.
„Аз търся споделеност в тези рими,
отсреща нечие сърце да разтуптя.
Надежда да запаля в очи незрими,
да видят истината с моята душа.“
(Елена Субашов, „Противоречие“)
.
.
На 1 октомври – Световния ден на музиката и поезията, в Чикаго се състоя премиера на стихосбирката на Елена Субашов „Зов за вяра“. Есенен ден, който прегърна лятото и пусна слънцето да топли на воля с усмивките си „ветровития“ град. Вероятно е имал причина. Приятна, вълнуваща среща, съкровени думи, поезия и откровения. Сред гостите бяха и членове на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, Салона за българска култура и духовност и Сдружение Български художници зад граница – Чикаго.
.
.
След представянето на авторката и стихосбирката от Добри Карабонев и Калина Томова, Елена сподели с присъстващите процеса на раждането на книгата и благотворната съвместна работа с художничката на корицата и илюстрациите в книгата Вили Пещерска и с издателство „Буквите“. А също и чувствата, които са я подтикнали да напише стихотворения на такава тематика и надеждата, че нейният зов ще бъде чут от някого в момент, имащ нужда точно от вяра. Малък букет от подбрани стихове – „Аз търся споделеност в тези рими…“ поднесоха двамата водещи, след което срещата протече в разговор с авторката. Такива събития оставят следа – светла и чиста, запомняща се. Заради онази хубава енергия, която докосва човека на други нива. Заради мислите, които стигат до дълбочина, където попиват. Събитието имаше и благотворителна цел – събраните средства от продажбата на книгата бяха дарени за лечението на наш сънародник.
.
.
В новата книга на Елена „Зов за вяра“, която по нейни думи е „едно малко бижу“ заради джобния й формат, тя ни отваря врати към душата си. Изповядвайки най-съкровените кътчета в нея. Защото вярата е нещо интимно, сакрално. И е много трудно да допуснеш външни хора там, където се събираш с Бога. Би трябвало да усетим привилегията на поканени. И да се вслушаме. Всеки в подходящ момент, на точното място, откъснат от суетата на всичко заобикалящо го. За да усетим следите на думите. Картините на посланията. Ръката на Този, за който Елена нашепва в душите ни. Всичко е много лично и се преживява индивидуално. Дали ще доловим зова на вярата е в усета, в желанието ни да го допуснем в същността си.
.
.
Поезията, особено в „Зов за вяра“, се чете в усамотение. Нека всеки сам избере кога и как да го направи. По неравния път на живота, най-вече по време на трудни и тежки преходи, имаме нужда точно от това – да ни бъде напомнено, че преодоляването на всички невъзможни неща се случва чрез вяра. Заслужава си да благодарим на Елена за нейния зов, с който пробужда и нашата вяра. Ако сме я приспали неволно. Или още по-страшното, ако не сме я открили… все още.
.
На добър път на стихосбирката и на авторката!
.
Текст и снимки:
Калина Томова
.
