Илюстрация: Uidownload.com
.
*
Корабчето,
нека дойде корабчето бяло,
със опърпани платна, поизвехтяло,
но с такава нежна, несмущаваща усмивка,
също тъй гальовна, сякаш пооправена от майчина ръка
завивка.
Нека дойде корабчето бяло,
то, което никога не се е налудяло,
не познава никоя страна далечна и мечтана,
развълнувано да тръпне, стига му и ръб на мидичка от океана.
Нека дойде корабчето бяло,
със наивен поглед в крехкото начало,
тъничка светулка. Вместо тоя кораб непознат, неясен
пристана връхлита, слънцето и здрача и какво не още
някъде отнася.
И дали се връщат?
.
Живка Балтаджиева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Из книгата „Дневно осветление“ (София, 1982). Още от същата авторка – вж. тук.
.
