Лъжа

.

Чувствате ли, че живеете в лъжа? Защото аз така се чувствам. Чувствам, че живея в лъжа, но не с лъжа. Лъжата е около мен, а аз със сетни сили се държа за истината. Имам чувството, че само аз я знам тази истина. Никой друг. Само аз. Искам да я обясня на другите, а те не чуват. По-точно чуват, но не разбират. Все едно говоря на китайски. Те ми говорят някакви немислими глупости, в които никой нормален човек не може да повярва. Аз ги слушам, кимам с глава – все едно, че разбирам, съгласявам се с тях, само и само да спрат да бръщолевят само за момент и да ми дадат секунда, да им отворя очите, да им покажа истината. Те, другите, се опитват да ме разконцентрират, съобщават ми „факти“, цитират изтояници, но аз знам, че това е само дяволско искушение и нищо друго. Правя се, че слушам, но всъщност влагам всияките си усилия да затворя мозъка и сърцето си за думите им. Пусна ли ги в себе си, ще ме разколебаят и ще всеят съмнения. В Океана от лъжи съм намерил този крехък спасителен кръг на „моята истина“. Вкопчил съм се в него така, че кокалчетата на пръстите ми са побелели. Докато се държа за моята истина, мога да запазя съзнанието си от бездната на лудостта. Моята истина.

Ех, да можех още някого да убедя… Така ще станем двама. Двама могат да се съберат в лодка. По-сигурно е. Пак си е страшничко. Малка лодчица сред цял огромен Океан от лъжи. Една по-висока вълна и ще се обърнем, ще потънем в безумието.

А, ако успеем да убедим трети, четвърти… Можем да имаме Океански кораб, Остров даже! Ето ни десет хиляди, убедени в „моята“ истина, живеещи на Острова на стабилността, всред Океана от лъжа. Урагани духат на нашия остров и отнасят всичко, което не е закрепено добре. Ние непрекъснато трябва да се държим за ръце, за да не отнесе и някото от нас. Огромни вълни заливат Острова ни, но ние се държим със сетни сили. Ееех, ако бяхме на Континент!

Станахме милиарди, живеем на континент. Няма нужда да се държим за ръце непрекъснато. Ураганите и вълните вече не могат да ни застигнат на сушата, далеч от Океана. Е да, ако се доближим до брега, понякога вълните отнасят по някого, но ние не се боим толкова. Ние сме милиарди; те, тези, които ги отнася, са единици или десетки, или стотици. Не е голяма загуба за стабилността на милиарди да се пожертват хиляди, та даже и милиони.

На нашия континент всичко е много спокойно. Ние всички знаем само „моята“ истина. Ако някой мисли иначе, го бутаме в океана. Не ни е мъчно за него. Важното е на нас да ни е спокойно и стабилно. Понякога стават земетресения на континента. Тогава разбира се всички се плашим. Но земетресенията свършват и се успокочваме. И така – до следващото земетресение.

Всеки, достигнал бреговете на континента ни, е добре дошъл. Стига да приеме „моята“ истина. Тя е спасението, тя е началото и тя е краят, На нея се крепи континентът ни. Не я ли приемем всички, хаосът и безумието ще ни погълнат.

Хаосът и безумието. Някои започват да говорят за свобода. От много време живеят на спокойния континент и са забравили ужасите на Океана от лъжа. Свобода им се приискало. Свобода да ядат, пият и се размножават – имат. Свобода да се лъжат един друг, да се ограбват и даже да се убиват – също съм им дал. Искат, моля Ви се, да мислят свободно. Да мислят, каквото им скимне, без оглед на „моята“ истина. Разправят, че имало и други истини, други континенти и други светове. Искат самите те да създават истини. Аз съм уморен да наказвам, да изхвърлям несъгласните в Океана. Не знам докога ще ми стигнат силите.

Трябва да говоря с тях. Трябва да говоря. Те ще разрушат всичко, съградено с толкова труд и толкова жертви. Всичко ще погубят за свободата, която даже и не разбират.

Чуйте всички. Мислите, че аз свято вярвам в „моята“ истина ли? Грешите. Аз искам Вие да вярвате в нея, защото Ви желая доброто. Искам Вие да нямате съмнения, както ги имам аз. Искам да живеете щастливо и спокойно. Оставете ме аз да се мъча сам, заради всички Вас. Аз непрекъснато се съмнявам. Нещо повече, аз знам! Аз знам, че „моята“ истина е просто още една лъжа. На нито един човек не му е дадено да разбере цялата Истина, в цялото и разнообразие и огромност. Аз избрах едно малко парченце истина, една микроскопична песъчинка от нея.

Избрах тази песъчинка, която на мен най много ми хареса. Всеки един от Вас днес носи същата такава песъчинка в сърцето си. Милиарди хора, милиарди песъчинки. Това е континентът под краката ви. Вие търсите Истината? Вие не можете нито да я видите, нито да я понесете, ако я усетите. Загубите ли песъчинката на „моята“ истина, тръгнете ли да търсите своята, то континентът ще изчезне под краката Ви. Ще се окажете в Океана от лъжи. В него всичко е лъжа.

Всяка капка вода, всяка песъчинка пясък са лъжа, с исключение на една. Една капчица или една песъчинка е истина – Вашата истина. На никого другиго. Само Вашата. Така аз намерих „моята“ истина. Вие искате свобода на избора? Искате да намерите истината сами? Ето единственият възможен избор. Да се носите в огромен Океан с лъжи, хванали се за спасителния пояс на „Вашата“ истина, или да живеете на стабилен континент, приели „моята“. Друг избор нямате.

„Имате“ – каза един глас. Обърнах се. Зад мен се вълнуваше Океанът. „Имате – отново произнесе глас, излизащ от дълбините на водата. – Аз съм истината. Аз съм Океанът на истината. Всички Ваши истини са събрани в мен. Те са във водата ми, в песъчинките на дъното ми, в рибите в водораслите, но и в континента, на който сте, и в животните и растеничта на този континент. Вие сте мои деца и мои внуци, и правнуци. Вие сте и минало, и настояще, и бъдеще. Живейте, както искате, деца мои, и вярвайте, че всичко е наред. Всичко винаги е било наред и винаги ще бъде наред. Истината е винаги с Вас и около Вас. Тя винаги е. Няма хаос и безумие, има страх от неизвестното. Не се водете по страха. Ако не харесвате водата, живейте на континент. Много е просто. Представете си го и той е Ваш. Измислете си остов без урагани, континет без земетресения, ако това искате. Измислете си приключения, ако това Ви привлича. Това всичко е истина и всичко е част от мен. То всичко е Ваше. Не се бойте. Просто вярвайте. Вярвайте със същата вяра, с която повярвахте в истината на едного. Той искаше да Ви освободи от страха. Не му се сърдете. Успяхте да повярвате в истината на Човек, повярвайте и в истината на Бог. За моята истина няма нужда да се държите като за спасителен пояс. Тя е във Вас винаги и никога няма да Ви напусне. Моята истина не се нуждае от факти, защото тя е по-голяма от фактите. Тя съдържа всички факти и всичките ги обяснява. Няма нужда от спорове, защото моята истина е и истината на Вашия опонент, и на неговите опоненти. Ако Ви харесва, спорете, но не се плашете от фактите и доводите на другите. И те са прави, както сте прави и Вие. Съберете Вашата истина с тяхната, недейте от страх да се стремите да унищожите истината на другия. Винаги си напомняйте, че Вие имате само част от истината, и никога не забравяйте, че и другите притежават само част от нея. Само в мен истината става цяла. Донесете истините си при мен и ще намерите истински покой и стабилност.“

Усмихнах се, замахнах и хвърлих истината си в океана. Стана ми леко и ведро на сърцето. Имах толкова много работа и толкова малко време. Колко е хубаво да си жив!

.

Виктор Хинов

.