.
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брега.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев, разлистен, е вик от любов –
там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод –
Той да слезе сред тях като пътник.
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.
Там, където не броди гласът на жена,
до Сина си пристъпва Мария.
Людмила Билярска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
