Готова ли е България да реагира при ядрена заплаха

.

При ядрена заплаха за България:
главата не знае знае мърдат ли ръцете и краката

(Решение на МВР според ЗДОИ, относно заявление на д-р Петър Кърджилов)

След силния интерес от 46 000 прочитания в сайта „Актуално” към публикацията с въпросите от заявлението според ЗДОИ до МВР, относно превенцията и подготовката в България за криза с висока радиоактивност в околната среда, предлагам коментар и анализ на отговорите в решението за достъп на министерството, подписано от ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност”, г-н Христо Стефанов. Целият текст на решението можете да видите отдолу.

По първият въпрос, засягащ нуждата от предварителни познания на гражданите за реакция в ситуации с висока радиоактивност, МВР отговаря, че превантивната дейност се осъществява от органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) при MBP, въпреки че в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария (НАПАГЯРА) има задължения и отговорности, вменени конкретно на министъра на вътрешните работи. Никъде в закона или наредбата не пише, че министърът може да делегира своите задължения и отговорности към ГДПБЗН. Конкретно, не се дава отговор например дали министърът е съгласувал заедно с министъра на образованието изисквания за обучението по защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование, каквито вторият е длъжен да утвърди, според чл. 16, ал. 3 от ЗЗБ. В отговора не присъства също информация министърът да е съгласувал обучителни дейности в системата на висшето образование според следващите ал. 4 и 5 на чл. 16. Няма отговор и на въпроса дали министърът е утвърдил програми за обучение на населението за поведение и действия при аварийна обстановка и за специализирано обучение на органите на изпълнителната власт по прилагането на външния авариен план, за което е задължен според чл. 21, ал. 7, т. 5 и т. 7 от НАПАГЯРА. Не се дава информация дали и как ГДПБЗН е изпълнила тези задължения, които министърът незакономерно ѝ е делегирал.

Внимание заслужава отговорът от МВР на първата част на първия въпрос: „По какви начини, в кои населени места, в какви локации и колко често специализираните държавни органи работят с гражданите за създаване, както и за опресняване на необходимите предварителни познания с цел стриктно изпълнение от гражданите на защитни мерки за ограничаване на вредните последици за тях в случай на извънредни ситуации с повишена радиоактивност в околната среда?”

Отговорът е: „В MBP – ГДПБЗН не се обработва и съхранява систематизирана информация по зададените в заявлението критерии за честота и брой на проведените от органите за ПБЗН обучения по населени места конкретно по темата за ядрени и радиационни аварии.” Липсата на такава информация и архив значи, че гражданите няма как да резберем дали изобщо и как се изпълняват направомерно делегираните към ГДПБЗН законови задължения на министъра, както към днешна дата, така и през предишните години десетилетия назад. От цялостния отговор на първия въпрос в заявлението според ЗДОИ става ясно, че МВР не изпълнява ЗЗБ и НАПАГЯРА, което налага нуждата от законодателни промени, както по същество в нормативната уредба за подготовка и радиационна защита, така и за контрол по изпълнението на задълженията на отговорните според закона институции.

От отговора на втория въпрос: „Съществуват ли разработени външни аварийни планове за всички области, координирани от министъра на вътрешните работи и утвърдени със заповеди от областните управители според Чл. 9 от НАПАГЯРА? За кои области и общини в страната съществуват такива планове, според разпоредбата на Чл. 16, ал. 2 от НАПАГЯРА и Чл. 9 от Закона за защита при бедствия? Молим Ви да посочите къде са достъпни тези аварийни планове за обществеността?”, след една страница общи приказки, е видно, че в МВР изобщо не знаят дали и кои области и общини в България имат аварийни планове. Това значи, че настоящият или бивши министри на вътрешните работи не са изпълнили разпоредбите на чл. 9, ал. 17 от ЗЗБ (в сила от 05.07.2016 г.) – да сключат споразумения с областни управители и кметове относно изпълнението на тези планове: „(17) Във връзка с осигуряване изпълнението на плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се сключват споразумения съответно между министъра на вътрешните работи, областния управител или кмета на община и лицата по глава четвърта, раздел II.”. В отговора на въпроса няма и информация министърът да е координирал разработване на аварийни планове за населените места, каквато е отговорността му според чл. 9, ал. 3 и чл. 16 от НАПАГЯРА.

От отговора на третия клъстър въпроси за сиренните системи за ранно предупреждение разбираме, че за 39.33% от гражданите на България е осигурено оповестяването с модерни системи. Тоест, хората, живеещи в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Пазарджик, Монтана, Смолян, Кърджали, Враца, Стара Загора, Гълъбово, Царево, Ахтопол, с. Лозенец и всички населени места в 30-километровата зона около АЕЦ „Козлодуй” е възможно да чуят различни сиренни синали, придружени от съобщение от какъв тип и с какви заплахи е извънредната ситуация. В останалите населени места в страната се използвт сирени за въздушна атака, без текстово съобщение. За последните от МВР отговарят, че се проверяват веднъж на две години, но не пишат кога са проверени за последен път и дали всичките са в изправност. От отговора на този въпрос става ясно също, че не са провеждани сериозни тестове и проучвания, и няма писмени доклади за чуваемостта на сирените от всички граждани в дадено населено място, както и за чуваемостта и разбираемостта на гласовите съобщения и команди. Разбираме също, че и по тази важна част от радиационната защита няма документация и не е създаден архив.
От отговора на четвъртия клъстър от въпроси относно профилактиката с таблетки калиев йодид, научаваме, че годни таблетки има в почти цялата страна. Пиша почти цялата поради израза „(…) както и частично за областите Велико Търново, Ловеч и Плевен”. Въпрек че според закона те са длъжни да ги купят и доставят на общините, МВР не отговарят на въпроса какви точно количества таблетки има по места, но пишат, че има достатъчно, включително за чужди граждани и гости на страната. Не се дава също отговор на въпроса къде се намират физически доставените на общините таблетки и как се съхраняват.

След още половин страница общи приказки, косвено получаваме отговор на най-важния въпрос в тази група – няма центализиран и еднакъв за всички протокол за времето, местата и начините за раздаване на таблетките на гражданите: „Съгласно Наредбата за реда за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуални средства за защита, кметовете на общините изготвят логистични схеми за предоставянето на индивидуални средства за зашита на населението при необходимост, които се актуализират ежегодно. Логистичните схеми следва да са наличии в съответните общински администрации.” Щом като всеки кмет сам решава как да раздава таблетки, а МВР няма представа и контрол кой какво е решил да прави, резултатът в случай на криза със сигурност ще бъде панически действия и тежки последици по места. Това ни води до извода за много сериозен пропуск в нашето законодателство.

За тежък пропуск в законодателството говори и отговорът на петата група въпроси, засягаща процедурите по евакуцация. От МВР признават: „Действащото в Република България законодателство не съдържа норми, задължаващи MBP да събира и съхранява данни за населените места в страната, разполагащи с планове за евакуация. Разчетите за евакуация и разсредоточаване в случай на бедствие/авария са част от съответните областни или общински планове за защита при бедствия, които са публикувани на сайта на съответната администрация.” Абсурдно е силовото министерство, отговарящо за обществения ред и сигурността на гражданите в страната, да не знае кой къде и как трябва да се евакуира при нужда. Този пропуск е условие за хаос, инциденти, произшествия, мародерство, излагане на граждани на високи дози радиация и други увреждащи събития в случай на ядрена авария или атака. В министерството дори не е известно колко на брой и кои точно населени места разполагат с планове за евакуация.
Още по-неприемлив, абсурден и в пълно противоречие със закона е отговорът на най-големия шести клъстър въпроси от заявлението по ЗДОИ, засягаши наличността от индивидуални средства за защита на гражданите при криза с висока радиоактивност. От МВР пишат: „Министърът на вътрешните работи, респективно Министерството на вътрешните работи, не са задължени по силата на закон или подзаконов нормативен акт да събират статистически данни за наличните в страната индивидуални средства за защита. Поради това и не са задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне на исканата в т. 6.2 от заявлението обществена информация.” Как тогава, щом смятат, че не са задължени да събират данни, изпълняват задълженията на министъра, разпоредени в Чл. 21, ал. 7, т. 13 от НАПАГЯРА: „Министърът на вътрешните работи контролира поддържането в готовност на индивидуалните и колективните средства за защита на населението”?! Няма отговор на въпроса как българските граждани можем да си набавим животоспасяващи защитни средства, изброени в дипляна на АЕЦ „Козлодуй”, качена сайта на МВР-ГДПБЗН: граждански противогаз, детски противогаз, респиратор, детска защитна камера.

Отговорът и на тази група въпроси завършва с признанието, че МВР не съхранява информация и не знае: „В ГДПБЗН при MBP не се съхранява информация по зададените в заявлението критерии – какви точно, колко на бpoй ИСЗ, къде се намират, колко от тях са годни и как ще бъдат раздадени в случай на ядрена авария.” Така, когато настъпи криза с опасно висока радиация, отново никой, начело с МВР, няма да знае как, с какви средства да се защити и, противно на по-правилното решение да останат в сградите, много хора ще хукнат панически да бягат, което най-вероятно ще доведе до далеч по-тежки последици.

Отговорът на последния седми клъстър въпроси относно информацията и комуникацията не предлага други опции за активиране, освен сиренната система, националните телевизия и радио, сайтовете на общините, ГДПБЗН и Агенцията за ядрено регулиране. При силно развитите съвременни телекомуникационни и онлайн мрежови възможности може да се развие много по-сигурна и качествена структура за информация и комуниакция, но, видно от отговора, МВР не работи в такава посока. Дори задължителният за всяко мащабно бедствие/авария/атака кризисен колцентър, не е предвиден като възможност за информация, комуникация и за контрол над ситуацията от структурите на ГДПБЗН в страната.

В заключение, от целия отговор на заявлението става ясно, че има няколко законови и подзаконови изисквания в ЗЗБ и НАПАГЯРА, които не са спазени от МВР, защото институцията не ги приема като свои задължения. Съществува делегиране на отгворности от министъра към ГДПБЗН, които не са законово обосновани, защото според нормативната уредба са предписани изрично за министъра. От друга страна, проличават сериозни пропуски в нормативната уредба, които са фактор за ненужно и опасно разделение между структурите на ГДПБЗН на министерството из страната и обласните и местни власти. Липсват данни за достатъчно на брой и качествени активности за подготовка и превенция на кризи с висока радиоактивност, осъществявани съвместно от структурите на МВР, местните власти, образователните институции, частните организации и гражданите.

.

Д-р Петър Кърджилов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Бел. ред.: Авторът е доктор по Обществени комуникации и информационни науки на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалист по комуникация при рискове и кризи, член на Съюза на учените в България, квалифициран експерт към международната НПО за прозрачност в ядрената енергетика „Nuclear Transparency Watch“ и към европейската „Nuclear Consulting Group“. Заглавието е на редакцията.

.