Войните: Метастази на геопсихология и геополитика

.

„Трагизмът на човешкия живот е не толкова
в конфликта на доброто и злото,
а в конфликта на ценности.“

Николай Бердяев, из „Йерархия на ценностите. Цели и средства”

.

Пролог

Тази статия е осъвременен вариант на „Геопсихология: фолклор и кризи“ (стр. 30–33) от книгата ми “Homo Janus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите”, публикувана през 2018 г. Читателите може да прочетат и „Къде сме ние в сблъсъка Израел –„Хамас“ от Тома Биков (в. „Филтър“, 18–24 октомври 2023 г.)

Като си спомням мисълта на Фройд: „Както в злото, така и в добротоq човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко „много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил? Оказва се, че злото е постоянно явление, на върха на което са войните – метастази на геопсихологията и геополитиката.

В Европа има два основни поведенчески модела – средиземноморски и западноевропейски. За италианци, испанци, гърци, българи, сърби родът, етносът, vox sanguinis (глас на кръвта) са в основата на живота им. Французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държавата и законите, които тя е създала. За руснаците „главното е страданието и състраданието”. Според някои, „САЩ не е страна, а силен военноикономически проект”.

На 14 май 1607 г. 104 англичани пристигат с кораб на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1 600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. Руската империя (1721–1917) води десетки войни, причиняващи хиляди жертви. След 1917 г. диктатурата на Сталин убива милиони руснаци в Съветския съюз и по негово нареждане – хиляди в комунистическа България. През 1857 г. англичаните избиват хиляди аборигени в Австралия. През 1885–1908 г. войската Force Publique на белгийския крал Леополд Втори убива най-брутално 10 милиона хора в Конго. Повече от 100 години след това белгийският крал Филип изпрати писмо до президента на Конго, в което изразява „дълбокото си съжаление“ за престъпленията, извършени по времето, когато страната е била белгийска колония. Каква ирония на историята: днес Брюксел е столица на Европейския съюз… През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Тракия. Държавата Израел е създадена на 14 май 1948 г. – на 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, че част от територията на Палестина трябва да бъде определена за еврейска държава. И 75-годишната война „зъб за зъб, око за око“ продължава.

Хората се нуждаят от реципрочна емпатия, алтруизъм и сътрудничество, а не от убийства и войни – бруталната триада „алчност, агресия, аномия (AAA)“ роди Homo vandalus recens (съвременният вандалстващ човек). И вандалокрация – тежка социална болест, осъществявана чрез идеологически доктрини, наричани с различни имена – комунизъм, фашизъм, колониализъм, неоколониализъм (soft colonialism, cultural colonialism), неолиберална демокрация. Вижте „Колонизатори създават държави, неоколонизатори – правителства“ (в. „Труд“, 17 ноември 2022 г.).

„Тогава“, на въпрос на журналист: “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” (78 дни през 1999 г.) Много малко български интелектуалци, обаче, биха реагирали по такъв начин – нито към президента Клинтън, нито заради съветските танкове в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито заради войната на САЩ във Виетнам (1955-1975), нито заради войните на СССР (1979-1989) и на САЩ (2001-2021) в Афганистан, нито заради друга подобна война. Може да се надпреварват да „хвърлят обувки“ само по Путин.

Дано най-после се случва това, което прогнозира архитект Христо Генчев – старши, един от най-мъдрите живи българи:

– Каква е формулата да останете съзидателен човек в тежко време? – журналистката запита арх. Генчев.

– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съсипват и разяждат обществото.

Звучи като Божия заповед. Която е чужда на съвременната геополитика, където цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Книгата „Might Is Right or the Survivial of the Fittest“ („Право на силата или оцеляване на най-приспособения“), публикувана през 1896 г. в Англия, описва една от най-аморалните политически и социални доктрини. Противоположно на „Might is right“ и на „зъб за зъб, око за око“, реципрочността (tit-for-tat) е много ефективна стратегия в теория на игрите – и на войната. От нея двете страни могат да спечелят (win-win strategy) – това е „взаимно печеливша стратегия“ – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си – така страните имат възможност да спрат да се въртят в „порочния кръг“ на страдания и убийства – на хора, господа политически ястреби! Вижте и „Урок за сащисани политици по време на геополитически бесове“ (Gramofona.com, 29.IX.2023).

Светът е задушен от бруталността на ААА. Затова, господа политици, в случай на война не въоръжавайте воюващите, пазете живота на мирните хора, на болните, заложниците и бежанците – украинци, руснаци, арменци, изгонени от Нагорни Карабах, милиони африканци, евреите в Израел и палестинците в ивицата Газа. Eдин хамелеонов интелектуалец, сега евродепутат, написа в един вестник, че няма „мирни“ палестници, защото никой от тях не протестирал срещу „Хамас“.

Да го пита човек: „Ти, „мирни“ българино, защо не протестира срещу Българската комунистическа партия?“.

Помнете “Las dos Espanas” (Двете Испании) на поета Антонио Мачадо – противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците се превърна в Гражданска война (1936–1939). Светът се счупи на две, на три…. пак настъпи „война на всички срещу всички“. Затова повече от актуално е да действате тук и сега (here and now), защото утре може да е късно, твърде късно. Защото не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа, в страни с политици с половин мозък и половин душа. Чуйте Ф. М. Достоевски: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората“. И, разбира се, нека, като молитва, да помним “Give peace a chance” – песента-призив за мир на Джон Ленън.

Епилог

През 1932 г. американският професор по физиология Уолтър Кенън публикува книгата си The Wisdom of the Body („Мъдростта на тялото“), в която описва концепцията за хомеостаза (гръцки, homeo – еднакво; stasis – състояние) – поддържане на стабилно състояние на биологичните организми. Въпреки че на света е имало и има много мъдри хора, не знам някой от тях да е написал The Wisdom of the Society („Мъдростта на обществото“).

Все пак, ето пример за мъдрост от един стapeц oт индиaнcкoтo плeмe чepoки, който paзкaзвa нa внукa cи кaквa бopбa ce вoди в чoвeкa.

– Синкo, във вceки oт нac живeят двa вълкa и тe ce бopят пoмeжду cи. Единият e зъл. Toй e завистта, лъжата, aлчнocттa, агресията, арогантността, eгoизмът. Дpугият e дoбъp. Toй e любoвтa, чecтнocттa, чoвeколюбието, дoбpoтaтa, справедливостта.

Bнукът пoмиcлил и пoпитaл:

– И кoй вълк пoбeждaвa?

– Toзи, кoгoтo xpaниш, cинкo – oтгoвopил cтapeцът.

Д-р Георги Чалдъков

.