.
Събота, 2-ри декември 2023 г. – ден като всеки друг и не съвсем. В нашето училище “Азбука” ни гостува г-жа Бойка Асьова, журналист и писател. Дойде с началото на учебните занятия в 9:30 часа сутринта. Запозна се с част от родителите, влезе в залата и се хвана на хорото да разиграе сърцето и усети духа на България в българското училище. Последва среща с децата, родителите и преподавателите. Гост на срещата с нея бе г-жа Ваня Андреева-Малакова, посланик на Р България в Дъблин, Ирландия, и консулът, г-жа Татяна Караджова.
.
.
Г-жа Асьова ни представи книгата си “Роден на Великден”. Увлекателният й разказ ни пренесе в далечната 1903-та година, към събитията, последвали Илинденско-Преображенското въстание, и съдбата на едно българско сираче. Срещата му с Пиърс О’Махони, която променя живота му и го превръща в студент по медицина.
.
.
Децата слушаха в захлас и не им се връщаше в класните стаи. Всички се потопихме в поднебието на събитията в Разложката котловина. Оживяха пред очите ни красотата на градините, звукът на гайдите и пенливите потоци, кристалният въздух и величието на планините Пирин, Рила и Родопите. Вълшебството продължи с прочит на откъси от книгата. Направихме си обща снимка за спомен.
Децата се върнаха по класните стаи със завета на г-жа Асьова: „Знайте езика си, той ни съхранява като Българи!“
.
.
Продължихме за срещата с наследниците на Пиърс О’Махони. Парламентарист по призвание, той пристига в България през 1903-та година, за да търси примера на други народи от Европа, които готвят национална революция. Съдбата на народа ни силно го развълнувала и той създава сиропиталище за 30 момчета, останали сираци след Илинденското въстание.
Г-н Мариян Аданов, председателят на Българския образователен и културен център в Ирландия (БОКЦИ), беше уговорил среща с праправнуци на О’Махони и на синове от сиропиталището. Срещата се състоя в малкия храм Ballinure church, където е погребан Махони.
.
.
Четири са момчетата, дошли с Татко Махони в Ирландия през далечната 1913 година. Първата среща с наследниците се осъществява през 2010 г. от тогавашия българския посланик Емил Ялнъзов. Тогава е поставена и паметна плоча на гроба на Пиърс О’Махони, от името на признателния български народ.
.
.
Не мога да изразя с думи вълнението на г-жа Асьова при срещата и с наследниците на Татко Махони. Сълзите напираха в очите й, думите не излизаха. Не по-малко развълнувани от срещата бяха праправнучката на татко Махони Kerry Pocock и праправнукът на едно от сирачетата Efftim Ivanoff.
.
.
Поставихме цветя на паметната плоча и запалихме свещи. Почетохме ирландския благородник, както почитаме нашите предци. Разговорът се въртеше около книгата на г-жа Асьова. Г-н Seamus Shortall, един от гостите на срещата, преди години се заема сам да проучи всичко свързано с живота и дейността на Пиърс О’Махони. Няколко пъти е пътувал до България и с помощта на българската журналистка Мария Тасева прави своите проучвания. Преди година разбира за книгата “Роден на Великден”. Въпросите не спираха: Откъде сте взели материалите? Къде се съхраняват архивите за работата на Махони? Какъв човек е бил? Има ли още “побащими”?
.
.
Децата от сиропиталището не помнели фамилните си имена и нямали кръщелни свидетелства. Помежду си се нарекли “побащими” и много от тях са приели фамилното име Махони. После, през годините, когато се издирвали по широкият свят, се обръщали един към друг с “драги мой побащиме”.
.
.
Срещата продължи на по чаша топло питие в близкият пъб. Филип Иваноф е на 86 години. Беше на срещата с племенника и сина си. Разказа ни как баща му никога не му е говорил за времената в България. Колко силна трябва да е била болката от преживяното в детството, за да не искаш да върнеш спомените си? Хенри Джон Хърли, племеник на Филип, се интересуваше има ли начин да се запише в училище да изучава български език. Всеки един от тях беше посещавал България няколко пъти, в опит да намери нещо за корените си.
.
.
Г-жа Асьова сбъдна своя мечта, посети държавата Ирландия и учебното заведение – колежа Тринити, където нейният герой Филип е завършил медицина. Срещна се с наследниците на Татко Махони. Нейната книга оживя и придоби друго значение. Съживи надеждите на наследниците. Фактите, прочетени и документирани от разкази и исторически документи, бяха облечени в реалност.
Разделихме се с обещанието да се видим на тържеството по случай 15-годишнината от основаването на училище “Азбука”, на 25 май 2024 г. Разменихме контакти и си обещахме да държим връзка.
.
.
Текст и снимки:
Българско училище „Азбука“ – Дъблин
.
