Д-р Тота Венкова (1855-1921)
.
25 април 1932 г. В кантората на софийски нотариус е отворено завещанието на жена, починала преди единайсет години.
Завещанието повелява да бъдат дарени 40 000 лева на Софийския университет, 500 000 лева за построяването на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца в Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд I“ и 500 000 лева на Габровското девическо училище.
.
.
Коя е тази щедра дарителка?
Тота Венкова Чехларова е родена през 1855 година в Габрово. Осиротява рано и е отгледана от по-голямата си сестра.
През 1873 г. завършва с отличие девическото училище и става учителка.
По време на Руско-турската война Тота Венкова е доброволка във военния лазарет, който се помещава в сградата на Априловската гимназия.
Тук тя се влюбва в ранения руски лекар д-р Иван Янич Пясецкий. Любовта им обаче е кратка. Докторът умира от раните си. Погребан е в Габрово, а на паметната му плоча Тота Венкова написва: „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари“.
Младата жена така и не успява да прежали своята голяма любов. До края на живота си не се омъжва.
След края на войната Тота Венкова получава стипендия от Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург и заминава там да учи медицина. През 1886 година завършва с отличие петербургската медицинска академия и става първата българка дипломиран лекар.
Връща се в родината си и работи в болниците в Русе, Варна, Търново и София.
Прави две специализации. Първата е в Петербург – детски и вътрешни болести, а втората във Виена – акушерство и гинекология. Преподава в първите курсове по акушерство, организирани от Българския червен кръст.
Веднъж споделя: „Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: „Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар-майстор, създател и творец на човешкото здраве.“
Последните години от живота си Тота Венкова прекарва в двуетажната си къща на ъгъла на „Солунска“ и „Христо Белчев“.
Там приютява бедни и бездомни жени, грижи се за тях и ги лекува.
Умира през 1921 г. и завещава цялото си имущество за благотворителни цели.
Девизът й бил: „Всичко за другите, нищо за себе си.“
.
.
