.
„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“ [Йоан, 1:5]
И Любознанието в мрака свети, и невежеството го не обзе.
Будният човек – да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което Будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia – педагогика). Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите педагози, „тези, които водят децата“ (гръцки, paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш, това което го има“ (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя“; в нашия контекст – „да будя“.
Будният човек – да следиш посоките на своя компас,
да застанеш очи в очи с Hic sunt leones (1),
да влезеш в terra incognita, да разчупиш парадигмите, status quo –
състоянието, в което са нещата,
да минеш поне веднъж на червено по улиците на Науката и Изкуството –
да откриеш своите зелени пътеки в Тях – да изкрещиш Eureka!,
да споделяш Знанията си с другите,
„да мислиш глобално и действаш локално“ (2),
„да живееш и оставиш другите да живеят“ (3),
да прилагаш „Равновесието на Наш“ (4) – едно от златните правила на човешките, държавните и корпоративните взаимодействия,
да кажеш όχι! (гръцки, не!) на „великите войнстващи сили“ (5).
Будният човек, сложил мозъка в ръцете си,
има куража да си служи със собствения разум (Sapere aude),
да е свободен, да чува „Гласа на кръвта си“ (Vox sanguinis),
да не е воден, той да води (Non ducor, duco) –
за благото на Семейството, Обществото и Родината си.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
1. Древните римляни са пишели на географските карти hic sunt leones (тук са лъвовете) на територията, в която е опасно да се навлиза. На картата на София може да бъде написано „тук са депутатите”, „тук са министрите”, „тук е президентът”.
2. „Think globally, act locally“ е лъчезарна мисъл на големия френско-американски учен проф. Рене Дюбо (1901-1982), изречена пред Асамблеята на ООН през 1972 г.
3. От английски „live and let live“ означава поведение на реципрочно уважение… „особено“ в кръчмата „Live and Let Live” в West Kensington в Лондон.
4. Нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономика. Дотогава в игрите са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. „Красивият ум“ на Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която всички ще спечелят максимално (win-win strategy). Напомня на „всяка сутрин водачът на боливийските инки казвал на своите хора: „Не крадете и не лъжете!”, а те му отговаряли: „И ти също!”
5. Сутринта на 28 октомври гърците излизат на улиците, скандирайки όχι! (Не!). От 1942 г. този ден се отбелязва като Ден „Охи“ и е национален празник на Гърция – още един урок по достойнство за нас, българите. Той напомня за отрицателния отговор на ултиматума, предявен на Гърция от Мусолини на 28 октомври 1940 г. В ултиматума се изисква Гърция да разреши на войските на Италия и Германия да влязат на нейна територия.
И пак настъпи Денят на Будителите – поредното подсещане за изграждане на индивидуалното и колективно Знание – критична маса от просветени хора, способни да избират просветени политици, които да работят за здравеопазването, образованието, науката, християнските ценности, за по-висок стандарт и качество на живот на българите. Мултиплицирано в нацията, това означава меритокрация – власт на знаещи-и-можещи хора.
Заспали ли сме, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението ни към Будителите – духовници, учители, поети, писатели, учени… В родната къща, детската градина, училището, университета човек се учи навсякъде от тях – възхитителна щафета на Любознанието и Любомъдрието.
Амин! Чалдък! (от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”. Знам го от баща ми: когато клиентите влизали в кръчмата, се обръщали към музикантите с „Чал бир хава” („Изкарайте една песен“) – тогава един от нашите деди отговарял: „Чалдък” („Имаш я, ще я изпеем“). „Хубава дума е „чалдък” – звучи ми като сбъднато обещание“, писа ми писателката Неда Андонова.
.
Д-р Георги Чалдъков
.
