.
Опит в приложението на психологическите тренинги за подготовката на висши командни кадри за водния транспорт
Към обявеното от ООН на 5 декември 2017 година Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021-2030)
Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
Резюме: В доклада е представен опитът в реализирането на авторски програми по психологически тренинги, разработени на основата на позитивния подход в психологията, при подготовката на висши командни кадри за водния транспорт, Военноморските сили и Българската армия. Популяризиран е методът на латералното мислене на Едуард де Боно „Шест мисловни шапки”, който професор Илия Пеев иновативно въведе в България и го адаптира в провеждането на психологическите тренинги.
Въведение
.
.
„Без нестандартното мислене и новите концепции,
движението напред е невъзможно.”
Едуард де Боно
„Книгите са мисловни кораби,
странстващи през вълните от време
и внимателно носят ценния си товар
от поколение на поколение.“
Френсис Бейкън
От древни времена е известно, че морският офицер е въплъщение и олицетворение на професионализъм, смелост, твърдост, непоколебимост, упоритост, устойчивост, издръжливост, високи интелектуални и морални качества! Главното за морския офицер е интелектът, умът и ерудицията!
През XXI се открои тенденция за непрекъснат ръст на влиянието и значението на висшите командни кадри за водния транспорт. Изкуственият интелект, безекипажното обслужване на модерните кораби на бъдещето (роботите на корабите вече не са самоза сервиране на коктейли на луксозните лайнери, условно морските роботи се подразделят на 4 големи класа –палубни, надводни, подводни и хибридни), изискванията към екологията, безопасността и сигурността на корабоплаването повишават ролята на морските офицери във водния транспорт.
На първо място става дума за подобряване мисленето на морските командни кадри и потребността да развият и придобият прекрасен разум, или както казва световно известният учен, малтийски лекар, британски психолог, писател, изобретател и консултант Едуард де Боно – Красив ум!
На морския офицер се налага да формира у себес и навиците на XXI век – креативност, комуникативност, критическо мислене, способности за командна интернационална работа в международни екипажи и брегови екипи, приемане на нестандартни решения и носене за тях пълна отговорност.
Висшите морски комадни кадри са длъжни да приемат няколко предизвикателства на съвременния свят: неопределеност и непредсказуемост, сложност на задачите в професионалната и ежедневната дейност, повишена лична отговорност за своите действия, адаптивност и гъвкавост – от една страна са нужни умения за безпрекословно изпълнение на стандартните алгоритми, заповеди и инструкции, а от друга страна са нужни умения да се обхващат проблемите в тяхната цялост и взаимосвързаност, способност да се приемат нестандартни алгоритми и да се внедряват иновативни подходи на море и на брега.
I. Опитът в приложението на психологическите тренинги за подготовката на висши командни кадри за водния транспорт е синтезиран в три мои монографии, психологически практикум, статии и доклади в български и чуждестранни източници и научни форуми.
Три монографии:
.
.
А) Илия Пеев. Психическа подготовка на личния състав на подводниците. Военно издателство. С., 1996, стр. 184. ISBN 954-509-162-2. (първа дисертация за научно-образователна степен”Доктор”)
.
Б) Илия Пеев. Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото. Военно издателство. С., 2002, стр. 236. ISBN 954-509-227-0.
.
В) Илия Пеев. Възможности за приложение на психотерапевтични методи в подготовката на съвременната армия – проблеми и перспективи. Военно издателство. С., 2006, стр. 235. ISBN 954-509-257-2. (докторска дисертация за научна степен „Доктор на на уките”)
Най-важната особеност на посочените три монографии се явява огромната изследователска и експериментална работа в процеса на подготовката на научните трудове.
Всичките проведени експерименти са живи, в реално време с конкретни хора в хода на тяхната трудова дейност на море, в учебно-тренировъчната дейност и на бойните полигони с практическа реализация на метода „case study” – интерактивен иновативен метод на конкретните ситуации.
1) Професор Илия Пеев, автор-подводничар, създава първата си дисертация, публикувана като самостоятелна монография „Психическа подготовка на личния състав на подводниците” направо в морето, в продължителните плавания и носенето на бойна служба, като плава с експериментална цел на всички български подводници, на борда на които провежда психологическите експерименти. С гордост мога да кажа, че на подводните лодки по време на плаванията съм правил такива експерименти и съм публикувал в монографията много диаграми, графици, таблици, схеми и препоръки, които на други подводници в света не са правени, включително и на атомни ракетни подводни лодки.
Като доказателство нека да разберем какво мисли по този въпрос командирът на френската ядрена подводница (АРПЛ) „Енфлексибл” (L’Inflexible (S 615), фр., Inflexible, англ. непреклонен), по време на 9 седмично подводно плаване без изплаване на повърхността, капитан I ранг Русле, наричан от екипажа „нашият паша”.
.
Френският лекар-подводничар д-р Робер Мерл в своята книга „Денят не съмва за нас”, издадена през 1986 година и преведена на български език през 1991 година, описва подробно това плаване:
„Често съм си мислил, започва пашата (командир на военен кораб, морски жаргон), че ако имахме възможностите и познанията да правим всекидневни анкети, щяхме да имаме, ако не статистика, то поне интересни диаграми; в кой момент от рейса духът на екипажа достига най-ниската си точка, след като знаем, че е най-висок първата седмица от плаването и естественно, последната седмица, преди завръщането в Брест.“
Пояснение № 1: Базата на атомните ракетни подводни лодки (АРПЛ) е в Ил Лонг, източно от Брест – атлантическо пристанище на полуостров Бретан. Големите подводници тръгват от Брест за 60-70-дневно плаване и пристигат пак в Брест, без да са се показали над водата. Описаното в книгата плаване е с продължителност 65 дни под водата без изплаване, с екипаж 130 души.
Така Бекер, макар и със закъснение, потвърждава правотата на капитан Алкие, който на масата твърдеше, че духът е в най-ниската си точка веднага след „купона“.
Но тогава не всички бяха на неговото мнение.
„Според мен – казва помощник-командирът капитан II ранг Пикар – духът пада рязко през шестата седмица. Тогава идва онова, което аз наричам „синдрома на шестата седмица“ (в романа е описано 9-седмично плаване на АРПЛ). Всичко се струпва тогава: изчерпването на физическите сили, самотата, продължителната липса на истинската светлина и движение, монотонността на вахтите, както и това, че сме още далеч от завръщането, за да можем да черпим от тази мисъл допълнителна енергия.“
Пояснение № 2: Това, което помощник-командирът на френската ядрена подводница L’Inflexible (S 615) капитан II ранг Пикар нарича „синдрома на шестата седмица“, на българските моряци е известно като идиома „Хвана го желязото”. Този синдром е запазена марка в изследванията на професор Илия Пеев.
„Дали е петата или шестата седмица, можем да спорим – казва командирът, – но именно тогава трябва да удвояваме бдителността, за да избегнем отпускането, отслабването на вниманието, незначителните спречквания и дребните сдърпвания, които биха могли да се разраснат до големи свади, ако не вземем мерки.“
.
https://m2.chitanka.info/cache/dl/Robert-Merle_-_Denjat_ne_symva_za_nas_-_3546-b.pdf
https://chitanka.info/text/20627-denjat-ne-symva-za-nas
https://chitanka.info/text/20627-denjat-ne-symva-za-nas/0
Робер Мерл. Денят не съмва за нас. Превод от френски език Мила Мусакова. Издателство „Христо Ботев”. С., 1991, стр. 230.
Robert Merle. Le jour ne se léve pas pour nous. Paris, Librairie Plon, 1986.
Д-р Робер Мерл посвещава книгата „Денят не съмва за нас” на френските подводни сили и по-специално на екипажите на „Фудроаян“ и „Енфлексибл“!
2) Методът „Позитивна психотерапия” сдържа в себе си философската мъдрост на Изтока и рационалността на Запада. През 1966 година професор д-р Носрат Песешкиан, д.м.н. (18.6.1933 – 27.4.2010) – немски невролог, психиатър и психотерапевт от ирански произход, създава метода „Позитивна психотерапия”. Този метод е много нужен днес на цялото човечество, за да оцелее.
Чувствам се щастлив, че имах шанса да се обучавам лично при проф. Носрат Песешкиан и неговия талантлив ученик, доцент д-р Арно Реммерс, д.м. През 1995 година завърших своята психотерапевтическа квалификация по „Позитивна психотерапия” и бях избран за доцент във Визбаденската академия по психотерапия – Wiesbaden Academy for Psychotherapy (WIAP).
След обучението си, в продължение на 20 години четях лекции по „Позитивна психотерапия” в няколко български университета, сред които ВСУ „Черноризец Храбър”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (Център Добрич) и провеждах психологически тренинги, ръководех дипломанти-магистри, които подготвиха и защитиха дипломни работи по „Позитивна психотерапия”.
В психологическите тренинги по „Позитивна психотерапия”, които счетавах с метода за латерално мислене на Едуард де Боно, участваха студенти, курсанти, преподаватели, учители, матроси, старшини, офицери от ВМС и Търговското корабоплаване. Това даде възможност да се разработи приложението на „Позитивната психотерапия” на море, на корабите, на мостика, в палубната и в машинната команда, т.е. позитивна психотерапия с морски дъх и морски аромат.
Глава пета на монографията „Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото” е озаглавена „Психологическо съдържание на екипното управление на корабния мостик: “Bridge Team Management” (Позитивна психотерапия с дъх на море)”!
Монографията „Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото” беше вдъхновена от моето участие във Втория световен конгрес по „Позитивна психотерапия” в Германия, Визбаден, през 2000 година.
Тогава се запознахме в Германия с проф. Владимир Юриевич Слабинский, с когото вече четвърт век работим заедно в областта на създадения от него метод „Позитивна динамическа психотерапия”. Нашата творческа дружба умножава своите сили на основата на съвместни научни проекти и е пример за плодотворна синергия между двама учени от две различни държави.
Държавниците и политиците в Република България следва да се вслушат в тези факти и вместо да враждуват и разпалват изкуствени конфликти, да вземат пример от позитивните психотерапевти за плодотворно междудържавно сътрудничество, дружба, взаимопомощ и просперитет.
3) Министерството на отбраната публикува като самостоятелна монография в своето издателство и втората дисертация на проф. Илия Пеев, т.нар. докторска дисертация, за присъждане на научната степен ”Доктор на науките”. Целта е да се запознаят с нейното съдржание офицерите и психолозите във всички армейски части и да внедряват в практиката препоръчаните психотерапевтични методи в подготовката на съвременната армия. И това има своите основания и аргументация.
За читателите ще бъде интересно да узнаят, че в научната работа проф. Илия Пеев притежаваше достатъчно смелост, компетентност и ентусиазъм, за да провежда уникални експерименти във воинските части на Българската армия и Военноморския флот и публично да обявява резултатите в статии, доклади и интервюта по радиото и телевизията. Но не само това.
Уверен в своите способности и знаейки огромната сила на позитивната психотерапия и метода на латералното мислене на Едуард де Боно, професор Илия Пеев реши да демонстрира високите резутати от психологическите тренинги пред висшия команден състав на армията, като проведе 4-часов психологически тренинг с курсанти-първокурсници, които до тази среща не се познават един-друг, а подборът на участниците е на случаен принцип.
Участваха 6 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и 12 курсанти от НВУ „Васил Левски”. Всичките 18 курсанти бяха организирани в 6 групи по 3 души и всяка група работеше със съответния цвят на шапката по метода на Едуард де Боно: бяла, черна, червена, жълта, зелена и синя.
Тренингът се състоя в Националния военен университет „Васил Левски” в гр. Велико Търново на 12 юни 2002 година, в Актовата залана на университета.
За да се демонстрира нагледно психотерапевтическата роля на тренинга, в началото и в края на занятието, на всички курсанти беше предложено да решат теста на Чарлз Доналд Спилбергер – Charles Donald Spielberger (28.3.1927 – 11.6.2013) за изследване на Ситуативната тревожност – Методиката „Скала на ситуативната тревожност” (СТ) на Чарлз Спирбергер (1970).
Както се очакваше от ръководителя на занятието, тренингът намали ситуативната тревожност на курсантите – средната ситуативна тревожност в началото на занятието беше 40.56 единици, а вкрая на занятието 32.39 единици (максимално възможната нормативна стойност на ситуативната тревожност по скалата на теста е 80 единици).
Психологическият тренинг по метода на Едуард де Боно се проведе по темата „Адаптацията на курсантите във висшето военно училище” – най-актуалната и значима тема за курсантите-първокуснци.
За да наблюдават и оценят психологическия тренинг, в Актовата зала присъстваха старши офицери от Министерството на отбраната, Генералния щаб, Командванията на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, висшите военни училища и академии, много психолози и граждански лица от състава на армията, флота и военно-образователната система.
Това беше невероятно преживяване! Психологическият тренинг премина блестящо, наблюдаващите официални лица дадоха отлична оценка на този иновативен метод, изпълнен по най-добрия начин от курсантите, които чувстваха законна гордост от успешното представяне! Някои от изказванията бяха толкова силни, че продължаваме да ги помним и да си спомняме за тях с вълнение след четвърт век!
Полковник Димитър Злидолски, началник на отдел „Бойна подготовка” в Командването на Сухопътни войски, който добре познава утвърдената армейска практика показните занятия да се тренират много дни преди да бъдат представени пред старшите началници, първо попита курсантите: „Колко дни сте тренирали това занятие, което ни показахте сега?“.
Курсантите почти хорово отговориха и обясниха, че са пристигнали вчера късно следобед на 11 юни 2002 г., сега провеждат занятието без да се познават дори.
Тогава полковник Димитър Злидолски каза: „Нисък поклон на всички вас! Този метод на подготовка на курсантите и командния състав в армията и флота, психологическият тренинг по метода на Едуард де Боно „Шест мисловни шапки”, трябва да се внедрява в цялата армия и всички висши военни училища и академии в България.“
Тази най-висока оценка на тренинга е особено значима за нас, защото тя е оценка не на високопоставен кабинетен началник, а оценка на боен командир от строя, чиято военна служба е преминала в 9-та бронетанкова бригада в София (Горна Баня) и като командир на славната Първа пехотна софийска дивизия в Сливница (1999-2001).
На 1 ноември 2023 г., в Деня на народните будители, аз лично взех разрешение от полковник от запаса Димитър Злидолски официално да цитирам публично неговите думи и да приветствам от негово име всички участници в международния симпозиум на 5 ноември 2023 г. в Москва „Позитивната динамическа психотерапия: 20 години развитие на метода”.
Този психологически експеримент на 12 юни 2002 година, който вече влезе в историята на Позитивната динамическа психотерапия, беше част от моята докторска две години по-късно дисертация и подробно е описан в монографията „Възможности за приложение на психотерапевтични методи в подготовката на съвременната армия – проблеми и перспективи”, като са приложени плана на занятието, решаваните тестове и пр.
Две години по-късно, по време на защитата на дисертацията, която продължи 6 часа, поради големия интерес на членовете на Специализирания научен съвет по военни науки при Висшата атестационна комисия, рецензентите и гостите, бяха представени положителни отзиви от академически експерти, военни научни институции и институти от България, Германия, Русия, Украйна. Става дума за публична защита пред повече от 30 учени. СНС по Военните науки при ВАК тогава се състоеше от 25 членове до 2008 г. и от 21 членове след това! За сравнение: по т.н. „Игнатовски закон”, Закон за развитието на академичния състав (ЗРАС) от 2011 г., известен в научните среди като „люпилня на професори”, защитата на дисертационен труд и присъждането на научни степени и звания става без Специализирани научни съвети, само пред членовете на научното жури, 5-7 души, сред които и рецензентите, отдадени в заповед на ректора. Въпреки протестите на научната общност в България, този закон все още не е отменен, защото е твърде удобен за много хора, за които високите научни критерии се оказват недостижими. Ние обичаме да се сравняваме с Румъния – такъв закон в Румъния също имаше, но бързо бе отменен и заменен с друг. В нормалните държави такъв „Игнатовски закон” няма, защото е несъвместим с високите изисквания на съвременната наука!
4) Психологически практикум: Психологическият тренинг във водния транспорт.
.
Илия Пеев, Мая Рогашка. Психологическият тренинг във водния транспорт. Психологически практикум. Издателство „Стено”. Варна, 2012, стр. 224. ISBN 978-954-449-631-9.
Това издание е в съавторство с д-р Мая Рогашка, която през 2014 година под моето научно ръководство защити дисертация за научно-образователната степен ”Доктор”. Тема на дисертацията: Възможности за приложение на психологическия тренинг и влиянието му върху изграждане на лидерски качества на морските кадри за Военноморските сили и Търговското корабоплаване.
Съвременните университети изпитват постоянна потребност не само от обновяване на учебните планове и програми, но и от модернизиране на методиката на преподаване, като прилагат активни методи и форми на работа, които мотивират и активират творческите търсения на преподавателите и студентите.
Психологическият тренинг се оказа не само действен метод за психологична работа в група, но и ефективен метод за преподаване в университетите. Защо? Защото психологическият тренинг дава възможност за приложение на всички интерактивни и комуникативни методи, чрез които най-пълноценно се проявява субект-субектният подход, в резултат на което обучаемите се изграждат не като потребители на знания, а като генератори на знания, като сътворци и равноправни съучастници в учебно-възпитателния процес. През последните години успешно се прилагат интерактивни методи и психологически тренинги не само в областта на висшето образование, но смело се правят внедрителски стъпки в средното и началното училищно образование.
Психологическият тренинг развива неизползваните възможности на човешкия ум и е солидна платформа за десугестивното обучение и стимулиращата комуникативна педагогика, развити в трудовете по сугестопедия и резервопедия на проф. д-р Георги Лозанов д.м., които през XXI век са в период на нов Ренесанс у нас и в чужбина. Мотивите за издаването на психологическия практикум са свързани с потребностите на ръководни кадри за водния транспорт и Военноморските сили във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Варна, където пред последните 20 години се придоби значителен опит в използването на психологически тренинги, интерактивни форми и психотерапевтични методи на подготовка на курсантите, студентите, старшините, офицерите и корабните екипажи от всички управленски нива.
С успех психологическият практикум „Психологическият тренинг във водния транспорт“ може да се използва от психолозите и педагозите във всички училища и университети. В квалификационните курсове, където се обучават специалисти със значителен житейски и професионален опит психологическият практикум ще се окаже действен помощник на ръководителите. Чрез психологическия практикум управленските кадри от всички йерархически нива също могат да намерят активни форми за мобилизацията на човешките ресурси на компаниите и корпорациите.
Съдържание
Предисловие
Въведение
I. Същност на тренинговите форми на подготовка
II. Съдържание, класификация и характеристика на психологическите тренинги за подготовката на управленски кадри
III. Тренингови програми
IV. Метафорите в модерното тренингово обучение и психотерапията
Заключение
Приложения
Стихове за морето
Странички за развлечение
Литература
II. Методът на латералното мислене на Едуард де Боно „Шест мисловни шапки” – иновация в практиката на психологическите тренинги в България като авторско ноу-хау (know how).
.
Едуард де Боно (19 май 1933 – 9 юни 2021) – забележителен малтийски учен, лекар, британски психолог, писател, изобретател и консултант, известен експерт по креативност, създател на латералното мислене, основател на Световната академия за ново мислене в Малта – The World Academy of New Thinking (WANT), Malta (The Edward de Bono Institute for Creative Thinking and Innovation, 1992). (edwarddebono.com & debonogroup.com)
Едуард де Боно. Шест шапки за мислене. 1985. (Edward De Bono. Six Thinking Hats. 1985).
През 1985 година Едуард де Боно написва книгата „Шест шапки за мислене”, която се счита за една от най-значимите негови работи, тъй като в нея читателите се запознават с ефективните способи за групово обсъждане и индивидуално мислене. Методът на шестте мислещи шапки провокира хората да мислят извън утвърдените си мисловни схеми, възприемайки шест отделни гледни точки. Всяка гледна точка се символизира от шапка с определен цвят. В книгата също достатъчно силно са разработени идеите за „паралелното мислене” и „критическото ислене”.
Легендата за възникване на метода „Шест шапки за мислене” е свързана с „Притча за стария шапкар” (Наследството на стария Майстор). Методът „Шест шапки за мислене” е ролева игра, приказкотерапия, психологически тренинг, „мозъчна атака” (мозъчен щурм). Шапката с определен цвят означава отделен метод на мислене – условно поставяйки съответната шапка на главата си, човек включва дадения мисловен процес, съответстващ на избрания цвят.
Това е нужно за съставяне на цялостно мнение за обсъждания проблем, защото обикновено ние най-често мислим за проблема логически и рационално, което не винаги способства за пълнотата на картината и нейната цялостност.
.
Шест шапки за мислене (Six Thinking Hats):
1) Бяла „шапка за мислене” (информация и факти) – Вие акцентирате своето внимание на тези дани, които Ви са известни.
Въпроси:
– Какво аз знам за дадената ситуация?
– Каква информация ми е известна, какви цифри и данни знам?
– Има ли статистика, която може да бъде полезна по дадения въпрос?
– Каква информация е необходимо да науча още, за да получа пълна представа за проблема или интересуващия ни въпрос?
2) Червена „шапка за мислене” (емоции и чувства). Емоциите и чувствата играят важна роля в познавателния процес – те могат да ускорят познавателната дейност, могат да затруднят познавателния процес, могат дори да направят познанието невъзможно.
С помощта на червената мисловна шапка е важен навикът да осъзнаваме своите емоции, защото именно познаването на вътрешния свят на чувствата е ключ към дадения тип мислене!
Емоциите и чувства са като призма, през която се пречупва съответната ситуация. Могат да ни дадат енергия, могат да намалят енергията ни, но могат и да ни блокират. Затова е важно да изясним какви чувства и емоции изпитваме към дадения проблем и обсъждан въпрос, да се обърнем към своята интуция и емоционална интелигентност.
Въпроси:
– Какво аз преживявам по този повод?
– Какви догадки имам?
– Какви усещания, отношения и емоции възникват у мене!
– Как аз разбирам чувствата на другите хора в контекста на дадения въпрос и създалата се ситуация?
– Какви предчувствия имам?
3) Черната „шапка за мислене” (критическо съждение) следва да постави акцента върху безопасността и сигурността, върху възможните отрицателни страни в създадената ситуация и възможните рискове. С помощта на „черната мисловна шапка” е нужно да помислим за негативните последствия на едно или друго решение, да заострим своето внимание и наблюдателност.
Въпроси:
– Какво може да тръгне не както трябва?
– Какви трудности и проблеми могат да възникнат?
– От какво аз се боя или опасявам?
– Какви възможни негативни последствия могат да възникнат?
– Защо не си струва да се въвличам и забърквам в тази работа?
– Какви „подводни камъни” и „удари под кръста” могат да се появят?
4) Жълта „шапка за мислене” (оптимистичност), ярката слънчева светлина открива простор за позитивно мислене, полза, изгода, прагматизъм. Оптимистичният подход позволява на човека да види всички предимства на дадената ситуация и да оцени по достойнство положителните страни. Мисленето със жълтата шапка помага по-уверено да се движим напред, дори когато в началото всичко ни се струва мрачно и твърде сложно. При мислене със жълтата шапка огромна роля играе Позитивната Динамическа Психотерапия.
Въпроси:
– Какви са положителните страни на ситуацията?
– Какви преимущества и достойнства могат да се откроят?
– Какви са възможните благоприятни перспективи?
– Защо трябва да се заемем точно с това?
5) Зелената „шапка за мислене” (креативноост) представлява творческо мислене, креативност, евристичност, иновативност. Със зелената мисловна шапка се разработват различни креативни решения на проблемите, даваме воля на своята фантазия и въображение, стараем се да мислим максимално свободно. Сега е дошло времето да генерираме всевъзможни идеи, без да ги подлагаме на критика. Използвайки зелената „шапка за мислене”, за добрите идеи правим ”мозъчна атака, мозъчен щурм”, стараем се да измисляме повече идеи и възможни начини за реализиране на желаното.
Въпроси:
Какви алтернативни варианти мога да предложа?
Какви нови идеи се появяват по този въпрос?
Поради какви причини тези идеи не са се реализирали до сега?
Какви стереотипи по този въпрос можем да разрушим, за да разширим своите рамки на мислене?
Какво нетрадиционно или провокационно решение мога аз да предложа?
6) Синята „шапка за мислене” (управление, решение) – управление на всички процеси и правене на изводи. При групова работа и психологически тренинги, синята „шапка за мислене” обикновено носят организаторите, лидерите, ръководителите, отговорниците, инициаторите, председателите, началниците, супервизорите.
Синята „шапка за мислене” обикновено се използва в края на работата, след като сме използвали останалите шапки, но понякога възниква необходимост да се върнем отново към мислене с даден цвят шапка, респективно към даден тип мислене.
Например, ако се окаже, че интересните идеи не са още достатъчни, можем да се върнем към зелената „шапка за мислене”, т.е. творческото мислене.
Когато пък се изисква да разработим още алтернативни планове и решения при особени случаи и непредвидени обстоятелства, тогава се налага да активираме критическото мислене с „черната шапка за мислене”.
Същността на синята „шапка за мислене” се заключава в оценка на резултатите от извършената до сега работа с другите мисловни шапки. При работа със синята „шапка за мислене” трябва да определим по какъв начин ще реализираме решението по разглеждания въпрос.
Въпроси:
Какви обобщения и изводи мога да направя?
Какъв стил на мислене трябва да задействам в по-голяма степен, за да се разреши ефективно дадената ситуация?
Като правя изводите, какво трябва да направя именно сега?
Какъв ще бъде планът за действие и каква ще бъде последователността за неговото изпълнение?
Нека хвърлим един бегъл поглед назад във времето и да проследим как се е създавала концецпията за латералното мислене на Едуард де Боно, неговите „шест мисловни шапки”:
Едуард де Боно през 1967 г. публикува своята първа книга „Използване на нестандартно мислене”, която се счита за една от неговите най-добри работи, тъй като в нея той предлага концепцията „нестандартно (латерално) мислене”. През 1968 г. де Боно представя книгата „Раждането на новата идея”, а така също публикацията със заглавие „Петдневен курс по мислене”.
През 1969 г. е публикувана книгата на Едуард де Боно „Принцип на действие на ума”, в която става дума за устойчивостта на прототипа на мисленето. Пояснение: В когнитивната психология прототипът (гр. първообраз) е абстрактен образ, структурата на човешкото знание и памет включва в себе си прототипи. Хората са свикнали да мислят с прототипи (първообрази ). Нашите прототипи се менят при прехода от една култура в друга, но вътре в рамките на дадена култура те остават неизменни.
Малко по-късно излиза още една книга на Едуард де Боно „Нестандартното мислене: Стъпка по стъпка”.
През 80-те години на XX век Едуард де Боно написва книгите „Атлас на управленското мислене”, „Курс на де Боно по мислене”, „Тактика: Изкуство и наука на успеха”, а така също известната книга „Шест шапки за мислене” (1985).
В книгата „Шест шапки за мислене” (1985) става дума за шапки с различни цветове, които изобразяват процеса на мислене в мозъка на човека. В много държави и на първо място във Великобритания, тази книга става моден хит веднага след излизането от печат. По книгата на Едуард де Боно „Курс на Боно по мислене” е съставен телевизионен сериал, който е показван по BBC.
Основателно наричат Едуард де Боно „Баща на мисленето за мисленето”! Той е написал около 80 книги, преведени на 37 езика. Неговите методи се изучават в хиляди училища по света, а в много държави курсовете му по латерално мислене „Шест мисловни шапки” са задължителни.
Международният астрономически съюз е кръстил планета в чест на доктор Едуард де Боно в знак на признание на неговия прнос в развитието на човечеството. В негова чест е наречен астероид 2541 Edebono (1973 DE), открит от чешкия астроном д-р Любош Кохоутек – Asteroid 2541 Edebono, discovered by Luboš Kohouteck, is named after Dr de Bono (universeguide.com & spacereference.org).
Заключение, изводи и предложения:
Главен извод: Настъпва времето на великите прозрения и великите откровения – скъпоценно време за мислителите!
На нашия симпозиум на 5 ноември 2023 г. ние отбелязваме 20-та годишнина от създаването на метода Позитивна динамическа психотерапия от проф. д-р Владимир Юрьевич Слабинский, д.н.н.
През 2023 г. се ознаменува 160-та годишнина на автора на учението за ноосферата, великия обществен деец и мислител, проф. Владимир Иванович Вернадский (12.03.1863 – 6.01.1945), а буквално преди дни научният свят отбеляза 100 години от изнасянето на лекциии в Сорбоната от професор Владимир Иванович Вернадский от 1922 г. до 1923 г.
По-късно Вернадский в своята работа „Научната мисъл като планетарно явление” отбеляза, че планетата преживява „ново състояние на биосферата, към което ние не забелязвайки това, се приближаваме”. Вернадски прави следния извод: Човек стана геологическа сила в биосферата, формирайки ноосфера!
Вече 100 години светът живее под знака на постулатите на Вернадский: Науката притежава колосална обединяваща сила, и това е залог за светлото бъдеще на сферата на разума, на ноосферата на Земята.
Красивият ум на Едуард де Боно свързва всички тези събития заедно чрез латералното мислене и ние, представителите на Позитивтата днамическа психотерапия се явяваме неразделна част от тази Наука с колосална обединяваща сила! Това е нашата гордост?!
Интересът към концепцията на Владимир Вернадский за ноосферата, към концепцията за латералното мислене на Едуард де Боно и концепцията на Владимир Слабинский за Позитивната динамическа психотерапия значително нараства през последните 15-20 години, което е обусловено от това, че в края на XX век и първото 20-летие на XXI век съвременната цивилизация попадна в безизходно положение и се сблъска с катастрофални екологически, енергийни, суровинни, военно-политически, демографски, духовни и нравствени проблеми. На този етап няма никаква увереност и гаранции, че човечеството ще се справи с тези кризи и ще оцелее.
Концепцията за ноосферата на Вернадский, макар и много схематично, се опитва да набележи пътища за хармонично развитие и „мирно съвместно съществуване” на човешката циивлизация с нейните непрекъснато растящи потребности и биосферата, без която човечеството не може да просъществува дори само за един ден!
Считаме, че нашият симпозиум от 5 ноември 2023 г. ще внесе своя значителен дял именно в този мирен позитивен път на човешката цивилизация и ще открои широки перспективи за развитието на метода на Позитивната Динамическа Психотерапия, свързани с развитието на научната мисъл като планетарно явление!
.
Литература:
1. Правительство Российской федерации.
https://docs.cntd.ru/document/573594490?ysclid=lo4c2d4bbu194832801
Распоряжение от 6 февраля 2021 года N 255-р
[О Концепции подготовки кадров для транспортного комплекса до 2035 года]
2. Сферы ноосферы
https://www.ng.ru/nauka/2023-10-24/13_8860_noosphere.html
(24.10.2023 18:00:01)
По мнению Владимира Вернадского, разум не может быть конечной, максимальной формой проявления жизни. Владислав Георгиевич Дмитриев
3. Владимир Вернадский. Научная мысль как планетное явление. 1927.
Электронный Архив В. И. Вернадского
http://vernadsky.lib.ru/e-texts/archive/thought.html
Научная мысль как планетное явление
4. В. И. Вернадский. Научная мысль как планетное явление. Издательство «Наука». М., 1991, 271 с. ISBN 5-02-003505-Х.
https://vk.com/doc4605748_437344628
5. Автореферат
http://old-www.naval-acad.bg/Bg/konkursi-proceduri/arhiv-014-d/Rogaschka/avtoreferat_rogashka.pdf
Мая Рогашка. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”, стр. 57, Варна, 2014.
Научен ръководител: проф. д.пс.н. Илия Петров Пеев
6. Тренингът като организационна форма на обучение.
http://conference-pf.shu.bg/files/2020/dokladi/a-velichkova.pdf
Д-р Александрина Г. Величкова, директор на ОУ „Капитан Петко войвода”, гр. Варна
7. Юбилейна конференция „30 години ДППБ”
https://dppb.org/bg/%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-30-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%bf%d0%bf%d0%b1/
На 7 и 8 октомври 2023 г. красивият град Варна беше домакин на едно вдъхновяващо събитие – Юбилейна конференция на Дружеството по позитивна психотерапия в България, под надслов „30 години ДППБ – Плодове на времето“.
8. NanoNewsNet.ru, Журнал «НБИКС-Наука.Технологии»
http://nbiks-nt.ru/vypuski/
https://www.nanonewsnet.ru/files/nbics-magazin/nbics-magazin-210412-13.pdf
Позитивная динамическая психотерапия как научная система холистических взглядов о планетарном здоровье человечества и о новом мировозрение и мироустройстве XXI века
9) Онлайн-платформа по обучению soft skills
https://4brain.ru/blog/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%88%D0%BB%D1%8F%D0%BF-%D0%BC%D1%8B%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/?ysclid=lod2puyu9a828321035
Сергей Крутько. Метод «Шесть шляп мышления» Эдварда де Боно.
Кореспонденция:
Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
E-mail: [email protected]
.