In Memoriam Димитър Луканов

На 15 октомври в София, след боледуване, е починал световноизвестният български скулптор Димитър Луканов (Dimitar Lukanov), който живееше в Ню Йорк. Редакционният ни екип изразява искрени съболезнования към семейството, близките и приятелите на големия творец. 

.

.

Ето какво пише в негова памет Филип Геров:

Отиде си световноизвестният нюйоркски скулптор Димитър Луканов, роден на 23 февруари 1969 г. в Пловдив, в семейство на лекари. Като изключително надарено дете – вае оригинални фигури от 6-годишен, през 1982 г. председателстваше Световния детски парламент, под патронажа на Николай Рьорих. Участва в международната асамблея „Знаме на мира“, където общува с личности като Хенри Муур. Любимец е на известния български творец Величко Минеков. Учи в Пловдивското художествено училище и два семестъра в Софийската художествена академия.

.

.

През 1991 г. замина за Париж, където, с пълна стипендия, беше приет в Ecol Parsans a Paris. След четири успешни семестъра продължи да учи във филиала му в Ню Йорк, където се установи да живее и твори. През 1995 г., в Мейн, учи изкуство и скулптура.

.

.

След две години, в Колумбийския университет, стана магистър на изящните изкуства. Обявен бе за почетен жител на Ню Йорк колидж за скулптура, а от 2001-ва – за почетен гражданин на Isla Mujeres Mexiko. В списъка е на първите сто бивши възпитаници на Ecol Parsons a Paris в Ню Йорк.

.

.

Непрекъснато пътуваше в различни точки на света, където в най-престижните галерии се излагаха уникалните му творби. Ето само някои от тях – Германия, Франция, Русия, Швейцария, Китай, Монако, Мексико, Италия, безброй градове в САЩ и други страни.

.

Днес на четвърти терминал на летище „Дж. Ф. Кенеди“ могат да се видят изложените за постоянно негови изящни скулптурни композиции „Светлина към небето“ и „Водопад от светлина“, за които е прибягнал до петхилядигодишен, отдавна забравен восъчен метод – уникални творби, които не могат да бъдат репродуктирани от никого.

.

Всяка година си идваше в България – да се види с близките, но и да твори – да получи енергия и вдъхновение в пазвите на Родопа планина.

Сбогом, Митко!

.

.

Снимки: Филип Геров, Уикипедия и др.

.