ХАРИС

ДО СЕНАТОР МАЙК БРАУН, ВНОСИТЕЛ НА ПРОЕКТ НА РЕЗОЛЮЦИЯ S.RES.311

ДО ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В СОФИЯ

КОПИЕ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НС, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Неточности за миналото на географския регион Македония във внесен в Конгреса на САЩ проект на резолюция S.Res.311, с което се застрашават добрите партньорски отношения между САЩ и България.

УВАЖАЕМА Г-ЖО МЪРИ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ХАРИС,

УВАЖАЕМИ Г-Н БРАУН,

На 26.07.2023 г. в Конгреса на САЩ е внесен от сенатор Майк Браун проект на резолюция S.Res.311, предлагаща септември 2023 г. да бъде обявен за „месец на македонско-американското наследство“ и честване на езика, историята и културата на македонските американци и техния невероятен принос към Съединените щати.

Подобна инициатива се предприема за трети път, защото на 22.10.2021 г. и 13 септември 2022 г. бяха внесени проекти на резолюция H. RES. 741 и S. RES. 758, които бяха отхвърлени съответно от Камарата на представителите и Сената на САЩ заради съдържащите се в тях фалшификации и манипулации, свързани с миналото на географския регион Македония.

Сегашният вариант е много по-кратък от предишните и е изчистен от редица неверни твърдения. Въпреки това и в този си вид продължава да съдържа напълно доказуеми лъжи и е пример за поредната кражба от чуждо социо-културно наследство. В проект на резолюция S.Res.311 отново се твърди, че „от 80-те години на XIX в. десетки хиляди македонци имигрират в Съединените щати в търсене на граждански свободи, човешки права, религиозна свобода, икономически възможности и сигурност в отговор на Илинденското въстание от 1903 г. срещу Османската империя, Балканските войни от 1912-1913 г., Първата и Втората световна война, Гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 г. и комунистическата политика на Югославия“. По този начин се посяга не само към социо-културното наследство на България, но и на Гърция. В същото време, привидно критикувайки „комунистическа Югославия“, се подкрепят именно разработените от нея и Москва пропагандни тези за някакво многовековно съществуване на етнически македонци и македонски език – твърдения, които не съответстват на обективните факти.

Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от около 1,3 млн. български граждани, които сами декларират своя произход от географската област Македония. Като заинтересована организация, изразяваща пряко интересите на част от населението с произход от днешна Северна Македония, бихме желали да Ви обърнем внимание, че през посочения период след 80-те години на XIX в. не е било възможно в САЩ да има етнически македонци, тъй като съществуването на такива не е регистрирано в самата географската област Македония. Съгласно данните от последното преброяване в Османската империя през 1906 г., което е официално, тъй като тази държава над 500 години владее Македония, общият брой на българите в нея е 762 754 души. По същото време българите са представлявали мнозинството от населението в по-голямата част от територията, която днес влиза в състава на Северна Македония. До 1912 г., до когато Османската империя владее географската област Македония, в нея има над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също така 1370 български училища с 2266 учители. В същото време не е съществувало нито едно „македонско“ училище или църква, не е регистриран нито един етнически македонец. През този период названието „македонци“ не е етнографско, а географско понятие, както например тексасците в САЩ.

Трябва да подчертаем, че посоченото в резолюция S.Res.311 като македонско „Илинденско въстание от 1903 г.“ не обхваща само територията на Македония, но и територията на Одринска Тракия, където никога не е живял нито един „македонец“. Въпросното въстание е вдигнато от една организация – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и има една цел – въвеждането на обща териториална автономия в Македония и Одринска Тракия. На сегашната територия на Република България въстанието обхваща изцяло днешните Благоевградска, Смолянска и Кърджалийска области и части от Пазарджишка, Пловдивска, Хасковска и Бургаска области. Тяхната обща площ е приблизително колкото територията на днешната Северна Македония и България има всички основания да бъде основен наследник на делото на някогашната ВМОРО, още повече, че единствено в България нейните идеи останаха неизопачени.

Концепцията за наличие на етнически македонци е разработена в Сърбия през втората половина на XIX в. и има за основна цел да послужи като преходен етап към денационализацията на македонските българи и тяхното постепенно доближаване към Белград. Тази идея обаче започва да набират популярност едва през 30-те години на ХХ в., когато през 1934 г. в Москва е приета специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята се говори за съществуването на отделна македонска нация и македонски език. На практика тези идеи започват да се налагат със сила след 1944 г., когато в Югославия на базата на местните български говори се създава нов писмен македонски език, изписван на модифицирана сръбска азбука с изкуствено вмъкване в него на сърбизми.

Наличните документи показват, че до 1944 г. в имиграционните регистри и при провежданите преброявания на населението на САЩ, мнозинството от родените в Македония са записвани като българи, с майчин език български. Най-старата македонска организация в света, която съществува и днес, е Македонската патриотична организация (МПО), основана във Форт Уейн, САЩ през 1922 година от емигранти, деклариращи се като българи. Техният вестник „Македонска трибуна“ са списва на книжовен български език и отстоява идеята за равни права за всички етнически общности в Македония, като най-многобройна е българската. В Америка организацията създава множество македоно-български църкви, към които функционират и училища с изучаване на книжовен български език.

До 1944 г. носителите на идеята на македонизма са нищожно малцинство главно сред комунистическите среди. Именно от такъв характер са първите македонистки прояви в САЩ. Тъй като по това време македонски език не съществува, техните документи също са написани на книжовен български език. Тяхната дейност е финансирана от съветските, българските и югославските комунисти, поради което на 5 декември 1947 г. министерството на правосъдието на САЩ обявява списък с имената на 90 организации, които американското правителство смята за противодържавни и нелоялни към идеите на свободата и демокрацията. В този списък попада и Македоно-американският народен съюз и издаваният от него в. „Народна воля“, който е първият и единствен по онова време пропагандатор на македонизма. На 28 май 1948 г. списъкът с противодържавните организации, действащи на територията на САЩ, е допълнен с още 32 имена. Това става след специално разследване на ФБР, което установява, че въпросните 122 организации са подпомагали комунистическата диктатура в Източна Европа. По този начин от САЩ са изгонени малцината македонисти, които никога не са писали на „македонски“, а на книжовен български език, поради което не са имали никакъв „невероятен принос към Съединените щати“, а са разрушавали американската демокрация.

Към 1960 г. броят на канадците и американците с произход от географската област Македония е между 50 000 и 75 000 души, като над 90% от този брой се състои от българи. В издадената през 1980 г. „Харвардска енциклопедия на етническите групи в Америка“ четем, че „до Втората световна война почти всички от тях (имигрантите от Македония в Америка, б.н.) се смятат за българи и се идентифицират като българи или македонски българи. Напоследък, обаче, всичко това започна да се променя. Въпреки това все още около 50 хиляди македонци се идентифицират като българи и македонски българи“.

Първата македонистка организация на американския континент е основана със съдействието на диктатора Й.Б. Тито, ръководещ комунистическа Югославия, едва през 1959 г. в Торонто, като по-късно приема името Обединени македонци. Тя е продукт на българския държавен нихилизъм, налаган чрез натиск от Москва, и югославската пропаганда. По това време от българското дружество „Христо Ботев“ се отцепва малка група, която се обединява с Македонския народен съюз. Връзката с българщината още не е скъсана и затова формално е поставена целта да обединява македонобългарската емиграция в Канада, но на „прогресивно-демократична основа“ и я включва в борбата на левите сили. Много скоро тази нова организация попада под югославско влияние, а ръководството е подменено от новопристигнали емигранти от Югославия и Гърция. През 1962 г. установява официални връзки с новопровъзгласената и неканонична по онова време Македонска православна църква и с югославски средства се построява първият македонистки храм „Свети Климент Охридски“ в Торонто. По това време членовете на „Обединени македонци“ са малобройни, а дори и през 70-те години броят им не надхвърля 500 души, но след като започват активно да бъдат подкрепяни от Матицата на изселниците от Македония в Скопие, се пристъпва към развиване на широка пропагандна дейност.

Македонското освободително движение след 1944 г. нарече официалната държавна доктрина на Скопие „сърбокомунизъм“. След 1991 г., когато формално бе обявена независимостта на днешна Северна Македония, комунистическият компонент в идеологията започна да отпада, но остана зависимостта към Сърбия. На проведеният референдум бе поставен един двусмислен въпрос, в който за бъдещата държава се предвиждаше „правото да стъпи в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия“. В наши дни тази перспектива се изразява в тоталното налагане на идеята Северна Македония да бъде част от сръбския проект „Отворени Балкани“, като с помощта на Китай се изгражда единствено комуникационна инфраструктура на север към Сърбия. В резултат на всичко това днес политическата система в Скопие функционира в условията на все по-нарастваща зависимост и тотален контрол от Сърбия.

Едва ли когато е внесен проектът за резолюция S.Res.311, изнесените тук факти са били взети предвид. Смятаме, че екипът на сенатор Майк Браун е бил подведен от т.н. Обединена македонска диаспора – казионна организация със седалище във Вашингтон, създадена със съдействието на властите в Скопие, които отдавна се стремят да игнорират приноса на македонските българи, имигрирали в Америка преди Втората световна война. Те също попадат в групата на македоно-американците, но техният принос и този на родените в Америка техни потомци, не само не се взима предвид, а се ограбва, като се обявява за небългарски.

Прилагаме два документа на Македонските патриотични организации, които дават информация за протичащите след 1944 г. репресии и политически процеси.

С оглед на изнесените факти апелираме проектът на резолюция S.Res.311 да бъде отхвърлен поради съдържащите се в него фалшификации и манипулации, с които се нанася обида на българския народ и се отваря пътят към дестабилизация на Централните Балкани. Апелираме международната демократична общност да подкрепи демократичните среди в Северна Македония, да се създадат независими от Белград демократични медии, в които да може свободно и без предразсъдъци да се обсъждат въпроси, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на Скопие, като се прекъснат наследените от миналото порочни югославски тоталитарни практики и най-накрая да се постигне национално помирение.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

София, 31 август 2023 г.

.