In Memoriam Владимир Тупавичаров

След кратко боледуване почина д-р Владимир Тупавичаров. За това съобщи в социалните мрежи неговият близък приятел д-р Михаил Михов – информира Lexmedicanews.com.

Д-р Тупавичаров е починал вчера, на 29 ноември 2023 г. Той е роден във Видин на 11 ноември 1962 г. Завършил е Медицинска академия в София, където е живял и работил като лекар.

„Днес сутринта се разделихме с един много скъп за мен човек – мой приятел, съмишленик, състудент, съратник, и най-вече Човекът, който разсмиваше всички с необятното си чувство за хумор – Владимир Тупавичаров. Благодаря ти, че те имаше и че успях да прекарам толкова време с теб. Лек път към небесата.“ – е написал д-р Михов вчера.

„Наистина ще започна да вярвам, че Бог прибира първо любимците си. Благодаря ти за приятелството и онези разменени шеги, за онези моменти, когато сме си представяли, че ще живеем вечно тук. Благодаря ти и за онези петъци, които всички чакахме като врабчета на жицата! Лек път, скъпи ми приятелю!“ – е написала днес във ФБ Маргарита Русева.

„Гледам това виртуално пространство, гледам реакциите на хората тук, предизвикани от вестта за кончината на един обичан от всички нас човек – д-р Владимир Тупавичаров. И си давам за пореден път сметка, че това е важното – какво ще оставиш след себе си като спомен, като присъствие, а в случая и като светлик по пътя на следващите поколения. Да, докторът е точно това – светлик и жалон по нашия път. От такива хора имаме нужда, но те, уви, рядко се раждат. Затова ще живеем със спомена за него, ще тъжим, но и ще се смеем, а заедно с това и ще се замисляме. Добрата му душа, острото му перо и брилянтното чувство за хумор ще останат у нас, ще ни топлят и понякога ще си поплакваме, че вече го няма тук. Някога ще се срещнем там, докторе! Дано сме ти дали достатъчно от нашата почит и обич и да си разбрал приживе колко сме те ценили и обичали.
Не се сещам за кого от т.нар. ни политици бихме скърбили така искрено и дълбоко. А това е показателно…
Да е леко на душата ти и поклон!“ – пише д-р Цветеслава Гълъбова.

Владимир Тупавичаров имаше изразен талант да пише сатирични текстове. В памет на неговата личност и талант публикуваме един от тях – Отново е петък (16.06.2023) с Владимир Тупавичаров

Настъпи прекрасният и любим петък. Ден за уборка на мозъка и душевен панаир.

Минути за култура – убили са шефа на операта. Шегувам се, жив и здрав си е, Господ здраве да му дава, друга е новината и е от столицата на Латвия, Рига. Тамошният театър „Едуард Смилги“ ще бъде домакин на представление, в което актьорите ще бъдат голи, но това не е всичко – всички зрители също трябва да бъдат голи. Мотивацията: „Закупувайки билет, вие се съгласявате да гледате представлението голи; само голи зрители могат да участват в събитието. Всички участници в представлението също ще бъдат голи. Това гарантира интимността на преживяването!“

Наистина авангардно, но у нас такова нещо няма да се получи. Ще се яви някоя уфатна булка, пичовете ще вдигнат самолетите, дамите ще започнат да разглеждат авиопарка и пилотите, а пиесата ще замине на майната си.

Ами в антракта? Водиш дамата си да изпиете по коняк в барчето на театъра и си мандахерцаш зарзалите, а тя се чуди как да се гъне, та да е в по-добър ракурс.

Мани, бегай, по-добре да се придържаме към традициите!

Четох откъс от съвременен учебник по история. Разказват колко унизителен е бил ритуалът на манифестациите по време на соца. Пошашках се какви неща учат децата, после се успокоих – не учат. За да учиш, трябва да четеш, а цял випуск в Пловдив изкарали на матурата по БЕЛ двойки, както има викахме навремето – дузпи. Общо в страната 8 000, за тройките не ми се мисли. Ще седне некой да ти срича за манифестациите, а нема да си гледа амфетките и райския газ у чалготеката! По телевизията ще им обяснят що е митинг и протест, а на самия протест полицаите ще им обяснят колко боли като ходиш по такива места. Първо им изгладиха мозъците с комбинация от Болонската образователна система и тв формати за ергени и кулинария, а после ги полираха с рап и чалга. Само да са живи и здрави, всичко ще научат миличките, както и ние го научихме.
Вапцаров помните ли: „защото би ни безпощадно животът с тежките си лапи, направо по устата гладни…“

В Правителствена болница едно апартаментче от 500 квадрата го откриха наскоро, при последното почистване. И извикаха в един глас: „Я, апартамент!“. Питаха предишния шеф Любчо Спасов, той вика: „А, знам го, там пари на болницата не са харчени.“ И толкоз! Новият шеф нещо пелтечи, показва някакъв асансьор: „Аз – вика, – съм отскоро…“.

Сетих се вица за оня наркоман, дето се напушил и паднал от петия етаж. Събрала се тълпа: „Момче, как си, какво стана?“ А той се огледал и казал: „Не знам, бе – и аз сега идвам.“

Другарю директор, шефе, не 500 квадратни метра, а 5 квадратни сантиметра в болницата ти не трябва да има, за които не знаеш нищо. Иначе си събирай чеиза и заминавай да лекуваш, каквото там умееш, защото да управляваш не умееш. Някой му е плащал на това вода, ток, някой го е чистил. Знаеш и всички преди теб са знаели, ама прокуратурата сега има семейни проблеми. Нищо, то не е плет да изгние, някой ден ще се върнат към случая, ако не ви самоубият дотогава. А кой е ползвал тоя жилфонд? Там някъде в кадър се търкаляше шише от уиски, същото като онова до шкафчето с кюлчетата. Пил съм го, супер е, ама цената му е като за собственик на шкафче с кюлчета, а в мойто има само хапчета. Който и да е бил тоя глезльо, мълчи като партизанин, срам го е. За срам си е, такъв апартамент нямаше и бай Тошо. То сауна, то джакузи, то луксозно обзавеждане.
Нарочно я прекръстихте болницата да не е Правителствена, та да не направим връзка с оная епоха, да не помислим, че се връщаме към времената на застоя и култа към личността.
Не бойте се, мишки, за култ трябва личност! За застой трябва да е имало някакво движение, различно от свободното падане.

Някаква кръчма за изчанчена бира си турила табелка: „На привърженици на „Възраждане“ не сервираме“. Сетих се за гениалните Илф и Петров (да не се бъркат с Петров и Боширов), които написаха романа „Златния телец“, а от него е безсмъртният цитат: „Бира се отпуска само за членове на профсъюза“. Това е било през 1931 година, през 2023 имаме еволюция, вече не говорим за членове, а за привърженици. Те членовете ги обслужват безотказно и по пълна програма, само привържениците им дават ядове. А как ще ги разпознавате? По дрес кода – нашите са с раничка и тротинетка, а в ръката държат безкофеиново и обезмаслено лате макиато, каквото и да значи това.
Има предложение да накарат „Възраждане“ да носят отличителен белег на ревера, някакъв умник дори споменава жълта звезда.
Следващата крачка са факелните шествия и маршировката, а накрая идва Ванка с танка. Хем Ванка е набрал инерция, ще ни прегази като дизел – цинкова кофа.

В един ден почина Берлускони и уволниха Гешев. За Берлускони ми е мъчно, за Гешев не очаквах, мислех, че ще си избута мандата. По едно време си беше направил собствена полиция, па спецпрокуратура, па бронирани коли, па вила в резиденция „Бояна“ със специалния мултитемпературен шкаф за вино, па масрафи и изведнъж – лапай пръчката, животно злоядо! Поучително.
Замислих се дълбоко и тъкмо да отроня скъпа мъжка сълза, Каскета игра двойка спатия под масата: „Мене – вика, – ме махнаха, щото казах, че ще арестувам Путин. И атентат ми направиха, той оная пиратка си я брои за терористичен акт.“ Значи, тамън да хване Вовата и го ушиха. Като във вица: „Тамън да я опъна и тя ми затвори телефона.“ Чак в Европа отиде да разправя тия тъпотевини, сума пара похарчи.

Нека си угажда, да не сме луди да ги дадем тия пари за нещастниците в Берковица, дето ги заля пороят и асфалтът им стана на юфка. Съответната министърка баш тогава се случи в Швейцария, та малко се натъжи, пиеше шампансктото и хайверът с много печал в очите, сьомгата и омарите направо й присядаха. Една друга преди време беше на Мачу Пикчу (истинкия, не тоя дето ги пращаме на него), точно когато изтекоха данните на всички българи от НАП, и тя също не си прекъсна отпуската. Па права е, то каквото имало – станало, вие знаете ли къде е Мачу Пикчу? На Мачу Пикчу у царевичака е, а това е по-далече даже от мичка си пайчина.
Та го махнаха Гешката, само гранивият вкус в устата ни остана от него. Може ли да си толкова тъп! Сто години на тоя пост и не си е заделил нито едно компроматче, не е скътал нито едно висящо дело, като дойде голямата нужда, да си ги ползва тия хартишки.
Ндаа, оказа се, че макар и много рядко, и аз мога да сгреша. Звучи нескромно? Майната му, скромността е път към забравата.

Започна месец на прайдовете, но и там се разделиха на първа класа и обикновена паплач. Първата класа се държи в сянка и раздава акъл, обикновената паплач се кичи с перушина и се чекне на високи токчета. За добро или лошо, по нашите земи тия работи протичат доста вяло; мисля, че пикът отмина и има чувствителен спад. Никакви европейци не сме ние, едни прости колибари сме, та ако ще по три Харварда да завършим. Дето викат шопите: „От Пена можеш да избегаш, от гена никога.“

И жълти павета ни наредиха хората, ние ги разкъртихме и си ги наредихме като калдъръм.

Почна курортният сезон, слънце като из ведро, време само за водни ски. За мен не е проблем, в кръчмата не вали, но по нашия край придоби бедствен размер. Правителството се държи като временно изпълняващо длъжността, па и толкова си могат. Както казват по Врачанско: „Все се е Лалка женила, ама такъв чичко не е намирала.“ През ум не ми минава, че им пука за мен, надявам се поне да имат инстинкт за самосъхранение. Защото ситуацията се променя с часове.

Западният свят е в политическа и икономическа криза, а на източния фронт „Леопар“-дите и „Брейдли“-тата горят като факли. Даже руснаците си хванаха един „Леопард“ и сега германците се чудят кое е по-лошо – че ще им откраднат технологиите или че ще разберат, че нема кой знае какви технологии. Дъртият Сорос надуши нещо и се оттегли, остави дюкяна на наследника си. Дедо го погнаха с импийчмънт, оказа се че „Likely“, може би дори „Highly likely“ е затънал в корупция до клепарестите си уши, барабар с фамилията си. Тръмп го заплашват 400 години затвор, Урсула я раследват за ваксините, Шолц за корупция. На практика светът се управлява от бъдещи затворници.

Някои от тях ще се измъкнат, но после предстои да съди Той. Според обичая, покойниците ги обличат в костюми, та Страшният съд ще бъде едно доста тържествено събитие.
А дали ще има нужда от Страшен прокурор, щото на нас току-що ни се освободи един? Не е смешно, ама с тая една хемисфера, дето ми тропа в главата, толкова мога.

Сега предстои последният работен ден от седмицата. Така че по машините, а довечера по масите и наздраве!

.