Готви се създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Р България

.

На 15 ноември 2023 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Обсъждане на предложения от страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина по отношение на законодателната уредба, засягаща българите извън Република България; 2. Разни“.

На заседанието присъстват представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Агенцията по заетостта, кабинета на вицепрезидента.

От изнесеното на това заседание става ясно, че се готвят два законопроекта, за изменение съответно в Закона за българите, живеещи извън Република България, и в Закона за българското гражданство. Сред предвижданите изменения в Закона за българите, живеещи извън Р България, е създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Р България. Който който да съществува паралелно с предвидения в Закона за българите, живеещи извън Република България, Национален съвет на българите извън Република България.

В тази връзка ще си позволим да припомним, че преди повече от 9 години, през м. юли 2014 г., бе приета от Министерски съвет Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (вж. тук: National_Strategy_for_Bulgarian_Citizens_and_Historical_Bulgarian_communities_worldwide). И едно от най-важните неща в тази стратегия бе институционалното представителство на българите в чужбина – на национално и местно ниво, чрез съответно Национален съвет на българите извън Р България и Консултативни обществени съвети към българските дипломатически представителства по света. Като представителите на българите в чужбина в тези два вида съвети да бъдат избрани от самите българи в чужбина. И само представителите на различни български институции в Националния съвет, според тази стратегия, да бъдат определени от българската държава.

.

.

Минаха години, изтече много вода, смениха се различни правителства, министри, състави на парламента, но това институционално представителство на българите в чужбина, по една или друга причина, така и не се случи. И сега, в края на 2023 г., се разбира, че се готви законопроект, чрез който да се създаде Съвет за координация на политиките за българите извън Р България, в който да влизат представители на различни министерства и институции. Идея, която само по себе си не е лоша – да има координация между различните министерства относно политиките за българите извън страната. Но в този Съвет за координация няма да има представители и още по-малко изборни, легитимни представители на българската диаспора по света. И институционалното представителство на българите в чужбина ще продължи да бъде нещо, предвидено само на хартия, за което не се е намерила никога политическа воля и възможност то да бъде осъществено.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ЗАСЕДАНИЕТО НА 15 НОЕМВРИ

РАЙНА МАНДЖУКОВА, ИАБЧ:

„В анализа подробно съм изследвала четирите основни закона – Закона за българите, живеещи извън Република България, извън границите на България, Закона за българското гражданство, Закона за чужденците в Република България и Закона за висшето образование. Знаете, че даваме възможност за обучение в български ВУЗ-ове на лица от български произход, живеещи в чужбина, и Закона за трудовата мобилност и трудова миграция в частта за достъп до пазара на труда. Няма в момента да чета определенията в различните закони, но повярвайте, те не дават еднозначно понятие за кого точно са предназначени тези облекчения, така да се каже, как точно да дефинираме тези лица. До 2000 г., когато първи от тези предимства започнаха да се възползват лица с български произход от Украйна и Молдова, тоест от бившия Съветски съюз, където в документите на възходящия пишеше „българин“, също така лица от Западните покрайнини, където също имаше такова определение – „българин“, беше лесно. Но с времето започнаха да идват хора от общности, където по дефиниция в техните документи няма изписана националността на възходящия. И тогава тази дейност беше възложена на Агенцията за българите в чужбина. И досега Агенцията за българите в чужбина изпълнява тази задача – да определя българския произход на лицата. „Българският произход“ в момента го казвам условно, в кавички, защото това е терминът, с който работи Агенцията за българите в чужбина. Но, първо, в различните документи, с които ние работим от чужбина, това понятие е различно. В някои пише „по народност българин“, в някои пише просто „българин“. Така че ние с това, или както например в документи от Албания пише „принадлежи към българското малцинство“. Това са различни понятия и ние трябва да работим с тях…

Така че първият проблем е липсата на ясно дефинирано понятие „що е то българин в чужбина“, „що е то българин по произход, български произход“, „що е то българска народност“, „що е то българин“. И второ, на базата на какви документи се установява наличието на този български произход или народност. И трето, в различните институции по различен начин се доказва принадлежността на това лице към съответните категории. Министерството на правосъдието само си разглежда документите и само преценява. Министерството на вътрешните работи, дирекция „Миграция“ и съответно консулските служби, когато се отнася до издаване на виза Д, разполагат с наши удостоверения, ако лицето в акта за раждане пише, че един от възходящите е българин, тогава директно подава. Ако този българин се намира някъде по веригата баба, дядо и така нататък, тогава се изисква удостоверение от нас. Министерството на образованието дори не изисква удостоверение от нас, а просто изисква един чек, когато започне приемането на документи. Министерството на труда и социалната политика, по-точно Агенция по заетостта и Главна дирекция „Трудова миграция“, слава Богу, с тях се разбрахме, че когато има такива лица, те се обръщат към нас и ние на базата на вече установения произход за целите на ЗЧРБ, потвърждаваме или не потвърждаваме наличието на такъв. И то това сме го направили на базата на една среща и на базата на договорка. В смисъл договаряне, не както звучи договорка, като нещо нелегално. Защото иначе в техния Правилник пише, че те трябва да разглеждат всички тези документи, доказващи българския произход, за което те нямат нито капацитет, нито подготвени специалисти. Така че това нещо съм го изложила като анализ. Направих го по молба на вицепремиера и министър на външните работи, госпожа Габриел. Имахме среща с нея, аз й споделих накратко тези опасения. Тя ме помоли да го формулирам, да го опиша просто като тема за един предстоящ разговор, който се надявам, че ще има.“

ЕЛЕНА НАЙДЕНОВА, парламентарен секретар на външния министър Мария Габриел:

„Благодаря много за дадената дума и за възможността да представим на Вас два законопроекта, по които активно работим с колегите в Министерството на външните работи. Става въпрос за изменение в Закона за българите, живеещи извън Република България, както и в Закона за българското гражданство. Ще бъда максимално кратка, като преди това бих искала само да кажа, че Ви ги представям и ги нямате като документи, поради факта че те са изготвени и предстои в следващите дни да бъдат качени за обществено обсъждане. Искрено се надяваме да успеят да минат през Министерския съвет до края на настоящата година, за да могат да влязат и в Народното събрание вече за обсъждане от народните представители в началото на следващата година. Заложени са по принцип в законодателната програма до края на годината…
В Закона за българите, живеещи извън Република България, се предвижда необходимостта от координиране на дейностите на държавните органи по отношение на политиките спрямо българите в чужбина. За тази цел се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. Това ще бъде един Съвет, който ще съществува паралелно с предвидения в Закона за българите, живеещи извън Република България, Национален съвет за българите, живеещ извън Република България. Националният съвет, който е по глава Четвърта от настоящия Закон, който знаете, практически, макар да е залегнал в него, практически не съществува. Така или иначе той остава. Целта на този, който предлагаме с въпросния законопроект, е той да има координиращи функции. Да решава въпроси от координационен характер, които да улеснят достъпа до качествени административни услуги на българите извън България; да дава насоки и препоръчва действия за реинтеграция; да подпомага и насърчава разпространението на българския език и култура сред българските общности зад граница; да синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и да формулира цели и задачи. В него се предвижда да участват всички заинтересовани министерства, като той ще бъде Съвет към Министерския съвет. Идеята е там да има на нови експерти хора, които да подпомагат темите, практически казуси, които да бъдат предоставени за разглеждане, и после да може по някакъв начин този съвет да улесни координацията между всички заинтересовани министерства, които участват в целия този процес. Създаването на този съвет е залегнал в управленската програма на правителството и искрено се надяваме той да заработи по-рано, защото, както беше, замислен има цел наистина да координира и да подпомогне. Не изброих министерствата – те са много, в Съвета се предвижда да участват, той ще бъде консултативен орган към Министерския съвет. Състои се от председател и членове. Като сред представителите ще има Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на труда и социалните политики, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на електронното управление, разбира се, Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Целта на този съвет е конституирането му да е предпоставка за разрешаване, както казах, на въпроси от координационен характер, свързани с всички тези по-горе изброени от мен задачи по прилагане на политиките на българите извън Република България.
Вторият законопроект, който е за българското гражданство. Там има няколко основни изменения, които прилагаме. Сред по-интересните от тях е създаване на разпоредба относно невъзможността за освобождаване от българско гражданство от лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо, или юридическо лице, които задължения са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
Целта на предлаганата разпоредба е да не се използва процедурата за освобождаване от българско гражданство, като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и за събиране на дължими на държавата от физически и юридически лица задължения.
Съществен момент, който предлагаме в този законопроект е създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и националните интереси чрез реч на омраза или при извършване на действия от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Тук аргументацията мисля, че е повече от излишна. Предвижда се със Законопроекта да се преустанови съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден с изменение на Закона за българското гражданство през 2001 г., като помощен орган към Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени, до момента се осъществяват и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход, и тук съответно това е сформирано с Изпълнителната агенция. Те участваха в работната ни група в рамките на Министерството на външните работи за тези изменения, при изготвянето им.“

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА, чрен на Комисията:

„На 19 септември 2023 г. в Комисията постъпи писмо от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ във връзка със Закона за българското гражданско и предложение за промени в него. По тази тема на 10 октомври 2023 г. Комисията от страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина постъпил анализ и предложение по отношение на това. В този анализ всъщност това беше основният предмет на заседанието. На 9 октомври 2023 г. в Комисията постъпи писмо от Районния съвет – Тараклия, чрез господин Паслар във връзка с гласувани средства при приемане на Закона за държавния бюджет на Република България, където в точка седем са предвидени финансови средства за изграждане на нова спортна зала на гимназията в град Тараклия и за Проект „Довършване на хранителния блок“ Теоретичния лицей в Твърдица, район Тараклия.“ И после има писмо в което се отбелязва, че Районния съвет са подготвили в срок всички необходими документи за предоставяне на целева държавна субсидия. Но повече от три месеца проекта не се движи поради забавяне на превода на средствата в рамките на двата проекта и администрацията на района търпи неустойки, заради липсва на средства, които да бъдат преведени към фирмите строители.“

АСЕН ПЕТРОВ, Министерство на образованието и науката:

„Нашето министерство подкрепя финансово обучението на органите зад граница с два инструмента. Единият Национална програма „Роден език и култура зад граница“. Тази година Програмата се финансира с малко над 2 млн. и 100 хил. лв., от които за неделни училища, подкрепяни от нас, отиват малко над милион и 700 хил. лв. като практиката е, че тази сума не е изчислена по заявките на нашите бенефициенти, а просто по възможностите на бюджета. Ние я разпределяме вече след като веднъж я имаме утвърдена. Реално нуждите по Програмата са значително по-големи. Вторият инструмент това е Постановление № 90 на Министерския съвет за не финансиране на учебна година, която създава известни програми с държавния бюджет, който е на календарна година. За учебната 2022 – 2023 г. средствата, които са предоставени са малко над 13 млн. 720 хил. лв. А по индикативните разчети за 2023 – 2024 г. са 14 мил. 220 хил. лв. Тоест с най-малко по 1 милион повече. Това е, при условие че ние изчисляваме субсидията на база на критерии, които са от няколко години. Това, което имаме като информация от нашите бенефициенти е, че в Европа, а пък и не само там инфлацията също е значителна, особено те имат проблеми със средствата за наем на помещения, които последните две години са поне средно с 20% завишени. Учебната 2024 – 2025 г., която влиза и във финансовата 2024 г., ние ще знаем броя на неделните училища, обаче към февруари 2024 г. Там очакваме поне с още половин милион при най-скромни разчети да са ни необходими, за да може да покрием елементарно нашите бенефициенти.“

ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Министерство на правосъдието:

„Има необходимост от допълнителна кадрова обезпеченост и съответно финансово обезпечаване на този кадрови потенциал. На този етап не мога да кажа във Финансовия отдел, какви средства са предвидени. На този етап все още няма от политическото ръководство на Министерството разрешение на въпроса по отношение на отпускане на допълнителни щатни бройки за дирекция „Българско гражданство“. Колежката може да допълни, какви конкретни проекти би трябвало да бъдат обезпечени. Ние ще имаме среща с цялата дирекция на 30 ноември и 1 декември във връзка с едно обучение. Ще се възползвам от случая да благодаря на колегите, защото тази година над 100 протокола – не знам, предполагам Ви говори нещо това като бройки – ще бъдат разгледани от Съвета по гражданството. Тоест моята амбиция и това, което поставих пред колегите от дирекцията, е да опитаме с настоящия капацитет, финансов и човешки да намалим значително броя на висящите преписки. Мисля, че вървим в правилната посока. Естествено, че имаме допълнителна нужда, ако такава възможност и такива финансови ресурси бъдат предоставени на Министерството.“

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ, член на Комисията:

„Този въпрос е от години така. Трудно е да кажа колко точно години, но със сигурност е поне минимум от седем-осем години натрупването и забавянето. Ако само това е бил проблемът в тези 10 бройки, звучи безкрайно несериозно за държава като България, колкото и да е в момента пропаднала тя. Ако това е само действително проблемът. И не е смешно, защото сме пропаднали до немай-къде, говорим си затова, че десет човека на нас ни пречат, за да направим така, че да удовлетворим молбите на хора, които чакат години наред. Това не е смешно, това е трагично, не виждам нищо смешно. Та, въпросът ми е – какво ще се случи, ако тези десет бройки не бъдат удовлетворени? Хората, казвате, че са натоварени примерно, няма как да знам дали е така, доверявам Ви се.  Безкрайно несериозно е, обаче, да го говорим отново, защото аз съм сигурен, че пак следващата година ще си повтаряме отново и отново едни и същи неща. Тук се въртим в някакъв омагьосан кръг. Това е безумие, което правим, говорим си едни и същи неща, едни и същи доклади се четат, смятам, че на една част от тях просто им сменят само датите. Няма воля за решаването на този проблем ли? Тук в крайна сметка не коментираме някакъв огромен, тежък, генерален проблем, говорим за една административна работа, която трябва да се свърши, не говорим за творчество. Тежък труд наистина, административен, но административен и от тази гледна точка не мога да приема това в момента.“

.

.

Следва пълният текст на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 15 ноември 2023 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на предложения от страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина по отношение на законодателната уредба, засягаща българите извън Република България.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17:00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Цветан Енчев.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости на Комисията! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната.
Предполагам, че всички от колегите имат предварително обявения дневен ред, който бих искал да изчета.
1. Обсъждане на предложения от страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина по отношение на законодателната уредба, засягаща българите извън Република България.
2. Разни.
Други предложения по дневния ред имаме ли, колеги?
Тогава подлагам на гласуване така предложения дневен ред за днес.
За – 7, против – 0, въздържали се – 0
Приема се дневният ред.
Бих искал да обявя кои наши гости присъстват днес на заседанието и да помоля госпожа Цонева да изчете имената им. Благодаря за което, госпожо Цонева.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добър ден на всички от мен.
Списъкът са гостите от заседанието на Комисията: от Министерството на външните работи – Елена Найденова, парламентарен секретар в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България, Гергана Димитрова – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения“, Станислав Станоев – държавен експерт в дирекция „Консулски отношения“, Георги Воденски – директор на дирекция „Консулски отношения“; от Министерството на вътрешните работи: Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, Владислава Радонова – началник сектор в дирекция „Миграция“, Людмила Кръстанова – началник сектор в дирекция „Миграция“; от Министерството на образованието и науката: Борис Шейнин – началник на отдел „Училищна мрежа в страната“ и дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Асен Петров – държавен експерт в отдел „Образование на българите зад граница“ в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Чавдар Здравчев – парламентарен секретар на Министерството; от Министерството на правосъдието: Георги Николов – заместник-министър, Боряна Златинова – държавен експерт в дирекция „Българско гражданство“; от Министерството на труда и социалната политика: Атанас Колчаков – държавен експерт в отдел „Активна политика на пазара на труда“ в дирекция „Политика за пазара на труда“, Лиляна Георгиева – началник на отдел „Трудова миграция“ в дирекция „Мониторинг на дейностите по заетостта и трудовата миграция“ в Агенцията по заетостта, Силвия Вутова – директор на дирекция „Трудова мобилност“; от Изпълнителната агенция за българите в чужбина: госпожа Райна Манджукова – изпълнителен директор, и Валери Радулов – директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“; от кабинета на вицепрезидента: Милена Димитрова – главен експерт на кабинета на вицепрезидента.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря много, госпожо Цонева, за любезната помощ и подкрепа.
Уважаеми народни представители, ако искате, първо да дадем думата на госпожа Манджукова да ни запознае с предложенията, след което да направим нашата дискусия.
Имате думата, госпожо Манджукова.
Само ще помоля сбито, разбира се. Благодаря Ви.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Разбира се, че ще е сбито, тъй като този документ впоследствие, ако някой проявява интерес, ще мога да го изпратя.
Преди обаче да започна, искам да използвам случая да Ви поканя всички утре в 13,00 часа, който има възможност, в „Марк сити център“ – едно прекрасно място, където ще връчим за 11-и път годишната награда на Агенцията за българите в чужбина – „Българка на годината“, на името на света Злата Мъгленска.
Така че, който има желание и възможност да поздрави поредната наша сънародничка с принос за работа за България, добре дошли сте.
Това са част от нещата, които прави Агенцията за българите в чужбина – и културна дейност, и образователна дейност – всичко, което е свързано с нашата комуникация с българските общности по света. В този смисъл ние сме нещо като свързващо звено, или както каза неотдавна на среща с българските оперни състави съветникът в кабинета на госпожа Габриел – господин Гергов: „Вие сте мостът. Вие си имате агенцията, чрез която можете да достигнете до всички държавни институции.
Една от дейностите обаче, които излизат малко от тази рамка, тоест те не са насочени навън, а напротив, са насочени навътре, това е дейността по удостоверяването на българския произход.
В българското законодателство предимствата на лицата от български произход в част от законите са били заложени поначало още от преди 1989 г. В други отскоро са въведени, като например в Закона за чужденците в Република България, където има известни облекчения за лица, които се установят на трудовия пазар, да могат да получат виза Д по-лесно, тоест да могат да се установят без наличието на виза Д или примерно достъпът до пазара на труда. Това са нови придобивки, така да се каже, за нашите сънародници в чужбина.
Именно поради тази причина, защото тези предимства са включвани в законодателството по различно време и съответно, съвсем нормално е, са правени от ресорните министерства с цялото добро отношение и желание да се направи добро за тези наши сънародници, обаче точно поради тази причина – че всеки го е правил поотделно, към момента са се натрупали доста разминавания, десинхронизация в различните законодателни актове. Този асинхрон или това разминаване започва с определението що е то българин в чужбина, защото преди да му дадем някакви права и предимства, трябва да разберем кой е той, на кого ги даваме.
Няма да чета сега, в анализа подробно съм изследвала четирите основни закона – Закона за българите, живеещи извън Република България, извън границите на България, Закона за българското гражданство, Закона за чужденците в Република България и Закона за висшето образование. Знаете, че даваме възможност за обучение в български ВУЗ-ове на лица от български произход, живеещи в чужбина, и Закона за трудовата мобилност и трудова миграция в частта за достъп до пазара на труда.
Няма в момента да чета определенията в различните закони, но повярвайте, те не дават еднозначно понятие за кого точно са предназначени тези облекчения, така да се каже, как точно да дефинираме тези лица. До 2000 г., когато първи от тези предимства започнаха да се възползват лица с български произход от Украйна и Молдова, тоест от бившия Съветски съюз, където в документите на възходящия пишеше „българин“, също така лица от Западните покрайнини, където също имаше такова определение – „българин“, беше лесно. Но с времето започнаха да идват хора от общности, където по дефиниция в техните документи няма изписана националността на възходящия. И тогава тази дейност беше възложена на Агенцията за българите в чужбина. И досега Агенцията за българите в чужбина изпълнява тази задача – да определя българския произход на лицата. „Българският произход“ в момента го казвам условно, в кавички, защото това е терминът, с който работи Агенцията за българите в чужбина. Но, първо, в различните документи, с които ние работим от чужбина, това понятие е различно. В някои пише „по народност българин“, в някои пише просто „българин“. Така че ние с това, или както например в документи от Албания пише „принадлежи към българското малцинство“. Това са различни понятия и ние трябва да работим с тях.
Всички знаете, убедена съм, че всички знаете какво се случи с Агенцията преди няколко години и част от проблема беше именно в това, че Агенцията за българите в чужбина работи с понятия, които тя сама си е измислила. Казвам го в прав текст.
Защото в повечето закони, за които говорим, съществува текст, че удостоверение, издавано от Агенцията за българите в чужбина. Но няма закон, в който да е определено на базата на какво Агенцията за българите в чужбина издава тези удостоверения. Това е единствено в нашия правилник. И ние този правилник, казвам ние, макар че през цялото време начело на тази агенция са били различни хора, този правилник го е променял всеки председател едва ли не.
От друга страна, разбира се, че до голяма степен това е въпрос на национална сигурност. Ако Министерството на правосъдието от 2021 г. само определя българин ли е този човек, който кандидатства по този член за българско гражданство или не, то за всички останали случаи и за постоянно пребиваване, и продължително, и за издаване на виза Д, и за достъп до висшето образование, защото преди документите на кандидат-студентите да бъдат разгледани, те първо попадат в Агенцията. И Агенцията казва „обект ли е това лице на 103-то Постановление или не“. Ние сме първата преграда, ние сме първият, не знам, първият пост, така да се каже. И ние сме принудени да издаваме удостоверения на базата на нашия правилник. Този правилник естествено е съобразен със Закона за чужденците в Република България, където в крайна сметка пише, че ако един от възходящите е българин, му издаваме. Обаче, защото е българин. Пак се връщам на темата – различни документи. Работим със само от една Русия, имаме пет или шест вида документи, в които, документи за самоличност, не паспорт, от типа на акт за раждане, акт за брак, за такъв тип документи. Видове, различни видове, различни формуляри. Ние нямаме представа тези формуляри дали действително съществуват или някой ги е нарисувал на фото шоп. Нямаме.
Освен това в тези страни, всъщност във всички страни, с които работим – от бившия Съветски съюз, Сърбия, Албания, Косово, Македония, за Република Северна Македония, знаете, че през последните години многократно са се променяли нещата и съответно излизат нови образци на документи.
Така че първият проблем е липсата на ясно дефинирано понятие „що е то българин в чужбина“, „що е то българин по произход, български произход“, „що е то българска народност“, „що е то българин“. И второ, на базата на какви документи се установява наличието на този български произход или народност. И трето, в различните институции по различен начин се доказва принадлежността на това лице към съответните категории. Министерството на правосъдието само си разглежда документите и само преценява. Министерството на вътрешните работи, дирекция „Миграция“ и съответно консулските служби, когато се отнася до издаване на виза Д, разполагат с наши удостоверения, ако лицето в акта за раждане пише, че един от възходящите е българин, тогава директно подава. Ако този българин се намира някъде по веригата баба, дядо и така нататък, тогава се изисква удостоверение от нас. Министерството на образованието дори не изисква удостоверение от нас, а просто изисква един чек, когато започне приемането на документи. Министерството на труда и социалната политика, по-точно Агенция по заетостта и Главна дирекция „Трудова миграция“, слава богу, с тях се разбрахме, че когато има такива лица, те се обръщат към нас и ние на базата на вече установения произход за целите на ЗЧРБ, потвърждаваме или не потвърждаваме наличието на такъв. И то това сме го направили на базата на една среща и на базата на договорка. В смисъл договаряне, не както звучи договорка, като нещо нелегално. Защото иначе в техния Правилник пише, че те трябва да разглеждат всички тези документи, доказващи българския произход, за което те нямат нито капацитет, нито подготвени специалисти.
Така че това нещо съм го изложила като анализ. Направих го по молба на вицепремиера и министър на външните работи госпожа Габриел. Имахме среща с нея, аз ѝ споделих накратко тези опасения. Тя ме помоли да го формулирам, да го опиша просто като тема за един предстоящ разговор, който се надявам, че ще има.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Здравейте на колегите, които дойдоха малко по-късно.
Уважаеми народни представители, как предпочитате да направим – да изслушаме и колегите, които са от другите ведомства и тогава да си отворим дискусията? Или първо народните представители да вземем становище по темите, които изнесе госпожа Манджукова? (Реплики.) Добре. Много бих искал да чуя колегите от Министерството на външните работи и от Министерския съвет, които знам, че работят доста активно по два законопроекта. И се надявам да ни изложат докъде са стигнали и как върви процесът, благодаря, за което.

ЕЛЕНА НАЙДЕНОВА: Казвам се Елена Найденова, парламентарен секретар към вицепремиера и министър на външните работи госпожа Габриел.
Благодаря много за дадената дума и за възможността да представим на Вас два законопроекта, по които активно работим с колегите в Министерството на външните работи. Става въпрос за изменение в Закона за българите, живеещи извън Република България, както и в Закона за българското гражданство.
Ще бъда максимално кратка, като преди това бих искала само да кажа, че Ви ги представям и ги нямате като документи, поради факта че те са изготвени и предстои в следващите дни да бъдат качени за обществено обсъждане. Искрено се надяваме да успеят да минат през Министерския съвет до края на настоящата година, за да могат да влязат и в Народното събрание вече за обсъждане от народните представители в началото на следващата година. Заложени са по принцип в законодателната програма до края на годината. Искрено се надяваме да се справим със сроковете, които са ни поставени. Затова обяснявам, че Ви ги представям в предварителен порядък и ще се радвам, и благодаря за предоставената възможност в рамките на днешното заседание да можем те също да бъдат обект на предварително обсъждане. Ще бъде много полезно и предполагам ще ни помогне, за да имаме успех в следващите ни стъпки.
В Закона за българите, живеещи извън Република България, се предвижда необходимостта от координиране на дейностите на държавните органи по отношение на политиките спрямо българите в чужбина. За тази цел се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. Това ще бъде един Съвет, който ще съществува паралелно с предвидения в Закона за българите, живеещи извън Република България, Национален съвет за българите, живеещ извън Република България. Националният съвет, който е по глава Четвърта от настоящия Закон, който знаете, практически макар да е залегнал в него, практически не съществува. Така или иначе той остава. Целта на този, който предлагаме с въпросния законопроект е той да има координиращи функции. Да решава въпроси от координационен характер, които да улеснят достъпа до качествени административни услуги на българите извън България; да дава насоки и препоръчва действия за реинтеграция; да подпомага и насърчава разпространението на българския език и култура сред българските общности зад граница; да синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и да формулира цели и задачи. В него се предвижда да участват всички заинтересовани министерства, като той ще бъде Съвет към Министерския съвет. Идеята е там да има на нови експерти хора, които да подпомагат темите, практически казуси, които да бъдат предоставени за разглеждане и после да може по някакъв начин този съвет да улесни координацията между всички заинтересовани министерства, които участват в целия този процес.
Създаването на този съвет е залегнал в управленската програма на правителството и искрено се надяваме той да заработи по-рано, защото както беше замислен има цел наистина да координира и да подпомогне.
Не изброих министерствата – те са много, в Съвета се предвижда да участват, той ще бъде консултативен орган към Министерския съвет. Състои се от председател и членове. Като сред представителите ще има Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на труда и социалните политики, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на електронното управление, разбира се, Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Целта на този съвет е конституирането му да е предпоставка за разрешаване, както казах, на въпроси от координационен характер, свързани с всички тези по-горе изброени от мен задачи по прилагане на политиките на българите извън Република България.
Вторият законопроект, който е за българското гражданство. Там има няколко основни изменения, които прилагаме. Сред по-интересните от тях е създаване на разпоредба относно невъзможността за освобождаване от българско гражданство от лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо, или юридическо лице, които задължения са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
Целта на предлаганата разпоредба е да не се използва процедурата за освобождаване от българско гражданство, като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и за събиране на дължими на държавата от физически и юридически лица задължения.
Съществен момент, който предлагаме в този законопроект е създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и националните интереси чрез реч на омраза или при извършване на действия от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина.
Тук аргументацията мисля, че е повече от излишна.
Предвижда се със Законопроекта да се преустанови съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден с изменение на Закона за българското гражданство през 2001 г., като помощен орган към Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени до момента се осъществяват и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход и тук съответно това е сформирано с Изпълнителната агенция. Те участваха в работната ни група в рамките на Министерството на външните работи за тези изменения, при изготвянето им.
Нещо, което също е залегнало в управленската програма на правителството – със Законопроекта се предлага връчване на удостоверение за придобиване на българско гражданство, да се извършва в рамките на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства. Това е нововъведението.
Връчването на удостоверение за придобиване на българско гражданство е актът, който завършва цялостната процедура по придобиване на българско гражданство и смятаме, че тържественото връчване на удостоверението допълнително ще придаде тежест на този акт и ще е израз на значението, което българската държава придава на тази важна промяна в статута, житейския статут на лицата.
Също така се предвижда и допълване условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител придобил българско гражданство, като владеенето на българския език се въвежда като задължително условие.
Знаете липсата на познание на език от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество.
Това са накратко измененията. Както казах предстои в следващите дни, буквално надявам се до края на седмицата да бъдат качени за обществено обсъждане и предстоят следващите стъпки, пак казвам, заложени са двата законопроекта в законодателната програма на Министерския съвет до края на годината и се надявам в началото на следващата да постъпят при Вас в Народното събрание за допълнително обсъждане и надявам се искрено, приемане от Ваша страна.
Това е накратко.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
От колегите някой друг да вземе отношение.

ЛЮДМИЛА КРЪСТАНОВА: Ние много благодари за представянето. Людмила Кръстанова съм от МВР. Благодарим за представянето. Изключително ни е интересно. Работим по тази материя, но може би въпроси биха ни възникнали тогава, когато видим законопроектите или това, което беше като представяне от госпожа Манджукова, защото към момента по-скоро абстрактно сдобиваме представа, че нещо предстои да бъде обсъждано в различни формации. Така че много е трудно да вземем в момента отношение.
Аз разбирам, че има някаква необходимост да се уточняват понятия – български произход, българска народност, българин, лице с български произход и български гражданин. Тоест в различни нормативни актове се използват различните понятия.
Това, което ние в МВР правим в практиката си е, да четем съдебни решения. Има съдебна практика и преди да се пристъпи към някакви законодателни промени, ако такива ще инициирате и, ако е установена необходимост от такива, бихме препоръчали, първо да се проучи много дълбоко съдебната практика, защото там има съдебни решения, в които се посочва каква е смисловата натовареност, какво се има предвид, за да бъде и работата най-ефективна и да даде резултати.
Решенията трябва да са работещи. Ако са работещи в един нормативен акт за някакви цели, те трябва да кореспондират другите закони, но не непременно да имат еднаква смислова натовареност за целите, за които се възприемат в съответния акт.
Може би ще можем да дадем конкретно отношение по въпросите като видим самите проекти.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Както се казва, вижда се, че сме на една маса и сме тръгнали в тази посока да постигнем консенсус по темите, които вероятно са чакали дълго време решения.

БИЛЯНА СТОЙКОВА: От дирекция „Правна“ в Министерството на вътрешните работи съм.
Искам само да се обърна към колегите в Министерството на външните работи, които са се трудили доста, изготвили са проекти, просто да ни разяснят малко повече защо се налага да създаваме Консултативен съвет при положение че има Национален съвет? Току-що обяснихте, че ще има един… (Реплики.)

ЕЛЕНА НАЙДЕНОВА: Консултативния е за гражданството към Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

БИЛЯНА СТОЙКОВА: Отменя се този и създавате Съвет пак за координиращ съвет за българите в чужбина.

ЕЛЕНА НАЙДЕНОВА: Той е съвсем различен. Той ще бъде консултативен орган към Министерския съвет. Замисълът на Съвета за координация политиките за българите извън Република България ще има за цел да решава чисто практически въпроси, които изискват координационно сътрудничество между МВР, Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи. Там идеята е практически казуси да бъдат разглеждани и да бъде намирано тяхното решение.
Там не говорим въобще за казуси по придобиване на гражданство. Там говорим за практически… (Реплики.)
Този Съвет ще бъде в Закона за българите живеещи извън България и става въпроса за координация и политиките на българите извън България.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Извинявайте, само да не влизаме в диалози. Да спазваме протокола.
От Министерството на образованието и науката?

БОРИС ШЕЙНИН: Добър вечер на всички. Началник съм на отдел в Министерството на образованието и науката. Чухме това, което казаха колегите от Външните работи. И може би и ние като колегите от МВР ще вземем по-сериозно отношение когато видим Законопроекта до каква степен касае най-вече Постановление № 103 и студентите, които биха ги засягали тези промени. Тогава ще вземем отношение. В момента не бихме могли да кажем нищо допълнително.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Министерство на правосъдието?

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Заместник-министър съм на правосъдието и председател на Съвета по българското гражданство.
Аз също се солидаризирам с колегите по отношение на така представените предложения. Аз не съм запознат до настоящия момент с тях. Това, което чух от колегите, което представиха колегите от Министерството на външните работи в голяма степен съвпада с вече внесени законопроекти. Предполагам всички в тази зала знаят, че към момента Закона за българското гражданство специално е отворен. Той дори е на второ четене, доколкото следя процедурата в парламента.
По отношение на публичността и връчването на удостоверенията ние сме изразили становища още на Правна комисия. Предполагам, че тези законопроекти, които представиха колегите и евентуалното доразвиване на терминологичното понятие „български произход“ следва да намерят място в един общ законопроект в процедурата при второ четене на Закона за българското гражданство.
Друго на този етап не много да кажа.
Категорично съм съгласен с колегите от МВР по отношение на съдебната практика, касаеща български произход. Ежедневно чета такива решения и смятам, че следва да се вземе предвид установената съдебна практика, ако бъде доработвано законодателно понятийния апарат що е то български произход.
Това мога да кажа.
Благодаря за инициативата, но преди да сме запознати детайлно с конкретните проекти няма как да вземем и конкретно становище. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря и аз.
Труда и социалната политика?

ЛИЛЯНА ГЕОРГИЕВА: От Агенция по заетостта съм.
Това, което можем да кажа към момента, без да сме видели тези проекти е, че всъщност лицата с български произход, когато вече са получили някакво пребиваване на територията на България, имат свободен достъп до пазара на труда. Тоест те няма нужда да се променя Закона за трудова миграция заради тази категория лица.
Проблемът е с категорията лица, които тепърва нямат разрешено пребиваване, тепърва искат да се установят в България и не могат да докажат български произход с акта си за раждане. И именно в тази връзка бяха проведени тези срещи с Агенцията за българите в чужбина и намерихме законово основание да извършваме служебни проверки преди да разрешим достъпа на пазара на труда вместо да отказваме, защото лицата не могат да представят въпросните документи, които се изискват.
Това, което мога да кажа е, че ние сме предложили на министърът на труда и социалната политика промяна в нашия правилник, който е към Закона за трудова миграция, където ще отпадне това изискване лицата сами да предоставят този документ и ще заложим изрично по служебен път да получаваме информацията, както от Агенцията за българите в чужбина, така и от Дирекция „Миграция“ двете компетентни институции.
Това мога да кажа на този етап. След като видим и другите проекти на закони ще вземем по-конкретно отношение.

СИЛВИЯ ВУТОВА: Аз ще бъда кратка. Казвам се Силвия Вутова – от Главна инспекция по труда.
При нас основното ни взаимодействие с госпожа Манджукова и с Агенцията за българите в чужбина по отношение на контролната ни дейност, ние нямаме отношение към целия процес – предоставяне на пребиваване и достъп до пазара на труда. Доколкото при нас единствената необходимост е да имаме някакъв удостоверителен документ по отношение на българския произход на лицето, тъй като ни е необходим за квалификация на евентуални нарушения, които установяваме.
Принципно бихме подкрепили такива промени в случай, че са законосъобразни, целесъобразни, но, както аз и останалите колеги ще дадем подробно становище, когато ни се предостави нещо конкретно. Но, принципно нямаме против. Това е Закона, който ние пак казвам не контролираме, а по-скоро ни е страничен контрол за изясняване на произхода по отношение на контрола за Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Госпожо Манджукова, Вие?

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Благодаря първо, че всички поканени се отзоваха, защото този разговор е изключително важен.
Моята идея и молба е преди да пристъпим към проект на нещо да се съберем и да се опитаме да, разбира се, със съдебната практика именно съдебната практика досег , да кажа ни създава проблеми няма да е точно, но точно нашите представи за български произход понякога се противопоставят на съдебната практика, защото например казвам: в съда казват, че българин по произход е този, който е български гражданин, казано съвсем грубо.
Не, не имаме такива и в Министерството на отбраната често сме водили такива спорове именно заради това в Постановление № 103 продължава да фигурира „българска народност“ и юристите от Министерството на образованието се основават точно на съдебни практики, в които казват, че „българска народност“ е по-широкото понятие, а „български произход“ е по-тясното. Аз не съм юрист.
Моята молба и идея е да седнем на една маса в работен порядък и да се опитаме да ги установим тези неща. Моят апел в момента е за помощ, за да може Агенцията за българите в чужбина да си върши работата и в крайна сметка да върши работата, която е в полза на България и, която да не застрашава националната сигурност и в същото време да бъде в унисон с отношението на България в политиките към българите в чужбина, в смисъл едно позитивно отношение.
Тоест хем да бъдем така да се каже в полза на българите в чужбина, но не и за сметка на националната сигурност, не и за сметка на приоритетите на българската държава. Да го измислим.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Така или иначе сме се събрали на една маса да обсъждаме темите. За съжаление, аз съм юрист и зависи за какво ни трябват понятията? Може и другото да стане по-широко от първото. Юристите сме в състояние да правим такива неща.
Колегите народни представители по темата, която беше така любезна да изложи госпожа Манджукова и съответно колегите то Външно министерство?

ВАЛЕНТИНА ДИМОВА: Аз не мисля, че ние можем да кажем нещо по-различно от това, което казаха колегите от различните министерства освен това че наистина много важна стъпка е хармонизирането на българското законодателство, засягащо българите извън страната.
Факт е наистина, че е необходимо да бъдат приети общовалидните дефиниции и терминологии, да се конкретизират критериите за доказване на българския произход.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Ние сме тези, които трябва да ги хармонизираме.

ВАЛЕНТИНА ДИМОВА: Да, но все пак трябва от тях да дойдат и предложенията.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Така е, но все пак почваме отнякъде.
Други колеги? Няма.
Да благодаря на нашите гости затова че ни запознаха с изложената тема.
Колегите ми подсказват, че имаме в точка „Разни“ въпроси към вас, така че щях да избързам да Ви освободя, но ще Ви помоля да останете още малко.
По първа точка нещо друго имаме ли да добавим? Благодаря.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
РАЗНИ.
В тази точка сме записали няколко неща.
На 9 септември 2023 г. в Комисията е постъпило писмо от Дружеството за връзки с бесарабските българи…

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Предлагам на председателя тук, не се учудвайте.
„На 19 септември 2023 г. в Комисията постъпи писмо от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ във връзка със Закона за българското гражданско и предложение за промени в него. По тази тема на 10 октомври 2023 г. Комисията от страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина постъпил анализ и предложение по отношение на това. В този анализ всъщност това беше основният предмет на заседанието.
На 9 октомври 2023 г. в Комисията постъпи писмо от Районния съвет – Тараклия, чрез господин Паслар във връзка с гласувани средства при приемане на Закона за държавния бюджет на Република България, където в точка седем са предвидени финансови средства за изграждане на нова спортна зала на гимназията в град Тараклия и за Проект „Довършване на хранителния блок“ Теоретичния лицей в Твърдица, район Тараклия.“
И после има писмо в което се отбелязва, че Районния съвет са подготвили в срок всички необходими документи за предоставяне на целева държавна субсидия. Но повече от три месеца проекта не се движи поради забавяне на превода на средствата в рамките на двата проекта и администрацията на района търпи неустойки, заради липсва на средства, които да бъдат преведени към фирмите строители.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо Цонева за любезното Ви съдействие.
Мисля, че по темата за средствата, които трябва да бъдат предоставени на нашите сънародници предполагам, че всички народни представители ще бъдем единодушни, че трябва да направим необходимото Министерството на финансите да предостави тези средства и да се изгради спортната зала и съответно столовата, която трябва да бъде довършена.
По отношение на въпроса, който имахте, госпожо Цонева.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да използвам възможността, че толкова представители на институции, които имат отношение към българите зад граница са тук, за да попитам основното нещо: тъй като бюджетната процедура вече е в етапа, през който министерствата са подали своите заявки към Министерството на финансите. От тук нататък вече предстоят данъчните закони и влизане гледането на самия бюджет.
Моят въпрос към основно към Министерството на външните работи и към Министерството на образованието и науката и частично към Министерството на правосъдието е: удовлетворени ли са към Министерството на външните работи и на Министерството на образованието и науката е въпросът Вашите искания за средства по програми и проекти, които са свързани с българските общности зад граница? Какви средства са поискани? И докъде са стигнали разговорите с Министерството на финансите, ако тук има кой да отговори, разбира се, на този въпрос? Ако няма ще си набавя тази информация по друг ред.
И към Министерството на правосъдието: имате ли в рамките на предстоящия бюджет достатъчно ресурс, за да може да поддържате човешкият административен капацитет, за да можете да се справите, както бяхме говорили в една работна среща с Вас, господин заместник-министър и Вашият екип с десетки хиляди преписки, които са закъснели и не са обработени в срок за придобиване на българско гражданство? Това са моите въпроси.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Ще започна по отношение на първия въпрос. Във връзка с проектите не мога да отговоря. По принцип Министерството на правосъдието не мисля, че има проекти, свързани с българите. Затова не мога да отговоря или по-скоро ще кажа, че няма такива, предвидени средства.
По отношение втория въпрос. Има изготвена докладна записка от директора на дирекция „Българско гражданство“. Естествено, че на фона на оборотите – това, което говорихме и на срещата в по тесен формат, която направихме с Вас. Има необходимост от допълнителна кадрова обезпеченост и съответно финансово обезпечаване на този кадрови потенциал.
На този етап не мога да кажа във Финансовия отдел, какви средства са предвидени. На този етап все още няма от политическото ръководство на Министерството разрешение на въпроса по отношение на отпускане на допълнителни щатни бройки за дирекция „Българско гражданство“.
Колежката може да допълни, какви конкретни проекти би трябвало да бъдат обезпечени. Ние ще имаме среща с цялата дирекция на 30 ноември и 1 декември във връзка с едно обучение. Ще се възползвам от случая да благодаря на колегите, защото тази година над 100 протокола – не знам, предполагам Ви говори нещо това като бройки – ще бъдат разгледани от Съвета по гражданството. Тоест моята амбиция и това, което поставих пред колегите от дирекцията е да опитаме с настоящия капацитет, финансов и човешки да намалим значително броя на висящите преписки. Мисля, че вървим в правилната посока. Естествено, че имаме допълнителна нужда, ако такава възможност и такива финансови ресурси бъдат предоставени на Министерството.
Колежката Златинова, ако иска нещо да каже по-конкретните бройки, които необходими.

БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Анализиране на дейността на дирекция „Българско гражданство“ и ние считаме, че е необходимо да бъде увеличена дирекция с поне 10 щатни бройки, за да можем всички тези преписки, които в момента предстои да бъдат разгледани, да бъдат разгледани в срокове.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Това е. И в предходния разговор казах: доколкото няма, а на този етап воля в законодателя по отношение на сроковете за произнасяне да бъдат върнати в предходния вариант от преди 2021 г. остава да увеличим нашия капацитет и обороти, за да успяваме да влизаме и да се съобразяваме със сроковете, в които законодателят е предвидил. Знаете, споделял съм проблема, че много граждани подават жалби. Съответно Министерството бива осъждано, което генерира един допълнителен, негативен финансов ресурс, който излиза от Министерството под формата на адвокатски хонорари и разноски за платени останали други разходи.
Така или иначе след като сме извън срока, хората имат правно основание да претендират за по-бързо произнасяне. Затова е необходим такъв капацитет. Благодаря Ви.

АСЕН ПЕТРОВ: Нашето министерство подкрепя финансово обучението на органите зад граница с два инструмента. Единият Национална програма „Роден език и култура зад граница“. Тази година Програмата се финансира с малко над 2 млн. и 100 хил. лв., от които за неделни училища, подкрепяни от нас, отиват малко над милион и 700 хил. лв. като практиката е, че тази сума не е изчислена по заявките на нашите бенефициенти, а просто по възможностите на бюджета. Ние я разпределяме вече след като веднъж я имаме утвърдена. Реално нуждите по Програмата са значително по-големи.
Вторият инструмент това е Постановление № 90 на Министерския съвет за не финансиране на учебна година, която създава известни програми с държавния бюджет, който е на календарна година. За учебната 2022 – 2023 г. средствата, които са предоставени са малко над 13 млн. 720 хил. лв. А по индикативните разчети за 2023 – 2024 г. са 14 мил. 220 хил. лв. Тоест с най-малко по 1 милион повече. Това е, при условие че ние изчисляваме субсидията на база на критерии, които са от няколко години. Това, което имаме като информация от нашите бенефициенти е, че в Европа, а пък и не само там инфлацията също е значителна, особено те имат проблеми със средствата за наем на помещения, които последните две години са поне средно с 20% завишени.
Учебната 2024 – 2025 г., която влиза и във финансовата 2024 г. ние ще знаем броя на неделните училища, обаче към февруари 2024 г. Там очакваме поне с още половин милион при най-скромни разчети да се ни необходими, за да може да покрием елементарно нашите бенефициенти.
Всяка година броя на неделните училища нараства. Това е хубаво тъй като все повече деца свързани с българския произход – наши сънародници имат достъп до изучаване на българския език и средствата нарастват всяка година, но те остават в една и съща величина последната година.

ЕЛЕНА НАЙДЕНОВА: От Министерството на външните работи госпожа Манджукова сега ми потвърди, че е заявено 30% увеличение на бюджета на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, което за сега имаме индикации, че ще бъде одобрено. Искрено се надяваме да остане така. Трябва да им проверим за тези политики, които казахте. Имам задачата и ще Ви информирам, защото бяхме концентрирани за други неща, за които искахме от министър Василев. Трябва да проверим за политиките и своевременно ще Ви информираме, за да може да знаете.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Заповядайте, господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Имам един въпрос, защото преди малко чух нещо, което е осмислено тогава. Казахте, че трябва да се увеличи бройката на служителите с 10 щатни бройки, за да може да се свърши работата по всички тези забавени молби на гражданство. Правилно ли разбрах? (Реплики.)
Какво ще се случи, ако тези 10 бройки ги няма? Продължаваме да трупаме забавяне и например те се увеличават. Защото съм трета година народен представител и този въпрос го поставяме, непрекъснато, циклично, периодично и нищо не се случва. Как си го представяте това нещо?

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ще Ви отговоря. Значи, ние ще се справим и към момента се справяме и с наличните бройки, като тенденцията е постепенно да намаляваме висящите преписки. Точна статистика може да дадем накрая на годината, но наистина се забелязва такова намаляване. Проблемът е, че колегите работят при свръх натоварване.
Може да каже госпожа Златинова на седмица по колко преписки, физически се разглеждат като бройка. Това натоварване, наистина не би могло да продължи в един продължителен времеви порядък, защото хората се изчерпват. Това е за обезпечаване на нормалната работа на дирекцията. Подадена е докладна записка с искане за назначаване на още служители. Това е.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Пак ще питам, тъй като въпросът не е от днес, не е от вчера. Този въпрос е от години така. Трудно е да кажа колко точно години, но със сигурност е поне минимум от седем-осем години натрупването и забавянето. Ако само това е бил проблемът в тези 10 бройки, звучи безкрайно несериозно за държава като България, колкото и да е в момента пропаднала тя. Ако това е само действително проблемът. И не е смешно, защото сме пропаднали до немай-къде, говорим си затова, че десет човека на нас ни пречат, за да направим така, че да удовлетворим молбите на хора, които чакат години наред. Това не е смешно, това е трагично, не виждам нищо смешно.
Та въпросът ми е – какво ще се случи, ако тези десет бройки не бъдат удовлетворени? Хората, казвате, че са натоварени примерно, няма как да знам дали е така, доверявам Ви се. (Реплики.)
Безкрайно несериозно е, обаче, да го говорим отново, защото аз съм сигурен, че пак следващата година ще си повтаряме отново и отново едни и същи неща. Тук се въртим в някакъв омагьосан кръг. Това е безумие, което правим, говорим си едни и същи неща, едни и същи доклади се четат, смятам, че на една част от тях просто им сменят само датите.
Няма воля за решаването на този проблем ли? Тук в крайна сметка не коментираме някакъв огромен, тежък, генерален проблем, говорим за една административна работа, която трябва да се свърши, не говорим за творчество.
Тежък труд наистина, административен, но административен и от тази гледна точка не мога да приема това в момента. Упрекът ми е насочен и към Вас, но и към хората, които са били при Вас, не го приемайте лично, защото това е държавна политика за съжаление, но неглижиране на всички тези проблеми, които в момента коментираме тук. Държавна политика от последните три десетилетия и тук няма невинни от предишните управления.
Честно казано, за мен е изключително безсмислено, дори това, което правим в момента, защото то до нищо не води.
Какво ще се случи, ако не Ви удовлетворим молбата? Нас ни управлява финансов министър, който е силно рестриктивен, той ще каже десет са много, няма да Ви дам бройките – какво правим тогава?
Интересно ми е да чуя Вашият отговор.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Само да кажа нещо във връзка с това, което каза и господин Костадинов.
Наистина, ако въпросът е в десет човека от администрация в едно министерство и това е невъзможно за нас да го постигнем като народни представители от различни политически сили, пред който и да е министър, отговорността до голяма степен ще бъде и наша.
Другото нещо, което бих искал да знам за следващ път, когато се видим, ако може да направим една справка за това колко дела и какви хонорари, не само хонорари, какви суми сме изплатили по тези дела и да можем да ги съпоставим, и всички ние да ги съпоставим с това колко заплати са отишли за тези дела, които сме загубили. Благодаря.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Тази справка може да бъде направена много лесно. Единствен в страната разглежда тези жалби – това е Административен съд София област. Така че в момента нямам готовност да отговоря за сумите, но минават през мен всички отменителни решения, които аз виждам и ми прави впечатление, че отива държавен ресурс в средства, които биха могли да бъдат насочени в друга посока.
Не бягам от отговорност и от момента, в който съм поел този ресор – месец юни тази година, съм поставил тези цели. Не мога да си поставя и да поставя на колегите неизпълними цели.
Пак казвам, с настоящия капацитет и Ви отговарям директно на въпроса – ако не бъдат предоставени тези бройки, ние ще продължим, нямаме избор, ние ще продължим да работим и при тези срокове, защото също нямаме избор след като законодателят е взел тези решения и ще се стараем да компенсираме тези изоставяния. Факт е, че такива са налице, факт е, че през тази година и в периода от който аз съм станал председател на Съвета по гражданството, считам, че имаме значителен напредък в посока съкращаване, имаме регулиран режим на работа, тоест да не влизат преписки, които не са по реда си, а да вървят хронологичен аспект от момента на подаването и в момента разглеждаме преписки от 2021 г., което на практика сме изчистили периодът за години назад, които бяха натрупани, това е постижение на колегите.
Пак казвам, това е като обезпечаване на дирекцията би било добре, ако се случи, ако не се случи, ще продължим да работим при настоящите капацитети, тоест надявам се да могат хората да издържат и да продължат да работят.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Господин Костадинов, заповядайте.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз имам предложение към Вас, господин Председател, да си отбележите в началото на Новата година, да направим едно заседание, на което да получим всъщност информация – какъв точно е резултатът от работата през тази година и съответно от там насетне да си правим заключения за това как и по какъв начин се е свършила работата през настоящата 2023 г. и вече, евентуално, ако преценим за някакви допълнителни от наша страна, като народни представители, мерки, които бихме могли да предприемем, за да може този въпрос, за който се говори от десетилетие, да бъде решен и в един момент да стигнем в ситуация, в която да се спазват сроковете и да няма натрупване на такива молби. Това е унизително за нас, унизително е като държава и унизително отношение към нашите сънародници зад граница.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, целите ни са в една посока, нямаме никакъв проблем в този аспект да дадем каквато искате информация. Подавал съм такава частична към средата на годината, ако не се лъжа беше, не мога да си спомня, госпожо Цонева, за какъв период беше, но беше Ви предоставена такава информация.
Ще Ви бъде дадена каквато поискате.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря за предложението, господин Костадинов.
Разбира се, че ще бъде направено. За мен също е абсурдно да даваме пари за осъдителни решения и съответно за хонорари, при условие, че тези неща могат да бъдат дадени за заплати на администрацията и съответно да не си решаваме проблемите в съда, а да ги решава администрацията.
Бил съм и администратор и не винаги ми се е случвало да се преборвам за бройките, които съм поискал, но се надявам, че ние с останалите народни представители ще положим достатъчно усилия върху министъра, който би следвало да вземе това решение и да се приключи с тази тема, и да дадем възможност на колегите от Министерството на правосъдието така да си уплътнят работата, че тези преписки да не изкарат повече от нашите мандати чакайки. (Реплики.)
Аз ще дам всичко от себе си.
Други въпроси по темата „Разни“?
Други теми, уважаеми народни представители?
Ако няма какво да добавим, закривам заседанието.
Благодаря на всички, които бяха тук, благодаря на народните представители, благодаря на гостите, благодаря на Министерството на външните работи за любезната презентация на нещата, които предстоят.
Надявам се да работим заедно.

.