.
Часът е седем сутринта… Двуетажният лондонски автобус тихо се плъзга с електрическия си двигател по мокрите, сънени улици.
Всички пътници са притихнали преди началото на новия ден, замислени за това как да оцелеят още един ден в лудницата на града… Две млади момчета се качват и сядат на задните седалки, и автобусът се понася на безшумните си криле.
– И ся, да знайеш, че тоз нутариус нией как си требе, ама и аз му рекъх да си знайе, ча знам… кво го чака, льелье майкоу…
Тежкият провинциален диалект гърми над главите на задрямалите пътници, те рязко отварят сънени очи и оглеждат с „респект“ чуждоземеца и неговата древна реч…
Да имаше и стена, да се запишем за поколенията, ама на, нищо и никакъв лондонски рейс…
.
Лондон, 26 октомври 2023 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.