.
Разказ от Мира Папо*
Реши Цурето да се жени. То тя по паспорт се казваше Цветанка, ама всички й викахме Цура. Годинките й за женене бяха попреминали, но като реши и го направи. Намери си един стар ерген, горе-долу на нейните години, та да са си лика-прилика, и се взеха. Направиха набързо бракосъчетанието в ритуалната зала и дойде ред на венчавката. В църква искаха да се венчаят, та Господ да ги благослови с дом и челяд, дето се вика. И един ден, Петровите заговезни тъкмо бяха свършили, Цурето се намъкна в църквата, свела скромно поглед надолу, закръсти се на всяка крачка, уж много набожна, и запристъпя към олтара. Спрях я в последния миг да не влезе.
– Къде, къде си тръгнала, ма? В олтара само отчето влиза, я се спри! – И я дръпнах за ръката да се върне обратно.
– Ох, крахтинке, отчето търся – смутено промълви Цурето.
– За какво ти е притрябвал отецът, а?
– За венчавка ми трябва, да ни венчае с Иван, както си му е редът.
Щом ставаше дума за венчавка, разбира се, веднага омекнах и широко се усмихнах:
– Добре, като е такава работата, сега ще го извикам по телефона. Ама, вие готови ли сте за днес или да ви запиша за утре?
– Готови сме, готови сме! Ей ги, всичките са отвън, пушат и затова не влязоха. И мъжът ми е тук, и кумовете, и сватовете. Бабите и дядовците и те са тук, нищо че са пред умиралка, но да ни уважат, дойдоха. Да ги извикам ли?
– Чакай сега. То не става толкова бързо. Нека първо да дойде отец Константин, после да извадим масата, да наредим отгоре евангелието и короните. Ами, вие питка, вино и бонбони носите ли си?
– Всичко сме взели. Нали ти казах, приготвили сме се. Викай отчето, че после сме на ресторант.
Веднага се разбързах. Обадих се на отеца, издърпах масата под големия купол и като я застлах с нова покривка, бързо наредих всичко отгоре. През това време цялата фамилия на Цурето се изсипа в храма. То не бяха кумове, сватове, чичовци, лели, стринки, баби и дядовци с внучетата… И вдигаха врява до небето.
Дойде най-накрая и отец Константин. Поздрави всички и влезе в олтара. Там свали расото, облече одеждите и се подаде на Северните врати, като повика младоженците. Той беше стриктен свещеник. Всичко караше по каноните и наредбите и нищо не пропускаше. Неговите литургии бяха най-дългите и най-хубавите в целия град. Но последната година изживя голяма мъка и нещо се повреди. Стана занесен, занесен, та не е за разправяне. И сега, като събра молитвено ръце, отец Константин благосклонно сведе поглед към младоженците. Изпитото, восъчножълто лице на отеца сякаш излъчваше мека светлина, страдалческите му очи се напълниха със сълзи и започна да задава въпроси:
– Първо венчило ли ви е и на двамата?
– Да, отче! – обадиха се в един глас Цурето и Иван.
– Добрее! Ами, християни ли сте, кръстени ли сте в светата православна вяра?
– Православни сме и двамата – обади се този път само Цурето.
Мъжът й реши да не се обажда – то тя по ги разбираше църковните работи.
– А кумовете кръстени ли са? Имат ли църковен брак? – продължи да пита отец Константин, без да погледне дори към кумовете.
– Еее, отец, не помниш ли, че преди петнайсет години ти ни венча? И децата ти ни кръсти – обади се кумата.
– Ясно, ясно, значи, хъм, да, какво исках да кажа? – отецът разтърка силно челото си. – А, да сетих се. Сега ще ви венчая. Хайде, подредете се. Първо младоженците, после кумовете зад тях, а гостите да запалят свещите.
Нахлузи епитрахила и започна венчавката. В храма настъпи тишина. Чуваше се само гласът на отеца:
– Венчава се божият раб Иван за божията рабиня Цветанка. Венчава се божият раб Иван за божията рабиня Цветанка…
Към края на венчавката, след като изпя „Исайя ликуй“, отец Константин се сети още нещо и се обърна към младоженците:
– Да се обичате много, чада мои, и да си прощавате грешките един другиму. И ти, младоженецо, да гледаш жена си, така както Авраам е гледал Сара, Яков – Рахил, Исаак – Ревека…
Младоженецът Иван се прозя широко и взе да се върти на едно място.
– Да гледаш жена си – продължаваше отец Константин. – Да гледаш жена си и да й даваш пари…
Младоженката го погледна радостно, а младоженецът изведнъж спря да се върти.
– …че да не вземе да избяга жена ти от тебе – редеше, като в несвяст, отчето. – Така е, синко, ще вземе да избяга от теб и чааак в Америка ще отиде.
Отец Константин се просълзи. Беше си спомнил за жена си, дето избяга в Щатите, хубостницата – повече пари плащали там и най-вече щото в долари ги давали. А свещеническата заплата била малка и нередовна, така му казала. Един ден тя подбрала детето и айдеее, на кораба. Отец Константин, ако не искал да стои сам, да зареже църквата и той да отивал в Америка, долари и за него щяло да има. Така му казала и си заминала. А отецът продължаваше да говори и да си ги реди, като прокоба:
– Така е, синко, ще избяга в Щатите и детето ти ще вземе, и… Ще останеш съвсем сам на света! Само търпение, невесто! – неочаквано отчето се обърна към младоженката. – Само търпение се иска! Ще вземе да умре някой и хоп, 50 лева за погребението, друг ще се разболее и тук 50 лева за маслосвета. А и владиката след някой месец ще се сети и ще даде заплата…
Цурето и мъжът й го гледаха като хипнотизирани, а в църквата настъпи раздвижване, като тук-там се чуваше и смях, заглушен в шепа.
– И ти, невесто, бъди вярна на мъжа си! Недей бяга по чужбини и чак в Щатите да ходиш, че и детето да вземеш със себе си. Не са хубави тия работи, ааа! Грехота и мъка голяма е мъжът да остане сам, като куче, немил-недраг. Да няма кой манджа да му сготви и да го опере и закърпи.
Отец Константин продължи да си нарежда… като оплаквачка, а Цурето и мъжът й взеха да се гледат накриво. Първа се обади Цурето:
– Иване, ако мислиш да не носиш пари вкъщи, кажи ми отсега, докато венчавката не е свършила!
– А ти, ако мислиш да ми бягаш и детето да ми вземеш, по-добре отецът още отсега да развали венчавката.
– Иване, много си прост! Разбира се, че ще взема детето със себе си. Няма да го оставя на стиснат баща, дето е некадърен пари да изкарва.
– Ще ми вземеш детето, ама като ти перна един зад врата! – младоженецът Иван вдигна ръка. – Много бързо ще разбереш кой е мъжът тука!
– Ти кой ще биеш, бе! – Цурето не му остана длъжна. – Знаеш ли, че ще те вкарам в затвора за домашно насилие?
– В затвора ли?!? – Иван изблещи страшно очи. – Аз да се мъча и да ви храня с детето, тя в затвора ще ме праща! Ай, взимай си копелето и се пръждосвай!
– Ако знаеш каква издръжка ще ти тръсне адвокатът ми, само почакай! За нови гащи няма да имаш пари!
Младоженецът Иван я изгледа страшно и взе да свива и разпуска юмруци, а Цурето побърза да се скрие зад гърба на отеца.
– Ех, колко сте долни вие, жените! – през зъби процеди Иван. – Хубаво ми казваха приятелите да не се женя, ама аз, проста глава, не ги послушах!
– Успокой се, синко – взе да нарежда отец Константин. – Успокой се, да не стане беля. Прав си, не ти трябва да се жениш. Това жените са разтурена работа, съсипват мъжа, а после на Дева Мария се правят.
На Цурето вече много й се насъбра. Показа се иззад гърба на отеца и страшно го изгледа, като заканително размаха ръка:
– Отче, не се месете в нашите работи! Вашето задължение е да ни венчаете, не да подкокоросвате мъжете да се развеждат!
– Да ви венчая, булка – отец Константин се разплака. – Но като бягате жените от мъжете си, за какво да ви венчавам? Няма ли пари един мъж и жените го не щат. Голям грях е това!
– Като е некадърник и не може да изкарва пари, за какво ми е, а? Развод искам! Иначе на владиката ще се оплача.
Като чу за развод, на младоженеца нещо му стана. Сви се целия, като заек пред ловец, чак ушите му клепнаха надолу и взе да мига бързо-бързо. После бръкна в джоба си, извади едно снопче банкноти, намачкани и овлажнени от потните му ръце, и жално каза:
– Недей така, ма Цуре! Имам пари, гледай! – И тикна под носа й една банкнота от двайсет лева. – Ето, иди си купи нещо… Чакай, малко са! Ето ти още петдесет лева… абе, всичките ги вземи и си купи, каквото искаш.
– Ох, Иване, така кажи. Аз пък си помислих, че си пройдоха и нехранимайко. Той отец Константин е виновен, такива приказки наприказва.
Иван вече усилено тикаше парите в ръцете й и с подсмърчане каза:
– Само не се развеждай с мене, умолявам те! И детето недей да взимаш!
– Иване, много те обичам!
– И аз, Цуре! Дай една целувка сега и отец Константин да довърши венчавката, че после и на ресторант ще ходим.
Церемонията се довърши при пълно мълчание в църквата. За пръв път присъствахме на такава странна венчавка.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Из сборника на Мира Папо „Отец Константин се бори с дявола“
(изд. „Библиотека България“, 2022).
.
