.
Напоследък в нашето разединено общество започна поредната дискусия за националния ни празник. Всъщност, не е редно заради 24-ти май да се намразва 3-ти март или обратното.
Порових се, за да разбера при другите народи каква е практиката за националния им празник. Общо взето, за такъв се приема този, който отразява обособяването на нацията. В много от случаите нацията е продукт на държавата.
.
При нас обаче първо се оформя нацията, а след това тя изгражда своята държава. Българската нация е продукт на Българското възраждане. Знае се кога започва, а се приема, че свършва с Освобождението ни от османско владичество. Освобождението ни не е едникратен акт, а процес. Важни етапи са създаването на Екзархията през 1870 г. , а след това автономния проект на Великите сили на Цариградската посланическа конференция от 1877 г. Каквито и цели да е преследвала Русия при обявяването на Руско-турската война, факт е, че със Санстефанския мирен договор се възстановява българската държава, в приблизителните граници на Екзархията и на Цариградската посланическа конференция. При това положение 3-ти март е значим празник и не трябва да се отхвърля, защото в битките за освобождението ни участва и целокупният български народ, а и други народи като финландци, румънци и т.н. Или българският подвиг на Шипка няма значение?
Руският грях към България не е Сан Стефано. Греховете на Русия към нас започват след това, а първият е като скрива, че предстои в Берлин ревизия на мирния договор. Русия никога след това не застава в подкрепа на териториалното единство на българския народ и отхърлянето на 3-ти март всъщност прокарва и тази съвременна руска позиция. Това обаче е друга тема. Важното е, че същността на 3-ти март стана национален идеал и е в основата на българската външна политика до 1944 г.
.
.
Извадих няколко десетки прокламации на кметове и губернатори на отделни щати на САЩ, които през 1978 г., когато в България официален празник бе датата на 9-тосептемврийския преврат през 1944 г., обявяваха 3-ти март за „български ден“ в САЩ. На този ден на пилоните пред кметствата и губернаторствата гордо се е вял българският флаг. Направени са и много изказвания на американски сенатори във връзка със значението на 3-ти март като важна дата за свободата на българския народ. Тези изказвания са специално записани и се пазят в конгресните архиви. След като демократична Америка не се е притеснявала да обяви 3-ти март за „български ден“, отбелязван на нейна територия за първи път именно като наш национален празник, не виждам причина ние днес да се отказваме от тази дата!
.
.
За да разберете значението на тези документи, искам само да ги съпоставя с факта, че неотдавна губернаторката на Мичигън Гречън Уитмър обяви септември за месец на македоно-американското наследство, а Скопие раздуха този случай до небесата. Ние имаме няколко десесетки подобни документи, но за съществуването им никой не знае.
Когато ми остане време, ще направя по-добри копия на въпросните прокламации и конгресни записи. Сега само прилагам някои от тях, за да покажа, че съществуват. Ние трябва да бъдем последователни като народ и да надграждаме постигнатото от предците ни, а не да се люшкаме постоянно от някакви конюнктурни съображения!
.
.
Текст и снимки:
Доц. Спас Ташев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
