Бягство

.

Ще взема някой път да събера
багажа си внезапно и да тръгна.
Ключа безшумно пак ще превъртя
и както всеки ден ще го изтръгна.

Ще имам време и ще съм сама.
По стълбището ще се спусна късно.
Ще проверя по навик за писма,
в един акорд от Моцарт ще се блъсна.

Ще чакам четвърт час за автобус.
По пътя стари нишки ще разкъсам.
Ще скрия своя глад във хлебен вкус,
попътните трошици ще се пръснат…

И после в своя есенен сонет,
зад потното стъкло на моя полет,
ще гледам как кипи живот без ред,
но няма да съм там. Ще съм отгоре.

Петя Цонева

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.

.