Пеперудата

.

Фантастичен разказ от Георги Ников

.

Мото: „Всичко е възможно.“

1. Стената

Всичко започна, когато той, Жо (неговите връстници така го наричаха – вместо Жоро), си поръча кренвирши – и те бяха нервозни, насред малкия магазин, по средата на булевард „Граф Игнатиев“ в центъра на столицата.

Тъкмо си поръча още една порция, когато съдържателят, миниатюрен китаец с неопределена възраст, се приближи до него и го попита дали Жо днес – 16 април 1952 година, рано сутринта не е предразположен да извърши велики дела, като премине от другата страна на Стената и отиде зад нея – в Мола.

– Колко висока е в момента Стената? – попита го тогава той.

– Точно двеста метра е на височина и преди един месец се извиси пред моя магазин, късно вечерта – отговори му китаецът.

Жо добре съзнаваше, че когато преди две седмици зад Стената се появи огромния Мол, започнаха да се случват странни неща. Например, че преди четири дни, тук, в магазина, тръгнаха вече да се продават първите смартфони, което бе необичайно. На 18 април 1952 година, той също си купи подобна „джаджа“, в комплект със смарт часовник, нещо невероятно по онова време. На следващия ден влезе със смартфона си в безбрежното електронно пространство на интернет, от което разбра, че атомната бомба въобще още не е измислена, тъй като не успя да я открие в „търсачката“.

По-късно прочете в една статия, че поради резолюция на ООН, тя и така и няма да бъде въведена на въоръжение, че Карибската криза отдавна, още преди сто години е влязла в учебниците по история, и че магазинът на неговия познат, този малък човек, ще бъде ограбен подир три дни.

Собственикът обаче въобще не се впечатли на това и му продаде два билета, всеки един на стойност от по сто евро, за да може да влезе с тях в Мола. (Като парична единица в тази част на света еврото бе въведено в употреба още през лятото на 1949 г.)

От площада – „Славейков“, където бяха павилионите и сергиите с книги, с помощта на единия билет, той се качи на трамвая, който преминаваше по булеварда, и тръгна да пътува с него, за да отиде от другата страна на Стената.

Още на първата спирка на „Графа“, на площада пред църквата „Свети седмочисленици “, му направи впечатление, че там се бяха събрали много хора, които с интерес разглеждаха отдалече новопоявилата се Стена и по всичко личеше, че я коментират.

Трамваят профуча покрай „Попа“, „изтрополи“ по моста над реката, направи десен завой при „Синьото“ – заведението за меломани на грамофонни плочи, и покрай Националното радио продължи към площада, наречен „Римска стена“. Там, през един огромен портал, той успя да отиде от другата страна на Стената. С поглед бе невъзможно човек да й определи височината, толкова висока беше, дори и с риск да си изкриви врата.

С другия билет преодоля поставената охрана преди Мола и така успя да влезе вътре в него. Интериорът му и архитектурното устройство бяха впечатляващи, като че ли етажите, полуетажите и коридорите му нямаха чет. Но не върху архитектурата съсредоточи вниманието си Жо.

Направи му по-скоро впечатление, че стрелките на смарт часовника, който му продадоха в комплект със смартфона, се движат в посока, обратна на обичайната за часовникова стрелка. Преди малко той показваше 16 часа следобед и навън бе ясен ден, а сега вече стрелките му сочеха 10 часа сутринта, и то при положение, че бе настъпила късна вечер. Според циферблата на вездесъщия смарт часовник, бе някъде около три часа през нощта на предходния ден, въпреки че, видно навън от Мола, отново бе настъпил ясен, та още по-ясен ден. Тогава Жо разбра, че с него наистина са започнали да се случват странни неща.

Изведнъж архитектурното пространство около него се разтвори от само себе си и той се озова на открито – сам, насред едно голо поле, засято с много ниска трева…

Тогава видя странно създание.

2. Пеперудата

Вар, страшният велосираптор, в качеството си на старши ентомолог на тази планета, наречена ,,Зелена ябълка“ – в този същия момент пътуваше, носейки се безшумно, безцеремонно и безпроблемно, по гравитационното поле на широката половин метър „транспортна пътека“, точно на една педя над едно на пръв поглед безкрайно торфено поле.

Лошото беше, обаче, че и велосирапторът го видя.

По-късно, със своя началник от рода на царозаврите, на име Вайбъра, дълго се чудиха на голямата синя пеперуда, на която за първи път се бяха натъкнали случайно – какъв точно биологичен подвид представлява.

Скоро Вар и Вайбъра предадоха своята находка – Жо, на височайшите им власти, за да го определят като вид и да го класифицират.

А иначе беше 59 757 680 година преди новата ера.

.