Участниците на Научно-практическата конференция
.
Под егидата на Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ) и с любезното съдействие на Българската библиотека „Христо Ботев” в гр. Кишинев се проведе научно-практическа конференция, посветена на 145 години от Освобождението на България и на 115 години от обявяването на Независимостта.
Приветствие към участниците в мероприятието произнесе г-н Никола Тодоров, първи секретар в Посолството на Република България в Република Молдова. Той подчерта важността на обявяването на независимостта на България като акт, с който се слага венец на процеса на формирането на младата държава.
.
Към присъстващите се обърна г-н Георги Барбаров, председател на Българската община в Република Молдова. Той отбеляза ролята на бесарабските българи в изграждането на нова България.
Доктор на историческите науки Иван Думиника, председател на НДБ в РМ, подчерта, че подобен род мероприятия са от изключителна важност за българите, живеещи в Кишинев и в Молдова, защото конференцията се предаваше онлайн и беше излъчвана в социалните мрежи. Това спомага за просвещението и приобщаването на нашите сънародници към прародината.
Г-жа Анджела Олареску, директор на библиотека „Христо Ботев”, пожела плодотворна работа на конференцията в името на пропагандирането на българското извън пределите на метрополията.
.
Д-р Иван Думиника в своя доклад „Ролята на видните личности от Бесарабия в изграждането на нова България” обърна особено внимание на ролята на бесарабските българи за наливане на основите на младата българска държава. Това са видни личности, завърнали се в своята прародина, за да помогнат за изграждане на политическата и военната система на България. Особено подчерта ролята на Александър Малинов, роден в Бесарабия, който е министър-председател през 1908 година и лично написва Манифеста за обявяване на независимостта, прочетен във Велико Търново в особено тържествена обстановка от княз Фердинант, в сакралната за българите църква „Свети четиридесет мъченици”.
Особено важна е ролята на още един бесарабски българин, наречен „бащата на българската армия”. Това е генерал Данаил Николаев. Възпитаник на руската военна школа, след Освобождението остава в България и заедно в руските офицери участва в създаването на модерна българска армия. Доблестен генерал, който организира Съединението на Източна Румелия с княжество България на 6 септември 1885 година в град Пловдив, участва в Сръбско-българската война в чин майор (единственият майор в армията по това време). Води българската армия в победоносни битки.
.
Д-р Любомира Жакоте в своя доклад „Съединението прави силата” засегна още един изключително важен момент от историята – Съединението на Източна Румелия с княжество България на 6 септември 1885 г. Това историческо събитие доказва огромното желание на българите сами да определят своите съдбини, независимо от волята на Великите сили. Показва високия патриотичен подем на народа, който сам защитава правото си да обединена държава.
.
Д-р Елена Рацеева в своя доклад „Постижения и проблеми на българската литература от освобождението до Манифеста за Независимост” обърна внимание на този изключително бурен 30-годишен период във формирането на новата българска литература. Подчерта, че огромна роля за създаване на жанровото разнообразие принадлежи на Иван Вазов, наречен Патриарх на българската литература. Той е авторитетът, на който доверява целият народ. Той задава тона и нормите на повествованието.
Появяват се нови течения в литературата под влиянието на кръг „Мисъл”, създаден от д-р Кръстю Кръстев. В центъра на литературата застава ЧОВЕКЪТ с неговите мисли, чувства и постъпки. Елин Пелин с огромната си обич към селото обръща внимание на неговите проблеми, радости и скърби. Появява се интимната любовна лирика като жанр в творчеството на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов.
.
Д-р Надежда Кара в своя доклад „Формиране на новобългарския книжовен език през периода от Освобождението до началото на ХХ век” фиксира проблемите, стоящи тогава пред лингвистите, за да се изчисти езика от архаизми и турцизми и да се заменят с думи от старобългарския или от руския език. За основа на съвременния български език се приемат два основни диалекта западен – софийски и източен – търновски. През този период, със създаването на Софийския университет, се оформя и научната терминология, която ползва лексика от латински и гръцки произход. Това е огромен, титаничен труд под ръководството на проф. Александър Теодоров-Балан – бесарабски българин, първи ректор на новосъздадения университет в град София. Може да се каже, че това е период, в който се оформя лексикалното богатство и граматично устройство на съвремения български език.
Видеозапис от конференцията:
.
.
Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова
Източник: ndb.md
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
ОЩЕ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
В КИШИНЕВ, Р МОЛДОВА
Представители на българската общност в Кишинев, деца и възрастни, почетоха достойно годишнината от историческото събитие.
Видеозапис от тържествена церемония пред мемориален комплекс „Шипка“ в Кишинев:
.
.
