Нелинейният характер на съвременните войни

.

НЕЛИНЕЙНИЯТ ХАРАКТЕР НА СЪВРЕМЕННИТЕ ВОЙНИ
ИЗИСКВА НЕЛИНЕЙНО МИСЛЕНЕ НА ВОЕННИТЕ КАДРИ

Автор: кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. Илия Петров Пеев

.

“Духовната сила се отнася към физическата, както три към едно.”

Наполеон Бонапарт (1769-1821)

“Ако нашите войници разбираха заради какво воюваме, нямаше да можем да водим нито една война.”

Фридрих II Велики (1712-1786)

ВЪВЕДЕНИЕ

Войната между Палестина и Израел, избухнала на 7 октомври 2023 г., закономерно привлече вниманието на световната общественост и медиите. Същевременно се изказват различни хипотези, мнения, прогнози и становища, обаче част тях са некомпетентни и противоречиви, включително и на отговорни държавници и политици по целия свят. Защо е така?

Защото в съвременните войни настъпиха съществени изменения, които не се познават напълно от политиците и държавниците, включително и от военното ръководство и органите по сигурността. Освен това, за да се прикрие истинската същност на съвременните войни, в битката за съзнанието на хората, преднамерено се използват десетки евфемизми, което съвсем усложнява картината и дезориентира не само читателите, радиослушателите и телевизионните зрители, но и специалистите и експертите.

Настоящата статия е част от дългогодишно изследване на автора за характера на модерните войни и подготовката на командните кадри от трите нива – тактическо, оперативно и стратегическо. Статията се основава на две фундаментални монографии по проблемите на новите войни и мира – едната книга е българска, а другата книга е израелска.

Първата е моята авторска монография, която е дисертационния ми труд за научната степен „Доктор на науките”.

.

Подготовката и защитата на докторската дисертация бяха съпроводени с дългогодишни уникални експерименти и презентации в армията, флота и военните училища и академии, включително четиричасов открит психологически тренинг в НВУ „Васил Левски”, пред основния ръководен състав на Министерството на отбраната, Генералния щаб и военното образование с участието на курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. По време на защитата на дисертацията бяха представени положителни отзиви от 20 академични експерти, военни и научни институции от България, Германия, Украйна и Русия.

Втората монография е на израелския учен професор Мартин Ван Кревелд „Трансформацията на войната”, в която се предлага ново виждане на войната като социокултурно обусловен вид човешка дейност. Излязлата от печат през 1991 г. книга оказа и продължава да оказва огромно влияние върху съвременната световна военна мисъл.

.

Военното лидерство и етиката имат специално място в разбирането на природата на новите войни на XXI век. За по-пълното разбиране на сегашната Палестинско-Израелска война от 7 октомври 2023 г., бих препоръчал и друга моя статия: Някои морално-психологически аспекти на 34-дневната война на Израел в Ливан през 2006 г. Поуки за подготовката на военните лидери за новите мисии.

В края на XX век и началото на XXI век настъпи качествена промяна във възгледите за войните и начините на тяхната подготовка и провеждане. Интензивно се разработват нови концепции за същността и характера на войните на бъдещето, съставят се нови доктринални документи, въвеждат се нови методики за бойна подготовка, издигат се нови критерии за качествата на офицерите, сержантския и войнишкия състав.

Неопределеността, непредсказуемостта и хаосът на съвременното бойно поле (бойно пространство) подлагат на преоценка ролята на свръхмодерните оръжия и отново връщат на дневен ред чисто човешкото измерение в битката, а нелинейният характер на модерните войни налага потребността от формиране и развитие на нелинейно мислене на военните кадри.

Войната на бъдещето, чийто първообраз са локалните военни конфликти на границата на ХХ и ХХІ век, внася нови корективи в законите на въоръжената борба, координатната система на войната, структурата на въоръжените сили и подготовката на модерната армия.

През последните години твърде много се дискутира новия модел на войника от бъдещето – интелигентен, находчив, физически и духовно силен, самоуверен, добре подготвен, отлично боравещ със свръхточните оръжия и високите технологии, разчитащ най-вече на своите свръхспособности, на подкрепата и личния пример на прекия си командир – кадровия войник и сержанта.

Нарастват ролята и бойните възможности както на отделния боец, така и на малките целеви военни единици (екипажи, бойни групи, подразделения, отряди). В малките и професионални армии се издига ролята на всеки военнослужещ, а не само на командирите. В малката професионална армия нараства стойността и ценността на отделния човек и малката войскова единица.

Настоящата статия бе представена пред VI Национален конгрес по психология в София, 18–20 ноември 2011 г., и публикувана в съавторство в сборника с научните доклади (стр. 30-37).

I. ВЪЗГЛЕДИ ЗА ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ВОЙНИТЕ В XXI ВЕК – НЕТРИНИТАРНИ, АСИМЕТРИЧНИ, МРЕЖОВО-ЦЕНТРИЧНИ, НЕЛИНЕЙНИ, СИНЕРГЕТИЧНИ, БЕЗКОНТАКТНИ

През последните 20 години се откроява ясна тенденция за разкриване чертите на модерните войни чрез нови военни теории, чиито автори са учени от различни държави: САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Германия, Франция, Израел и др. [2,3,15,16,18,19]. Новите военни теории служат за основата на нови военни доктрини и други ръководни документи. Ярък пример за това е влезлият в сила през декември 2006 г. в армията на САЩ Наръчник по борба с бунтовници (антипартизанска война) FM 3-24 MCWP 3-33.5 COUNTERINSURGENCY. Документът е плод на повече от 20-годишни усилия на екип от специалисти и отразява опита на армията на САЩ в антитерористичните операции [17].

Наставлението е разработено под ръководството на генерал Дейвид Петреъс – командващ силите на НАТО в Афганистан, който от 6 септември 2011 г. положи клетва като Директор на ЦРУ – период, в който границите между разузнаването и военните в борбата срещу ислямистките бунтовници се заличават. На генерал Дейвид Петреъс през 1987 г. е присъдена докторска степен от Университета Принстън след успешно защитена дисертация за уроците от войната във Виетнам (The American military and the lessons of Vietnam: a study of military influence and the use of force in the post-Vietnam era). Голямо влияние върху съвременната световна военна мисъл оказа излязлата от печат през 1991 г. книга на израелския професор Мартин Ван Кревелд “Трансформацията на войната”, в която се предлага ново виждане на войната като социокултурно обусловен вид човешка дейност [4]. Това становище напълно хармонира с позицията, изразена от Алвин Тофлър и Хайди Тофлър: “Нациите водят войната по същия начин, по какъвто те създават богатствата.”

Монографията “Трансформацията на войната” продължава да буди интереса на военните специалисти и предизвиква оживени дискусии сред учените от различни области двадесет години след нейното издаване, понеже въпросите, на които професор Кревелд търси отговор, продължават да са актуални и днес, а именно:

– Каква е характеристика на съвременните войни?
– От кого се водят войните?
– Какво е това война?
– Как се водят войните?
– В името на какво се водят войните?
– Защо хората воюват?
– Какви ще бъдат войните на бъдещето?

На тези въпроси авторът посвещава отделни глави в монографията. Професор Мартин Кревелд задълбочено разкри социокултурната характеристика на съвременните въоръжени конфликти и убедително доказа, че модерните армии са неспособни да водят борба с ирегуларните (клат. – irregularis – неправилен, нередовен) формирования в локалните конфликти. Той посочи новите тенденции в развитието на държавните и армиите, обусловени от еволюцията на човешката цивилизация и изказа мнение за неизбежната промяна на облика на въоръжените сили и трансформацията на войните, предложи видоизменение на редовните армии, трансформация на техните функции и намаление на числеността им.

Мартин Кревелд нарича новите войни нетринитарни войни (тринитарен – троичен, от лат. Trinitas, гр. Αγία Τριάδα – Троица, Триединство, Триединен Бог – Отец, Син и Свети дух), като по този начин преразглежда по новому класическата парадигма на Карл фон Клаузевиц за войната.

Войните, които са описани от Клаузевиц, са тринитарни, понеже във всяка война има ясно откроени три фундаментални участника:

а) Правителство, което ръководи военната кампания – то обявява войната, то ръководи войната, то сключва примирието;

б) Армия, която води войната и загива на полесражението;

в) Народ, който плаща войната и понася лишенията.

Тези три участника във войната са ясно отделени един от друг, при това не само са отделени, но имат различни задължения и права съгласно международното право. Нарушаването на обозначените правила се възприема и наказва като военно престъпление.

Тези класически войни имат симетричен характер, понеже посочените три участника във войната – правителство, армия, народ от едната воюваща страна (коалиция) са ясно противопоставени на правителството, армията, народа от другата воюваща страна, а между тях има ясно очертан фронт и тил.

Войните от нов тип не се побират във формулата на Клаузевиц. Новите войни са асиметрични, понеже няма точно противопоставяне на трите участника във войната (правителство, армия, народ) от едната страна срещу другата страна (коалиция). Такива са например партизанските войни, антитерористичните войни, войните срещу въстаници и бунтовници, войни срещу паравоенни формирования, борци от националното съпротивление, пирати и пр.

Главната проблема при войните от нов тип е, че липсва триединството (правителство-армия-народ) и участниците във войната не са ясно откроени, най-често войните се водят срещу невидим противник, без ясно очертани фронт и тил, без обозначени строги правила за водене на войната. Такива са антитерористичните войни на XXI век – примерите в Афганистан и Ирак го потвърждават убедително.

Мартин Кревелд открива още една тенденция на новата епоха: повечето от държавите се боят повече от тероризма, отколкото от своите съседи, като същевременно опасността от война между държавите намалява. При това държавите губят своята способност да защищават гражданите си от терористите и пиратите и започват да прехвърлят отговорността върху частни структури, в т.ч. и частни армии.

В новата историческа ситуация държавите губят във войните срещу партизаните, въстаниците, революционерите, бойците, паравоенните недържавни формирования, включително милициите, както е практиката на радикалния иракски шиитски водач Муктада Садр. Получава се парадокс – хора без военно образование и със слабо въоръжение побеждават най-мощните въоръжени сили в историята на човечеството.

Засилват се нови тревожни тенденции: терористичните заплахи не намаляват; очертава се провал в предотвратяване на влиянието на радикалния ислямизъм; в Западна Европа се разширяват “паралелни ислямски общности”, които не признават европейската култура и утвърдените демократични норми; опитите да се изгради мултикултурно общество се провалят; могъщи армии и коалиции не могат да постигнат победа над примитивно подготвени и слабо въоръжени хора, без военно образование и без организирана армия.

Същевременно в новите войни продължава да е в сила определението на Карл фон Клаузевиц за войната като морална и физическа борба, в която главният обект на войната е съзнанието на противника.

Оттук Мартин Ван Кревелд прави извода, че войната се губи не на бойното поле, а в съзнанието на лидерите на държавата, военните лидери, бойците и командирите, населението.

Подобно становище заема и друг съвременен автор – Едуард Тик в своята книга “Войната и душата” [13], в която описва природата на войната и лечението на последствията от нея, изследва психическите травми на ветераните от войните и нараняване идентичността на душата, психотравмите при кръвопролитие. Проучването на Едуард Тик е базирано на 25-годишен опит в работата с военнослужещи, пострадали от посттравматичния стрес.

В края на ХХ век новите войни се характеризират като мрежово-центрични войни, определени от генерал-майор професор Владимир Иванович Слипченко като войни от шесто поколение [11, 12].
Войните от шесто поколение надхвърлят класическата пространствена триизмерност на физическата среда (суша, вода, въздух) и се пренасят в нови измерения – космоса, информационната сфера и когнитивната (рационално-ментална) сфера.

Многомерните измерения на мрежово-центричната война са подробно изследвани от екип американски учени под ръководството на авторите на Концепцията за мрежово-центрираната война (Network-Centric Warfare, NCW) вицеадмирал Артур Себровски (Vice Admiral Arthur K. Cebrowski) и професор Джон Гарстка (John J. Garstka), експерт в Комитета на началник-щабовете. В създаването на концепцията участва и началник-щабът на ВМС на САЩ, адмирал Джей Джонсън (Admiral Jay Johnson) [14]. Публикуваната в сп. “Proceedings” през януари 1998 г. тяхна статия “Мрежово-центричната война – произход и бъдеще”, се превърна в своеобразен манифест на новата концепция, която е известна като мрежово-центрична война или платформо-центрична война.

Мрежово-центричните войни изискват качествени изменения в подготовката на войските, в организационно-щатните структури, в манталитета на военните лидери и на войнишкия състав, защото освен трите измерения на физическата среда, те включват и две нови измерения: информационно и когнитивно (ментално) [6,7,8,9].

Информационната сфера, във взаимодействието си с другите две сфери – сензорната и бойната, образуват т.н. “среда на войната”. Тя се характеризира с класическите представи за водене на бойни действия в ширина, дълбочина, височина, т.е. на сушата, в морето и във въздуха. В мрежово-центричната война пределите на информационната среда безгранично се разширяват. Към средата на войната освен физическата среда се добавят и когнитивната (рационално-менталната) сфера.

Когнитивната (рационално-ментална сфера) се образува от умовете на всички участници в конфликта. Нейната характеристика се изразява със сложен категориален апарат: представи, съзнание, разбиране, убеждение, ценности, вземане на решение. Когнитивната сфера включва много компоненти: лидерство, морално състояние, сплотеност, равнище на подготовка и боен опит, обществено мнение, транскултурални отношения, мисловни процеси и манталитет на командирите и началниците, начини за вземане на решение, интелект и ерудиция, др.
Характеризирайки когнитивната (рационално-менталната) сфера, създателите на Концепцията за мрежово-центричната война вицеадмирал Артур Себровски, професор Джон Гарстка и адмирал Джей Джонсън подчертават, че за разлика от физическата сфера, тя практически не се поддава на количествени оценки, от което произтича потребността за избиране на друг тип изследвания и подготовка на войските и силите. Затова поставяме акцент не върху естествено-научния подход, а върху херменевтичния подход, без ни най-малко да омаловажаваме всички други методики и подходи.

Във войните от шесто поколение традиционните форми на въоръженото противоборство (огън, удар, маньовър) се пренасят и като противоборство във информационно-интелектуалната и информационно-техническата сфера. Въздействието се насочва върху психиката на хората, а основни, първостепенни обекти за поразяване стават не само мрежата за връзка и информация, а съзнанието на личния състав. Главна тяхна цел става разрушаване на икономическия потенциал и националните ценности на противника.

II. ЗА ПОТРЕБНОСТТА ОТ НОВИ МИСЛОВНИ МОДЕЛИ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ОФИЦЕРСКИТЕ КАДРИ

Известно е, че стратегията на конвенционалните войни в голяма степен е разработена от Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц (1780-1831), на когото принадлежи определението за войната като обществено-политическо явление, продължение на политиката с насилствени средства. Стратегическото мислене за класическите войни описва войната с линейни и причинно-следствени термини.

В класическите конвенционални войни главните фактори са военни, политически, икономически, околната среда, технологичното развитие и социалния натиск. В съвременните неконвенционални войни и военни конфликти наред с тях влияят и редица други фактори като терористичните движения, глобалните корпорации и глобални комуникации, религията, идеологията (другото име на програмния човешки вирус – основно съвременно оръжие), робототехниката и аеронавтиката, постядрената екология, новите информационни и психологически технологии, нарастващите възможности за глобално движение, недържавните и неправителствените организации, дори частни армии. Всичко това им придава нелинеен и интерактивен характер, което изисква да се възприеме новата парадигма на хаоса [5].

В класическите армии военните командири полагат големи усилия, за да накарат армиите си да действат и взаимодействат в линеен, механистичен и последователен порядък. Те поддържат строго структуриран ред на осъществяване на военните операции, основан на йерархичния подход.

В съвременните войни самото сражение има нелинеен и ирегуларен характер, затова акцентът се поставя на нелинейното мислене и креативното поведение на военните лидери, които се основават на съчетаване на йерархичния с нейерархичния подход, а това води до потребността от нова парадигма за тяхната подготовка.

Основен елемент в съвременните войни е малката бойна единица, която може да действа независимо и самостоятелно, дори когато е откъсната от подкрепата на другите единици и от своето командване. В съвременните войни малката бойна единица е способна да решава дори стратегически задачи. Тъкмо поради тази причина авторите на изследването през последните 10 години насочиха своите усилия за разкриване на същността на малката бойна единица и мисийния тип военен лидер, съставиха солидна база данни от изследвания на психичния потенциал на малките бойни единици за участие в мисии извън граница, които отразиха в редица публикации самостоятелно и в съавторство [6, 7, 8, 9].

През октомври-ноември 2002 г. беше направена експертна оценка с участието на 70 експерти офицери, генерали и адмирали от Главните щабове на видовете въоръжени сили и

Военноучебните бази

за характера на съвременната война, трансформацията на армията, ролята на отделната личност и малките подразделения при изпълнение на мирновременни и бойни задачи.

Изследването се проведе с разрешението на Заместник-началника на ГЩ на БА по ресурсите – Писмо изх. № Л-5306/10.10.2002 г. на Началника на управление “Личен състав”-ГЩ. Резултатите са отразени в монографията “Възможности за приложение на психотерапевтични методи при подготовката на съвременната армия – проблеми и перспективи” [6].

В границите на изследването бяха включени новите доктринални документи в Българската армия и НАТО и произтичащите от тях нови изисквания към качествата на личността и малките подразделения.

Изследването обхвана само онези качества на личността и малките групи, формирането на които се обуславя от новите функции на въоръжените сили и доктриналните документи.

Изследването разкри новите изисквания към качествата на кадровите военнослужещи и малките подразделения, които се предявяват от съвременните предизвикателства към модерната армия:

1) Простор, широта, дълбочина, мащабност и критичност на мисленето.

2) Развито нагледно-действено и абстрактно-логическо мислене, способност за анализ и синтез, конкретизация, планиране.

3) Способност за моделиране и прогностичност:

4) Носител на висока култура, културно превъзходство на офицера.

5) Мотивация за военна служба, професионално да изпълняват своите задължения, да се самоусъвършенстват, да се стремят да правят военна кариера в най-добрия смисъл на тази дума.

6) Изобретателност, творчество, прозрение, озарение.

7) Бързина на мисленето и действието. Това качество е продиктувано характера на динамиката в съвременните войни и от включеното в доктриналните документи изискване да се изпреварва противника във вземането и реализацията на решения, да се постига и удържа над него информационно превъзходство.

8) Способност за предприемане на адекватни действия при остър недостиг на време, работа в наложен темп.

9) Способност за адекватни решения и действия в различна информационна среда:
информационен бум, информационен дефицит, информационен вакуум, противоречивост и непълнота на информацията.

10) Гъвкавост, адаптивност, устойчивост (физическа и психическа) и способност за импровизация.

11) Способност за трезва преценка на ситуациите и адекватна реакция на непредвидени и несиметрични заплахи. Способност за справяне с неясни и сложни казуси.

12) Новаторско мислене, чувство за изпреварване, превъзходство, вяра в своите сили, разумна инициативност.

13) Бързина на мисълта и действията, изграждане и развиване на чувство за изпреварване на противника в реализирането на политически и военни решения, достигане и удържане на информационно превъзходство.

14) Знания в областта на виртуалната реалност и виртуалната психология, способност да се съжителства в хармония с реалния и виртуалния свят едновременно чрез интеграция и симбиоза между човешкия и електронния интелект.

15) Многофункционалност и многостранност, които се свързват със способността на командирите да решават разнородни задачи, в разнородна и динамична среда.

16) Комуникативност.

17) Себеотрицание и жертвоготовност в пределно непредсказуеми и повратни условия, при наличие на риск и опасности за живота и здравето на човека.

18) Смелост, активност, дързост, решителност, енергичност, сърцатост, жизнена сила (физическа и духовна) и интелектуална способност за справяне в съвместните операции.

19) Дисциплинираност, изпълнителност, отговорност и способност за педагогическа и психологическа работа с подчинения личен състав.

20) Тренираност. Значението на тази способност нараства във връзка с изискванията за системни тренировки при подготовката на съвременните операции.

21) Способност за интеграция и синергия – командирите да умеят да осъществят координация с процесите на командване, планиране и изпълнение, чрез интеграционните системи.

Посоченото по-горе изследване показва една нова тенденция в съвременната армия: силно нараства ролята и значимостта на личността – както на редовите бойци, така и на командирите от всички степени.

Несиметричните заплахи и методи на воюване нанасят големи душевни травми и психически поражения върху населението и армията. Войната, както посочва Едуард Тик, наранява идентичността на душата [13], но наше изследване показа и друго – тя буди ирационални компоненти и засилва тяхното влияние върху възприятието на военнослужещите, особено когато те са поставени в условия на асиметрични заплахи. Асиметричността на характера на бойните действия затруднява рационалността, характерна за човешкото функциониране, и поставя военнослужещите в условия на затруднена адаптация при наличие на условия на трудна предсказуемост. Това от своя страна се отразява и върху личностното функциониране на военнослужещите и екипното функциониране на военните формирования.

На тази страна от проблематиката на модерните войни е посветено друго наше проучване, проведено през 2010 година, в което изследвахме процесите в рамките на военните екипи, участващи в мисии извън страната.

Според съвременната категоризация на процесите в рамките на екипите, структурирана от проф. Стив Козловски от Пенсилванския университет и проф. Даниел Илген от Мичигънския държавен университет (и двамата доктори по организационна психология), няма място за ирационални фактори в рамките на екипното функциониране. Категоризацията включва трикомпонентна структура от поведенчески, емоционални и когнитивни процеси, налични в „живота” на екипа при психометрични изследвания.

Тази съвременна теоретична рамка, която по някакъв начин предопределя причинно-следствена рационалност бе използвана и от нас за изследване на екипните процеси в рамките на военните формирования, участващи в мисии извън територията на страната.

Част от резултатите на това наше изследване вече са публикувани [9] и в него се разкриха менталните модели и взаимовръзката им със субективното усещане за успешност при участие в операции и мисии извън територията на страната. Другата част ще бъде представена пред VI Национален конгрес по психология под формата на съвместен доклад от А. Миткова, И. Пеев и Н. Найденов на тема “Измерване на екипните процеси в малките бойни единици при участие в мисии извън граница”, а пълните резултати предстои да бъдат публикувани от Анелия Миткова в дисертационния й труд „Психичен потенциал на малките бойни единици за участие в мисии извън граница”.

При трикратно изследване на динамика на екипните процеси на два контингента по време на мисии в Афганистан (с изследван личен състав съответно 125 и 226 военнослужещи), психометричните резултати разкриха наличието на фактор, характеризиращ ирационални процеси.

Цялостната методика бе планирана за изследване на екипните процеси в рамките на военните формирования, категоризирани като „Вяра в колегите”, „Вяра в командирите”, „Екипна потенция”, „Комуникация”, Кооперация”, „Координация”, „Ментални модели за изпълнение на задачите” и „Ментални модели за екипна работа”.

В очакване на трикомпонентна факторна структура, предопределена от теоретичния модел за изследователски цели на Козловски и Илген, експлораторното факторно решение разкри наличието на четвърти фактор, който съдържа в себе си негативните аспекти на ирационалното функциониране.

В рамките на този фактор (обясняващ 7,321% от общата вариация на инструментариума) се съдържат айтеми, въведени във въпросника с коректурна цел. Тези айтеми имат негативна формулировка и бяха създадени като част от различните субскали. Факторното решение разкри, че по-голямата част от негативно формулираните айтеми на инструментариума формират този на пръв поглед „разнороден” фактор. В него се съдържат айтеми, които предопределят страхове, отрицания и твърдения, свързани с съпротиви, които не могат да бъдат обяснени в рамките на модел на категоризация на екипните процеси.

Пример за такива айтеми са: „Не е хубаво да споделяш за трудностите си с колегите, защото може да бъде използвано срещу теб”, „Нужна е по-добра координация между членовете на екипа”, „Работим индивидуално и не е необходима взаимопомощ”, „Утвърдените процедури са напълно излишни при нашата работа”, „Във всеки екип ще се намери някой, който да те “предаде” и др. (общо 10 айтема).

Както виждаме тези айтеми изглеждат на пръв поглед изключително „различни”, принадлежащи на различни екипни процеси. При изследване на консистентността на този фактор, скалата се оказва с много висок стандартизиран Кронбах α коефициент – 0,871.

Това факторно решение се запазва и при разширен анализ на получените данни.

При последващо анализиране на данните на 1395 военнослужещи от над 40 военни формирования, резултатите на факторното решение се репликират с аналогично айтемно съдържание, обясняващ 6,668% от общата вариация на инструментариума.

Този фактор е наличен както по време на подготовката на контингентите, така и по време на мисията и при непосредственото им завръщане в България. Стойностите на скалата, предопределена от този фактор, показват динамика в зависимост от процесите на адаптация и реадаптация на военните екипи.

По-внимателното вглеждане в състава на фактора разкрива психичните изживявания, които по своята същност бележат състояния на по-дълбоки преживявания на реадаптацията към различни от рационалните очаквания за функциониране на военнослужещите.

Навлизането на войната в четвъртото и петото измерение – информацията и психиката (когнитивна, рационално-ментална област) изисква нови парадигми за подготовката на личния състав и подразделенията.

Някои от представените по-горе нови парадигми са свързани с концепцията за т.н.
консциентална война (лат. conscientia – съзнание), т.е. война, която поразява съзнанието на народа и армията, променя техните нагласи, морал, дух, поведение, информация, ценностна система (четвъртия и петия елемент).

Всички изказани по-горе съображения послужиха като основен мотив за разкриването на възможностите за използването на субект-субектния подход и приложението на психотерапевтичните методи в подготовката на съвременната армия, в т.ч. и тренингови форми на подготовка, като се прилага интердисциплинарен и транскултурален подход.

Подразделенията, частите, съединенията, командните пунктове, командирите и щабовете ще бъдат разсредоточени на големи площи, което ще увеличи незаетите пространства на бойното поле. За да печелят на бойното поле, бъдещите командири ще трябва да владеят изкуството за водене на военните действия и да умеят бързо да се приспособяват към промените във времето и пространството на новите бойни полета.

Това разширяване на бойното пространство при наличието на по-малък брой войници в него е нова тенденция във воденето на войната. Командирите ще се стремят да избягват линейните действия, близкия бой, непрекъснатия боен ред и продължителните оперативни паузи, което налага потребността от изграждането на друг тип военни лидери.

Министърът на отбраната генерал Аню Ангелов и Началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов изведоха тези нови изисквания към офицерските кадри като приоритетни задачи на военнообразователната система, която формира лидери за системата на сигурност и отбрана,
реализирайки модерно академично и военно образование в конкурентна среда [1, 10]:

– На армията са нужни командири от нов тип, притежаващи качества като висока инициативност, способности за прогнозиране на развитието на обстановката, вземане на своевременни обосновани решения и тяхното привеждане в изпълнение, управление на кризи;

– Насочване на подготовката на офицерите за пълноценно участие в многонационални операции и мисии и създаване на способности за вземане на решения и управление в многонационален формат;

– Изграждане на креативен капацитет у обучаемите чрез решително въвеждане на модерни методи на подготовка;

– Командирите да осигурят кариерното развитие на военнослужещи с доказани лидерски качества и опит от операции;

– Включване на професията „офицер” в Списъка на регулираните професии;

– Утвърждаване на лидерския модел на възпитание;

– Поставяне акцент върху самостоятелността на офицера, провеждане на дискусии, обосноваване на собствена позиция и вземане на решение;

– Офицерите да се изграждат като лидери, да развиват у себе си способности за критично мислене, да анализират, да откриват, да променят, да ръководят ефективно, да възпитават последователи.

Това изисква образованието в професионално направление „Военно дело” да се фокусира върху усвояването на система от знания, които формират военната култура на офицерите, като в същото време възпитават критичен подход на мислене и действие в реална сложна мирновременна и бойна среда.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съвременните войни се отличават с асиметричност, нелинейност, интерактивност, което изисква нови качества на офицерите. Възниква потребност от смяна на мисловните модели и методи, от разкриването и внедряването на по-продуктивни стратегически принципи, модернизиране на обучението и възпитанието на военните кадри.

.

Библиография:

1. Ангелов, А. Актуални проблеми и предизвикателства пред отбранителната политика на Република България! Министерство на отбраната. С., 2011.
2. http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php
3. http://www.mod.bg/bg/doc/minister/speeches/20110901_VA.pdf
4. Аркуила, Дж. Новите правила на войната. Списание ”Foreign Policy”. Издава “Economedia”. С., 2010, 26 май.
5. http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=906664
6. Дайър, Г. Войната. Смъртоносната игра на човечеството. Превод: Антоанета Антонова Дончева-Стаматова. Издателска къща „Кръгозор“. София, 2005.
7. Кревельд, М. Трансформация войны. Пер. с англ. яз. Издательство ИРИСЭН “Альпина Бизнес Букс”. М., 2005.
8. Ман, С. Теорията на хаоса и стратегическото мислене. Списание „Геополитика”. Издава “Българско геополитическо дружество”. С., 2010, 17 август.
9. http://geopolitica.eu/drugi-statii/933-teoriyata-na-haosa-i-strategicheskoto-mislene
10. Пеев, И. П. Възможности за приложение на психотерапевтични методи при подготовката на съвременната армия – проблеми и перспективи. Военно издателство. С., 2003.
11. Пеев, И. П. Военно лидерство. Психологически ракурс. Второ преработено и допълнено издание. Психологически ракурс. Военно издателство. С., 2007.
12. Пеев, И. П. Моделът на мрежово-центричната война и измененията в подготовката на войските и манталитета на военните лидери. – Second Scientific Conference with International Participation “Space, Ecology, Nanotechnology, Safety“.Varna, 2006, 4 – 16 June.
13. http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/W2.pdf
14. Пеев, И., А. Миткова. Ментални модели и взаимовръзката им със субективното усещане за успешност при участие в операции и мисии извън територията на страната. Научни трудове на ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров”. Том 29. Варна, 2009, стр. 126-130.
15. Симеонов, С. Подходи за изграждане на отбранителните способности в интерес на националната сигурност! Министерство на отбраната. С., 2011.
16. http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php
17. http://www.mod.bg/bg/doc/ministry/nachalnikOtbrana/20110901_Lekcia_VA_OtkrivaneUhebnaGodina.pdf
18. Слипченко, В.И. Войны шестого поколения. Оружие и военное искусство будущего. Издательство “Вече”. М., 2002.
19. Слипченко, В.И. Войны нового поколения: дистанционные и есконтактные. Издательство “ОЛМА – ПРЕСС”. М. 2004.
20. Тик, Е. Войната и душата. Издателство “Ах-Ба-Ка”. С., 2007.
21. Cebrowski, Arthur K., VADM, US Navy and Garstka, John J., „Network-Centric Warfare, Its Origin and Future,“ Proceedings, U.S. Naval Institute, Annapolis, MD. Jan, 1998, Janyary.
22. Copelend, N. Psychology And The Soldier. Kessinger Publishing, LLC. 2007.
23. Corn, T. World War IV As Fourth-Generation Warfare. Hoover Institution Stanford University. 2006, January 6.
24. http://www.hoover.org/publications/policy-review/article/6526
25. Counterinsurgency Field Manual (15.12.2006). No. 3-24 (FM 3-24), Marine Corps Warfighting Publication No. 3-33.5 (MCWP 3-33.5)
26. William S. Lind, COL Keith Nightengale, CPT John F. Schmitt, COL Joseph W. Sutton, and LTC Gary I. Wilson, “The Changing Face of War: Into the Fourth Generation, Marine Corps Gazette (October 1989), pp. 22-26. Published simultaneously in Military Review (October 1989), pp. 2-11.
27. William S. Lind. Understanding Fourth Generation War. Journal “Military Review”. September – October 2004, pp. 12-16.
http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/milreview/lind.pdf

.