Иван Никилов. Снимка: БГНЕС
.
Иван Николов, kicbos.org
„Вие живеете в 18 и 19 век“, вика ядосан нашият многоуважаван председател на „Нац-совйет“, пардон, на Националния съвет на българското малцинство, Стефан Стойков. Като се замисля, човекът може и да си е прав! Благодарение на неговата и на политиката на неговият общински ментор, вече подминахме и 18 век и навлизаме дълбоко в Средновековието.
Защото през 18 век Паисий Хилендарски извика: „О, неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин…“ и написа цяла „История Славяноболгарска“. И никой не дойде да му обискира килията в Зографския манастир или да му рови в дисагите с книги и ръкописи на път от манастира в Сремски Карловци до Атон. За разлика, примерно, от Бойчо и Александър Димитрови, дето сръбските митничари цяло лято им тарашат багажниците за български книги.
18 век е век на Просвещението, тогава живеят и творят такива велики мислители като Едмънд Бърк, Шарл де Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо, Дени Дидро, Имануел Кант и пр., дето се вика, кой от кой по-голям бунтовник. Ама никой не е брал такива ядове с властите като Едвин Сугарев и ние с „Елегия за Краището“!
Чудна работа баш сега, във времето на „европейските ценности“, да решиш да напишеш книга или да я представиш, и да ти лепнат предварително производство по чл. 317 от Наказателния кодекс за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“! Или сакън да кажеш някоя критична дума срещу председателя НС-то, ще нанесеш „голяма вреда на всички българи в Сърбия“! Щото той е убеден, че е сайбия на българите и каквото той каже, те само трябва да се кръстят и да викат амин.
Оплаква се човекът, че напразно го заяждаме, а той се къса от работа да „създаде качествени условия за образование на майчин език и да осигури стабилно финансиране на медиите на български език в Сърбия“!?
Вече две десетилетия гледам как хора без образование се напъват да създават „качествени условия за образование на български език“, а то все не се получава. Момчетата все още не умеят правилно да си напишат имената на български, а момичетата си пишат фамилиите в мъжки род единствено число, ама председателят на НС-то се прави на късоглед. Това са тънки работи за него.
Така е и със „стабилното финансиране на медиите на български език“. Според председателя на НС-то, финансирането е по-важно от, да речем, свободата на словото! Монтескьо, например, не мисли така, ама кой ще го слуша него, нали е от 18 век.
Нашият председател на НС-то ни съветва да оставим историята на историците и ни учи на високата политика – отношенията между България и Сърбия да станат като между Сърбия и Унгария. Знам и откъде го е чопнал това за Унгария и Сърбия, ама не вдява защо там отношенията са добри.
Сърбия разреши на Унгария да повдигне в Белград паметник на Янош Хуняди, а в Нови Сад на цивилните унгарски жертви, убити от партизаните по време на Втората световна война. Какво им е струвало, не знам, но държавните представители на Сърбия и Унгария един път годишно застават пред тия паметници, отдават им почит и си подават ръка в знак на помирение. През останалите дни от годината правят други полезни неща.
Г-н Стойков и неговият общински ментор, кметът Владимир Захариев, не позволиха в центъра на Босилеград да се постави една скромна паметна плоча с имената на невинните жертви избити от военнопрестъпника Коста Милованович Печанац, на която българските и сръбски държавни представители да отдават почит на невинните жертви и да си подават ръка в знак на помирение. Тогава наистина можеше да се затвори една страница от историята и да се отвори нова страница между българи и сърби.
С това Захариев и Стойков влошиха и без това лошите българо-сръбски отношения, а нашите сънародници в България оттогава ги гледат с презрение. И никой не им е виновен за това. Сами са си виновни. Но вредата, която направиха тогава, е за сметка на всички българи в Сърбия. Ако имаха куража да поставят тая паметна плоча в Босилеград, щяха да си спечелят уважението на цялата българска нация.
И още нещо. Европа е надживяла инквизицията, нацизма и фашизма и днес е немислимо да се забраняват и конфискуват книги, и да се връщат европейски граждани от границата на „Рибарци“.
Благодарение на България, босилеградчани днес свободно се движат по европейските столици. Докато ние под водачеството на Стефан Стойков и неговия ментор вече поддминахме 18 век и вече дълбоко навлизаме в Инквизицията, когато са горени еретическите книги. Разликата е само, че сега го няма папа Инокентий III, но затова пък тука е владиката на Вранска епархия Пахомий.
.
