.
Откъси от книгата на Филип Геров „Щрихи от Ню Йорк“
(изд. Беллопринт, 2008)
.
.
ХЕЛОУИН Е (ДЕН НА ВСИ СВЕТИИ)
На него се гонят злите духове и сили. Прилича на нашия Сирни заговезни, на който преди години като деца ние също се предрешвахме. В цяла Америка къщите се украсяват седмици по-рано. На видно място се мъдри голяма узряла оранжева тиква, изрязана подобно на фенерите, които ние майсторим, а до нея, по прозорците и вратите, навсякъде – специално избрани, чорлави сламени кукли, баби Яги с метли и яки паяжини. Вечерта забавлението започва – облечените като зловещи грозни магьосници и вещици, еднооки пирати, разбойници, дракони, змейове и други страшилища хлопат по вратите, заканват се, че ако не им отворят и не им дадат нещо сладко за ядене, ще направят беля. Отбиват се в сладкарниците и магазините, където също ги даряват с вкуснотии.
Miriam Stella: В България маските на Хелоуин не изтриват паметта, нито сърцето. А бонбоните са радост за всички деца…
Българското е като обичането – не може да е по-малко или повече. Или го има, или не. Затова, мисля аз, е по – добре да си гледаме работата – в буквалния смисъл на думата, да бъдем наистина отговорни, вместо да съскаме „с любов“ и да използваме мили детски личица с гугли, фустани и мартеници за „родолюбивите“ ни манипулации.
Емелия Томова: Единият/Хелоуин не пречи на другия/Денят на народните будители. Оставете децата да ядат бонбони…
.
* * *
КОГАТО СТЪПИХ ЗА ПРЪВ ПЪТ В НЮ ЙОРК, СИ КАЗАХ: ТОЗИ СЪН СЪМ ГО СЪНУВАЛ. Всеки има представа за него още преди да го е видял. Много го харесах. Поразителен град, от съвременните може би най-световният. Архитектурата – космическа, смайваща. Такива сполучливи хрумвания едва ли има другаде. Използвано е всяко ъгълче, всяко местенце. Отвън някои от сградите малко стряскат, но като влезеш вътре, особено в хотелите, изглежда по-различно.
Удоволствието няма да бъде пълно, ако не се разходиш до високия 87 метра ФЛАТАЙРЪН БИЛДИНГ – първият небостъргач в Ню Йорк, построен през 1902 г. Намира се в близост до МАДИСЪН СКУЕЪР ГАРДЪН – вклинил се е в триъгълника, който се образува от пресичането на ПЕТО АВЕНЮ и БРОДУЕЙ. Прилича на гигантска плоска ютия, откъдето идва и името му. Украсен е с готически ренесансови елементи, антични гръцки изображения и цветя от теракота. Толкова добре го поддържат, че годините въобще не му личат. Удовлетворен, че си видял това уникално творение на архитектурата, потегляш заинтригуван към нови улици и площади…
.
* * *
НА 31 ДЕКЕМВРИ (1996) – СЕДЕМЧАСОВА РАЗХОДКА ИЗ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА НЮ ЙОРК
Толкова много хора по улиците едва ли друг път могат да се видят – шумни, възбудени, весели, с новогодишни шапки, балони, свирки, кречетала. Преобладават туристите. Най-оживено е на РОКФЕЛЕР ЦЕНТЪР. Пристигаме малко късно вечерта, та едва се провираме между хората на известното ларго ПРОМЕНЕЙД. На фона на многоетажните сгради, дар на общината от известния супербогаташ, се откроява известната скулптура на Прометей. Зад нея – великолепно коледно дърво с голяма звезда и хиляди лампички, а под тях – пързалката със стотици кънкьори. По протежение на цялото ларго привличат погледа фантастичните светещи въздушни фигури – ангели, звезди, галактики и спътници. Магазините наоколо – приказни. Така е пренаселено, че едва намираме малко ъгълче да се снимаме на фона на елхата.
.
.
* * *
Много сгради на това изискано авеню са забележителни, но безспорно най-великолепна е катедралата СЕЙНТ ПАТРИК, построена през 1879 г. Най-голямата в Щатите, духовен дом на огромната католическа общност в града. Висока е 122 метра, широка е 53 метра. Двете й кули са стометрови. Моделирана е по подобие на прочутата катедрала в Кьолн, в готически стил, но са включени френски и английски елементи. Близостта на фасадата със съседните бляскави модерни сгради и намиращия се отсреща РОКФЕЛЕР ЦЕНТЪР я прави още по-интересна. Впечатляващи са бронзовите й врати откъм ПЕТО АВЕНЮ. В нея има 2500 места за сядане. Уникални са скулптурните изображения на различните светци – като това на Дева Мария, което приковава вниманието с изяществото си. Галерията за органа е огромна. Неповторими са шестдесетте многобагрени витражи, внесени от Франция, и вътрешните параклиси, осветени от стотици свещи.
.
.
* * *
След тази шеметна разходка можеш да отдъхнеш в превъзходния през всички сезони Сентрал парк. Големият правоъгълник от зеленина в сърцето на най-гъстонаселената част на Манхатън се забелязва отдалече. Мащабите му са внушителни – изпълва 340 хектара (843 акра) и се простира по дължината на 50 улици – между горната източна и горната западна част на известния район.
Още през 1850 г. нюйоркските управници единодушно решават, че има необходимост от голям обществен парк – такъв, за какъвто мечтаят журналистите и градските първенци. Плащат 5,5 милиона за парче земя в северната част на града, която по това време е застроена със свинарници и се ползва като сметище. Две години по-късно започва облагородяването на мястото. Засадени са 5 милиона дървета. Мостове съединяват вътрешността му. Трафикът през парка е намален, за да се запази непокътната пасторалната гледка. Създадени са алеите с колони от дървета – за богатите, които да се разхождат в карети, водени от коне, а също и предназначените за париите пътеки.
.
.
Макар че днес изцяло е обграден от небостъргачи и солидни музейни сгради, с неговите 167 забележителности той е като оазис сред градските улици, а да се загубиш в него е учудващо лесно.
За да напомни романтичната селска идилия, в южната част се намира построената през 1870 г. в готически стил Млекарна (Dairy) – мястото, където традиционно облечени жени сервирали прясно мляко на майките и децата. В нея сега е основният център за посетители. На север, върху 9 хектара площ, е Овчата поляна (Sheep Meadow), където през първите години винаги е имало овце. Източно от нея започва The Mall. През 19 век много нюйоркчани, копирайки европейския стил, се разхождат по обградените с дървета алеи, а някои пък изживяват удоволствието да се возят в каруци с впряг от коза или магаре – нещо, което се предлага на посетителите тогава.
Първоначално е решено да няма статуи, но по-късно са поставени мемориали на писатели като Уилям Шекспир, Ханс Кристиан Андерсен, Робърт Бърнс и Сър Уолтър Ралей, които са групирани около южната част на Mall, за да образуват така наречената Литературна алея. Има я и Алиса в страната на чудесата. Скулптурните фигури са над 70. Интересен е паметникът на кучето Балто, проявило силен дух, издържливост и интелигентност при спасяването на много хора през тежката зима на 1925 г.
Като се продължи на север, се стига до Площадката за концерти – мястото, където през летните уикенди може да се чуе жива музика. Ако се пресече 72 улица, се навлиза в Bethesde Terrase, в чийто център се намира Bethesda Fountani с елегантната статуя Ангел на водите, вдъхновена от библейската история на Bethasda Pool в Йерусалим. Направена е през 1873 г. специално за парка, за да увековечи откриването на първия водопровод, който снабдява Ню Йорк с прясна вода.
Ако се влезе през входа на западната страна на същата улица, се достига до Ягодовите полета, които заемат площ от 1,2 хектара и се поддържат от дарения на Йоко Оно – в памет на починалия й съпруг Джон Ленън. С изглед към сградата, в която семейството е живяло, в тях са засадени 161 вида растения, олицетворяващи 161 нации в света. Властите не са единодушни, когато се обсъжда как да се изрази почит към легендарния Бийтълс. Някои по-консервативно настроени са искали да се направи паметник на Bing Crosby.
По-нататък е Delacorte Theater, след който се стига до Great Lawn, където всяка година през лятото Нюйоркската филхармония изнася концерти на открито. До 79 улица се намира копие на шотландски замък Белведере. Наляво една пътека води до градината на Шекспир, засадена с дървета и растения, споменати в творбите му.
Все едно си сред природата. Теренът е нагънат. На няколко места има огромни скали. В осемте езера и в резервоара на името на Жаклин Кенеди Онасис, където зеленеят тръстика и други водолюбиви растения, плуват лебеди, чапли, диви патици, безброй малки и големи риби – златни и други видове. Идиличност внасят красивите дъговидни мостчета. Зоологическата градина привлича безброй посетители. През лятото пързалката е преустроена в лунапарк. Почти всеки ден се изнасят концерти. Спортните площадки, местата за развлечение и хранене също са препълнени. От поставените табелки личи, че всички пейки са подарени, а има и алеи, постлани с възпоменателни стъклени плочи. Тревата е в безупречен вид, макар че през горещите дни нюйоркчани сядат върху нея, за да похапнат или се препичат (но не по бански), а патиците се разхождат върху тях (В Браянт, Мадисън и другите паркове върху моравата поставят столове и масички). Много пъти се възхищавах на пенсионери, облекли красиви фланелки с надпис доброволец, които се грижеха за чистотата в парка. Фризираните, гримирани, с красиви дрехи и ръкавици, 70-75 и повече годишни дами… метяха с ентусиазъм. Мъжете – също.
Един начин да се полюбуваш на парка в ретро стил е от карета в конски впряг. Купуваш си билет на ъгъла на 59 улица и Пето авеню и се качваш, ако можеш да си го позволиш. Защото за 25 минутна разходка цената е над 30 долара. Напоследък са много на мода велорикшите, чиито водачи са и добри екскурзоводи. Наред с американците, сред тези млади хора има представители от цял свят, включително и българи.
Известната градина има запазено място в огласяваните престъпления, но като цяло не е по-опасна от която и да е друга средна улица на мегаполиса. Има обаче изолирани райони, където наистина не е разумно човек да се движи сам, когато се смрачи. Освен ако не е на някоя важна проява, организирана там.
.
.
* * *
В навечерието му (б.р. – на Великден) украсата навсякъде е подобаваща – преобладават веселите зайчета и боядисаните с багрите на дъгата яйца. Приятен е ароматът, който се носи от ширналите се алеи на централните авенюта, засадени с жълти, сини и бели минзухари, лалета, нарциси и зюмбюли.
Традиционното великденско шоу в „Мейсис“, открито в деня, когато у нас се празнува Лазаровден и което продължи две седмици, е неописуемо. Витрините, подобно на коледните, предизвикват такъв интерес, че се редим на опашка, за да видим разкошните миниградини и сияйните манекенки, чиито стройни тела, бижута и колоритни, съчетаващи от бялото до тъмносиньото, тоалети, са изваяни от свежи цветя. Първият етаж, който на площ е колкото малък стадион, е превърнат в кътче от рая, където има всичко – от разцъфналите в розово и бяло съвсем натурални дървета, кактуси – големи и малки, гигантски палми, бонзаи и икебани, до разноцветните теменужки, стрелиции, антуриуми, мушката и какви ли не други видове, подредени умело над и около щандовете. Сред огромната градина „пасат“ или се „разхождат“ зебри, жирафи, слонове и слончета… от цветя. За да е още по-автентично, шуртят водоскоци и фонтани, а в короните на дърветата има красиви клетки с пойни птици. Уханията са истински – консултираме се с продавачката за подаръка на Надя – бъдещата ни снаха, а през това време до нас достига мирисът на току-що цъфнали нарциси, които жълтеят в горната част на щанда. Всички работещи в огромния магазин са заболи цвете на ревера си. Специално подготвени ексурзоводи развеждат неуморни групи от цял свят.
.
.
International магазините, чиито собственици са от Балканите, са препълнени с месо, яйца – сурови и великденски, десетки видове козунаци и сладкиши.През последните дни, главно от гърците, се купуват цели агнета. Разпродажбите са фантастични.
В баровете и клубовете има интересни програми, а многобройните ресторанти, съобразявайки се с приоритетите на Великден, са готови да задоволят всеки вкус.
.
.
* * *
В събота боядисваме яйцата. Цветово разнообразие внасят подарените ни тези дни от московско семейство пасхални лепенки с красиви орнаменти и това е повод да се пошегуваме, че на празника трима българи ще се чукнат с американски яйца, вапцани по гръцки – такъв е произходът на боите, и украсени по руски. Мариана и Ани са избрали интересни на вид козунаци – единият е кръгъл, другият – с плетеници, посипани с ядки, а третият – с вградени, боядисани в червено и синьо, яйца – подобен на него сме виждали в някои от нашите етнографски музеи. Харесват ни, но не са така ароматни и толкова вкусни като българските.
Поканени сме на обяд у наши приятели. Уговорката е да занесем дузина великденски яйца, защото те не боядисват, сирене, кашкавал, баклава и червено вино. Доволни сме, че тези качествени български продукти допадат на вкуса им.
И този път, хванати за ръце, заставаме в кръг, за да чуем произнесената от домакинята кратка молитва. Сядаме на масата, където, както казва Карълайн, има агнешко краче. По едно време Джефри дава знак да погледнем през голямата стъклена врата и, приятно сюрпризирани, забелязваме, че в задния двор са дошли на посещение седем тънкокраки сърни – възрастни и по-млади, които всеки ден по това време се разхождат между къщите. Нерядко по моравата могат да се видят зайци, диви пуйки и други животни. Лошото е, че понякога нахълтват и койоти.
Събеседниците ни, запознали се, някои повече, други по-малко, с публикации за България, ни питат за климата й, за планинските и черноморските курорти, за манастирите и вероизповеданията. А двама възрастни съпрузи споделят, че са слушали наша фолклорна група. Споменават също, че ходят веднъж годишно при омъжената си дъщеря в Лондон. Питаме ги дали харесват английската столица, а те без колебание заявяват, че отдаде ли им се възможност, ще отидат там за по-дълго време, защото европейската атмосфера – доста по-различна от американската, автентичната култура, старините, традициите и други несрещащи се тук неща, много им допадат…
Още при предишните ни гостувания почувствахме спокойствието и задушевната атмосфера, които царят в този дом, възхитиха ни роднинските отношения, отличаващи се с взаимно зачитане, привързаност и сплотеност. Впечатленията от тези интересни хора ме карат за последен път да си помисля, че представата ни за характера на янките не е много точна… благодарение на повърхностни филми като „Далас“, „Дързост и красота“ и други подобни. А да не говорим за онези… с пушкалата и за новите им събратя, излъчвани днес по нюйоркските телевизионни канали, преди да бъдат показани утре по БНТ. Потвърждение на този извод са думите на наша позната – американка, чиито синове имат по две деца. Тя твърди, че в САЩ „роднините и приятелите играят важна роля за формирането на отделната личност и не, че няма изключения, но от този интимен кръг най-много зависи по кой път ще се тръгне.“ Явно, че са хора като нас. Е, има и едно важно различие – от време оно у нас се твърди, че сме малки и зависими, а тях ги учат, че на света от американците по-силни няма…
.
.
Снимки: ФБ профил на Филип Геров
.
