Св. преподобни Иван (Йоан) Рилски Чудотворец е български духовник, смятан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е патрон и основател на Рилския манастир – най-големия ставропигиален манастир в България. Светецът е наречен е още приживе „земен ангел“ и „небесен жител“.
Основният празник, посветен на св. Иван Рилски в православния календар, се чества днес, на 19 октомври и се нарича Отчовден.
Според житиеписците, той е роден в заможно семейство в с. Скрино, Дупнишко, вероятно през 876 г. Живял е по времето на трима български владетели – княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I. Във всичките 15 жития за Рилския пустинник, писани по различно време, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан. Но в народната памет остава като Иван.
Житията, написани за него, посочват, че в сърцето му винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато е на 25 години, родителите му умират. Той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и става отшелник. Прогонен от първоначалното си убежище, отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво. Това, според местни легенди, става край село Добърско.
В Рила отшелникът е посещаван от пастири и извършва първото си чудо – излекуване на душевно болен. Започва да става известен и почитан. Привлича все повече хора, търсещи да се излекуват от различни болести, както и последователи, които започват да се установяват около убежището му, създавайки манастир, просъществувал до началото на XII век. Точното място на този първи манастир не е установено.
Легендата разказва, че цар Петър I отишъл от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него, но монахът не пожелал тази среща, поради смирение. Св. Иоан Рилски приел плодовете и храната, но не и златото, което царят му дарил.
Славата на св. Иван Рилски се разнася далеч от Рила планина, из разни краища на България и в Европа. Той събира все повече последователи и ученици. По-късно основава Рилския манастир.
На 18 август 946 г. светецът напуска този свят. Погребан е в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. 34 години след успението си, той се явил насън на своите ученици и им заповядвал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец (София).
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в Средец, където остават два века. През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец от византийците и отнася мощите на Св. Иван Рилски в Унгария, откъдето те са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско иго, през 1195 г. цар Асен I ги пренася тържествено в столицата Търново.
Църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител на 1 юли. През 1496 г., след като получили разрешение от султана, монаси от Рилската манастир върнали мощите на светеца от Търново в основаната от него обител.
Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата „Свети Лука“.
Св. Иван Рилски е патрон и на една от българските православни църкви в Чикаго, която за съжаление изпадна в дългове и остава затворена.
По молитвите на Св. Иван Рилски, Господи, Иисусе Христе, помилвай и спаси всички твои православни чеда; опази българския народ в нашата Родина България и българите по света от видими и невидими врагове.
.
