Турбуленция

.

В самолет, по време на турбуленция, количеството на вярващите рязко се увеличава. Страх ли ви е? Мен ме е страх. Земята се тресе като Бойнг 747 над Атлантическия океан. Гледаш го на летището – огромна машина. Като заръмжат тези четири Ролс-Ройсови турбини, като се издигне това чудовище в небето – и си мислиш: “Ето го повелителят на въздуха. Няма начин нещо да го накара да трепне или да се отклони от курса.” Човешка глупава горделивост! Карелианските потоци, подгонени от въртенето на Земята, си играят с грамадния самолет на пинг понг. Нищо не представлява цялата ни човешка технология, барабар с цялата ни цивилизация, в сравнение с огромността на непознатото. Както правилно забелязваше Швейк: „Какво представлява генералът, в сравнение с величието на природата? Същата нула, както и всеки въшлив ефрейтор!“.

Земята се движи с огромна скорост. Това й движение увлича въздушни потоци и ги завихря с двеста километра в час над Атлантическия океан. Ние живеем на тази шеметно препускаща повърхност, ходим на работа, строим къщи, отглеждаме деца, ходим на почивки и като се върнем от почивка, очакваме да си намерим дома там, където сме го оставили. Чертаем карти, по които се ориентираме столетия наред. А всичко е толкова мимолетно. Върти се Земята, пука се кората й, изригват вулкани тук и там, носят се урагани и тайфуни, довчерашни крайморски мегаполиси се оказват на дъното на морето и нови земи се раждат от бездната на Океана. Стабилността е единствено в равновесието.

Всичко, което става около нас, винаги е в равновесие. Тайфунът не разрушава, а възстановява равновесието между Слънцето, въздуха и Земята. Тайфунът трябва да мине там, където минава, и никъде другаде. Мравките, построили мравуняка си на коларски път, един ден ще бъдат пометени от някое колело на каруца. Те не знаят това, а каруцата и каруцарят хич не ги и интересува. Ако имаха разум, те щяха да проклинат Бог, да питат за какво ги наказва, защо са нападнати, да мразят каруци, каруцари и хората по принцип.

Нищо и никога не се случва случайно. Всичко става по закона на равновесието. Днес светът ни се тресе. Само преди пет години той изглеждаше спокоен. Помните ли? Аз съм позабравил. Всичко се обезценява. А не е ли правилно това да става? Години живеехме, прекланяйки се пред парите. Златният телец е просто парче жълт метал. В хартиената банкнота няма нищо магично. Тя е просто парче хартия. Казано е: „Не се кланяйте на идоли“. За наше добро е казано. Идолите винаги нарушават равновесието и после идва тайфун. Той ще отвее ненужните хартийки и ще разчисти Авгиевите обори, осирани от борсови дилъри с години. Всичко вехто и гнило ще отнесе тайфунът. Ще остане само ръждясалата лопата в ъгъла. Не бива да е ръждясала. Тя трябва да блести и да мирише на прясно прекопана земя. Войната е тайфун. Той ще отнесе животи и ще разруши съдби. Един ден той ще отмине. Омразата ще отстъпи. Ще остане ръждясалият чук в ъгъла на някоя домбаска ковачница. Ще остане ралото, захвърлено на полето. Хората забравят.

Само трийсетина години – и вече има цял нов свят, който вярва, че ние през социализма не сме излизали от Гулаг и милицията, а малкото си свободно време сме запълвали с писане на доноси. Няма нищо. Техните деца ще си измислят някоя страшна приказка и за техния свят, за да оправдаят своя. Те вече я измислят. Има, обаче, вечни неща. Приятелство, любов, труд, чест, достойнство. Никоя страшна приказка не може да ги помръдне.

Оставете тайфунът да отнася всичко гнило, старо и нестабилно. Приветствайте тайфуна. Той е божий ангел, пратен, за да възстанови равновесието. Не бойте се. Всичко стабилно и вечно ще остане, а за останалото няма смисъл да съжалявате.

.

Виктор Хинов

.