.
Един летен и слънчев ден неслучайно ми хрумна да изследвам посоките на ориентация на главните улици на Стара Загора, според плана на чеха Лубор Байер, приложен към градоустройството на възкръсналия град през 1879 г. Неслучайно казвам, понеже за архаичните народи е било познато движението на небесните светила и свързаните с това измервания на времето, стопанския календар, навигацията в морските ширини.
Витрувий в своите десет книги “За архитектурата“ през първи век пр. Хр. описва ясно начините за планиране и изграждане на римските градове, като предпоставя изгрева и залеза на слънчевия диск, при оптималното разположение на главните улици и инсулите (квадратите) за обществено и частно строителство, а също така и площадните пространства (в първата част). Разбира се, Байер създава същата или подобна планировка, която включва обектите от архетипа на античното строителство – правите улици, правоъгълните парцели за застрояване и няколкото площада на Стара Загора. За живота на Лубор Байер не се знае много.
Единственото, което ме заинтригува в онзи ден, бе дали е съобразил азимута на главната улица (декуманус) – изток-запад, с даден момент от азимута на изгрева на слънчевия диск. Известно е, че като старателен служител, той описва подробно античните зидове на Августа Траяна, които „изплуват“ след тежките пожарища. Върху тях налага подобна ортогонална планировка с изместване около 11 градуса на североизток-югозапад. Този момент не е изследван от учените и няма безспорен довод, защо е изместена главната посока на сегашния главен булевард „Цар Симеон Велики“ (спрямо античната декуманус). Предположих, че решението на Байер е свързано с някоя важна дата за българската история, на която той е съвременник.
Поставих си няколко задачи: Да се определят ориентациите на главните булеварди в гр. Стара Загора: на бул. „Цар Симеон Велики“ (като съвременен „декуманус максимус“) и на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ (като днешен „кардо максимус“) в място около тяхното кръстовище, с координати 42° 25′ 32.4″ N и 25° 38′ 05.1″ E. Да се определи на кои дати Слънцето е изгрявало от азимут, съвпадащ с азимута на бул. „Цар Симеон Велики“ по времето на архитекта Лубор Байер (1879 г.). Определяне на височината на локалния хоризонт.
.
.
При наблюденията ми, извършени на 10 август 2020 г. сутринта, горният край на слънчевия диск се показва над локалния хоризонт около 06:30:00 ч. официално време, от геодезически азимут 69° 49′. На същата дата (10 август) изгревът спрямо математическия хоризонт за центъра на града е бил около 06:19:24 ч. Тогава горният край на слънчевия диск се е показал над математическия хоризонт от геодез. азимут 68° 01′.
Отчитането на момента на изгрева като този, в който се показва горният край на слънчевия диск, е съгласно валидните днес в астрономията дефиниции за изгрев и залез на Слънцето и Луната
По наблюденията ми, извършени на 10 август 2020 г. сутринта, горният край на слънчевия диск се показа над локалния хоризонт около 06:30:00 ч. официално време, от геодезически азимут 69° 49′.
На същата дата (10 август) изгревът спрямо математическия хоризонт за центъра на града беше около 06:19:24 ч. Тогава горният край на слънчевия диск се е показал над математическия хоризонт от геодез. азимут 68° 01′.
Отчитането на момента на изгрева като този, в който се показва горният край на слънчевия диск, е съгласно валидните днес в астрономията дефиниции за изгрев и залез на Слънцето и Луната.
Определяне на ориентациите на главните булеварди в града: бул. „Цар Симеон Велики“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в място около тяхното кръстовище, с координати 42° 25′ 32.4″ N и 25° 38′ 05.1″ E (десетично: 42.425667°N и 25.634750°E.)
Измерванията са извършени по карта от Google Maps (линк)
.
.
Резултати:
Геодезически азимути на бул. „Цар Симеон Велики“ при кръстовището: 77.0° (изток-североизток) и 257.0° (запад-югозапад).
Геодезически азимути на бул. „Патриарх Евтимий“ при кръстовището: 167.0° (юг-югоизток) и 347.0° (т.е. –13.0°, север-северозапад). Забелязва се съвсем лека извивка на булеварда – вероятно заради по-късни корекции на бордюри, градинки и пр.
Пояснение:
Геодезическият и метеорологическият азимут, за разлика от астрономическия, започват да се отчитат от север, в посока изток-юг-запад-север (надясно). Астрономическият започва от юг и нараства в същата посока (пак надясно, т.е. запад-север-изток-юг).
Интересува ни посоката с азимута 77° на бул. „Цар Симеон Велики“. Тъй като тази посока сключва по-голям ъгъл спрямо посоката север, отколкото азимута на изгрева на Слънцето в датата на лятното слънцестоене (тогава Слънцето изгрява от Az 56.5° при математ. хоризонт), то ще има два периода в годината, когато Слънцето ще изгрява от азимут около 77° при височина на локалния хоризонт 1° 35′.
Тъй като астрономическият софтуер, позволяващ симулации на небесни явления в минали епохи, отчита корекцията на календара от папа Григорий XIII през 1582 г., но не и въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г., то отначало ще търсим датите на въпросните изгреви на Слънцето по Григорианския календар (нов стил), а след това ще извършим приравняване към стар стил.
Резултати:
През 1879 г. Слънцето е изгрявало от азимут 76° 46′ при височина на локалния хоризонт 1° 35′ на 26 август по нов стил, в 04:46:56 ч. (по зимно часово време EET. Добре е обаче моментите да се закръглят до минута, тъй като софтуера допуска грешки от около +/- 4 секунди).
На 27 август в 04:48:00 ч. изгревът е изглеждал почти по същия начин – от азимут 77° 15′, т.е. с минимално отместване на Слънцето към юг.
Това са най-близките летни изгреви до посоката (азимута) на бул. „Цар Симеон Велики“ от 77.0°, при указаната височина на локалния хоризонт.
След съответните точни изследвания и изчисления на азимутите на улиците, отнесени към изгрева на слънчевия диск през 1879 година (това е направено със сложни формули и след като се взе под внимание стар-нов стил в летоброенето), установихме в екип с известен астроном от НАО „Рожен“, че има две съвпадения на точни дати от годината на прилагане на градоустройствения план. Едната е 5-ти април, и засега не успях да намеря близките съвпадения, а за 14-ти август бях сигурен, че е достатъчно важна и свързана с българското участие в Освободителната война. Това е Шипченската епопея. Боевете на 11-14 август 1877 г. (стар стил), са толкова кръвопролитни, че Сюлейман паша възкликва: „Никога не е имало толкова свирепи битки в историята на Отоманската империя!“
След Освобождението датите са били чествани десетилетия, както и досега. Епопеята е свързана и с участието на 4-та българска дружина, която заедно със славните Брянски и Орловски полк на руската императорска армия удържа прохода и възпрепятства двете османски армии да се съединят в сегашна Северна България. В този аспект, мога да твърдя категорично, че именно Шипченската епопея и нейният славен завършек маркират дата, достойна за национално честване, свързана с българско участие в Освободителната война и отразяваща националните принципи, постижения и исторически принос.
Изплуваха и много други факти в това изследване, а именно, че Пиетро Монтани, италианският архитект, одобрил плана на Байер, е и археолог и е бил запознат с градоустройствените принципи, изведени от Витрувий. През призмата на съвременния тогава 18-ти век се правят изключително важни археологически изследвания, като откриването на Троя от Шлиман и разкопаването на Тимгад в Северна Африка. Както е известно, Улпия Колония Траяна Тамугади (както се е наричал по времето на император Траян) е ориентиран по посоката на изгрева на 18-ти септември – рожденият ден на императора. Декуманус на Никополис ад Иструм (Градът на победата при Дунава), също е построен от Траян и отново ориентиран спрямо същия азимут. Преоткрит е от лорд Джеймс Брус през 1760 г. и напълно проучван от Робърт Плейфеър през 1876 г.
Античната Августа Траяна не получава подобно изместване при основаването си от Траян през 106-107 г., но от интерпретацията на фактите, и вероятно това е мотивирало Лубор Байер да се погрижи и да увековечи града ни за вечни времена, като е осъществил съзнателно или не това отместване.
Новата българска държавност, проявена в първите години след Освобождението, е засвидетелствана по много начини, в това число и строителството на монумента на Свободата (паметника на Шипка), открит отново на… 14-ти август (1934 г.) от тогавашната Царска България. Ние сега имаме правото да наречем Стара Загора „Град на победата при Шипка“ и това е напълно оправдано, предвид на множеството факти, които доказват безсъмнено ориентацията на главната улица към азимута на изгрева на 14-ти август, една безпримерна в нашата българска история дата на героизъм, чест и слава.
Георги Георгиев,
докторант в УНИБИТ – София
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Научна разработка по разглежданата тема е публикувана в сборник от 28-мата годишна конференция на Европейското общество за астрономия в културата (SEAC), проведена в Стара Загора през 2021 г. Разработката на английски език може да се види тук – A_possible_interpretation_of_the_orienta
.
