Илюстрация: БНР
.
Съединението на България, обявено на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., е акт, с който останалата под властта на султана, заради решенията на Берлинския конгрес, област Източна Румелия се съединява с Княжество България.
До този акт, извършен в Пловдив преди 138 години, се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други селища в областта. Извършен е безкръвен военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, и османският губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален от власт. Кръстевич, впрочем, не само не се противи на този акт, но и спомага за неговото извършване.
.
Актът на Съединението, който е самостоятелно българско дело, е защитен по-късно с кръвта на хиляди наши предци, загинали в Сръбско-българската война, наречена Войната на капитаните. В тази война – в която сръбският крал Милан, подтикнат от руския император Александър III, напада България – съвсем младата българска войска, заедно с безброй доброволци, извършва чудеса от храброст. Доброволците се стичат от разни краища на България, включително и български студенти и ученици в различни европейски страни се връщат в родината си, за да се бият за нея.
Но самият акт на Съединението, при който четата на Чардафон Велики от Голямо Конаре (днес град Съединение) извежда губернатора Кръстевич от конака в Пловдив, е победа на духа и любовта към родината, извършена като естествено събитие, дошло да поправи една голяма несправедливост. И по улиците на столицата на бившата Източна Румелия не се водят битки заради този акт. А се манифестира всенародна радост.
.
.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия не поправя всички несправедливости и не обединява всички български земи, разделени от апетитите на тогавашните Велики сили и решенията на Берлинския конгрес. Но е паметно събитие с много важно значение в историята на страната.
Честит празник!
.
