.
През 1893 г. ВМРО (БМОРК, ВМОРО), а през 1922 г. и Македонската патриотична организация (МПО) като задгранично проявление в Америка, бяха създадени да се борят срещу чуждата пропаганда (най-вече сръбската) и да работят против асимилацията на всички исторически народности, особено българската.
Години наред Белград и Скопие полагат целенасочени усилия за разрушаването на МПО. Известните от близкото минало опити за разцепления в МПО, осъществявани и със съзнателното лансиране на пропагандното твърдение, че Иван Михайлов бил авторитарен, съвсем не са случайни, а са последица от проникването на пипалата на македонисткия октопод в редиците на МПО! Винаги съм се чудил как Иван Михайлов е можел да бъде „авторитарен“, след като след 1934 г. живее в изгнание, по време на Втората световна война е в Загреб, а след нея е в Рим и никога не го е напускал! Никой никога насила не е воден при него. Които са се срещали с него и са се вслушвали в съветите му, са го правили по своя собствена воля!
За съжаление днес Белград и марионетките му в Скопие продължават пъкленото си дело, което е насрочено срещу бъдещето на Македония. А що се отнася до идеята да се сътрудничи с асимилираните потомци на някогашните българи, тя е в крещящо противоречие с автентичния устав на МПО. Особено когато асимилираните отричат и фалшифицират всички факти, говорещи за българи в Македония. Някой познава ли асимилиран/конвертиран бивш българин, днес чувстващ се етнически македонец, който да признава, че основателите на ВМРО са българи, че Гоце Делчев е българин? Такива се броят на пръсти!
За да се сътрудничи по принцип с т.нар. етнически македонци, неотменимо условие трябва да бъде да признават фактите от миналото и да не ги фалшифицират. Ако те не признават обективната истина, значи имат други користни цели и с тях няма какво да разговаряме.
Асимилираните сърбомани си имат свои организации като Обединени македонци или Обединена македонска диаспора. Вече никой не се бори за свободата на Македония в нейните географски граници, РС Македония е реалност и не виждам какво можем да правим заедно с тях, ако продължават с порочните си практики от миналото!
Ние признаваме правото на т.нар. етнически македонци да се чувстват такива, но и те трябва да признаят правото на тези, които са съхранили българското си самосъзнание, да могат свободно да го изявяват и да не бъдат скрито или явно дискриминирани!
Както ние признаваме правото на т.нар. етнически македонци да наричат езика си македонски, така и т.нар. етнически македонци трябва да признаят правото на македонските българи да продължават да наричат родния си говор български диалект, а също така да могат да изучават и съвременния книжовен български език.
Всяко излизане извън тези рамки е предателство към род и Родина и обслужване на чужди користни интереси…
.
Доц. Спас Ташев
.
