За Юксел и надеждата, която умира последна

„Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.“

Джон Дън

.

Това е Юксел. Юксел Халитов Сюлемайнов. Той няма дом, няма здраве, нито пари за лекарства. Няма никакво недвижимо или движимо имущество, освен личните си вещи. Работил е по разни строителни обекти и, където го повикат за всякаква работа през годините, живял е по бедни квартири, понякога и във фургони. Хора, за които е работил, казват, че е трудолюбив. 60-годишен, роден е в Ардино през 1963 г., но отдавна не живее в родния си град. Живее в околностите на София, в Панчарево, повече от 20 години. Има и регистрация за постоянен адрес там в личната си карта, както и – отскоро – регистрация за настоящ адрес в Панчарево. Но и двата адреса са фиктивни – направени са със съдействието на хора, с които познава или с които е работил в Панчарево, за да има такива регистрации. Никога не е живял на тези адреси. Живял е под наем на други места, докато е могъл да работи и да си плаща наема. От няколко месеца, обаче, след като се е разболял сериозно, не може вече да работи и да се издържа. Приютен е бил временно в дома на друг свой познат, но скоро трябва да напусне този дом.

Това е български гражданин, който никога не е имал друго гражданство, освен българско. Човек, научен на труд от малък. Един български турчин, който може би щеше да стане известен футболист, но когато е бил юноша по времето на соца, не са му дали възможност за това заради етническия му произход. Станал е шивач, строител, дървосекач, странник. Работил е и в Коми, Съветския съюз, преди 1989 г. Както и в Германия – в началото на 90-те. И после се е заселил в околностите на София. Но сега, през 2023 г., той вече не може да работи. И държавата, на която е гражданин, нейните институции, не се интересува от него. Не заради етническия му произход, а защото проблемите на бедните, болните, изпаднали от здравната система български граждани не изглежда да интересуват особено тази държава.

Това е Юксел или Юкси, както го наричат някои в Панчарево. Преди да придобие сериозни проблеми със сърцето и зрението си, е обичал да се шегува и да се усмихва. Сега е отчаян и безпомощен. Не може вече да изкарва пари. Не може вече дори да пише и да чете, защото не вижда добре. Не е ясно и колко и как се храни, макар че твърди, че не е гладен. Не иска обаче да тежи на над 80-годишната си майка и на сестра си, които живеят в Турция. Те, по неговите думи, живеят под наем и са бедни хора. А той не е турски гражданин. Поради което, ако отиде в Турция, където е ходил периодично през годините, за да вижда роднините си, турските социални служби няма да имат никакво отношение към него. И на никакво лечение не може да разчита там, което да се покрие от турската държава. (Когато е бил последния път при роднините си и му е станало зле, после те трудно събрали пари да платят за престоя му в болница.)

Това е един човек без близки в България, който, благодарение на хора, за които е работил, между които един професор медик, е бил приет за кратко във Военномедицинска акадения в началото на тази година. Някак си е било уредено това, само задари добрата воля и човешката солидарност на професора, макар че Юксел не е здравноосигурен. Проблемите със зрението му не са били изследвани, но са установени проблеми със сърцето и са му били изписани лекарства. Тези лекарства са много важни за Юксел, трябва ги пие постоянно. Но той има от тях още само за няколко дни. И после няма как да си ги купува, понеже не разполага с никакви средства.

На 17 юли тази година, във връзка с Юксел Халитов Сюлейманов е отправен апел до Министерски съвет, Министерството на труда и социалната политика, Комисията по труда, социалната и демографската политика към НС, Агенцията за социално подпомагане, Регионална дирекция „София град“, Дирекция за социално подпомагане – Младост към Регионална дирекция „София град“, Филиал Панчарево към ДСП – Младост към РД „София град“. (Апелът е препратен след това и до Националния омбудсман и до централата на ПП „Движение за права и свободи“. От централата на ДПС не отговарят, а от институцията на Националния омбудснам отговарят, че този случай не е от тяхната компетентност.)

В този апел се казва:

„Моля служителите в споменатите социални институции да направят нужното, така че Юксел Сюлейманов да получи, първо, помощ за покриване на здравните си застраховки, за да може след това да избере личен лекар и да подаде документи за ТЕЛК. Моля също да му бъде отпусната някаква, макар и временна помощ, за преживяване, за прехрана, защото той има малко останали пари и те няма да му стигнат дълго, за да може да се храни. Моля също да се помисли дали Юксел не може да бъде настанен и сега в болнично заведение, за подробни изследвания и лечение, като средствата за това да бъдат покрити от съответната социална служба по местоживеене, каквато законова възможност има. Моля също, ако се наложи, да бъде настанен в дом за временно настаняване за бездомни хора.“

Целият текст на апела може да се види тук – Apel – Siuleymanov

След този апел не се случва нищо, което да помогне на Юксел. Единственото, което се случва, са няколко входящи номера от деловодствата на разни институции и един анонимен отговор, неподписан с име на служител, от Агенцията за социално подпомагане. В него, след подробно изреждане на множество разпоредби, алинеи и членове, се казва, че подалата апела е „трето лице“ и, съгласно Регламент 2016/679 на Европейския съюз, информация, свързана с подпомагането на друго лице, не може да й бъде предоставена. (Тук може би е мястото да отбележа, че аз съм това „трето лице“ и че не съм искала информация от институциите, а да се задействат и да помогнат на изпадналия в трудно положение български гражданин.)

Въпреки сезирането на институциите със споменатия апел и това, че Юксел Сюлеманов е подал необходимите документи в социалната служба в Панчарево, че е бил посетен след това от социални служители в дома на негов познат, където е бил подслонен временно, и те са разговаряли с него, Юксел не получава социална подкрепа.

Поисканата с подадено заявление помощ за покриване на здравни осигуровки е отказана със заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, издадена на 25 юли т.г. и подписана от началника на дирекцията, г-н Емил Трифонов. В тази заповед се казва, че лицето не живее на посочения в заявлението адрес, че е невъзможно провеждане на социална анкета в дома на лицето, че нямало инцидентно възникнала жизнена потребност, че лицето иска заплащане на осигуровки за минал период и пр. Това, че лицето няма дом и неговите адресни регистрации – и тази за постоянен адрес, и тази за настоящ адрес – са фиктивни, е добре известно на социалните служители в Панчарево, които са го посетили и са говорили с него в къщата, където е бил временно подслонен. Което въобще не е попречило в тази заповед да фигурират подобни мотиви за отказ.

.

Юксел няма и решение от ТЕЛК, процедура за което може да бъде започната, само ако човекът е здравноосигурен. Ако не е, такава процедура не може да започне. И това разбира се също е добре известно на всички социални служители и не само на тях. Но пък, след като не е бил категоризаран по ТЕЛК, следователно човекът е здрав.

То така и е предвидено, впрочем, в разни социални образци и формуляри. Че след като за едно лице няма решение на ТЕЛК, е здраво, и че, след като няма регистрация в Бюро по труда, не е безработно. Освен това, лицето изглежда е длъжно да има къде да живее, да не е било принудено да си вади фиктивна регистрация за настоящ адрес, понеже иначе социалните служби не могат да го намерят точно там, на този адрес. Лицето трябва да има не само де юре, но и де факто, подслон на съответния адрес, да живее там. Т.е. да има неща, които няма. Иначе, оказва се, това може да послужи като мотив за отказ от социална помощ…

А пък, според други формуляри, на други институции, всяко лице, всеки български гражданин, което не си е плащал здравните осигуровки, без значение имал ли е доходи всеки месец или не, имал ли е какво да яде или не, се води, че е имал редовни доходи всеки месец и дължи на здравната система осигуровки с лихвите за пет години назад. Така че, ако не може да ги плати, проблемът си е негов. Дължи ги, заедно с лихвите. За пет години назад това прави над 1800 лв., няколкостотин от които са лихвите.

А, ако пък лицето е взело така, неинцидентно, да се разболее от сърце и да не може да вижда добре, проблемът пак си е негов. Това не е проблем на Дирекция за социално подпомагане – Младост, на филиала й в Панчарево, на социалните институции. Може би е трябвало да падне от някое скеле или покрив, да го блъсне кола или Бог знае какво, за да се усъмнят поне малко съответните социални служители, че това лице, този човек, този български гражданин действително е болен и вече нетрудоспособен.

За да се установи степента на нетрудоспособност и да има решение на ТЕЛК, трябва лицето да има здравноосигурителни права, да си избере личен лекар, да бъдат подадени съответни документи. А то тяма такива. Както нямат и много други бедни хора в България. Да беше украински гражданин примерно, щеше да има такива права в България, да беше бежанец от Афганистан, Сирия и пр., щеше да има достъп до здравна помощ. Но той е само български и европейски гражданин…

Относно нужните изследвания и лечение в болница, една от социалните служители в Панчарево, г-жа Попова, казва на Юксел Сюлеймов, след като се е консултирала, по нейните думи, с началничката си, г-жа Таня Войнска, да отиде сам в някоя болница, да потърси социалния служител на болницата и щели да го приемат без никакъв проблем. Трябвало само да попълни декларация, че е социално слаб. Служителите в социалните служби нямари практика да влизат в контакт със социални служители в болниците, заради приемането там на лечение на здравнонеосигурени бедни хора – казва г-жа Попова.

Юксел не вярва, че биха могли да го приемат така в никоя болница, но се опитва да намери някой познат, който да го закара до УМБАЛ „Св. Анна“ в София (най-близката до Панчарево болница), защото се чувства твърде слаб да отиде там сам. Обаче междувременно се оказва, че трябва да мисли за друго. Че скоро трябва да напусне къщата, в която временно е бил подслонен. И той подава на 31 юли в социалната служба в Панчарево друго заявление – за приемане в дом за временно настаняване на бездомни.

Може пък поне на това заявление отговорът да не е отрицателен. Какъв ще бъде, предстои да се види. Но Юксел трябва да напусне дома на своя познат, който го е подслонил временно, до края на тази седмица. А после, ако ще да спи на улицата.

Освен това, и да бъде приет в дом за бездомни – ако решението на социалните служби е положително – Юксел трябва да намери първо някой, който да го откара дотам. И да замине и остане там без никакви лични средства и без жизненоважните за него лекарства.

Да, Юксел Халитов Сюлейманов няма никакви неотложни необходимости. Не се е разболял инцидентно, не е паднал от скеле, не го е блъснала кола, няма и ТЕЛК и се води здрав. Има си регистрация за постоянен и настоящ адрес, но не „благоволява“ да бъде намерен там за социална анкета… Той е и некоректен платец към Националната здравноосигурителна каса. Дължи й над 1800 лв. И как така, в крайна сметка, иска от българската държава да се погрижи за него? Той да не е държавен или общински служител, министър или депутат, та държавата да му плаща здравните осигуровки?

Но пък Юксел Сюлейманов е свободен. Той има някои права и свободи. Като например свободата да замине от страната, стига разбира се да издържи пътуването и да намери кой да му даде пари за автобусен билет. Има и правото да остане в Турция, където има извадена карта за пребиваване и където ще има покрив над главата си.

Там би имал и правото да чака, дето се казва, Господ да го прибере. Защото едва ли някой ще плати нито за лечението му, нито за изследвания на очите му или каквото и да било медицинска помощ. Той е само етнически турчин, не и гражданин на Р Турция.

Гражданин е на Р България. Държава членка на Европейския съюз – най-бедната, с все по-засилващо се социалното неравенство. Държава, в която в някакъв смисъл е по-добре да не си гражданин, а бежанец. Държава, в която силният презира слабия, богатият – бедния и осигурените с парите на данъкоплатците не вярват на тези, които с нищо не са осигурени. Сякаш парите на данъкоплатците са само за тях. И сякаш може да е човек лекар примерно и да не му пука дали пациентът може да умре без неговата помощ; да бъде инженер примерно и да не му пука дали е направил правдоподобни, но неверни изчисления за някоя сграда, готова да рухне; да бъде духовник примерно и да не му пука за духовността; да бъде социален работник примерно и да не изпитва никаква солидарност към социално слабите.

И все пак, „Човекът не е остров, вътре в себе си затворен…“. И, когато душата на бедния и отчания крещи, без значение какъв е неговият етнос или вяра, този вик отмъква „буци пръст“ от почвата, върху която стоят къщи, замъци, институции. Отмъква част от домовете, част от държавата, част от всички нас.

Юксел седи на един уличен бордюр и чака. Чака някой в тази държава, овластен да определя дали да му помогне не, да похарчи малко пари на данъкоплатците за с нищо неосигурения – нито с дом, нито с имущество, нито с пари, нито със здраве. Да му даде възможност за адекватна здравна грижа, оценяване на настъпилата нетрудоспособност, възможност за действителна социална подкрепа. Да върне надеждата на Юксел или да я погребе.

Текст и снимки:

Мариана Христова

.

П.С.: Ако някой, прочел описания тук случай, не може да го подмине безметежно и смята, че има възможност да помогне по какъвто и да било начин на Юксел, може да пише на редакционния ни имейл – [email protected].

.