Лидерите на бившите югославски републики и на Албания на срещата на върха в Скопие от процеса Бърдо-Бриони. Президентът на РС Македония Стево Пендаровски е домакин на тази среща. Снимка: Novosti.rs
.
Според президента на РС Македония Стево Пендаровски:
„Ако за земите од Западен Балкан се инсистира (чуждица – настоява) първо да ги решат билатералните (чуждица – двустранните) спорови, тогаш ниту една нема да влезе во ЕУ…
бидейки билатералниот спор со Бугария за жал я покри целокупната традиционална агенда (чуждица – дневен ред) за пристапуванье.“
Тази теза е развита пред президентите на Хърватия и Словения (б.р.: на срещата на върха в Скопие от процеса Бърдо-Бриони, в която участваха лидерите на бившите югославски републики и на Албания).
.
Като югославски възпитаник, Пендаровски всъщност открито ни казва, че РСМ няма намерение да реши „билатералния спор“ и затова РСМ няма да влезе в ЕС. С това на практика прокарва интересите на Белград и тези, които стоят зад него.
За да наложи тази си антимакедонска теза, президентът на РСМ прибягва до няколко манипулации. Ако РСМ някога е имала двустранен спор, това е било с Гърция, заради самостоятелната международна употреба от властите в Скопие на името „Македония“. Този двустранен спор продължи 28 години и Гърция постигна победа, налагайки употребата на допълнителното определение „Северна“ към името на държавата.
Наред с това премълчаване, Пендаровски за пореден път се опитва да изопачи същността на традиционните проблеми в неговата държава. Затова ясно трябва да се каже, че днешният спор е всъщност много по-стар и въобще не започна като билатерален, а като еднолатерален или по-точно вътрешномакедонски – още през есента на 1944 г. Противопоставянето бе традиционна българска идентичност на нова сърбомакедонистка (сърбокомунистическа) идентичност. Има изобилие от документи за този вътрешен конфликт.
България много късно се намеси в него, чак през 1948 г., малко по-решително през 1963 г, а едва през 2021 г. твърдо застана на страната на потисканите българи.
С това България не отрича правото на нова македонска идентичност, но отстоява човешките права на тези, които искат да запазят старата си идентичност. Именно затова подкрепи желанието на тези, които са съхранили българското си самосъзнание, да бъдат вписани в устава на РСМ като част от българския народ, който живее там.
По внушение на Белград, обаче, властта в Скопие отказва да даде и това елементарно човешко право на македонските българи, каквото имат останалите етнически групи. Това е дискриминация, дори геноцид, и такава политика няма място в ЕС. Тук няма никакъв двустранен проблем, защото под въпрос е спазването на човешките права, които са универсални. Затова исканията за реални реформи в РСМ, които са обобщени в пакета 4+1, вече не са само български, а на целя ЕС.
България и ЕС не желаят да упражняват върху Скопие диктат, както твърди пропагандата в Скопие и Белград. Решението е взаимно уважение на двете страни във вътрешния конфликт и постигането на национално помирение, а не продължаване на наследената от тоталитарния югославски период държавна антибългарска пропаганда и репресии върху лицата с българско самосъзнание.
Доц. Спас Ташев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Б.а.: Този текст ще бъде изпратен до посолствата на Хърватия и Словения в София, за да се отговори на представената пред техните президенти позиция на С. Пендаровски и да станат ясни проблемите, които отказва да реши властта в РС Македония.
.
