Снимка: Дениз Назиф, ФБ
.
Вчерашните незапомнени наводнения в Царево, Ахтопол и пр. по Южното Черноморие – които, освен потопените улици, наводнените стради, отнесените плажове, коли, каравани, доведоха и до човешки жертви, чийто брой тепърва ще се уточнява – се случиха разбира се след твърде обилни валежи. Мащабът на облачните маси над западната част на Черно море и крайбрежието могат да се видят например на тази сателитна снимка.
.
Но само природната стихия ли е причината за тези големи, опасни наводнения? Има ли и друга важна причина за случилия се Потоп?
Ето какво пише например сайтът Биволъ на своята ФБ страница:
.
„Само като суха информация за мащаба на изсичането на #Странджа планина: Издадените разрешителни за сеч САМО за землището на с. Кости от 2021 г. до момента са близо…. 360!!! А 2023-та г. още не е свършила! Кости е потопено от Потопа!
И това е само за едно село от десетки в община Царево! И само за непълни 3 години. Сега си изчислите и представете мащаба на промишлената сеч в цялата община за 10 години период примерно! Ами ако умножите още с общините Малко Търново, Созопол, Приморско, Средец, за изминалите 10 години вероятно разрешителните за промишлени сечи ще надхвърлят десетки хиляди… А още 10 години назад във времето!?? И се изсичат целево и поголовно вековните гори на планината – тези, които усвояват и подържат водния баланс!
От „Странджа баир гората“ почти нищо не е останало от алчните престъпни интереси на Мафиотите във властта! И терминът „Природен парк Странджа“ за част от тази планина се превърна в жалка подигравка! Той трябва да се замени с „Грозното сечище /ГС/ Странджа“.
Неслучайно скоро ще станат 30 години, откакто Правителствата на Гетото НЕ приемат План за управление на ПП Странджа! Това е НАРОЧНО и съзнателно потъпкваме на Закона, за да може да се изсече докрай гората, а крайбрежието да се бетонира тотално и всичко да приключи по най-отвратителния мутренски начин (както всичко в територията).
Така че Потопът НЕ Е случайно природно бедствие! Той е Човешко бедствие на една действителност, в която се примиряваме да живеем, и която е Позор за всички нас.“
.
.
