Джош

.

Странно го каза Джош вчера. „Като ни стигне до гуша ще се обединим“. Така каза. Възпълен, едър мъж, от дълбоката провинция в щата Индиана, целият покрит с татуировки. Джош беше дошъл у нас, за да ни продаде нови прозорци за къщата. Той беше шефът и с него вървеше младият Брайс, да се учи на продажби. Двамата си свършиха идеално работата. Измериха ни прозорците един по един, за всеки прозорец жената спокойно избра модел, цвят, вид, начин на отваряне и какви ли още не подробности, които интересуват женският мозък в процес на купуване на прозорци. Моята роля се заключаваше в това да пуфтя и да се понамръщвам, показвайки с целия си вид, че съм врял и кипял в тези работи и мен не могат да ми минат. Правех всичко това с голямо усърдие, наблюдавайки как сметката за ремонта главоломно нараства с всеки нов възторг на любимата половинка, по повод поредната придобивка.

Изобщо, да ви кажа от позицията на съпруг-ветеран – приятели, избирайте си битките, за да спечелите войните. Има най-различни жени, както всички знаем, и даже и Господ не може да ги разбере какво искат. За едно всички сме съгласни. Жената е същество с неизсекаем източник на желания в душата си. Ако ние, мъжете, имаме примерно три до голяма степен стандартни желания, то при жените бройката на желания е безкрайна, както вселената. Красивата женска главичка е способна да ражда желания със скорост, надвишаваща многократно скоростта на светлината, и съм сигурен, че един ден, ако можем да впрегнем тази сила в двигател на космически кораб, с лекота и много бързо ще покорим звездите. В този смисъл си спомням гениалното прозрение на неизвестен автор на испанска народна приказка. Младият герой си избира кон и му е необходим най-бързият жребец на света. Той пита първия кон колко бързо може да бяга и онзи, както се води в приказките, отговаря гордо: „Аз се нося по-бързо от вятъра.“ „Бавно е“ – отказва му младежът. „Аз съм по бърз от куршум“ – хвали се вторият кон. „И ти си ми бавен“ – отчаяно мълви нашият герой. „Аз бягам по бързо, отколкото хубавелка сменя възлюбените си“ – се обажда третият кон и лицето на героя грейва. Той е намерил най-бързият кон на света.

Приятели, не можете да задоволите желанията на жените, ако те не ви обичат. Само ако ви обичат, те ще обуздаят безумния бяг на своите желания за вас. Това трябва да се разбира и да се цени. Моята жена чакаше тези прозорци цели шест години и аз имах намерението да удовлетворя всеки неин каприз, защото само една любяща жена може да чака толкова дълго един мъж да смени прозорци, които от десет години са си за смяна.

Джош и Брайс усетиха, че независимо от пуфтенията ми, далаверата е сигурна. В интерес на истината, и те се представиха много добре. Изкараха вместо един – четири часа с нас, обсъждайки подробности и отговаряйки на въпроси, дадоха ни всички възможни отбивки от цената или поне създадоха такова впечетление у жена ми, за да ми запазят престижа, и накрая, след като подписахме договора, ги почерпих с по една бира и разменихме няколко приказки.

Джош е израстнал на фермата на дядо си – петстотин декара, на които той, с братята и братовчедите си, са ловели риба, стреляли по зайци, лудували на воля и, разбира се, и работели тежката селска работа. Днес фермата е продадена, дядото и бабата са починали – и Джош и братовчедите му се изхранват с продажби на прозорци на доктори като мен.

За съжаление процесът на колективизацията не е измислен от комунистите, а е обективен процес, засегнал цялата планета. Ако в нашия свят са отнемали земята за ТКЗС-та, то тук, в Америка, корпорациите са вкарвали фермерите във фалит и са им изземвали земята на безценица, изхвърляйки ги по градовете да се редят на опашки за безплатна храна. Не знам дали изпращането на кулаци в лагери е по-хуманно или осъждането на фермерите на гладна смърт от немотия и безработица. За мен и двете са отвратителни, но ако за колективизацията са писани множество правдиви книжки, като почнете от „Тихият Дон“ на Шолохов и свършите с произведенията на Солженицин, то тук, в свободна и демократична Америка, има само един Стайнбек, за койтго нито Джош, нито Брайс, нито деведесет и девет процента от живущите в Индиана са чували или ще чуят. Словото тук е свободно да бъде исказано, но не и разпространявано. Пишете си книжки, обсъждайте, философствайте помежду си в затворените си интелектуални кръгове, а корпорациите няма да ви печатат, екранизират, популяризирал. Те ще показват на хората вторични полови органи с различна степен на разголеност, кошмарни кървави сцени, от които и носорог би се невротизирал, и ще ви популяризират Ан Райън, защото тя хвали тези, които са на власт.

У нас затваряха дисидентите по затворите, а ние нелегално им издавахме книжките и всички ги знаехме наизуст, а тук дисиденти няма. Има видими и невидими. Невидими стени с невидими решетки ограждат тези дръзнали да посегнат на властта на всесилните богаташи, докато невидими грижовни длани на фондове с неизвестно произхождение издигат певците на властта на недосегаема висота. Докато тукашната власт никога не изпусна юздите на пропагандата и в услуга на пропагандната машина включи все по-нови инструменти в лицето на психологията, социологията и Интернет комуникациите, остаряващата партийна върхушка у нас се сбабичоса, разнежи, изпрати дечицата си да учат на Запад и си отгледа гробокопачите в лицето на либералната интелигенция. Не е вярно, че с възрастта задължително се помърдява. Лидерите с възрастта поглупяват неимоверно и, ако като млади са поне сърцати, с течение на времето стават страхливи, стиснати, късогледи и наивни до идиотизъм. Днес имаме пресен пример за това и той е продукт, отгледан в сърцето на западната цивилизация.

Не за лидерите иде реч, обаче. Приказката ми е за Джош. В разговора той каза, че Америка се е скапала, но не това е важното. Днес това ще чуете от всички американци, които представляват деведесет процента от живеещите тук хора. Останалите десет процента са гражданите на света или, както по-правилно е да бъдат наричани, хората-държави. Те са добре в рамките на собствената им държава. Добрали са се до някое добре платено местенце, в някой борд на директорите. Те окупират местата от менаджър нагоре. Всеки от тях е голяма работа, умен и красив и в неговата държава е слънчево и ведро. Той не мисли, че Америка или България, или Британия са се скапали. Той даже и на мисли за това – дотолкова, доколкото той има пари, инвестирани в най-печелившото и модерно според финансовия му съветник нещо, огромен дом, кола, която струва повече от квартала, в който живеете, и възможност да взима грамадни, с нищо не оправдани кредити. Да. Най-обикновено нещо е днес да чуеш от американец, че страната му не върви на добре. Порази ме изходът, който Джош вижда. Според него, когато на хората тук им стигне до гуша, те ще се обединят. За пример ми предложи обединението около атаките на 11-ти септември. Той не може да не е чувал всичките теории за участието на ФБР-то в тези атаки, но ми посочи именно този пример, като каза: „Американският дух е жив и той ще ни обедини отново. Още малко да стигне до гуша на всички и това ще стане.“

Странно. Ние, българите, чакаме да ни стигне до гуша, за да почнем да бесим, разстрелваме и рушим, а този американски селянин, израстнал с оръжията, сам притежаващ най-вероятно не малък арсенал, говори за национално обединение. Това чака той – обединение. Даже и да е около някаква лъжа и измама, но обединение, а ние пишем по сградите, че обединението прави силата – и, забравили да сложим препинателният знак, чакаме силата, за да ни обедини.

Не силата обединява, а любовта и разбирането. Колко от вас, мили дами, биха ме търпяли шест години да сложа едни прозорци? Нито една? Е, затова съм женен не за вас.

Нека се обичаме и разбираме, вместо да се мразим. Нека се търпим, но и мярка да имаме, и да не се качваме на главите на търпеливите. Нека подпишем един договор за градеж и да се почерпим с по една бира за бъдещето, което ще е прекрасно!

Наздраве!

Д-р Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

.