.
Преди време видях една снимка, която предизвика шумен скандал в Близкия изток. На нея се бяха снимали мис Израел и мис Ирак, с надеждата, че тя ще донесе мир. Докато другите се кълняха и псуваха, аз пък си зададох въпроса: на никого ли не му прави впечатление, че са като сестри с различен грим?
И действително, нека Ви попитам – къде е роден Авраам, бащата на еврейския народ? В Ур на Калдея, Месопотамия, който се намира в днешен Ирак.
Израстнал съм в Махарде, родния град на баща ми в Сирия, най-големият изцяло християнски такъв.
Твърдият акцент, който имаме на арабски, показва, че сме от арамейски произход, градът е с арамейски корени като име и история.
А знаете ли как започват равините своята молитва за Пасха? „Арами овед ави“ – или, преведено от иврит – „Баща ми бе странстващ арамеец“.
Знаете ли, ако загледате всички останали градове около Махарде, те са мюсюлмански, но градовете имат арамейски и чужди имена. Тоест, тук хората са си сменяли постоянно религиите, заради политически и финансови причини – като данъчни облаги и работни позиции. Били са завладявани от различни империи и завоеватели. Трудно е да се каже какви са били праотците на населението. Евреи, после някои приели християнствотo, a после някои и исляма. Хората често правят стереотипи на арабите с тези от северна Африка и тези от Залива, които са доста по-тъмни от хората, населявали и които сега населяват Леванта.
И вижте какво се случва сега. И да кажеш на някого, че ако има истински наследници на палестинци и евреи, то твърде вероятно е да са братовчеди и да проливат абсурдно ненужно и безобразно тъжно кръвта си, ще се появят хора, които нямат близкоизточен произход, и ще крещят, че са различни народи и че едните са лоши, а другите добри. От просташка арогантност и профанщина.
Хората искат да обвиняват, да те сложат в групата на лошите и да се впишат в групата на добрите. Всяко търсене на диалог ги дразни, озлобява ги и ги подканя към необяснима агресия. И писането на такива теми е трудно. Всеки ден ми излизат снимки и клипове от Газа. Това е безумие, никой не може да ме убеди, че това е нормално. Ние сме уроди.
***
Историята на този конфликт е и алгоритъм, в който може да видите всички останали конфликти. История, в която никой не иска да дели, а иска всичко и иска да избие другия. История на порив за подчинение, желание за унижение, да представиш противника за изрод и да го избиеш.
На всеки 15 минути загива дете в Газа. Най-големите хуманитарни организации описват с една дума случващото се от десетилетия – апартейд. Заключват хора в затвор със стени, откъдето не можеш да излезеш – веднъж роден в Газа, почти винаги значи да не излезеш оттам. Какво очакваш да получиш като хора?
Вината на арабите винаги съм я посочвал и приемал. Лицемерието също. Вижте какво направиха арабски страни с Йемен. Вижте как си забиват ножове в гърбовете, а лидерите им са просто послушни страхливци. Радикализацията, изоставането в културно, технологично и всяко отношение.
Но също така, приятели, се вижда докъде може да деградират власти, които са всесилни, имат чувството за безнаказаност, знаят, че държат всички медии, и всичко им е позволено, и ще се размине. Това е безумие. И така, както съм критичен към едните, така и към другите.
Спорове и войни не се решават, когато крещиш истерично колко са големи изроди всички останали и трябва да се избият. Това е настоящият ни модел на мислене, пропил се навсякъде с братоубийствени войни в бивша Югославия, в Близкия изток, в Украйна, Корея.
Това се вижда дори на микрониво у нас – погледнете кметските избори. Пълна истерия. На никого не му пука какви са хората срещу тях, важна е опаковката. Каква опаковка си облякъл, а не съдържанието.
И сега познайте, пак ще ми пълнят пощата със заплахи и обиди. Никой не иска води диалог вече. Това е проблемът.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
