Източник: kritichno.bg
.
Материал, излъчен на 16 октомври по БНР, в ефира на Програма „Хоризонт“
Над 200 са отвлечените мирни хора, в чиито крайгранични израелски селища, на 7-ми октомври, нахлуха неочаквано терористи от Хамас и Ислямски Джихад. Младежи са били похитени и на прекъснатия музикален фестивал на открити от настъпващите, по суша на товарни весеходи и с делтапланери по въздуха, хамасовци. Други – деца, жени, старци – от домовете им в кибуците край границата. Роднините на отвлечените са направили комитет и се срещат с президента на Израел Хаим Хорцог, с премиера Бениаман Нетаняху, работят с всички възможни международни организации за да научат нещо за своите близки и да се опитат да ги освободят.
С представителката на този комитет Шели Шем Тов, майка на двайсет и една годишния Омер Шем Тов, се срещнаха кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало.
– Той е най-малкия ми син, слънчицето на семейството ни. Сам той обича музиката. На Фестивала сред природата беше сервитьор. Събираше пари за пътешествие из Латинска Америка. Когато в 6 .30 миналата събота, командосите на Хамас са нахлули на младежкото парти, те са стреляли и убивали напосоки. Но най-страшното е, че са взели заложници. Казвам го , защото няма по-страшно от това да знаеш, че детето ти е в лапите на главорези. В нашата група имаше един баща, уважаван компютърен специалисти, който е обучавал и израелци, но и много палестинци в програмиране. Та той възкликна, че… се радва, когато разпознаха сред труповете този на 16-годината му дъщеря. За нас няма съмнение, че децата ни са отвлечени в Газа. Видях с очите си клипове със сина ми, публикувани в социалните мрежи от похитителите му. Лежи завързан, заедно с други израелци, на пода в лекотоварен автомобил. Всички го обичаха. Беше много топъл, добър. Обича да слуша музика, затова се интересуваше от такива фестивали. Има много приятели, защото винаги им е помагал, а сега те правят всичко възможно да помогнат на него. Вечно засмян и обичащ да разсмива другите. Обича да свири и бе съвсем в началото на живота си, с много мечти.
– След повече от седмица мълчание, преди два дни представители на близките на отвлечените се срещнахте с премиера Нетаняху. Какво можете да кажете за тази среща?
– Да ние, родители, братя, сестри, деца на отвлечените: бебета, старци, жени, младежи се срещнахме с министър председателя. Отвлечените участници в музикалния фестивал са сравнително малко. Повечето похитени са били измъкнати насила от домовете им, където са си почивали или закусвали. Някои са се криели в защитените стаи. Оттам са ги принудили да излязат, като са запалили къщите им.
Всеки разказа тъжната си история. Нетаняху ни изслуша. Сподели с нас плановете на правителството за освобождаване на нашите близки. Те са в две направления. Търсене на начини за освобождението на отвлечените и битка за унищожаването на терористичната организация Хамас. Част от похитените са с двойно гражданство. Ние, родителите и близките, преди няколко дни имахме виртуална среща с президента на САЩ Джо Байдън. Исканията на терористите са да бъдат освободени от затвора техни съидейници, част от които са извършали атентати в Израел и ръцете са им изцапани с кръв. След една такава сделка – тази с пленения войник Гилат Шалит – с израелско и с френско гражданство, са били освободени 1027 затворници, от които 400 осъдени, защото са убили над 600 мирни граждани на Израел. Един от тях е успял да се завърне в Газа и е сред ръководещите тази акция.
Сред отвлечените има чуждестранни работници – тайландци и филипинки, хора с аржентински, с германски, с американски и с европейски паспорти. Изключително трудно е за тези, които са останали живи, само по-далечни роднини, а личните им документи са изгорели в домовете им, да попълнят въпросниците, в които се изискват много конкретни данни.
– Знам, че има много доброволци, които искат да помогнат да се разбере къде се намират Вашите близки и в какво здравословно състояние са.
– Всеки от нас съобщи на тези доброволци всичката информация, която може да се превърне в нишка, която да ни отведе до отвлечените. Например, телефонът на сина ми е стигнал до Газа (най-вероятно е откраднат от някой от похитителите). Посочиха ми в кои други сайтове е имало пропагандни филми, в които се вижда синът ми. Има много страшни кадри. Надяваме се те да са фалшиви новини. Не знам до какви факти са се добрали хората, които искат да ни помогнат. От деня, в който отвлякоха сина ми, не съм в състояние нито да гледам телевизия, нито да слушам радио, нито да следя какво има в интернета, отнасящо се до отвлечените. Давам интервюта по всички световни медии, с надеждата някой да даде информация за похитените или да може да им помогне. Не знаем в какви условия ги държат. Не знаем колко от тях са живи. Не знаем дали продължават да ги измъчват. По време на едно от интервютата ми, активисти от протестите против предвожданата съдебна реформа искаха да се присъединят, но не им позволих. Сега не е време за разединение. Уважавам политическите възгледи на всеки човек, но не сега е времето да ги изразява. Това е неуважение към отвлечените. Целият народ ни обгражда с любов и внимание. Някои разговарят с нас и се опитват да ни дадат кураж, трети ни разясняват правната страна на случая, който е военно престъпление, защото не става дума за военнопленници, а за отвлечени от терористи мирни жители. 4 000 са доброволците, които ни помагат. Не пожелавам на нито една майка или баща по света да изпита това, което изпитваме ние. Не знаем дали децата ни са живи, здрави, дали са гладни и жадни. Майки и бащи по света, помогнете!
За „Хоризонт преди всички“ от Тел Авив Феня и Искра Декало
.
